На връщане от братя Пампулови в Швейцария втрещил митничарите: „Другите превозват коли и дрога, а ти валяк, съдийски столове, мрежи, ракети и топки!”
Всеки спорт си има своите легендарни личности – и в тази връзка символът на тениса на корт в Благоевград е Руен Калибацев. Всички го приемаме за благоевградчанин, но Руен е роден на 19 април 1954 година в Гоце Делчев, където са били изселени родителите му по политически причини.
„Баща ми Васил и майка ми Ирина не са искали да се пишат македонци – разказва той. – Майка беше шивачка и правеше по 40 плисирани поли на ден при норма 4. Женят се през 1947 година и на следващата година се ражда брат ми. Майка ми е от Благоевград, а баща ми е от Петрич, но ги изселват в Гоце Делчев, където се раждам аз в дома на Пелтекови и сме живели там 9 години. Бащиният ми род е от Кукуш. Къщата на Гоце Делчев е била в съседство с къщата на моя дядо Борис, който е направил чашата за причастие в черквата, която по-късно е била конфискувана. Прадядо ми също се е казвал Гоце и е бил съратник на революционера Гоце Делчев в Кукуш. Бил е и златар. Той е направил значката на Санстефанския мирен договор и аз я подарих на мой братовчед, който е колекционир и ментор на Троянския и Бачковския манастир. Помолих го да я даде в музея, за да се знае кой е авторът й. Дядо ми Стоян Христов Божков-Бучински по майчина линия е бил член на ВМОРО и дясната ръка на Тодор Александров. Баща ми също беше златар.
През 1958 година, след амнистията по македонския въпрос, родителите ми се прибраха в Благоевград. Къщата на дядо ми Стоян в града е била конфискувана след 9 септември от Народния съд и ние живеехме в нея, като си плащахме наем. Използвахме тавана и мазето, а в стаите живееха офицерите. Още в Гоце Делчев баща ми се разболява от менингит и туберкулоза. При преместването си в Благоевград той отказва да живее в къщата на дядо ми поради лошите битови условия. С майка ми се разделят. Шест месеца той живя в хотел „Волга”, като разноските за този му престой плащаше неговата майка – баба ми Мария от Петрич. По-късно излезе на квартира и живееше в мазето на д-р Таковски. Установиха, че почти е излекуван от туберкулозата, но той отказа да работи в кооперация. Властите го притиснаха и намериха начин да го обявят за враг на народа за неподчинение. Затова им помогна неговият братовчед Георги Калибацев, който беше часовникар и вербуван доносник. Той им казал, че баща ми има килограм злато. Сформираха дело за притежание на незаконно злато. При обиска намерили 6 жълтици и чашата за причастие, изработена от дядо ми. Шест месеца го държаха в полицията. Аз бях принуден да храня кучетата в полицейското управление, за да му нося храна.
Когато бях в първи клас, Михал съдията реши да осъди баща ми на 15 години затвор. Там той попадна в една стая със собственика на цигари „Слънце”. Изпратиха ги за 24 часа в Казанлъшката тракийска гробница, за да могат да ги изследват и да проверят дали там има радиация. През 1963 година ги хвана амнистията. Освободиха баща ми. Изселиха го в Стара Загора, където живееше при собственика на цигари „Слънце” и на следващата година реши да отвори собствено златарско ателие в Казанлък. Там и умря през 1977 година. Всичко това му се случи, защото беше златар, защото говореше чужди езици, носеше бомбе и вратовръзка и беше неудобен.
Заради дядо ми Стоян не ми даваха да уча във ВИФ. Окръжният комитет на партията не ми даде препоръка да следвам и се наложи да почна като хижар на Витоша в база на ВИФ, защото нямах достатъчно трудов стаж за задочно обучение. Записах ВИФ и завърших висше образование през 1981 година. Като студент работих зимно време на хижата, която се захранваше с въжена линия, нямаше път до нея, а лятно време ходих да работя и играя тенис по кортовете. Така се роди идеята да допринеса за развитието на тениса в Благоевград.
Помолих Руен да ми разкаже историята на тениса на корт в Благоевград.
„По думите на Божидар Багашев, в Благоевград за първи път се играе тенис на корт през 1933 година – разказва Руен. – Баща и дъщеря от Русе дошли да живеят в Горна Джумая и играли тенис на корт на Ловния дом, където са първите спортни площадки в гради ни – за баскетбол, волейбол и тенис на корт.
През 1980 година в стария Строителен техникум Калин Анастасов, Божидар Стоилов и други любители на спорта за първи път започнаха да играят тенис, но не на разчертан стандартен корт, а на волейболната площадка, която беше в занемарен вид. След време Строителният техникум стана втори корпус към Югозападния университет и там започна да се провежда тренировъчен учебен процес, в който главна роля изигра проф. Петко Щерев. Той организира Катедрата по спорт, която в началото нямаше спортна база. През 1981 година аз дойдох от София и поради липса на щат ме назначиха като кортаджия към спортното дружество. Тогава се създаде първата секция към клуба, чийто председател беше Стефан Митов, бивш ректор на Югозападния университет. Тази секция започна да функционира като официално звено на дружество „Пирин”, чийто председател беше Георги Дурчев, а зам. председател – Бойко Кастрев. По-късно дойде и Станой Манов. Те нямаха перспективно виждане за развитието на този вид спорт, защото той изискваше доста средства.
В този исторически момент аз започнах да правя тенис кортовете на Бачиново, в комплекса, изграден през 1977 година от Профсъюзите с наименованието „Бързи, силни, работоспособни”. Под това име се провеждаше републикански турнир във Враца, Благоевград, Пловдив… В комплекса имаше едно хандбално, едно волейболно, две баскетболни игрища и два тенис корта без ограда. Тогава арх. Костадин Сандев беше зам. председател на Общината по строителните въпроси. Той подкрепи идеята да изградим тази площадка за тенис. Подкрепи я и арменският бизнесмен Бедрос и за 20 дена направихме оградата. Този комплекс нямаше надежден водоизточник. Кортовете се поливаха, но от вадата, чиято денивелация беше малка и нямаше никакво налягане. Това беше голям проблем, но по-късно успяхме да го решим. Старият корт беше изграден от неизгорели въглища, шисти. Червен корт, но направен не по нужната технология, за да се играе нормално тенис. Поливахме по 7-8 часа вечерно време, за да може през деня децата да играят.
Създадох група с около 20 деца, които и до ден-днешен са любители на този спорт. Любовта към спорта се предаде и на децата им, а те пък на своите деца… Тенис общество вече имаше, но трябваше да се реши проблемът с базата като цяло. В края на една работна седмица дойдоха машини да работят по кортовете и аз се възползвах от този момент. Извадихме шистите. Огнян Огненски и подполковник Зехтенджиев, чиито деца също започнаха да играят тенис, бяха добронамерени за развитието на този спорт. Направиха учение до Бараково. На връщане товариха сгурия от фабриката за хартия и я докараха на кортовете на Бачиново. Разстлахме сгурията с една фадрома, с един гревер загладихме, валирахме… Синът на проф. Пенчев беше войник в нашия град, а подполковник Зехтенджиев го пускаше през деня да идва да работи на кортовете, защото бях сам. Сложихме тлатлив пясък от Струма, за да държи влага, сложихме трици и го направихме идеално за игра. Всичко това се случи за 3 дни – петък, събота и неделя. Така създадохме истински корт. Започнаха да се играят демонстративни мачове, като идваха спортисти от ВИФ. В началото на следващата седмица Бойко Кастрев и Станойчо Манов, които управляваха тогава БСФС, видяха какво е направено и ме наказаха с последно предупреждение за уволнение заради своеволие. Проблемът беше, че съм си позволил този труд, без да ги питам.
Поработихме известно време, но реших, че е време за промяна. През 1985 година си подадох молба за учител по физическо възпитание. Разпределиха ме в Белица, при наличието на семейство и деца в Благоевград. До нас живееше Кирил Антонов, който беше председател на Окръжния народен съвет. Големият ми син Ваньо ставаше ученик в първи клас. В първия учебен ден стана дума за моето разпределение с г-жа Антонова – съпругата на Кирил Антонов, и те решиха, че има вакантно място в Благоевград, и ме назначиха с препоръката да популяризирам тениса в Трето основно училище като пилотна програма. Назначиха ме с тавана на учителската заплата – 225 лв., което беше шокиращо за останалите мои ученици и студенти, които работеха на 175 лв. месечна заплата. Господин Багашев ми каза, че това ще изостри отношенията, но всичко започна нормално. Имах контакти в БСФС, уредих топки по различните спортове, като тези, с които играеха в националния отбор, и започнах работа.
На празника на будителите с Кирил Петров-Паскал, Виска Аргирова и Жени Личева решихме да направим поход до хижа „Македония”. Направихме застраховка в ДЗИ, организирахме похода с група от около 50 деца и се качихме на хижата. В мазето на хижата видяхме едни халки и попитахме хижаря бай Митко какво е това, а той каза, че там ВМРО са дърпали ушите на тези, които не са слушали. Този израз стигна до ОК на БКП и започна едно разследване и следене как провеждам часовете по физическо възпитание. Освен часовете в училище ходих да уча децата и на тенис.
Реших да направя корт в двора на Радио-телевизионния център. Извика ни инж. Страшимир Урдарски и една пролетна ваканция през 1985 година с Коце Личев за 6 дни го направихме и започнахме да практикуваме спорта с децата. Но тогава се случи Възродителният процес и от ръководството в БНТ затвориха този обект. Наложи се да започна пак отначало… Тогава си казах: „Аз съм карък, къде що започна, се проваля”.
През 1987 година председател на секцията по тенис стана Стефан Митов, който ми даваше възможност да работя. Тогава оборудвах и Трето основно училище, и университета и водехме групи да играят тенис. Стефан Митов почина и на негово място застана Йордан Тозев, който беше председател на Регионалния инспекторат. Направиха го помощник-ректор и заедно с Петко Щерев ми предложиха да направим кортове и съблекални в стария Стоителен техникум, за да се провежда там учебният процес. С един колега, Георги Лазов, през лятната ваканция за 45 дена извадихме асфалта, направихме дренажни канали и открихме водата от стария бунар на Матеевата градина, която се намираше на границата между полицията и Строителния техникум. За червения корт се изисква много вода, а точно тогава през 1987 г. имаше суша и градът беше на режим. Сложихме помпа на бунара, изпробвахме съоръжението, всичко беше както трябва. С Борето Стоев намерихме четири стълба, останали от Корпуса, и направихме и осветление. От Гърция донесохме иглолистни дървета – аризонски кипариси, които засадихме откъм улицата, за да се получи жива шумоизолираща стена. Тези кипариси още стоят там. Тогава валеше дъжд, валирахме с валяка и мина народният певец Илия Аргиров, който ми казва: „Руене, аз пея и се подгърбих, ти искаш да работиш и да си красив – това няма как да стане. Работи се бавно и спокойно”. А ние всичко свършихме за 45 дена. Издигнахме стена към полицията, за да не отиват там топките. Помагаше ни Тозев и за 11 хиляди лева изработихме 3 корта за образец. Трябваше да дойде Юлия Берберян за официално откриване на тези кортове, но тя не успя и започнахме да ги ползваме без официалности. Гражданите се спираха на оградата, гледаха как се играе тенис на корт и за града си беше чудо.
През 1989 година, след демократичните промени, ме извика Иван Кадийски и ми каза, че събитията са се променили и други хора трябва да работят на кортовете. Дойдоха Евгени Кавдански и синът на Иван Томов – Митко, на когото помогнах да завърши тенис, както и на сестра му. Те имат своята научна кариера, но не разработиха тениса в университета, където направиха няколко корта и доста преподаватели се опитваха да практикуват тенис на корт, но не се получи. За жалост и на нас не даваха да работим на базата, която бяхме изградили с Георги Лазов. Сега в двора на Строителния техникум се прави закрита спортна зала, но не стандартна, а маломерна. През 1990 година мой приятел ме покани да работя в клуба на краля в Мароко. Попаднах там по време на техния Рамазан Байрам, не можахме да се сработим и се прибрах.
През 1992 година решихме да се върнем на тенис кортовете в парк Бачиново. Теньо Танчев, светла му памет, беше регистрирал фирма „Бачиново” ООД, на която директор беше Калин Анастасов. Базата се разработи като инфраструктура, но кортовете бяха малко. Правихме там републикански състезания по линия на асамблея „Знаме на мира”. Събота и неделя кортовете бяха затворени за гражданите. Решихме да регистрираме тенис клуб „Благоевград 92”. Назначихме за председател Божидар Стоилов, който по-късно стана рекламен агент на вестник „Струма” под въздействието на Владимир Михайлов. Заработихме, но през 2000 година около 10 души с Ясен Неделчев отидохме на световно първенство по бейзбол в Маями. В Чикаго имам братовчед, Иван Киров, който дойде от Маями и ми предложи да остана да поживея малко в Америка. В черквата на Чикаго един ден ни събра поп Вальо, където срещнах близка роднина на Цола Драгойчева. Разговаряхме и аз й обясних идеите за тениса, а тя ми каза: „Не се заблуждавай, тази власт няма да ти даде да правиш това, което искаш”.
През 2000 година останах три месеца в Америка, а през 2010 година престоят ми продължи 6 месеца при моя братовчед Иван. Работих в строителството и в свободното време бях тенис учител. Дъщерята на Иван Киров – Елица, стана шампионка по тенис на Чикаго до 10-годишна възраст с още едно момче и това им даде шанс да учат със стипендия по време на следването си във висше учебно заведение.
В Благоевград регистрирах друг клуб с Пепи Байкушев. Шефът на полицията и областният управител тогава – Тони Бръчков, върнаха част от имота на кортовете на майката на Иван Мирчев и нас ни изгониха. Тогава се оперирах от рак на щитовидната жлеза и малко се дистанцирах, но по-късно пак регистрирахме нов клуб, за да можем да ползваме базата. Тройната коалиция беше на власт и пак започнаха атаките кой да вземе кортовете на Бачиново. Паскалев стана вицепремиер, моят племенник Мишо Балабанов стана зам. министър на младежта и спорта и решиха, че в Благоевград трябва да се направи Административен съд в първия мол. Направиха заменка на 500 квадрата за 18 декара и го дадоха на Кирил Добрев. Преди да напусне кметския стол, Паскалев премахна статута на Бачиново като парк и го превърна в местност. А би трябвало от плувния басейн нагоре да се актува като парк и да не се пипа. Политическите събития позволиха по-късно този имот да ползва Георги Ганджов и ние подписахме договор за ползване. Въпреки апетитите се опитвах да играем и да водим деца на кортовете.
Когато се прибрах от Америка в Благоевград, установих, че нещата се задълбочават, и то не към добро. Кмет беше Ели Масева. Към Профсъюзите имаше общинска фирма „Бачиново” ООД, която трябваше да ликвидират и да отстъпят базата й за клуба, който създадохме. Но вече доста хора имаха апетити към базата на кортовете, които искаха да я актуват като държавна, за да може по-лесно да се приватизира. Отидоха при областния управител Балабанов и направиха така, че да защитят интересите си. През цялото време на ликвидацията ние направихме още 4 корта. Отидох в Швейцария при Божидар Пампулов. С брат му Матей Пампулов са европейски шампиони по двойки на тенис и те ми съдействаха да вземем безвъзмездно от техните клубове валяк. Като ме видяха на митницата с това съоръжение, митничарите се хванаха за главата – другите превозват коли, дрога, а ти валяк, съдийски столове, мрежи, ракети и топки. Тогава купих микробус от американската певица Даяна Рос, която живееше в Швейцария и го натоварих с всички тези придобивки. Носихме още ленти, мрежи, транспаранти, защото преди това се чертаеше с количка. По 50-60 деца на ден играеха тенис на кортовете. С микробуса събирах по-малките, водих ги и ги връщах по домовете им. Но като станаха държавни имоти и започнаха големите апетити, Калин Анастасов се отръпна, отиде като треньор в Радио-телевизионния център. С децата правихме зимни почивки на бившия гимназиален лагер „Здравец”. Тази база беше към „Почивно дело” с директор Никола Вригазов. Тогава Илия Ризов, Васко Ризов и Малин Христов организираха първите стъпки на ски училищата и ние с Бойко Георгиев водихме деца. Освен първите стъпки в тениса на корт направихме такива и за ски училищата в града. Всички деца, които играеха тенис на корт, караха и ски. Правихме хубави курсове на хижа „Безбог”, в Банско… Зимно време имаше лагери на планината, а през лятото – на кортовете. В един момент Ганджов ми казва, че не съм удобен и ще дадат кортовете на сина на Калин Бучински, който имал силни амбиции да прави турнири. За 10 години това момче стана гробокопач на благоевградския тенис. В момента кортовете на Бачиново, които са 7 на брой, ги взе едно момче, мой ученик, но ми каза, че съм възрастен вече и не мога да работя тази работа. Амбициите му са да прави тенис академия с по-млади хора.
Сега се принудих да работя с един съмишленик от времето на тениса – Калин Анастасов, и в момента правим основен ремонт на корта на плувния басейн в Еленово, за да може да водим деца там. Сигурен съм, че ще направим корта привлекателен център. Има много места в региона, където могат да се направят кортове. Може да възстановим и този в Радио-телевизионния център, който от 2010 година стои затворен и буренясва. А там могат да се направят поне 5 корта. Стига да има добра воля. На мен тайно и пожарната, и военните ми помагаха. Калин Грънчаров беше комендант и ми изпращаше войници да помагат, защото сам човек нищо не може да направи. В Югозападния университет направиха зала за тенис с два червени корта, но вече пета година стои заключена, та както казва народът: „Вода газим, жадни ходим”. Това място може да бъде преотстъпвано за други деца, когато няма учебен процес, както е навсякъде по света. Два изкуствени корта има и в АУБ. Там се играе, но политиката на университета е не да отдава безвъзмездно, а комерсиално. Много интересна и многофункционална площадка направиха в Електротехникума. Лошото е, че в бившия Механотехникум с най-просторния двор и хубаво изложение направиха паркинг. Не че няма нужда от това, но аз си мисля за спорта. Боли ме, че се развали хубава площадка и я превърнаха в паркинг.
На Ловния дом също имаше 3 корта, но сегашният кмет Байкушев забрани да се строи кооперация там, където интереси имаше бившият кмет Камбитов. Идеята е да се разработи хубав спортен комплекс. Нашият град е люлка на тениса. Софиянци идват за 45 минути, за да играят тук. В София един корт е 50 лв., или 30 евро сега, а тук плащат 10 лева. И ние трябва да създадем условия за младите хора да живеят и спортуват тук. Много мои ученици с по 2-3 деца от София се принудиха да се върнат да живеят в Благоевград.
Аз съм пета година пенсионер. И сега цяла зима с моя син даваме уроци по ски на Картала. Тази година Илия Ризов направи по наше настояване и ски училище. Той също има амбиции да се развие този прекрасен ски център и става много хубаво. Този курорт не отстъпва по условия в Банско. Имаме център на Исмаилица, на който могат да се направят поне още 20 писти.
С моята съпруга Любима се запознахме в автобуса, който една зима замръзна на пътя и блокира. Пътувахме от София към Благоевград. Качихме се на едно такси и се прибрахме, но оттам започна връзката ни. Тя е електрохимик. Родиха ни се две хубави деца. Големият ни син Иван се роди 1978 година, завърши ВИФ и тръгна по моите пътеки. Влезе с бейзбол, след това се квалифицира в тенис учител, в момента е и парапланерист. Създаде хубава площадка за летене на Брежани, над Ракитна. Прави балканиади и събира деца от цяла Европа. Малкит син е Радослав и е зъботехник. От Иван имам трима внуци – единият носи името Руен, другият е Александър, а третият Борко. Всички обичат да спортуват. Иван беше 6 години в Швейцария, но решиха да се върнат тук и сега всички сме в Благоевград. Имаме поле за изява, ако управляващите мислят не само за себе си, но и за хората. Дадох на кмета Байкушев готов проект, разработен на времето от Янчо Митев, за да може от детската площадка на алеята към кортовете да се направи мост с цел по-безопасно да се минава към спортната площадка”.
Това накратко е историята на тениса на корт в Благоевград, разказана от първо лице.
Преди години спортният журналист Малин Христов казвал на Руен: „Ти от пясък въже правиш за тениса, но няма да има разбиране, от мен да го знаеш!”. Малин беше човек с поглед към бъдещето на спорта в региона и с благо сърце. Помагал е и на Руен и явно е бил прав, защото и днес Руен Калибацев продължава да създава възможности тениса на корт да бъде търсен спорт от деца и възрастни и да бъде полезен, докато има сили и може да предава щафетата нататък. А той все още има какво да даде за развитието на тенис корта в Благоевград.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
