През август кълве здраво, с примамки като ручейник или мамарец се постигат страхотни резултати
Мряната е известна като една от най-вкусните речни риби у нас. Познати са няколко подвида, които виреят по нашите ширини. Най-разпространена е черната мряна, която се среща почти навсякъде. Бялата мряна достига доста по-големи размери, но нейният ареал се ограничава само до река Дунав й притоците й. Третият вид е маришката мряна, която, както се подразбира от името й, обитава Марица и реките, които се вливат в нея. В някои източници се споменава още за риби като струмска мряна, резовска мряна…
Уловът на тези видове е изключително интересен, особено сега, през август, когато те са активни, подвижни и се срещат почти във всички вирове и бързеи. Не е тайна, че река Струма се слави с една от най-добрите популации на черна мряна. Точно поради тази причина често може да срещнете въдичари, които целенасочено търсят мрени по поречието от град Перник, та чак до гръцката граница, пише bgdnes. Особено добри са местата в Земенското дефиле, около град Бобошево и по Кресненското дефиле. Там реката редува дебели бързеи и завирявания, която е любимият дом за мрените.
Тази риба обитава придънните слоеве на реките, обикновено се придържа край чакълесто или каменисто дъно. Черната мряна живее на пасажи, които са съставени от еднакви по калибър риби. Затова много често при риболов на едно място се хващат мрени само с един и същ размер. В научната литература пише, че този вид в редки случаи може да достигне 1 килограм тегло. В практиката обаче такива случаи няма. Черна мряна от порядъка на 400 грама се счита за наистина трофейна. Въпреки неголемия си размер тези риби са доста борбени и това доставя голямо удоволствие на късметлиите, които я закачат на въдицата си.
Физиологията на тази риба е направена така, че да се храни изцяло от дъното. Главата й е удължена, устата – долна, с месести джуки и два чифта мустачки. Когато ловим, задължително трябва да се стремим да подаваме примамката в най-придънния слой. При риболов на плувка понякога е добре да пуснем малко по-голяма дълбочина, за да „влачим“ стръвта по дъното. Разбира се, това е възможно само ако участъкът е чист и няма закачки.
Плувката изисква задължително захранване. Захранването трябва да става периодично, но по малко и на дребни топки. Черната мряна е плашлива риба и ако веднъж я изгоним от вира, после трудно ще я върнем обратно.
Още по-резултатен може да бъде риболовът с фидер. Този метод се утвърди като доста успешен в последните години. Специално за мряната е незаменимо оръжие. Фидерът се препоръчва за по-големи реки в участъци с немного бърза вода. В противен случай хранилката ни ще бъде отнесена много бързо.
Други майстори на мряната по река Струма пък обхождат бреговете с така наречения метод „леко дъно“. Той е възможно най-опростен вариант на дънен риболов. На линията се поставя подвижна (до 10-15 грама) оловна тежест. След нея се връзва вирбел с повод и кука. Необходимо е пръчката да бъде сравнително къса, за да можем да преминаваме лесно под надвесени клони и обрасли участъци. Върхът й трябва да е мек, за да отчита ударите. Големината на куката зависи от размера на черните мрени в реката. На Струма има и големи парчета, затова се препоръчват големини от №10 до №14. Спецификата на този метод е постоянното подаване на примамката измежду камъни и в бързеи. Задължително е да разполагаме с гащеризон или високи ботуши, с които да обхождаме цялата река.
Менюто на черните мрени е най-разнообразно. Те се хранят с всевъзможни ларви, насекоми и дори с растителна храна. Към примамките, които ще имат успех в риболова й, се причисляват традиционните бял и торен червей. Ако обаче искаме да й придложим нещо наистина неустоимо, тогава трябва да прибегнем към ларвите, които обитават дадения участък на реката. За стръв трепач се считат ручейникът и мамарецът, както и зеленка. Те се набавят на място. Намират се под камъните в проточните участъци на реката.
Неопитните риболовци много често бъркат дребните черни мрени с кротушки. Двата вида имат доста сходства – като се започне от еднаквия ареал, който обитават, и се стигне до идентичното им кълване. Кротушката обаче е далеч по-дребна рибка. Тя достига на дължина до 15 см и до 70-80 г на тегло. Понякога рибари улавят дребна мренка, мислят я за кротушка и я прибират в живарника, въпреки че тя е под мерната граница. По закон нямаме право да задържаме мряна с дължина под 17 см. Затова е от изключителна важност да различаваме двата вида. Кротушката има голяма глава и сравнително едри за тялото си люспи. През средата на тялото й минава черни точки, подредени в линия. Черни точки има и по опашката. Това е и най-отличителният й белег. Кротушката не е толкова подвижна и пъргава, колкото мряната, а тялото й не е така слузесто. Тази рибка обожава торен червей и затова трябва да бъдем готови за появата й, когато залагаме на такава стръв. При самия риболов кротушка можем да очакваме, когато ловим в малко по-спокойна вода – близо до бреговете или в някой вир. За разлика от мряната, тази рибка не обича прекалено големите бързеи и бяга от тях. В миналото кротушката беше масово разпространена, дори и в доста язовири. Сега, особено след появата на костура, е считана за рядък вид. Може да се срещне само в много чиста вода с песъкливо дъно.
