В интервю от 17 юли 2014 г. с безвременно отишлия си виден учен-левскиевед проф. Иван Стоянов по повод книга за Левски и Каравелов той казва: „Дори във второто десетилетие на ХХІ в. е трудно да повярваме, да си обясним, да осъзнаем, че е имало такива българи – едно време. Вторият е наречен от дипломатите на Великите държави в Османската империя „Мацини на Балканите”, а първия с пълно право можем да окачествим с друг италиански революционер – Гарибалди. Отношенията между двамата са еталон, който няма как да се обясни със съвременните политически нрави“.
С основание прилепчанинът Коста Църнушанов (1903-1996) отбелязва:
„С ШИРОТАТА НА СВОЯ ВСЕБЪЛГАРСКИ ПОГЛЕД
великият Апостол на свободата е обхващал цялата българска земя открай докрай. Доказателство за това е неговата статия в Каравеловия в. „Свобода“ от 13.02.1871 г., в която заявява: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът – в България, Тракия и Македония“. Това е подчертано и в решението на Общото събрание в Букурещ през април-май 1872 година: „Събранието потвърди Левски за главен апостол за цяла България, Тракия и Македония“.
Левски навлиза в най-зрелия етап на своята дейност, създавайки между 1869 и 1872 година десетки революционни комитети (РК). През лятото на 1872-ра не по-малко значение от Ловечкия РК придобива Етрополският, възглавен от верния му съратник Тодор Пеев, изключително интелигентен деец и отличен организатор. Избран за секретар на събранието в Букурещ, влиза в четиричленна комисия заедно с Левски, Каравелов и Киряк Цанков, която съставя програмата и устава на Българския революционен централен комитет.
Видният наш историк Йордан Иванов (1872-1947): „Революционното българско движение, което се бе разширило из Дунавска България и Тракия, сполучило да пусне корен и в Северна Македония. Проповедник на бунтовните идеи тук станал главният кюстендилски учител Тодор Пеев, учителствал в Кюстендил през 1868-1871 г. Когато напуснал града 1871 г., той бил успял вече да подготви съратници на революционното дело в удавения от турци Кюстендил. През лятото на 1872 г. Апостола Левски с Тодор Пеев заминават от Кюстендил за манастира „Св. Йоаким Осоговски“ (Североизточна Вардарска Македония). Край, известен като Паланечки, по името на Крива Паланка.
Стартира първата и последна обиколка на Апостола из Северна Македония. Да поясним: под термина „Северна Македония“ проф. Й. Иванов визира обширна територия, включваща Пиринска Македония, Паланечко плюс Кюстендилско и Дупнишко.
Да хвърлим поглед върху развоя на
СЪБИТИЯТА СЛЕД ЕДНО НЕЛЕПО УБИЙСТВО
в къщата на ловчанския чорбаджия Денчо Халача.
На 14 август по пладне, предрешени, Левски влиза заедно с В. Ветьов в къщата на чорбаджи Д. Халача. Чорбаджията отсъства, а къщата, насред Ловеч, охранява слуга-момче. То хваща за гърлото Апостола и с всичка сила крещи. За да не бъде издадена комитетската тайна, Левски е принуден да го убие с кама. Успява да се измъкне и се укрива в лозята край Ловеч. След преминаване на опасността се връща в града…
След 15 август той вече е в Тетевен, в Правешкия хан. Свиква събрание на тамошният РК и информира за неуспешното „ловчанско нападение“. Именно тогава, докато се успокои обстановката, е взето решение незабавно да замине на юг-югозапад (Софийско и Кюстендилско) в посока Македония. А тя, макар най-отдалечена, била постоянно в мислите му. За обиколка из нея той е подготвен, създавайки овреме връзки с македонски дейци. Един от тях, може би най-важният, е Димитър Ножаров. Роден в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) 1830 г., още млад се преселва в Пловдив, а от 1865 г. – в София. Когато 1870 г. Левски учредява Софийския РК, Ножаров е избран за негов касиер.
„В своите бъдещи обиколки из Пиринския край – пише известният краевед Георги Тахов – Д. Ножаров е един от онези, които снабдяват Апостола с адреси, комитетски къщи, сведения за „проверените“ хора и обяснения на пътищата към Неврокоп, Кюстендил и Дупнишката Джумая (Горна Джумая, днес Благоевград – бел. Н.С.).
Македонската обиколка на Апостола и Т. Пеев стартира от Кюстендил към Паланечко. Главна цел: известният
БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР „ЙОАКИМ ОСОГОВСКИ“
край Крива паланка.
През 1898 г. писателят Тодор Влайков пише: „От София Левски се упътил към Кюстендилско, дето неговата проповед не била чувана по-напред, той нагазил и в Македония, минал Криворечна Паланка… В монастиря „Св. Йоаким Осоговски“ бил посрещнат от стария игумен отец Аверки. Левски открил пред игумена за какво ходи, какво работи и какво готви. Отец Аверки, стар бунтовник и многогодишен учител из Македония, с душевна радост изслушал новите и тайнствени думи на Апостола и от душа и сърце му обещал съдействие на народното дело“.
Идването на Апостола в Паланечко е не първо, а второ влизане в Македония. Първото е лятото на 1869 година, когато от Пазарджик през Момина клисура и Юндола влиза в Разложката котловина, разположена между три свещени планини – Рила, Пирин и Родопа. Там, в Мехомия (дн. Разлог), основава първите в Македония РК – Мехомийският и Добърският.
Според проф. Й. Иванов, когато Левски идва в манастира „Св. Йоаким Осоговски“, РК бил вече съставен – дело на Т. Пеев. „През юни 1872 г. – отбелязва Й. Иванов – виждаме стария 70-годишен учител да стане председател на втория македонски български революционен комитет при помощници свещеник Филотей, учителят в Паланка Дим. Петров Любенов и Дим. Пчелински. Комитетът бил основан от апостола Тодор Пеев“.
Неволен очевидец на присъствието на Левски и Т. Пеев в църквата бил Михаил Македонски, българин от Крива паланка, активен деец след Освобождението. Тогава, още юноша, той си спомня: „Църквата изненада нашето любопитство, когато видехме вътре всички кметове с благоговения навели глави. На стъпалата на олтарските двери стоеха изправени с епитрахили на шия двамата братя свещенослужители, отец Амфилохи и отец Иринарх, йеромонаси, на възраст между 40 и 45 години, които наскоро беха дошли от Зографския манастир в Св. гора… До троновете, що са за певците, стоеха неподвижно двама човеци непознати: единият сух, с висок ръст, рус, с по-дълги мустаци, а другият по-низък, също русокос и с малки мустачки… Какво стана по-нататък, нощуваха ли тая вечер кметовете в манастира, закъде заминаха двамата чужденци, кои беха те и как се именуваха, ние не знаехме… Отпосле разбрахме, че са давали клетва за верност и постоянство на оглашени по-рано кметове в революционното дело и че двамата непознати и ненадейни на манастира гости са били апостолите, дяконът Левски и Тодор Пеев. Това разкритие ми стана известно едвам през 1888 г. През т.г. бех окръжен управител в гр. Хасково. По него време Тодор Пеев, сега покойник, беше на служба при Министерството на вътрешните работи – главен административен инспектор. Той бе дошъл в Хасково по служебни работи и благосклонно се отзова на поканата ми да дойде у дома ми на обед. В заведения разговор по разни въпроси ме запита, от кой град съм. Като разбра, че съм от Криворечна Паланка, добави: „Аз много добре познавам града ви, там има и манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Едно време ходихме заедно с Левски по агитация за освободителното дело и заклехме по-интелигентните кметове от вашите села. В лицето на игумена отца Аверкия ние, революционерите, имахме една сигурна прикрита станция, добре запазена и неподозрителна за турската власт…“.
Остава загадка точно кога е основан първият манастирски революционен комитет! С председател игумен! Прецедент!… Проф. Пламен Павлов търси отговора на въпроса: „В есента на 1872 г. Левски заедно със своя много близък съратник Тодор Пеев от Етрополе, който преди това е бил учител в Кюстендил, са посетили манастира“.
Терминът „есен“ е темпорално разтегливо понятие. Цели три месеца. Базирани на анализа на публикувания през 1987 г. „Документален летопис на Васил Левски“, тази обиколка е в самия край на лятото (между 1-15 септември). Все пак есента почва по-късно, символно съвпадайки с авантюрата на Димитър Общи ( 22.09.1872 г.), довела до трагични последици. Без разрешение на Апостола бившият гарибалдиец напада турската поща в Арабаконашкия проход. Турската полиция бързо разплита аферата и почват арестите…
Маршрутът на Левски и Пеев към Паланечко: Тетевен -София-Кюстендил-Крива Паланка- Осоговски манастир. Това отиване и връщане по същество е цяла обиколка на Апостола из Севера на Македония, включая Дупнишко и Горноджумайско. Обратният маршрут: Осоговски манастир – Дупница – с. Рила – Горна Джумая – с. Рила – Рилски манастир – Самоков.
След посещението в Осоговския манастир Левски и спътникът му се разделят. Т. Пеев се връща през Кюстендил, а Левски поема на югоизток – към Дупнишко.
До ден-днешен историци спорят
ОСНОВАЛ ЛИ Е ЛЕВСКИ КОМИТЕТ В ДУПНИЦА?
Преди две години, местният в. „Камертон“ публикува пространна статия, визираща спорния казус като „легенда или действително събитие“. „Според разкази на изтъкнатия дупнишки общественик отпреди и след Освобождението Величко Хаджиангелов в притежавания от него хан Апостола е създал местен революционен комитет начело с учителя Димитър Бисеров-Окулията. Васил Левски дал указания на членовете на комитета да работят внимателно заради многото турци в града, както и да набавят оръжие, за да се подготвят за въстание“.
Проблем! Оказва се, че няма спомен за датата на създаване на Дупнишкия РК. „Остава забравена годината на основаването на комитета – сочи публикацията – така и имената на останалите членове освен на председателя (учителя Димитър Янакиев Бисеров).
Доц. Мария Витошанска, родом от Дупница, подчертава, че именно дейността и убежденията на този много заслужил за града просветител не оставят съмнение, че той е бил твърде подходящ човек за председател на революционен комитет. Величко Хаджиангелов пък е взимал дейно участие в обществения живот на Дупница преди Освобождението, а след него е бил първият кмет на града. Бил заможен ханджия, държал под наем хана на Рилския манастир, който закупил след Освобождението. В края на живота си Величко Хаджиангелов помолил своя внук да запише неговите спомени, но по-късно те били загубени, а след това съдържанието им е предадено по памет. Останалото в семейната памет не е много, но според доц. Витошанска то е твърде съществено, а някои моменти дори се потвърждават документално. И въпреки че в тях историята за Левски не се потвърждава, документите увеличават доверието към мемоариста“ – заключава публикацията.
Странен извод! Кои документи?! Изчезналите спомени! Доц. Витошанска търси изход от Лабиринта на историческото забвение. „Доц. Витошанска обръща внимание на факта, че краеведът Никола Лазарков, макар и ученик на Димитър Бисеров, не съобщава за дупнишкия комитет в своите „Спомени отпреди и след Освобождението“. Според нея това се дължи на обстоятелството, че Лазарков пише и издава книгата си вече в напреднала възраст (1924 г.), а описва събитията от своето юношество. Самият краевед изказва съжаление, че навремето не разпитвал бившия си учител за много неща, които по-късно го интересували. Бисеров пък бил човек с крехко здраве, страдал от туберкулоза и умрял твърде рано – още през 1886 г.“.
В търсене на ИЗГУБЕНОТО ЗНАНИЕ доц. Вишанска се позовава на друг източник. „Никола Лазарков – пише тя – не съобщава нищо за революционен комитет в Дупница, но друг негов съвременник – Георги Начов, казва: „Дохождал е великият апостол на българската свобода Васил Левски в нашия край… в Дупница, Рила, Джумаята с цел образуване на комитети“. Според този мемоарист Васил Левски идвал два пъти. Той бил във връзка с известния в този край пазач на Рилския манастир Спасе Пандурино, който по време на Руско-турската освободителна война организирал доброволческа чета за охрана на населението от Рилското корито, в която именно участвал Георги Начов“.
Когато обаче Левски след посещението на манастира „Йоаким Осоговски“ тръгва на югоизток, той не спира в Дупница. Просто я заобикаля. Доказателство, че в 1872 г. в Дупница няма РК. Ако има, вероятно е създаден чак 1876 година.
Любопитен е заключителният пасаж на публикацията: „Известно е, че през юни 1868 г. Васил Левски е в Сопот, а към края на август 1869 г. – в последния пункт на втората си обиколка – Сливен. Така доц. д-р Мария Витошанска стига до извода, че през лятото на 1869 г. между юни и 26 август, полагайки основите на революционната организация, Васил Левски може би е посетил някои селища в Югозападна България, както и Рилския манастир. „Спомените на Величко Хаджиангелов не са документално доказателство, но нали всичко, запазено в народната памет за великия Апостол на свободата, дори като легенда, днес е ценност за нас“, самоутешително приключва публикацията“.
За жалост изводът е компромисно влизане в „капана“ на съмнителното темпорално (времево) тълкуване (да не кажем изопачаване) на събитията. Той не върши работа, а цели компенсаторно самоутешение на невъзможността да се открие и маркира липсващият исторически факт. Онова липсващо звено във веригата „исторически факти“, което да възстанови действителната „карта“ и оттам – картина на събитията. Това не е персонален упрек, а малшанс да не попаднеш на „покритата“ от патината на времето следа…
Истината е, че събитията, които описва Стоян Заимов (неудачен апостол на Врачанския революционен окръг през Априлското въстание), на когото се позовават редица днешни автори, е, че последният погрешно отнася към лятото на 1869 гореописаните събития, а те стават три години по-късно – лято-есен 1872 година. Получило се е смесване на времената, един нелеп миш-маш.
Че е така, да се позовем на факти, установени от науката. Както посочихме по-горе, най-вероятно Левски е посетил Осоговския и Рилския манастир не през август, а през първата половина на септември 1872 г., съдейки по горепосочения „Документален летопис 1837-1873 на Васил Левски“.
Като че е прав проф. Пламен Павлов, посочвайки началото на обиколката: „През септември 1872, както може да се допусне, Левски посещава Северна Македония. Заедно със своя много близък съратник Тодор Пеев от Етрополе, който преди това е бил учител в Кюстендил, са посетили Осоговския манастир“.
Анализът на събитията води до извод: ако не именно, то най-вероятно между 1 и 15 септември „протича“ обиколката на Левски в североизточната част на Вардарска Македония, в Дупнишко и в Горноджумайско.
Но да начнем по-издалече „теча“ на събитията… В края на август 1872 г., завърнал се от Враца, Левски пише писмо на Димитър Общи и го вика в Тетевен. Оттам трябва да заминат заедно към Пловдивско. Общи не се явява, но настоява да му се издаде „пълномощно“ за Македония. Левски отказва да му повери тази важна задача. Съмненията му към неговите качества на апостол нарастват. Той гледа на Тодор Пеев като най-подходящ апостол за Македония.
След като подминава Дупница, през с. Рила в самия край на лятото (първата половина на септември) Левски посещава Рилския манастир за трети, последен път. Но преди това свиква събрание в село Рила на
РИЛСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ –
трети поред на своето създаване (след Мехомийския и Добърския). Трети, защото Апостола го основва още лятото на 1869 г., когато за пръв път прониква в Македония – от Пазарджик през Момина клисура и Юндола в Разлога. Четвърти поред РК в Северна Македония следователно е „Св. Йоаким Осоговски (основан от Т. Пеев юни 1872 г.).
Колкото до игумена на манастира „Св. Йоаким Осоговски“, отец Аверкий поп Стоянов, той не е роден в Дупница, както лъжат разни справочници и „научни“ издания, а в село Рила. Едва ли случайно днешното училище в с. Рила се нарича „Аверкий Попстоянов”. Дупница няма право да претендира за родно място на тази забележителна личност от Българското възраждане в Македония.
Проф. Й. Иванов: „Между своите най-добри учители кюстендилското училище смята даскал Аверкия поп Стоянов, йеромонах от Рилския монастир. Даскал Аверки (1801-1881) се родил в с. Рила, възпитавал се в Рилския монастир и в Серското гръцко училище. Отрано още Аверки се предал на учителство из разни градища на България, във Видин (1835 г.), в Казанлък (1836) и др. В Кюстендил той се явява заедно с владиката Авксентия, комуто бил секретар, и учителствувал от 1851-1858 г.“.
Село Рила има ключово (стратегическо) значение. То е възел (връзка) между, от една страна, Дупница и манастира, от друга – между Горна Джумая и Светата обител.
Игуменът на Рилската обител, Левкийски епископ Варлаам, в забележителен труд за манастира (1928 г.) цитира спомен на Стефан Бобчев: „След малко ний си почивахме и обядвахме в Рила, богато село в Дупнишка околия, с 4500 души жители, с около 600 къщи, две църкви, доста уредени, класно и основни училища, с твърде много кръчмарници и ханища, покрити с всевъзможни надписи и със стотина калугерки, живущи по къщя около старата църква… Не е възможно да идете в Рилския манастир откъм Дупница и да не мините през туй село… Който отива за Рилския монастир и мярка да се спре в с. Рила на почивка, да не забравя, че с. Рила е по-старо от Рилския монастир и че село Рила има право в свадата за монастирските бранища и лесове“.
В малка книжка отпреди 1944 г. („Рила-планина“. Наша Татковина, год. ІІ. № 2, уредници: К. Рачев и Т.А. Благоевъ), пише: „Широк път има от Дупница до монастиря през с. Рила. Най-важната пътека – проходът, е между Самоков и монастиря, която върви по течението на Леви Искър и Сухото езеро. Има и друг път от Самоков за Рилския манастир, който минава покрай Попова шапка“.
Справочник „Рила – пътеводител“ (1988 г.): „На два пъти в Рила е идвал Васил Левски и основал революционен комитет“. Това не е вярно. По-горе се спомена: Рилският РК е създаден още лято 1869 г., след като от Мехомия през Добърско отива в Светата рилска обител. Оттам посещава Рила и полага основите на Рилския РК.
Отговорът на въпроса „Кога е създаден комитет в село Рила“ не затруднява. За изследователя Петър Кузманов това става още лятото на 1869 година. При обиколката си из Северна Македония в късното лято на 1872 г. комитетът в с. Рила е посетен за втори път от Апостола.
ЗА ДВОЙНСТВЕНАТА СТРУКТУРА НА РИЛСКИЯ ЧРК
Васил Левски отдавна имал интерес към с. Рила. В писмо на Т. Ковачев до Панайот Хитов (24.02. 1869 г.) се говори за намерението му да търси съмишленици в Рила. Писмото е публикувано в „Архив на Възражданието“ (1908 г.) под редакцията на известния наш левскиевед Димитър Страшимиров.
В него писмо Т. Ковачов пише на живеещия тогава в Белград Панайот Хитов, получаващ добра сръбска пенсия: „Вчера пристигна В. Левский отъ Отечеството, за да приеме лозинката и да ся върне пакъ презъ Никополъ. Дякона като излязалъ неповреденъ отъ Ц. Г. (Цариградъ) и слъдвалъ изъ Тракiя и Болгарiя дето ви е познато, и като се разговарялъ съ сички. И отъ Ф. (Филибе) [турското име на Пловдив – бел. Н. С.] съ К. Р. САМО ЗА ВЪ РИЛА не е можелъ да иде щото е опасно…“.
Петър Кузманов сочи важен факт, свързан със с. Рила и с Рилския манастир. В смисъл, че в Рилския манастир има втора секция на Рилския РК. Неин водител е Спас Николов Пандурина, старши на пандурската част, охраняваща манастира. Това са близо 150 души охрана, разрешена с ираде (писмена заповед) от султана.
Пандурина, пише П. Кузманов, „е роден в Лом паланка около 1835-1837 г. От 1859 г. с известни прекъсвания е пандурин в Рилския манастир“. Там Левски създава секция на Рилския РК още по време на първото си пребиваване в манастира лятото на 1869 г., когато игумен е неговият духовен наставник, роденият в Батак йеромонах Кирил.
Това, което пише П. Кузманов, очертава особената структура на Рилския РК: две секции – манастирска и светска, в тогава богатото село Рила. П. Кузманов: „Така че към есента на 1872 г. Рилският манастир представлява утвърдено революционно средище и за македонските българи, и за целия народ. Във връзка с това става разбираемо писаното от Стоян Заимов за първото посещение на Апостола през лятото на 1869 г. в Светата обител“.
В бележка под линия на с. 93-94 (виж: „Василъ Левски Дяконътъ. Кратка биография. София, 1895 ), Стоян Заимов пише: „По казванието на самого Левски, той е искал да вкара под общата комитетска организация братята от „Рилската свята обител“ със следнята цел: а) Игумена и манастирските старци да въздействоват с духовния си авторитет върху многочислените гости поклонници – да подействуват за освобождението на България от турците; б) Чрез манастирските просяци-калугери (таксиоти) да се пропагандира „Комитетското верую в Самоковско, Разложко, Беровско, и Дупнишко“; в) Рилският манастир да бъде едно от най-главните и сигурни скривалища и прибежища за „хората народни“.
П. Кузманов обяснява особената структура на Рилския РК: „Цялата тази група организационно се числи към частния революционен комитет в с. Рила, където манастирът има метох и българската община като цяло влиза в състава на Вътрешната революционна организация. В свидетелство от 1927 г. (на Георги Начев от Дупница – бел. Н.С.) се изтъква, че Левски посещава (лято 1869 г. – бел. Н.С.) „с. Рила, където бяха (заедно със Спас Николов Пандурина – бел. П. К.) на квартира при тогавашния кмет (коджабашия) Георги Захариев, който и понастоящем е жив. В частния български революционен комитет на с. Рила влизат около 30 души, между които чорбаджията Иванчо Попхристов (председател на комитета), Георги Захариев (кмет), Панайот Стефанов, македонецът Костадин Михайлов от Щип (заместник-председател), учителят Петър Рафаилов и други. От това село са още Аверки Попстоянов и Филотей (Йосиф) Стоичков от Осоговския манастир край Криворечна паланка…“.
Спорът обаче е относно датата на основаване на комитетите в Дупница и в Горна Джумая.
Н.с. Славчо Гоцев предлага друг прочит на основаваните от Левски комитети в с. Рила и в Горна Джумая. Позовава се, подобно на П. Кузманов на Георги Начев („Спомени за участието ми във войните“. Дупница, 1927).
П. Кузманов твърди: тези комитети, включая проблемния Дупнишки РК, са създадени от Левски още лятото на 1869 г., паралелно на Мехомийския РК. Разликата между последния и Дупнишкия обаче е фундаментална. При Мехомийския случай има автентично доказателство: две приписки на свещеник Костадин Савов върху книгата „Истината на православието“ (изд. Кюстендил 1910 г.). Текст на първата приписка: „Трябва да се помни от всички, че през лятото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основава революционния комитет от 12 души в къщата на Кипре Максев. Свещеник Кост. Савов“. Втората приписка пък дава списъка с имената на 12-те членове на Мехомийския РК.
Такова нещо няма в т.нар. Дупнишки РК. Което подсказва: не е бил основан от Левски лятото на 1869 г., нито пък в нач. на септ. 1872 г. П. Кузманов обаче безкритично се позовава на спомените на Г. Начев и отнася създаването му към 1869 година.
Н.с. Славчо Гоцев (родом от Берово, от години живеещ в Благоевград) има друго виждане. Проникновен изследовател, вниква творчески-дълбинно в спомените на Д. Начев. Коментира: „При обиколката си из българските краища Васил Левски посещава и селища по река Струма. Между тях са Рилският манастир и Горна Джумая (сега Благоевград). Това сведение намираме в спомените на Георги Начев от Дупница“.
Авторът привежда текст на Г. Начев: „Дохождал е великият апостол на българската свобода Васил Левски няколко пъти в нашия край в Дупница, с. Рила и Джумаята с цел да образува тайни комитети. Един път е дохождал като търговец на добитък, като се отбил в Рилския манастир, където е водил тайни разговори със Спасе Пандурино и е искал да образува и в манастира комитет“.
След тези думи н.с. Сл. Гоцев добавя в скоби: (Това посещение вероятно е станало между 14-23 август 1872 г. [б. а.])“.
Сл. Гоцев цитира друг пасаж от спомените на Г. Начев. Описва друго посещение на Апостола в Македония. „Друг път е дохождал с турска форма, като турчин, и транзит, без да спира в Дупница, е заминал за с. Рила при тамошния кмет Георги Захариев. В неговата къща е пренощувал и на сутринта в зори потеглил за Рилския манастир. Оттам заминал за Македония (Горна Джумая)“.
По-горе уточнихме хронологията: второто проникване на Апостола в Македония в първата половина на септември 1872 г.
Васил Левски познавал от Горна Джумая двамина души. Първият, Яни Георгиев, с когото по време на първата легия (1862 г.) делят една квартира в Белград, а разходите за хотел, храна и пране им плащал самият Раковски. Документът е разходна разписка, в която личат имената на дякон Левски, Васил Друмев, Димитър Николийн и джумалията Яни Георгиев (Виж „Архив на Г.С. Раковски“, том 4, София, 1960 г., с. 70). Разписката носи почерка на Васил Друмев.
Вторият джумалия, познат на Апостола, е Димитър Измирлиев, баща на Георги Измирлиев, бъдещия апостол на Търновски революционен окръг. Видният учен ст. н.с. Йордан Ванчев: „В началото на ХІХ век в града се издигат видните български фамилии Измирлиеви, Мициеви, Коте чорбаджи Гошеви, Маркови, Андонови, които са ядро на една нова градска среда, която си поставя по-високи идеали: стопански, културни и национални идеали“.
ИЗМИРЛИЕВИ БИЛИ ВИДНА ДЖУМАЛИЙСКА ФАМИЛИЯ.
Какво пише за бащата на Г. Измирлиев дупнишкият общественик Георги Начев (впрочем роден в с. Пороминово, Горноджумайско). „В Горна Джумая е бил (Левски – б.а.) в тайни връзки с Измирлиов…“. (Става дума за бащата на апостола на Априлското въстание Георги Измирлиев [Димитър]“.
В списание „Минало“, кн. 7-8, 1912 г., пише: „Димитър Стоицов Измирлиев – бащата на революционер, е роден в Горна Джумая и е един от изявените дейци на обществено-политическия живот на българите в града през Възраждането. Той подпомага усилията и на местния революционен комитет по подготовката на Априлското въстание в града и района, а освен това внася известна парична сума в касата на Букурещкия централен революционен комитет“.
Борис Цветков отбелязва в „Благоевград. Страници от миналото“ (2000 г.): „Джумая откърми и даде на българската национална революция Георги Измирлиев-Македончето, един от плеядата революционери, които подготвиха и сътвориха Априлската епопея. Роден на 21 април в една от най-известните фамилии на града, бащата – Димитър Измирлиев, се ползва с висок престиж сред своите съграждани, участва в работата на общината, подпомага местния революционен комитет…“.
Имало ли е в Горна Джумая РК и кога е създаден? Б. Цветков се позовава на спомените на Арсени Костенцев: „Известна яснота за проникването, разпространението и пропагандирането на революционните идеи внасят спомените на възрожденския деец Арсени Костенцев. От тях е видно, че още преди обира в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 г., в Джумайско е съществувала някаква форма на революционна организация“.
Всъщност Арсени Костенцев е по-категоричен. Роден в Ново село, Щипско, Костенце става учител в Горна Джумая малко преди Орханийската авантюра на Д. Общи. В спомените директно споменава за съществуването на революционен комитет в Горна Джумая, чийто член става през септември 1872 г.
Н.с. Славчо Гоцев: „Има и други сведения, които също потвърждават, че Васил Левски е посетил Горна Джумая. За това разказва Георги Константинов Чорбаджигошев. Когато става дума за училището в Джумая, той повтаря думите на своя баща Коте Чорбаджигошев: „В същото това училище през лятото на 1872 година е идвал великият син на майка България Васил Левски. Тук, в това училище, е правел събрания на родолюбиви българи и будел тяхното съзнание за свобода. Преспал Левски на тавана на училището, а на другата заран заминал за с. Рила“.
Защо за Рила?! След като основава комитета в Горна Джумая, Левски през с. Рила пристига в Рилския манастир и оттам през Самоков се завръща в Софийско. С това приключва първата и последна обиколка на Левски из Северна Македония.
„От посочените сведения – продължава Сл. Гоцев – научаваме имената на четиримата джумалийски дейци, били във връзка с Левски: войводата Иван Костадинов, Димитър Измирлиев, Бояджи Георги и Коте Чорбаджигошев. Тези лица са вероятно едни от първите, които полагали клетва и образуват, както събщава Димитър Х. Ралов, Дупнишко-Джумайския комитет“ (разбирай Горноджумайски – бел. Н.С.).
Горноджумайският РК бил подчинен на Рилския, с център с. Рила. Това споменава и Арсени Костенцев. Говорейки за революционната криза 1875-1876 г., той казва: „Рила ни беше център на комитетските работи“.
Да резюмираме. Кое е общото между двете влизания на Левски в Македония? И първото (лято 1869 г.), и второто (нач. на септ. 1872 г.) приключват в една и съща крайна точка – Светата Рилска обител. Случайно! Оттам Апостола се изтегля на север към Софийско, Тетевенско и Ловечко. Идат трудни, трагични месеци. До ранното утро на 27 декември, когато е заловен от турската полиция. 27 декември е неслучайна, символна дата. Тогава е Стефановден, посветен на първомъченика на Християнската църква – архидякон Св. Стефан. От Къкрина до София Апостола поема „тежкия кръст“ към своята безсмъртна Голгота…
НИКОЛА СТОЯНОВ
