Благоевградчанинът Стефан Календерски се впусна в приключението „От София до Дубай с велосипед“ с приятеля си и инициатор на начинанието Мартин Гергов. Двамата тръгнаха на 1 ноември от столицата, а плановете им са щурото приключение с дължина 5000 км да продължи около 30 дни.
Стефан Календерски е на 39 г. и работи на една от бензиностанциите в Благоевград. Завършил е Механотехникума, а с Мартин се познават от 2010 г., когато и двамата били във Френския легион.
„Той е бивш военен, от Ивайловград е, но живее в София и през годините продължихме да поддържаме приятелски отношения. Наскоро се чухме и ме попита дали искам да тръгна с него. Казах си: „Защо да не го последвам?! Имам тренинг с колело, от много години карам, макар и любителски. Друг път няма да ми се отдаде такъв шанс! А и не исках да го разочаровам“, разказа за „Струма“ благоевградчанинът Стефан Календерски.
Идеята за велопоход е провокирана от мисията на Мартин „Създатели на надежда – България“ (Hope makers) – инициатива за почитане на благодетели, създатели на положителна промяна и разпространители на добротата и надеждата.
„Предложих на доста велосипедисти да тръгнат с мен и всички, освен Стефан, ми отказаха. Причините бяха различни, много се притесняваха, че се минава през Ирак, други имаха опасения заради багажа, защото сме с по около 40 кг всеки, а то не е като да си с една туристическа раничка на гърба. Отделно велосипедите ни не са от скъпите, те са бюджетни, до 3000 лв. и вибрират, но нас това не ни спря“, разказа любопитни подробности от организацията инициаторът.
Репортер на вестника успя да се свърже с двамата ентусиасти вчера следобед. Те бяха по трасето след Калофер и разкриха, че пътят е с 10% наклон, което бе доста сериозно изпитание за мускулите им. На въпрос как е финансирана инициативата им Стефан Календерски бе откровен: „Всичко е на наши разходи. Търсихме спонсори, но никой не ни взе насериозно“.
„Спонсори има за политика и за покер, но не и за спорт“, включи се в разговора ни и Мартин Гергов. „Преди малко ни се обади консулът на България в Дубай, изказа ни огромна подкрепа и ни каза, като пристигнем, да разчитаме изцяло на него. Оказва се, че по времето, когато се очаква да сме в Дубай, там ще има международен форум с участие на президентите на много държави за живот с по-малко въглеродни емисии“, допълни той.
Двамата обясниха, че с предизвикателството „От София до Дубай с велосипед“ искат да покажат на всички, че винаги има надежда. „Да преследваме мечтите си, да добавим живот в живота и да действаме“, обяснява Стефан.
„Впечатлихме се от хора, които живеят в малки селца, в Ламбух например, до Ивайловград и които са успели да стигнат до президента в преследване на тяхна цел. Една искра е достатъчна, за нея да се хванем и да действаме. Като видиш нещо хубаво, че се случва, ами прави го, защото почнеш ли да се колебаеш, ще изгубиш тая позитивна енергия, която го задвижва“, допълва го Мартин.
На въпрос как са го пуснали в отпуск за толкова дълго и неопределено време Стефан беше откровен: „Може и да имам проблем, като се върна, защото малко на своя глава го реших това тръгване, но без работа няма да остана“.
Миналата вечер в публикация в интернет Мартин разкри, че колелото на Стефан създавало известни проблеми след първия ден и предстоеше да минат през майстор да го погледне. „Всичко е наред, оказа се, че не е нещо сериозно“, обясни вчера Стефан и добави с усмивка: „Всъщност велосипедът не е и мой, а на мой много близък приятел, даде ми го назаем“.
Като най-сериозно изпитание за първите 2 дни от велопохода Стефан отбеляза, че било постоянството на въртене на педалите в продължение на много часове. „Нито той, нито аз сме имали такива продължителни преходи. Първия ден изминахме 160 км от София до Калофер, като не сме почивали много. Добре че Марти е спортист и фитнес инструктор, та знае какво да пием, за да нямаме крампи в мускулите. Честно да призная, учудвам се на своята издръжливост“, искрен бе Стефан.
Двамата са „въоръжени“ с пастет, протеинови и въглехидратни барчета, 8-литрова сгъваема бутилка за вода и 3-местна палатка, 5 външни батерии за зареждане на телефоните и карта, с която през приложение да си купуват интернет, за да не останат без връзка. Българското и арабското знаме също са закачени на колелата им. Извадили са си предварително визи за Саудитска Арабия, Кувейт и Катар, а за Ирак ще го направят на границата, защото се оказало, че не може предварително да го направят. За трасето разчитат на навигация, но и на съветите на местните хора, защото още първия ден на велопохода им се оказало, че близо до Сопот приложението ги води към мост, който бил разрушен и трябвало да изберат алтернативен маршрут, за да не губят време и сили. Очакванията им са утре да минат границата и са категорични: „Ще успеем!“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
