Кюстендил отбеляза 35 години от трагичната загуба на алпинистите Людмил Янков и Стоян Наков. Те губят живота си през 1988 г. по време на тренировъчен лагер в подножието на връх Камилата в Рила. На 17 април с минута мълчание и поднасяне на венци и цветя на паметника на улица „Людмил Янков“ кюстендилски общественици, граждани, роднини и приятели почетоха паметта на кюстендилските алпинисти.
Алпинистът Людмил Янков е още помнен и обичан в Кюстендил, където е живял и работил. Той е герой от експедицията „Еверест 84”. Обявен е за почетен гражданин на града, улица и писта в планината Осогово носят неговото име, а близо до дома му е издигнат паметник. В град Кюстендил се намира и Музей на алпинизма, където може да бъде видяна раницата, с която е бил на Еверест. Янков показва, че не знае какво значи предел на човешките възможности, когато през април 1984 г. изминава 1330 метра, при -40 градуса по най-трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест, но за жалост не стига навреме до другаря си Христо Проданов, който остава завинаги на Еверест и в историята на алпинизма. Според планинаря Севделин Атанасов примерът на Янков е не толкова за покорени върхове, колкото за героизма при опита за спасяване на приятел. В съвременния свят такива хора като него няма.
Беше обявено, че във връзка със 70-годишнината му, която се навършва през август т.г., ще бъде организирана специална експозиция в музея на алпинизма в града, върви и подписка за именуването на безименен досега връх в Рила на Людмил Янков.
Хор „Осоговско ехо“ изпълни песен, посветена на обичания в Кюстендил и в цяла България алпинист.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
