Всяка сутрин социалните мрежи ме посрещат с красивите фотографии на Емилия Канайкова. Денят започва с уловени от нея мигове – лица на хора, които среща, облаци, рисуващи картини по небето, дървета, изгреви и красиви гледки от нашия град. Понякога тези снимки ни карат да се усмихнем, друг път ни провокират да се замислим за проблемите, които тревожат не само нея, но и всички нас.
Затова първият ми въпрос към нея е:
– Тези снимки събуждат ли деня ти, или са начин да изразиш отношението си към света около теб?
– Това са моите мигове на терапия. Буквално наблюдавам как се ражда денят. Най-вълнуващият момент е пет-шест минути преди да се покаже слънцето. Именно тогава се зареждам. Природата и всички нейни проявления ме вълнуват истински. Често пиша в публикациите си, че трябва да спасим всяко живо същество – било то дръвче или бездомно животно. Ние сме част от тази природа и сме призвани да се съхраняваме взаимно.
Емилия Канайкова е родена на 12 декември 1962 година в село Кочан, Гоцеделчевско. Завършва гимназия в родното си село, след което учи и завършва Висшия педагогически институт в Благоевград. Педагогическата й практика е кратка. Следват години на търговия и създаването на собствена фирма, която не само осигурява препитанието й, но и й дава възможност да помага на хора в нужда.
Днес близките й живеят по целия свят – в САЩ, Канада, Испания, Италия, Норвегия, Англия и други европейски държави. Самата тя също е пътувала много, но избира да остане в Благоевград.
Преди пет години създава малката бутикова галерия ЕМЕ – пространство, което бих определила като истински социален и културен феномен. Галерията не просто организира изложби, а създава духовен живот. За тези години тук са реализирани над 150 изложби – събития, които не само превръщат града в по-живо културно пространство, но и дават първи шанс на десетки млади художници.
– Как се роди идеята за тази галерия?
– Преди години, когато пътувах из Европа, винаги ме впечатляваха малките галерии, скрити в тихите улички. В Париж, докато с Борислав търсехме подарък за приятели, си казах, че някой ден и аз бих искала да създам подобно място.
Тридесет години се занимавах с мода – дрехи и аксесоари. Постепенно усетих, че хората започват да се пренасищат от материалните вещи и търсят нещо, което докосва духа. Още преди повече от четиридесет години започнах да купувам картини от благоевградски художници. Така постепенно се събра колекция, която реших да покажа, защото картините не са създадени, за да стоят заключени в складове. Те трябва да се показват и да докосват хората.
– Откъде идва стремежът да поставиш духовното над материалното?
– Вероятно още от детството съм носела тази нагласа, но човек трябва да узрее за подобно решение. Когато преминеш през здравословно изпитание, разбираш колко преходно е всичко материално. Осъзнаваш, че можеш да бъдеш щастлив и с малко. Огромна роля за това имаше Борислав. Той беше истински християнин и човек с дълбоки морални ценности. Благодарение на него започнах да гледам по различен начин на живота. Тази малка галерия ми донесе богатство, което никога не бих могла да купя с пари. През годините тук се създаде общност – хора, които идват не само заради изложбите, а и заради разговорите, приятелствата и споделените идеи.
По повод първата годишнина на галерията чредих символична награда от 500 лева за художник, представял самостоятелна изложба тук. Средствата бяха предназначени за бои, платна и материали. Първият носител стана Цветанка Грънчарова, след нея Кристиян Балабански и още много талантливи автори.
По-късно реших да подарявам произведения от фонда на галерията на хора, които години наред подкрепят всяко събитие. Това са моите малки жестове на благодарност.
– Как успяваш да откриваш доброто изкуство?
– Опитвам се да пазя равновесие между академичното и съвременното изкуство. Галерията се посещава от много ученици и за мен е истинска радост да виждам как изложбите ги вдъхновяват. Когато млад човек дойде с желание да твори, разговаряме за идеята му. Държа всяка изложба да има своя концепция – от заглавието до последната картина. Най-голямото удовлетворение идва, когато след години тези млади автори ми се обадят и кажат, че именно първата им изложба тук им е дала увереност да продължат. За мен галерията не е място за продажба на картини. Тя е място, където творчеството среща хората.
Емилия често спасява произведения на изкуството, които иначе биха били изгубени.
„Случва се да попадна на картини или скулптури, които се продават за символични суми, или дори са обречени да бъдат изхвърлени. Не мога да позволя това. Тук пазя бюста на Димитър Благоев, изработен от скулптора Крум Дерменджиев. Имам творби на стари майстори, които съдбата по странен начин е довела при мен. Преди време притежавах рисунка на Владимир Димитров-Майстора. Реших, че мястото й е в Художествената галерия в Кюстендил, носеща неговото име“, казва Емилия.
Една от следващите й мечти е да създаде пълен каталог на фонда на галерията. „Това е памет. Историята на всяка творба трябва да бъде съхранена“.
В момента в галерия ЕМЕ е подредена юбилейна изложба с произведения от личната колекция на Емилия Канайкова.
„Фондът съдържа повече от 500 творби. Реших всяка седмица до края на лятото да показвам различна част от него. Започнах с картини, които си кореспондират като настроение. За подредбата ми помогна художникът Румен Дешев. Особено място заема „Докоснат сън“ на Антон Гошев. Тук е и „Целувката“ на моя приятел Илко Вангелов, който вече не е между нас. Включила съм „Зима“ на Живко Янев, „Лудият крал“ на Пламен Бонев, „Къща на брега“ на Евгений Петров, дърворезбата „Семейство“ на Атанас Янев, творбата „Майчина грижа” на Спас Цветков и една от любимите ми картини – „Бягство от Египет“ на Иван Милушев. Изложбата завършва с прекрасен натюрморт на Сандра Стоименов. Предстоят още много срещи с произведения на Георги Ковачев, Методи Душков, Димитър Угринов и десетки други автори. Не искам тези картини да бъдат просто притежание. Искам да бъдат виждани“.



















Освен галерията Емилия Канайкова развива и малко издателство. До момента е реализирала 27 книги – поезия, проза, романи, научни изследвания и фотоалбуми.
„Работя с малки тиражи – най-често до 300 броя. Подкрепям автори, които трудно достигат до големите издателства. Почти всички книги съм издала със собствени средства. За мен това е още един начин да помагам на талантливите хора“.
Сред авторите, които е подкрепила, са Герасим Балабанов, Валентин Гошев, Фея Димитрова, Катерина Марчева и още много други. За творческите си решения често се допитва до поета Румен Леонидов. „Той е мой приятел и човек, на чието мнение безусловно вярвам“.
Разговорът естествено стига до Борислав Канайков – човекът, оставил най-дълбоката следа в живота й.
„Запознахме се, когато бях студентка в трети курс. Бяхме заедно 29 години. Борислав промена начина ми на мислене. Той ми показа, че истинският смисъл на живота е да бъдеш полезен на другите. Невинаги помощта се измерва с пари. Понякога една добра дума, едно изслушване или един съвет струват повече. Той беше най-добрият човек, когото съм срещала“.
В памет на своя съпруг Емилия Канайкова ежегодно учредява поощрителна награда за талантливи ученици в областта на математиката, физиката и иновативните технологии.
„Средствата са наследство от Борислав и вярвам, че най-смисленият начин да ги използвам е да помагам на талантливи деца. Първият носител на стипендията – Андон Тодоров, днес преподава в университет в Щвейцария. Това е най-голямата награда.
Наскоро при мен дойдоха Аркадий Николаевич Каленников – носител на стипендията „Борислав Канайков“, и неговата майка Анастасия. Благодарността им ме трогна истински. Тогава отново си дадох сметка, че най-голямата награда за всяка добра кауза е да видиш как тя дава смисъл и надежда за бъдещето на един млад човек. Именно заради такива срещи вярвам, че всяко добро дело има своя смисъл”, убедена е Емилия.
Много хора оценяват пътя, който Емилия Канайкова извървя – път, започнал с мечта и продължил с постоянство, любов и щедрост. Днес галерия ЕМЕ не е просто изложбено пространство. Тя е място, където изкуството среща човечността, талантът получава шанс, а добротата намира своя естествен дом. И може би това е най-голямото постижение на Емилия Канайкова – че успява да превръща духовността в ежедневие и да напомня, че културата не само ни обогатява, но и ни спасява.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА

Успех в бъдеще.Начинанията с които се занимава госпожа Канайкова са изключително благородни.
Мислех че тая е поне родом от Благоевград