Европейският съюз на гол тумбак – чифте санкции
„Да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати“ – за това определение за лудост, приписвано (погрешно) на Айнщайн, се сещам всеки път, когато Европейският парламент обяви поредните санкции срещу Русия. Вече пръстите на ръцете и краката ми не са достатъчни, за да ги преброя. Скуката от обявяването на поредния пакет от много високоморални и още повече нискоефективни санкции бе нарушена от публично заявеното от новия министър-председател на България намерение да наложи вето. За това си намерение Румен Радев бе (очаквано) веднага заклеймен като „слуга на Путин“ и „предател на Европа“, а малка България влезе в международните новини. Е, както казват експертите по маркетинг – лоша реклама няма. Дали това е било само ефектен трик за моментно грабване на вниманието, или е част от по-дългосрочна и принципна стратегия – времето ще покаже. Засега нека оставим настрана конкретните възражения на българския премиер, а именно – целесъобразността на включването в списъка със санкционирани лица на патриарха на Руската църква – Кирил, и на руски бизнесмен, тясно свързан с „Лукойл”, и да се опитаме да погледнем на проблема от по-обща гледна точка. Дали не е вече крайно време в България и Европа повече хора да се замислят сериозно за промяна на курса? Европа да си извади главата от пясъка и да погледне реалността в очите. А тази реалност значително се разминава от пропагадата, която се лее от Брюксел.
„Слабата надежда, че руската икономика ще ни направи услуга, като влезе в криза… е пожелателно безпомощно мислене. Можете да откриете доказателства за прегряване и затруднения в онези сектори, които бихте очаквали да бъдат в затруднено положение във военна икономика… Но
ВСЕКИ, КОЙТО СИ МИСЛИ, ЧЕ ТОВА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, ПУШИ НЯКАКВА МНОГО СИЛНА СУБСТАНЦИЯ“.
Това са думи на американския историк Нийл Фъргюсън, казани през септември миналата година. И те със сигурност продължават да са актуални. Стабилната покрепа за Русия от страна на Китай и решението на Америка да се оттегли и остави Европа сама да се оправя по същество обричат на неуспех и най-слабите надежди, че чудо може да се случи и ситуацията на фронта рязко да се промени. Въпреки ефектните удари с дронове дълбоко в руска територия фактите си остават факти: мащабите на руската икономика, население и индустриална мощ са непосилни за Украйна. „Режимът на санкции се провали напълно отчасти защото никой от двете страни на Атлантика не беше сериозен относно спирането на приходите за Русия от износа й на изкопаеми горива, но също и поради
ОГРОМНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ, КОИТО ПРОДЪЛЖИХА ДА ИЗНАСЯТ ЗА РУСИЯ ЧРЕЗ ТРЕТИ СТРАНИ“,
допълва Нийл Фъргюсън. „Мога да ви уверя, че търговията на Eвропа с Kиргизстан не се е учетворила, защото Киргизстан преживява икономически бум. Така че трябва да живеем в реалния свят, реален свят, в който Русия всъщност се е доказала като доста успешна“. Това, което той има предвид, е, че въпреки пламенните призиви, гневни декларации и пакети от санкции страните от Европа продължават да търгуват с Русия. На сайта https://www.russiafossiltracker.com/ можете в реално време да видите колко нефт, газ и въглища са купили страните от Европейския съюз от Русия (през посредници) от 24 февруари 2022 г. до днес. В момента, в който пиша тези редове, сумата е 232,228,713,905 евро. 232 МИЛИАРДА. И цифрата продължава да расте. Сайтът се актуализира в реално време и засякох, че Европа дава на Русия 30 000 евро всяка минута. И това са официално засечените количества. Ние в България имаме лични наблюдения за мащабите на контрабандата и заобикалянето на ембаргото от времето на войната в съседна Югославия и отлично знаем, че официално засеченото в никакъв случай не е показателно за реалните количества. А с парите, които взимат от морално възмутените европейци, Руснаците си купуват пак от същата тази морално девствена Европа електроника и стоки с двойна употреба, които са им нужни за военната индустрия. Споменатият от Фъргюсън Казахстан не е самотно изключение. Заобикалянето на санкциите се случва чрез т.нар. „евразийския кръговрат“. След началото на войната в Украйна през 2022 г. и въвеждането на западни санкции значителна част от забранените стоки: стоки с двойна употреба – цивилна и военна; технологии; електроника;
МАШИННИ ЧАСТИ И КОМПОНЕНТИ ЗА ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ДОСТИГАТ ДО РУСИЯ ЧРЕЗ РЯЗКОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ТЪРГОВИЯТА С ПОСРЕДНИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ.
Страните от Централна Азия и Кавказ (Армения, Казахстан, Киргизстан, Грузия, Узбекистан) регистрират експлозивен ръст на вноса от ЕС. Няколко примера: Киргизстан: скок от 537% (втората половина на 2022 спрямо 2021), който достига до 856% към 2023 г. Германският износ към Киргизстан е нараснал над 10 пъти; Армения: скок с 178% през 2022 и още един скок с 128% през следващата година; Казахстан: +116% (2022) и +98% (2023). А износът на стоки от специалния списък с високорискови стоки и технологии (CHPL) към Русия скача с над 400% още през 2022 г.; Грузия: скок от 41 до 49% в съответните периоди. Тези увеличения са устойчиви през целия период 2022-2025 г. Според анализи на EBRD, Brookings и др. търговията през тези страни компенсира около 1/3 от спада в директния износ на санкционирани стоки от Европа към Русия. В някои категории делът на заобикаляне е дори още по-висок.
Тези цифри, съчетани с милиардите, които Европа продължава да плаща за руски петрол, газ и въглища (232 милиарда досега, но нарастващи с 30 000 евро на всяка минута), илюстрират, че въпреки сериозното намаляване на директната зависимост санкциите не доведоха до колапс на руската икономика. Паралелният внос и „кръговратът“ през трети страни позволяват на Русия да поддържа достъп до критични технологии и приходи, което прави надеждата за бързо „събаряне“ на икономиката й чрез санкции по-скоро пожелателна, отколкото реалистична. В заглавие от 22 юни тази година в престижното издание The Economist (смятано от много хора за един от най-надеждните и авторитетни източници за глобални новини, бизнес и макроикономически анализи), четем:
„ВОЕННАТА ИКОНОМИКА НА РУСИЯ ИМА ПРОБЛЕМИ, НО НЕ Е НА ПЪТ ДА СЕ СРИНЕ
– Владимир Путин все още е в състояние да финансира агресията си“. На вас оставам да решите дали способността на Путин да води войната зависи повече от всички тези стоки и пари, които Европа му дава, или от това, че патриарх Кирил не е санкциониран. Може да се спори за стила и изказа на новия ни министър-председател, но едно мисля и трябва да му се признае: не се страхува да сложи пръста в раната и да понесе оплюването и обидите, които съвсем очаквано заваляха към него. А раната е Европа. И най-вече икономиката на Европа. Докато Западът се подиграваше на Русия: републиканския сенатор Джон Маккейн през 2014 нарече Русия „Бензиностанция, маскирана като държава“, а Урсула фон дер Лайен добави през 2022: „Руските военни вземат чипове от съдомиялни машини и хладилници… руската индустрия е в разруха“, именно европейската икономика тръгна и все повече се засилва по нанадолнището. За
ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ ДЕЛЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ СВЕТОВНИЯ БВП (ППП) СЕ Е СВИЛ ПОЧТИ НАПОЛОВИНА:
от 23% през 2000 г. до 13% през миналата година. С „чиповете от съдомиялни машини“ руснаците държат дела си и дори са го повишили с един пункт (3% през 2000 и 4% миналата година). Очевидната безрезултатност на външнополитическите инициативи на сегашното ръководство на Европа не остават незабелязани от страните членки. На 11 юни авторитетният Financial Times излезе със заглавие: „Страните от ЕС обмислят „раздробяване“ на дипломатическата служба на блока. Главният дипломат Кая Калас и нейната Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) са на мерника на столиците заради въпроси, свързани с лидерството и координацията“. Инициатори са Франция и Германия. Щефан Лене (Stefan Lehne), бивш служител на ЕС и старши сътрудник в Carnegie Europe, заяви пред вестника, че резултатите на ЕС във външната политика през последните години не са отговорили на очакванията. „Ако погледнете развитието на външната политика на ЕС през последните пет години, е съвсем ясно, че резултатите не са положителни – каза той. – Необходимо е да се реагира на негативната среда навсякъде и институционалната промяна е един от начините за това. Би било странно да не се адаптират инструментите и структурата към новата реалност, пред която е изправен ЕС днес“. И тази
НОВА РЕАЛНОСТ Е, ЧЕ ВЛИЯНИЕТО И РОЛЯТА НА ЕВРОПА В ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА БАВНО, НО СИГУРНО ОТСЛАБВАТ
и все по-често големите, значими неща се случват без участието ни. С намаляваща реална политическа и икономическа тежест лидерите в Брюксел се опитват да компенсират с високопарни, моралистични декларации със символично значение. Символичните жестове обаче имат ефект само и единствено когато са подкрепени от реално съществуваща сила. Издигането на червеното знаме на Райхстага на 2 май 1945 година е било суперсимволичен чест, но силата му иде от това, че Съветският съюз и съюзниците вече са победили нацистите, а два дни по-рано Хитлер вече се беше самоубил в своя бункер. Падането на първото парче от Берлинската стена беше супер символичен жест, но силата на символиката идваше от това, че комунизмът вече беше рухнал. Откъртването на парче от стената нямаше да има никакво значение през 1975 година, защото още на следващия ден липсващата част щеше да бъде възстановена, а извършители – открити, публично порицани (с активното участие на огромна част от населението) и пратени в изправителни лагери. Защото по онова време комунистическата партия беше достатъчно силна, за да се справи със символичната лудория. Всички тези 21 пакета санкции, наложени от отслабената Европа, не могат да постигнат заявените си цели именно поради липсата на реална сила, която да гарантира тяхното действие. И това отслабване може да стане още по-тревожно, ако час по-скоро не се откажем от безумните и самоубийствени Климатични и NetZero политики.
„ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ИЗБИРА МЕЖДУ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ И КЛИМАТИЧНИ ЦЕЛИ“
е заглавие в Politico от 17 юни. В материала президентът на Европейската асоциация на центровете за данни Лекс Курс заявява, че енергийната система на Европа не е готова да захранва усъвършенствани центрове за данни с изкуствен интелект и че Европа може да се наложи да разчита на нови газови електроцентрали, отделящи въглерод, за да постигне целите си за технологичен суверенитет. От технологичния сектор твърдят, че само въглеродноотделящите газови инсталации са достатъчно надеждни днес, за да захранват целите на ЕС в областта на изкуствения интелект. Европа и без това вече изостава в развитието на изкуствения интелект (ИИ) от САЩ и Китай. Положението само ще се влоши без надеждна и евтина енергия, която да задоволи огромните енергийни нужди на ИИ. И ако се оправдаят прогнозите на повечето специалисти, че именно ИИ ще бъде основна част и двигател на икономиките и индустриите на бъдещето, то Европа рискува да остане в периферията на това бъдеще.
Затова си мисля – майната му на патриарха. Хич не ми пука дали ще може да си ползва банковите сметки в Европа и дали ще може да иде на почивка на Ривиерата. Това, което ме интересува, е час по-скоро Европа да погледне реалността – тази, която много хора отдавна знаят и за която отдавна говорят – в очите. И да предприеме нужните мерки. За финал бих искал да ви предложа думите на канадския психолог, философ и интелектуалец, Джордан Питърсън:
„НЕ КАЗВАЙ НЕЩА КОИТО НЕ МИСЛИШ, И НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙ С НЕЩА, КОИТО НЕ ОДОБРЯВАШ.
Спазвайте правилата, но не спазвайте глупави правила. Кой решава дали са глупави? Това е труден въпрос, защото в повечето случаи трябва да спазваш правилата, но понякога правилата се изкривяват и трябва да заемеш позиция. Ако ще се противопоставиш и ще нарушиш правило – помисли си добре и трябва да си готов да понесеш последствията.
НО ИМА ПОСЛЕДСТВИЯ И АКО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИШ НА ГЛУПАВИ ПРАВИЛА.
И ако си мислиш, че тези последствия са по-леки, тогава страдаш от заблудата, че има лек начин да преминеш през живота“.
Да, има последствия, ако не се противопоставиш на глупави правила, и ние в Европа сме на път да го разберем по един много болезнен начин много скоро. Ако не искаме Старият континент да се превърне в исторически музий на открито, където хора от целия свят ще идват, за да се дивят на чудесата, сътворени от древните гърци, Рим и средновековните катедрали, трябва да послушаме съвета на Джордан Питърсън и ДА НЕ СПАЗВАМЕ ГЛУПАВИ ПРАВИЛА!!!
ИВО СТАНОЕВ
