В новия епизод на подкаста “Храмът на историите” пред Мон Дьо застава една от най-обичаните български семейни поп певици – Мая Нешкова. Тя разкрива какъв е животът ѝ след загубата на нейния любим Кирил Икономов, който внезапно ни напусна на 16 април 2026 г. и кои са спомените, които остават завинаги с нея.
Не е любов от пръв поглед, но е завинаги
Мая Нешкова признава, че любовта ѝ с композитора не е пламнала от пръв поглед. Пред Мон Дьо тя споделя че двамата се познавали още от Консерваторията, а след присъединяването ѝ към „Оркестър Благоевград“ през 1978 г. отношенията им постепенно се променили.
„Не беше много дълъг период. Ние се познавахме от Консерваторията от преди това. Имаше моменти, в които той ме задяваше“, споделя тя с усмивка.
По думите ѝ именно професионалното им уважение първо ги е сближило, а след това е започнала да се възхищава на човека до себе си. „Не беше любов от пръв поглед, от моя гледна точка“, признава Нешкова, като подчертава, че ключът към дългогодишната им връзка е отношението на Икономов към нея. „Той спря да свири, спря да има лични амбиции. Той посвети всичките си сили на това аз да съм“, казва певицата.
Да живееш без най-близкия си
Мая Нешкова не крие, че най-тежката липса след смъртта на Кирил Икономов е неговото присъствие. В интервюто за Мон Дьо певицата със сълзи разказва, че най-много ѝ липсват усмивката и погледът му.
„Най-много ми липсва да ми се усмихне. Да ме погледне с тая любов, с която ме гледаше. Душата му. Това ми липсва най-много“, споделя тя и разкрива, че в деня, в който съпругът ѝ си е отишъл, той е прекарал часове в домашното им студио, работейки по последната ѝ песен. „Последната нова песен, която ми направи, която още не сме миксирали, той написа и текста“, казва тя и признава, че едва след смъртта му е осъзнала истинския смисъл на думите. „Слушайки песента след като той си отиде, аз разбирам, че той просто ми се е изповядал с тая песен“, споделя певицата.
Тя посочваи, че ясно си спомня и последните им мигове заедно, които тогава са изглеждали напълно обикновени. Всеки път, когато слизала в студиото, го прегръщала в гръб и целувала по темето – жест, който се бил превърнал в част от ежедневието им. „И колкото пъти влязох, го прегръщах отзад, за да слушам на раменете му и му целувах темето. Така бяхме“, разказва тя.
По думите ѝ в последните месеци все по-силно е чувствала нуждата да му показва любовта си. Затова и двамата никога не са имали истински момент на сбогуване. „Нямахме миг на сбогуване в никакъв случай. Аз нищо не разбрах, че се случва… Той каза, че просто стомахът малко го е заболял“, спомня си Нешкова денят, който променя живота ѝ.
NOVA
Починал в ръцете й
„За пет минути си отиде. Без всякакви признаци, без нищо. Мисля, че е лекарска грешка, но сега няма да търся вина. Предния ден си счупи крака. И сега всеки, който ме види, ми казва, ама защо не са му били разреждащи? Казвам аз не съм доктор. Никой нито ми е казал нещо. Но не позволих да се правят експертизи“, посочи певицата.
„Както казва една моя приятелка: Без волята Божия, нищо не се случва. Така че трябва… да се успокоявам, че така е трябвало“, допълни тя.
Губи не само Кирил, но и част от себе си
А със загубата на Кирил Икономов, тя е категорична – изгубила е не само съпруга си, но и голяма част от себе си като артист. Пред Мон Дьо тя разкрива, че след смъртта му е изчезнало желанието, с което години наред е излизала на сцената.
„Загубих… желанието за всичките тези неща. Усмивката. Аз не знам дали ще мога да бъда някога същият човек. И дори на сцената, колкото и добър професионалист да се опитвам да съм“, споделя тя.
Нешкова признава, че е преминала през различни етапи на скръбта, включително и през въпроса „Защо Бог ѝ е отнел най-близкия човек“.
„Казвах: „Защо ми го взе?“, но след това си казах: „Добре. Благодарна съм ти все пак, че го имах толкова години“, разказва певицата, която днес намира сили в смирението и благодарността за времето, което са прекарали заедно.
Изпълнителката споделя и за единствения сън, в който е видяла съпруга си след кончината му.
Макар всяка вечер да си ляга с надеждата той да се появи, това се е случило само веднъж, няколко дни след загубата. „Той влезе в коридора… с поглед ми показа, че ми оставя ключовете. Неговата връзка ключове на шкафа. Така ме посочи. И си отиде“, заключва Нешкова.
Надеждата, вярата и силата да се продължи в името на децата и внуците
„Сега децата ми по някакъв начин се опитват да ме балансират, но единствено внучката е тази, която ме вкарва в състояние, в което аз забравям всичко“, споделя откровено певицата и допълва, че всяка сутрин галят снимката „на дядо в телефона“.
Мая Нешкова разказва, че с внучката й пеят и с нея не й се плаче.
„С нея се чувствам оня човек, който съм като същност. А тя на всичкото отгоре много прилича на него. И е същата усмивка като него. Непрекъснато се усмихва. Един единствен път си позволих да се натъжа. Тя се беше заиграла и като ме видя стана толкова тъжна, че направо се почувствах ужасно и си забраних въобще. И съм абсолютно друг човек с нея“, допълни тя.
