По какво ли не биха могли да мерят ръст джаз фестивалите у нас – по брой на участниците в тях, по продължителност на проявите, по финансовите възможности на своите организатори и т.н.
Но ако ви хрумне идея да сравнявате благоевградския фестивал „Блуз и джаз“ и другите му нашенски събратя, без колебание трябва да му се признае първенство по отношение на проявения интерес от страна на публиката. Въпреки дъжда и лошото време – дъжд, кал и мизерия – зала „Орфей“ в парк „Македония“, където се проведе събитието, беше пълна и през двете фестивални вечери (27 и 28 март). Стана ясно, че джазът „вирее“ не само в столицата, но и в други градове.
Шест формации от различен тип всеотдайно подкрепиха организаторите на проявата. А тя, проявата, бе израз и дело на културната политика на община Благоевград – политика модерна, европейска по дух и с високи критерии. Критерии, без които джаз събитието нямаше как да се случи.
Големият интерес към фестивала „Блус и джаз“ и топлият прием на публиката ми дадоха повод да се срещна с хора от публиката и да попитам за впечатленията им от фестивала.
МАРИО АТАНАСОВ, музикант: „Приветствам събитието. Определено считам, че този фестивал обогатява музикалния живот в града ни, защото е нещо много различно от всичко, случвало се доскоро на наша територия. Писна ми от напеви за моми, китки и люлки, и „Яна е шума градила“; джазът е друго нещо. С известна изненада забелязах, че джазовото изкуство и тук има своите ревностни почитатели. За това мое впечатление съдя по реакцията на публиката – реакция, която показва отношение, верен усет и художествен вкус. Това вече не очаквах. И друго – забелязах, че част от групите, които се явиха на сцената на фестивала, изсвириха парчета в стил рок, а не блус или джаз. Затова смятам, че фестивалът се нуждае от по-добра жанрова чистота.
Е, не всичко беше на висотата, която изисква една фестивална (разбирай представителна) сцена. Имам известни резерви към песнопенията на вездесъщия Васко Кръпката, познат ни до болка от предишни участия, от които вече доскучава. Толкова ли е незаменим този човек?! Пожелавам успех и дълголетие на фестивала“.
МИЛЕНА КОПРАЛЕВА, актриса: „Добре е да има такъв фестивал, но още по-добре е неговите послания да звучат и през годината. Сега ни в клин, ни в ръкав – хоп, фестивал. Получава се нещо като празник без делници. Знайно е, че фестивалите са представителната форма на едно натрупване, а не еднократни кампанийни явления. Затова казвам, че е нужно да има и текущ джазов процес. Прекалено масовата култура, която вече години наред изпълва националното ни духовно пространство, много често превръща изкуството в кич, затова е добре този фестивал да го има. Важни според мен са и отношенията между фестивала и телевизията, защото телевизията е средството, благодарение на което събитието ще напусне ограничената територия на парк „Македония“ и зала „Орфей“ и ще се превърне в национален художествен факт с благоевградски адрес. Успех и до нови срещи!“.
БОЯН КАЦАРОВ, студент: „Този фестивал е нужен, защото придава по-европейски облик на града ни, нали и ние сме в Европейския съюз. Лично аз предпочитам суинга – той ми допада най-много със своето импулсивно звучене. Слушам записи на оркестрите на Дюк Елингтън, Каунт Бейзи, Бени Гудман и др. Посещавам редовно концертите на Биг Бенд Благоевград. Добре е, че го има. Този бенд е едно украшение за града ни. В джаза най-много ценя импровизацията. Там най-вече проличава дали един музикант е джазмен. И във връзка с този факт ще добавя, че силно съм впечатлен от солата на Михаил Йосифов и Росен Захариев, изсвирени с вдъхваща респект тромпетна техника и неудържим напор от инвенции. Тук трябва да добавя и състава на братя Владигерови – Александър Владигеров – тромпет, който изсвири шеметни сола, и Константин Владигеров – пиано, подкрепяни всеотдайно от контрабасиста Васил Хаджигаргов със забележителна пицикатна техника и барабаниста Стоян Янкулов-Стунджи, който е невероятен барабанист. Смятам, че трябва да се поддържа линията на високото професионално равнище, каквото беше например на „Джаз панорама – Благоевград 2011“, чрез участието на изтъкнати джаз изпълнители, от една страна, но от друга – да е и привлекателен подиум за млади музиканти, които оттук да получават тласък за развитието си. В Благоевград има хуманитарна гимназия и университет, където се изучава музика. Може да се помисли и за провеждането на майсторски класове. Тук Биг Бенд Благоевград би могъл да бъде много полезен. Това би било сполучлива формула благоевградският джаз фест да придобие свое лице“.
БОРИС ДИМИТРОВ, пенсионер: „Аз съм човек от друго поколение. В годините на моята младост танцувахме туист и слушахме Радио Свободна Европа. На хората, които слушаха и се интересуваха от джаз, не се гледаше с добро око. Тогава не можеше да се носят тесни панталони, а момичетата задължително трябваше да са с поли, дълги до под коляното. Сега е друго. Редовно присъствам на фестивала и се кефя, но е добре той да се прочисти от интонационните терористи с виещите китари, които нямат нищо общо с блуса, нито с джаза“.
Истинският блус и джаз не търпят имитации. Те са от редките изкуства, при които между изпълнители и публика протича емоционален ток и създават атмосфера на близост между музиканти и публика. Нещо, което не може да се види и почувства в такава степен при другите изкуства. И затова почитателите и създателите на блуса и джаза образуват една единна категория. Едните не могат без другите.
СТЕФАН СИМЕОНОВ
