Духът съм аз, що вечно отрицава! Това което вий зовете разруха, грях или зло, това е истинската ми стихия…
Гьоте „Фауст“
Има една знакова, световноизвестна личност. Джордж Сорос. Около нея и делата й от половин век насам се вдига шум, трещят скандали. Събуди се и нашенският парламент. За пръв път и уж сериозно. Паралелно пък от „Възраждане“ за пети път предложиха закон за регистрация на чуждестранни агенти.
Парламентът отхвърли предложението на „ДПС – Ново начало” за създаване на временна комисия, която да установи фактите и обстоятелствата относно дейността на Джордж Сорос и отрока му Александър на територията на България. Проектът за решение беше подкрепен само с 62 гласа „за“ от депутатите на партията на Пеевски, един от ГЕРБ, петима от БСП, 16 от ИТН и 12 от МЕЧ. „Против“ 74 народни представители, 43-ма – „въздържал се“.
Предложението за комисия „Сорос“ не бе случайно. Това в Унгария направиха преди 7 години. На 21 юни 2018 г. унгарският парламент одобри пакет законопроекти, известни под името „Stop Soros“. В частност: ограничения за неправителствени организации (НПО), криминилизиране помощта за нелегални мигранти. Приета бе и конституционна поправка, препятстваща нелегално преселване на „чуждестранно население“ на постоянна основа“.
Предложението за комисия „Сорос“ бе логичен отглас на драматичната смяна на вътрешната политика на САЩ, последвала триумфалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Политика при управлението на Демократическата партия, задкулисно диктувана от Сорос, засягаща жизненоважни социо-морални аспекти на функциониране на американското общество и нация. Неочакваната победа на Тръмп болезнено отекна в Брюксел, разтревожен за съдбата на ронещото крокодилски сълзи неолиберално статукво. Дело на Брюксел, перфидно целенасочено работещ за ликвидиране националните държави и техните граници, разложение на европейските нации с техните уникални култури и традиции. С цел трансформация на националните общества в зомбирано население, лишено от историко-културна памет. Точно по романа-антиутопия „1984“ на Джордж Оруел.
US социален психолог Jonathan Haidt (2017 г.): „Твърдението, че патриотизмът е неразличим от расизма, дава пример за универсализма, характерен за някои елементи от глобалистката левица в много западни страни в продължение на няколко десетилетия. Джон Ленън ни кара да си представяме, че няма рай – и преди да ни накара да си представим свят без притежания, той ни подканва: „Представи си, че няма държави; не е трудно да го направиш. /Нищо, за което да убиваш или да умираш, а също и никаква религия/. Представи си как всички хора живеят живота си в мир. /Може би ще кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единственият. /Надявам се някой ден да се присъединиш към нас и светът ще бъде едно цяло“.
Колко удобно и желано… Да припомним: тези процеси в западното общество стартират в началото на 60-те години на ХХ век, музикално илюстрирани от Битълсите. Те, не осъзнавайки, „пееха“ за света на глобализма, на мултикултурните глобалисти. Чиста наивност, богохулство и предателство към собствените си народи и култури. Но кой да ти каже!
Попечител на това верую на глобалистката левица е неотроцкиста Сорос.
Малцина знаят: личността, вбесена и загубила най-много от победата на републиканците, е финансовият мегаспекулант
СОРОС – ОТКРИТ И НАЙ-МОГЪЩ ПРОТИВНИК НА ТРЪМП.
Още 2016 г. открито и твърдо се обяви против Тръмп. Хилдегард фон Хессен ам Рейн: „Милиардерът Джордж Сорос се присъедини към лагера на противниците на Тръмп. За това съобщи The New York Times. Сорос събрал 15 милиона долари за реклама, която трябвало да настрои „латиносите” против Тръмп”.
Сорос е амбивалентна (противоречива) личност. Нему идеално пасват строфите от драматичната поема „Фауст“ на Й. В. Гьоте, философска трагедия, посветена на вечната борба между Добро и Зло. Строфи разкриващи кредото на персонализираното Зло: „Духът съм аз, що вечно отрицава! / И с право! Всичко, в тоя свят родено, / без друго е за гибел отредено. /. Това което вий зовете / разруха, грях или – накъсо – зло, / това е истинската ми стихия“.
Какво мотивира тоз свръхбогаташ да се занимава с благотворителност, създавайки през 1979 г. „Отворено общество“ (съкрат. ОО)?! След рухването на комунизма (1989 г.) ОО се разгръща в мощна октоподна структура от НПО из цял свят? Половината от своите доходи (300 милиона долара годишно) Сорос „жертва“ за развитие на наука, култура, образование в различни страни по света! Без корист?!…
Да разберем истината за „Шейлок на ХХІ век“ ни помага неговото минало… Джордж Сорос се ражда 1930 г. в Будапеща. Баща му Тивадар идва от Германия в Унгария с еврейска фамилия Шварц и я сменя с унгарската Шорош. Бъдещият банкстер е записан с името Дьорд Шорош. По-късно Дьорд е заменено с английско звучащото Джордж. Бащата Тивадар е прокурор с драматична съдба. По време на Първата световна война попада в плен и прекарва три бурни години в Русия – от революцията 1917 г. до края на Гражданската война (1920 г.) Умен и хитър човек, с качества, които ще бъдат хипертрофирано (патологично) надградени в сина. На 14 години е, когато нацистите окупират Унгария (март 1944 г.) и депортират в концлагери между 450 и 600 хиляди евреи.
Когато почва депортацията, фамилия Шороши е от малкото, успяла да скрие еврейския произход с фалшиви документи. След войната в Унгария на мястото на фашисткия режим на Хорти идва друг тоталитарен режим – комунистически. Дьорд Шорош емигрира в Англия.
Съдбата го среща в лондонската Школа по икономика със забележителния австрийски философ проф. Карл Поппър. Той е, който „отваря очите“ на младия Джордж за природата на тоталитаризма… Години по-късно казва в интервю: „Крайно ме интересуваха различията между ЗАТВОРЕНОТО (тоталитарно) общество, от което бягах, и ОТВОРЕНОТО общество, в което предпочетох да живея“.
В Обединеното кралство Сорос не успява в кариерата и заминава за Америка. 1969 г., когато е на 39, най-сетне иде лелеяният полет в инвестиционната кариера. Сорос става шеф и съвладетел на фирма, която израства в световноизвестната „Квантум групп“. Започва с 4 долара милиона, взети назаем, днес „Квантум групп“ притежава повече от 4 милиарда долара. При това е само една от неговите компании.
Бъдещият банкстер фанатично следва философията на Гьотевия Мефистофел: „Не питай: КАК ще придобия? / Мисли: КАКВО ще взема аз? / Война, пиратство, търговия / света владеят с тройна власт“.
ДЖОРДЖ СОРОС Е „ВЪЛКЪТ ОТ УОЛСТРИЙТ“,
десетилетия преди 2013 г. да се яви US черна кинокомедия на режисьора Мартин Скорсезе. Вдъхновена от автобиографична книга със същото име, дело на бившия стоков брокер от Лонг Айлънд – Джордън Белфорт. В лентата великолепният Леонардо ди Каприо играе ролята на борсов брокер, занимаващ се с измами с ценни книжа на Уолстрийт през 90-те години на ХХ век.
Но с една тънка, но съществена разлика: прототипът Белфорт е бледа сянка в сравнение с гениалния мегаспекулант Сорос. През годините, благодарение инсайдърска информация, предизвиква шокиращи света финансови кризи в различни страни по света: от Великобритания през Франция, та чак до Източна Азия. Губи само в Русия, дето неочаквано разиграла се криза го ощетява с 2 милиарда долара. Основателна причина унгарският Шейлок да намрази Русия и всичко руско…
Темата не са финансовите машинации на Сорос, а дяволското му умение да манипулира обществено мнение, да корумпира политическия и културен елит. Тук ключов
ИНСТРУМЕНТ Е ОКТОПОДЪТ „ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО“.
Благородната идея на духовния си учител Карл Поппър за зло се трансформира: от персонажа Фауст в Мефистофел, купил душата му.
Че човешката съдба е предопределена, говори факт на малцина известен. Разигран през огнено-кървавата Втора световна война, този факт става скандалноизвестен 54 години по-късно, когато Сорос дава интервю на Стив Крофт, журналист на CBS за програмата „60 Minutes“, 1998 година. (Виж: Soros Helped The Nazis During Holocaust – Here is a partial transcript from an interview done by Steve Kroft for CBS’ 60 Minutes George Soros on December 20, 1998).
В интервюто Сорос се опитва да оправдае ролята си на Юда към своя изстрадал народ. Обяснява как и защо е посочвал на гестаповците къщите на богати евреи, за да ги арестуват и пратят в концлагер. Преждевременно развитият юноша с нулеви угризения на съвестта предава на нацистите свои съплеменници. Дьорд Шорош, представящ се за християнин, получава процент от заграбеното имущество. Никога не ще посети Израел, прародината на предците си, очевидно заплашен, че „нещо ще му се случи…”.
За разлика от сина, бащата на Дьорд по време на депортацията на унгарски евреи активно, подобно на Раул Валенберг, помага на мнозина да се скрият от преследване с помощта на фалшиви документи. Синът, обратно, действа като компрадор (търговец). Истински Юда…
Ето показателен откъс от интервюто на Дж. Сорос:
Крофт: Вие сте унгарски евреин…
Сорос: Да.
Крофт: Който избегнал Холокоста.
Сорос: Да.
Крофт: Представящ се за християнин.
Сорос: Вярно.
Крофт: И вие сте видели с очите си как пращат много хора в лагерите на смъртта.
Сорос: Вярно. Бях на 14 години. И мога да кажа, че именно по това време се формира моят характер.
Сорос: Вие сте се спасили и, фактически, после сте помагали да се отнема имуществото на евреи.
Сорос: Да. Това е вярно. Да.
Крофт: Помоему подобен опит е можел да доведе много хора до психиатрична клиника за дълги-дълги години. Това беше ли трудно?
Сорос: Не. Съвсем не. Вероятно аз като дете не осъзнавах с какво това е свързано. Никакви проблеми това не създаваше.
Крофт: Никакво чувство за вина?
Сорос: Не.
Крофт: Но, например, „аз съм евреин, и аз виждам как откарват хората. Аз бих могъл лесно да се окажа на тяхното място, бих могъл да бъда там“. Нещо такова?
Сорос: Но, разбира се, аз бих могъл да бъда от другата страна или бих могъл да бъда един от тези, чиито вещи конфискуват. Но нямаше смисъл да се разсъждава за това, длъжен ли съм да бъда там (на тяхното място), защото това бе, грубо казано, като на пазар – ако аз не бях там, аз, разбира се, това не бих правил; но тогава това би правил някой друг… И това беше – независимо от това, бил ли съм там или не – аз бях просто зрител на това как отнемаха вещи. Така че от мене нищо не зависеше при тази конфискация. И затова аз нямам чувство за вина“.
Ако сравним поведението на бащата с това на сина, нелепото отричане на вина у зрелия Сорос рухва. 14-годишният син – несъмнено преждевременно развит за годините – е знаел, че баща му не прави онова, което прави синът. Получавал процент или троха от заграбеното имущество, като отплата за своите доноси.
„През 1979 година Сорос основава фондацията „Отворено общество” (ОО). Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му в статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи… Идеите на Сорос и на всички негови институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към гей общностите Сорос да лови риба в мътна вода“.
В България октоподът ОО на Сорос
ПРОНИКВА С ПОМОЩТА НА ЛУКАВИЯ ЛУКАНОВ.
Еpicenter.bg: „Почвата за настаняването на Джордж Сорос в България е подготвена февруари 1990 г., когато спонсорът и създателят на верига от фондации пристига в София и набира своя състав за управителен съвет. Сорос се споразумява с премиера Луканов фондацията „Отворено общество“, която официално стартира април същата година, да бъде освободена от всички задължения към държавния бюджет. Не само това – Министерството на финансите се задължава периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие на държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния курс на БНБ.
Сорос действа хитро, когато селектира хората в управителния съвет на българското „Отворено общество“, които ще провеждат политиката му. Прави впечатление, те са все от активистите на СДС. И което е още по-странно – Сорос се доверява на бивши членове на комунистическата партия, а не на безпартийните българи. Такива са повечето членове на УС – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Стефан Тафров, Димитър Луджев, Блага Димитрова, Любен Беров, Васил Гоцев, Богдан Богданов… Програмен директор за няколко месеца е Румен Воденичаров, който бързо се усеща за какво става дума, и сам напуска фондацията“.
Ексвоенният министър Димитър Луджев: „Когато Джордж Сорос дойде в България, имахме дълъг разговор и се разбрахме как да се направи СДС. Уточнихме, че „Отворено общество” ще бъде представлявано от трима души – аз и Стефан Тафров от страна на СДС и Георги Прохаски, който беше посочен от Андрей Луканов. Междувременно Сорос се срещна с Румен Воденичаров по настояване на американското посолство, след което Воденичаров беше посочен за четвърти директор на „Отворено общество“.
КУПЕНИ СА НАД 100 БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ,
които получават възможността за допълнителни възнаграждения и да изучат роднините си в САЩ, да ходят на сбирки на разни пен-клубове, конгреси, симпозиуми в чужбина. Сорос започва да спонсорира издаване на книги на определени творци. Сред тях попада Йордан Радичков, който буквално е подведен. Писателят става и член на УС на фондацията – целта е да не може да каже нищо лошо за „Отворено общество“.
За първите пет години фондацията създава Американския университет в Благоевград, Нов български университет, отпуска 2058 стипендии за студенти и аспиранти. Местата за глашатаи на глобализма и либералната демокрация са определени – те са елитът. Сред тях са Иван Кръстев и цялата дружина, като Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Асен Агов, Петко Георгиев, Красимир Кънев, Бойко Станкушев, Антонина Желязкова – списъкът е дълъг.
През 1994 година властта се сменя и на „Дондуков“ 1 задухва друг вятър. Жан Виденов става премиер и отменя всички финансови привилегии, дадени на Сорос. Когато в Народното събрание се гледа бюджетът, Жан Виденов заявява от трибуната: „На Сорос няма да му се дават никакви пари от бюджета и фондациите му ще работят съгласно законите на страната!“.
И затова не са малко хората, които смятат, че в протестите срещу Виденов пръст има и милиардерът, често наричан филантроп. А до днес се чуват мнения, че свалянето на Виденов е дало възможност на Сорос да спечели 160 милиона долара. Може би, защото на 10 януари 1996 – пикът на протестите срещу Виденов, доларът струваше 500 лв. и за няколко седмици до 4 февруари скочи на 3000 лв. А на следващия ден като с магическа пръчка падна до 1500 лв. Така че не би било чудно, ако Сорос е спечелил, много финансови спекуланти спечелиха в онези мътни води…
В следващите години Сорос трайно се настанява в България и много бързо създава мрежа от десетки НПО-та, които влияят на взимането на политически решения, на издигане и сваляне на министри. Особено трайно и дълбоко е проникването на Сорос в съдебната система.
Въпросните НПО-та са захранвани от щедри грантове по линия на ОО и „Америка за България“. А някои – и по линия на партньори по олигархични интереси. Най-знакови соросоидни организации са „Български хелзинкски комитет“ (БХК), Програма „Достъп до информация“, „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ), Фондация „РискМонитор“, „Правосъдие за всеки“ и „Антикорупционен фонд“ (АКФ).
Всички те функционират единствено и само благодарение щедрите финансови инжекции, получавани през годините от ОО на Джордж Сорос и „Америка за България“ в размер на милиони. Шампион по грантово финансиране е „Антикорупционният фонд“ с общо 5 051 305 лева, налети в него от „Америка за България“ и „Отворено общество. Следван е от БИПИ с 3 760 083 лева от двете фондации. В Хелзинкския комитет са налети 2 528 751 лева, при това само от ОО“.
С по-скромни, но възлизащи на стотици хиляди, са останалите организации, като особено иронично е, че преди няколко години фондация „Риск Монитор“ взе 810 000 лева от „Америка за България“ за обучение на спецпрокуратурата, при положение че именно под натиска на НПО-тата от кръга „Капитал“ и на политиците, създадени от него, през 2022 г. спецправосъдието беше закрито.
Безспорно най-емблематичният пример за подобен инкубатор на кадри е БИПИ, уредило с поста правосъден министър двама свои представители – създателя си, Хр. Иванов и личната му асистентка Надежда Йорданова. Подобно на БИПИ и „Антикорупционния фонд“ се разписа със „свой“ правосъден министър – настоящия депутат от ДБ Атанас Славов“.
Ще е честно и обективно да се позовем на първоизточника. Самият Сорос. В интервю за българското издание на „Форбс” (Pan.bg, 8.01.2014) му задават въпрос:
– Има хора в България, които вярват, че Вие стоите зад тези процеси и дори, че се опитвате да ги управлявате чрез различни неправителствени структури, финансирани от Вас. Хората в тези структури са обект на постоянни нападки и дори ги наричат „соросоиди”. Как бихте коментирали това?
– Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна и по възможност решаваща роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света – в крайна сметка аз точно за това ги спонсорирам. Те участват в проекти за утвърждаване в обществото на идеи, които поддържам и в които вярвам. Те са там, за да се борят моите представи за бъдещето на света да станат реалност. Аз имам пет деца и много ще се радвам, ако светът, в който ще живеят, отговаря на моите представи, а не на нечии други“.
Както и да го върти, е ясно: отвсякъде погледнато, се вижда – мегасоциопат.
Кой е държавникът, който пръв в Евросъюза се осмелява да „закрие сметката“ на Сорос? Бивш негов стипендиант, изгонвайки ОО от Унгария. Това е сегашният премиер Виктор Орбан. През 1989 г. се обучава в Оксфорд с парите на Сорос. Какъв неблагодарник! Той взема решение за прекратяване дейността в страната на всички организации на Сорос. До 31 август 2018 г. напускат страната. Решение взето въз основа закон, забраняващ дейността на организации, поддържащи незаконната миграция в Унгария.
Каква е скритата цел на Сорос?! Чрез перфидно притвореното „Отворено общество“ разлагане на европейските нации и култури. Програмно деградиране в зомбирано с медийни лъжи и наркотици население.
Един от инструментите за постигане на целта е разигралата се, всъщност и тя програмирана 2015-2016 г.,
БЕЖАНСКА КРИЗА С ЦЕЛ ИСЛЯМИЗАЦИЯ НА ЕВРОПА.
Тази цел – перфидно превръщане на Стария континент в Еврабия – обективно прави Сорос съюзник на богати арабски фондации, и те спонсориращи бежанското преселение. В негова подкрепа (2015 г.) е създадена от Сорос специална флотилия за нелегално прехвърляне на мигранти от Северна Африка в Италия.
В статия „Кой фабрикува кризата с бежанците“ френският журналист Тиери Мейсан: „След Нова година 2016 стойността на преминаването на един човек от Турция до Унгария се снижава от 10 000 до 2000 долара. Тогава някой заплаща разликата в стойността на преминаването! От самото начало на войната в Сирия Катар печата и раздава подправени сирийски паспорти на несирийци. Както и на джихадисти, за да е по-лесно да убедят западните журналисти, че са „въстаници”, а не чуждестранни наемници. Какви и чии са тези НПО, пледиращи че ги движат благородни мотиви, спасявайки давещите се в Средиземно море? С редки изключения, финансирани от Дж. Сорос. Как и защо? Подробности разкриват: процесът на проникване на мигрантските маси от Африка и Азия към Европа не е стихиен, а управляем. „Лекари без граница“ не е единствена организация за доставяне бежанци в Европа, финансирана от Сорос. Както съобщава Disobedient Media, в 2016 г. 500 хил. евро за „разузнавателно-спасителни операции“ получава и малтийската MOAS (The Migrant Offshore Aid Station) – в превод Офшорна мигрантска спасителна станция“.
US топ анализатор Ф. Енгдал: „Разследвания на италианските власти откриват, че НПО, финансирани от Джордж Сорос, активно фрахтуват (наемат) частни кораби за тайно превозване на десетки хиляди нелегални северноафрикански бежанци в ЕС през Южна Италия. Този превоз на хора е свързан с незаконните контрабандни мрежи на ИДИЛ (Ислямска държава, Ирак и Леванта)“.
Кармело Цуккаро, главен прокурор на Катания, Сицилия, 2015 г. информира италианския парламент: „Официалното разследване потвърждава финансирането на флотилия кораби за бежанци в Средиземно море от частни НПО. Привежда свидетелства: контрабандистите, превозващи хора от Либия и други северноафрикански държави, които ЦРУ свързва с ИДИЛ, координират превоза в Италия на десетки хиляди нелегални бежанци. Цуккаро съобщил: „Превозвачите на хора по суша или непосредствено от борда на неголеми лодки за мигранти се свързват с по-големи спасителни съдове, финансирани от неправителствени групи, за да организират предаването на бежанците. Това подразбира твърде високо ниво на координация между групата превозвачи на хора и флота кораби, финансирани от НПО“.
В радиоинтервю (30.10. 2015 г.) унгарският премиер В. Орбан: „Името му [на Сорос] е вероятно най-силният пример за човек, който подкрепя всяко нещо, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот… Тази инвазия се задвижва, от една страна, от трафиканти на хора, а от друга – от разни платени активисти на човешките права, които подкрепят всичко, което отслабва националната държава… Имиграцията и мултикултурализма застрашават „християнските корени“ на Европа и създават „паралелни общества“. Европейците трябва да се придържаме към нашите християнски ценности и Европа може да бъде спасена, но само ако eвропейците вземат насериозно традициите си, християнските си корени и всички стойности, които са в основата на цивилизацията на Европа“.
Автентично откровение на Сорос пред българското издание на „Форбс” потвърждава думите на Орбан: „Виждам, че моето отношение към Вашата страна Ви обижда, но това е плод на факта, че Вие мислите в рамките на национализма, на националната си история, на националните си граници, а това е едно твърде ограничено и едностранчиво мислене, мислене, което аз бих искал да бъде изкоренено. България или която и да е друга държава, с изключение на десетина, играят твърде малка роля, да не кажа незначителна за формирането на света като цяло, дори и да има или да е имало моменти, в които тяхното значение да е било важно. Тези моменти обаче са били краткотрайни и незначителни на фона на потока на историята, който в последните години тече все по-бързо и по-бурно, и то с такава скорост, че дори големите държави трудно му устояват. В такива времена държави като Вашата са незабележими и всеки, който гледа на света от позицията на своята националност, е като мишка, надничаща от дупката си“.
Друга богоборческа (сатанинска) цел на Сорос е налагане на
ДЖЕНДЪР ИДЕОЛОГИЯТА КАТО ПРАКТИКА,
перфидно ликвидираща бялата европейска раса с нейното културно-историческо наследство и манталитет.
Стартира при управлението на Демократическата партия на САЩ: двата мандата на Барак Обама (2009-2016) и този на Джо Байдън (2021-2024). Да припомним: Сорос е ментор на Демократическата партия, разбирай кукловод на всеки пореден президент демократ.
Вл. Тулин (10.03.2020): „Че Джордж Сорос действа съвместно с държавните структури на САЩ (USAID), свидетелства следният факт. Щом като на 6.12. 2011 г. на сесията на Генералната асамблея на ООН тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън обявява, че защитата на хора с нетрадиционна сексуална ориентация в целия свят се явява приоритет на международната политика на САЩ, веднага Джордж Сорос рязко увеличил финансирането на ЛГБТ организации и провеждането на гей паради в много страни.
Съвсем „естествено“ в началото на ХХІ век се ражда Метасексуалният Интернационал с неговия сатанински Манифест – Истанбулската конвенция. „Научно“ създадена в ЦЕУниверситет на Сорос в Будапеща (изгонен от Орбан, днес във Виена, Австрия). В ЦЕУ най-важни факултети са Изследвания на пола (Gender Studies) и Изследвания на етническите конфликти (Nationalism Studies). Именно в ЦЕУ е пръкнат първият вариант на бъдещата конвенция на Евросъюза, наречена Истанбулска. А Брюксел следи и натиска страните членки да легализират джендър браковете. В США еднополовите бракове са легализирани 2015 г. Водеща държава-пионер е Нидерландия (2000 г.), Белгия (2003 г.), Франция 2014 г.
2008 г. ООН приема Декларация за сексуалната ориентация и джендърната принадлежност. При ООН 2011 г. получава консултативен статут Международната асоциация на гейовете и лесбийките. Очевидно е наличие на реализуем световен проект. Щом има проект, има и проектант. Сорос, най-щедрият спонсор на сатанинските общества. Същият дава 10 милиона долара за легализиране употребата на марихуана в Щатите.
И тъй: темпорално Западният свят е постхристиянски, а коварно инсайдърски – атеистичен, антихристиянски. Защо ли? Защото
ЗАПАДЪТ ИЗБРА МОДЕЛА НА ЛУЦИФЕР – „СОДОМ“.
Запада, духовно свързан с християнските ценности, днес е вероотстъпник. Кризата на традиционните семейни ценности ескалира в джендър сатанизъм, коварно стаен зад тъпото клише „евро-атлантически ценности“.
Класическата система сексуални табута (забрани), вписана от векове в световните религии, рухва, под напора на подкрепяната от Брюксел ЛГБТ -пропаганда на сексуалните извращения. Анализатори с право твърдят: „Членството в ЛГБТ движенията фактически е синоним на враждебност към църквата.
Но църквата е превзета. Отвътре. Заразена с комплекса „Содом“. Доказа го жена, US епископ в църквата на Капитолия преди инаугурацията на Тръмп (20.01.2025 г.).
Медия „Фокус“: „Президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска публично извинение от Епископалната църква и от духовничка, която го призова да уважава мигрантите и сексуалните малцинства по време на църковна служба във Вашингтон във вторник, преди да положи клетва“.
Тръмп написа на страницата си в социалната мрежа Truth: „Така нареченият епископ, която държа реч на църковна служба във вторник сутринта, е радикален ляв човек, заклето мразещ Тръмп. Тя въвлече църквата си в света на политиката по един много нелеп начин… Тя не се справя много добре с работата си! Тя и нейната църква трябва да се извинят на обществеността!“.
Да, Гьотевият Мефистофел тържествува: „Презирай разума и всяко знание, / с което е човекът най-велик – / в магии празни имай упование, / от злия дух подкрепян всеки миг: / в ръцете ми ще бъдеш ти тогава!“.
Пред втория мандат на Тръмп има ред предизвикателства. Може би най-важните са вярата и разумът. Връщане към нормалността. При инаугурацията Тръмп заяви: „Също така ще сложа край на правителствената политика, която се опитва да вкара социално инженерство на расата и пола във всеки аспект на обществения и личния живот. От днес нататък официалната политика на правителството на Съединените щати ще бъде, че има само два пола – мъж и жена“.
Тръмп ни връща към Библията: „Биде вечер, биде утро – ден пети… И сътвори Бог човека по свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“. (Битие: 1, 23, 27). В един от първите укази, които 47-ия US президент подписа, четем: „Политика на Съединените щати е да признават два пола, мъжки и женски. Те не подлежат на промяна и се основават на фундаментална и неопровержима реалност“, гласи изпълнителната заповед, която Тръмп подписа в първия ден от втория мандат.
Документът „Защита на жените от екстремизма на джендър идеологията и възстановяване на биологичната истина във федералното правителство“ ясно показва – администрацията на САЩ вече не признава самоличността на транссексуалните хора. Тръмп: „Роден мъж не може да стане жена“. Според заповедта на Тръмп трябва да се счита за „невярно твърдение“, че хората, родени с простатна жлеза, могат „да се идентифицират като и следователно да станат жени и обратното“.
„Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп „освободи Америка“ и „силите“ на американския милиардер Джордж Сорос се изтеглиха в Брюксел“, каза Орбан, цитиран от агенция MTI. „Единствената ни цел като европейци трябва да бъде да ги отстраним от Брюксел“, каза унгарският премиер в интервю и за обществената радиостанция Kossuth. „Ако не успеем да направим това, тогава Брюксел ще се превърне в новия Вашингтон, продължавайки политиката на американските демократи, която противоречи на европейските интереси и на унгарския народ. Дойде време да налеем чиста вода в чашата и да ликвидираме чуждестранните мрежи, които застрашават унгарския суверенитет, и да ги изпратим у дома“.
Конституционалистът д-р Борислав Цеков: „Един ден на страницата от световната история, която пишем днес, вероятно ще сложат заглавие: „Завръщане към нормалността”. А името на Доналд Тръмп ще бъде подчертано като политическият лидер, който поведе Америка и света към разрушаването на вавилонската кула от либерални лъжи“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
