Определено мисля, че трябва името на град Сандански да се запази. Ще се мотивирам. Този въпрос е повдиган и преди, и то от хора, които аз много уважавам, а някои от тях са и мои приятели.
Безспорна е емоцията. Безспорно старото име Свети Врач най-кореспондира с това, което е сега градът – „Здравницата на Европа“ – най-уникалният климатичен, балнеолечебен съвременен курорт. „Въздухът лекува“, „климатът лекува“ – това беше девиз, това беше коз в борбата за изграждане на леглова база.
Имах щастието в моя живот, в най-активната ми възраст, да живея в този невероятно хубав град, моя любим град. Свързан съм с неговата най-нова история за утвърждаването му като съвременен международен курорт.
В далечната 1973 година започнах работа в Районното санаторно курортно управление, като заместник на главния лекар по административно-стопанската част. Главен лекар беше д-р Гаврилов – голям лекар, голям човек, с особени заслуги за развитието на балнеолечебното дело и за развитието на курорта. База нямаше. Само една стара сграда в центъра на парка. Идваха почиващи от цялата страна да се лекуват от астма. Познавах доста хора, млади при това, които редовно идваха, всяка година по 20 дни, за да получат порция въздух, почти безмедикаментозно лечение, и си заминаваха, за да дойдат отново.
Крещяща беше нуждата от леглова база, правехме някои подобрения, разширения, но прохождащият курорт се нуждаеше от нещо по-голямо. Ставайки директор на „Балкантурист” в Сандански, впоследствие окръжен директор, ми се отдаде възможност от впечатленията и опита, които имах, да вложа усилията си за развитие на медицинския туризъм и балнеоложкия туризъм.
Щастие за града беше, че градското ръководство тогава беше прегърнало тази идея много здраво. Първият секретар на Градския комитет Атанас Бабалеев и председателят на Общински съвет Кузман Димитров неуморно, постоянно „тропаха“ на възможни врати за съдействие за изграждане на леглова база за развитие на курорта. Те имат решителна заслуга за поставяне началото за развитието на курорта. Любен Георгиев, Димитър Кацаров, Ваня Поповчева, Борис Сливков, Борис Митов – създателят на парка, бяха част от ръководството на града по това време и активно участваха в тези процеси.
Тук не мога да не отбележа, че паркът на Сандански е перлата, огърлицата на курорта. Най-първите впечатления на туристите в началото винаги са били от него. Борис Митов освен за парка е „виновник“ и за Летния театър. Работейки в района, имах възможността да го виждам постоянно там с бастунчето, даващ указания и контролирайки изпълнението.
А тази прекрасна база даде възможност да се правят прекрасните фестивали – една от гордостите на града сега. Доколкото знам, е имало дискусия дали да стане почетен гражданин на Сандански посмъртно и не е прието. Аз мисля, че едва ли има по-заслужил човек от него за това отличие.
Многобройни ходения и настоявания в София – това беше мисия, това беше кауза за градското ръководство. След много перипетии беше постигнато – в плановете за проектиране да влезе Балнеохотел в Сандански.
Имах щастието проектирането, подготовката на кадри, немалко 300 души персонал, за хотел с 600 легла. Сключването на договора във Виена с австрийската фирма – всичко това да мине през мен.
За моите добри приятели, големите проектанти арх. Ненков и арх. Хаджистоянов (за съжаление вече не са между живите), и моя милост – това също беше кауза, беше най-голямата ни мечта.
Един интересен момент от усилията за утвърждаване на курорта. Търсенето и посещенията се увеличаваха, но организирани чужди туристи все още нямахме. Чрез нашето Министерство на народно здраве осигурихме медицинско лице от ГДР (Германска демократична република) да посети курорта в тази връзка. Същия ден в града такава гъста мъгла беше паднала (нещо, което за Сандански е необичайно) и когато го заведох при първия секретар на Градския комитет, се надпреварвахме да твърдим, че Сандански е слънчев град с много сух климат и това е изключение.
За посрещането на германски туристи направихме тотален ремонт на хотел „Спартак”, освен това се разкриха няколко медицински кабинета, зала за лечебна физкултура и др. С посещението вече и на чужди туристи нашите аргументи ставаха по-силни.
И така, за радост на всички нас, на цялата общественост, на 06.01.1984 година перлата на балнеоложкия туризъм „Балнеохотел Сандански” отвори врати.
Забележете „Сандански“ – много се умуваше, надделя Сандански – с това име градът вече се знаеше по света.
И сега, ако се смени името, ще нанесе вреда на самия хотел и на града. Неговото основно главно развитие, слава Богу, в момента е туризмът.
Как ще се рекламира с променено име?
Ако има грешка, тя е допусната преди.
По-възрастните знаят. Навремето Перник стана Димитрово, Варна стана Сталин, Добрич – Толбухин. Оставяме политическата страна.
След това чувах Перник като индустриален град с променено име, имал проблеми с фирми на пазара.
Сигурно има и други сериозни проблеми като пречки за това, но според мен това е най-важното – вместо да изпишем вежди, да не извадим очи.
ВАСИЛ АНГЕЛОВ,
бивш директор на „Бaлкантурист”
Яне Сандански е предател както георги димитров. Не трябва да остане нищо значимо кръстено на предатели!
Курортен град с минерална вода, в който дори няма една минералня баня. Само Свети врач е проблема……………………….
Напълно споделям казаното от уважаемия г-н Васил Ангелов. Нека неговият голям опит и знания да помогнат да не се вземат прибързани или необмислени решения, а да се надгради всичко постигнато с огромни усилия в хубавия град Снадански.