Мощен отпор срещу намерението на санданската фирма „Илинденски мрамор“ да добива барит в благоевградското село Лешко подготвя местното население. Най-младите семейства, които са се заселили в Горно и Долно Лешко през последните 10-ина години, вече са депозирали протестите си до РИОСВ и Басейнова дирекция и стартират подписка сред по-възрастното население. Всички те са с малки деца, които ходят на детска градина и училище. За плановете на частното дружество да добива барит през идните 10 години в местността Тевни дол хората разбрали от публикацията във вестник „Струма“, в която преди 2 седмици първи съобщихме информация за инвестиционното намерение.
„Отпорът, който започнахме, не е каприз само на 4 семейства, това е реакция на цялото село. Каузата е обща, а ние сме поели инициативата в ръцете си, защото сме млади и енергични“, поясни Деница Иванова.
„Искаме законово да спрем намерението да се открива рудник в землището на селото. Ние сме се заселили в Лешко не защото няма къде другаде да живеем, а защото искаме да живеем на чисто и спокойно място, също както и по-възрастното местно население, които си гледат градинка и стока в малки стопанства, от които се препитават“, допълни Маргарита Ангелова.
„Всички ние по един или друг начин се интересуваме и се занимаваме с екология и туризъм и имаме идеи за дългосрочно развитие на района в тази посока. С разкриването на рудник селото се обрича, защото чистият въздух, тишината, природата и водите вече ще са компрометирани. Селото нищо няма да спечели от тази мина, но със сигурност загубите ще са съществени“, включи се и арх. Ралица Каперска.
Деница Иванова отбелязва, че е много важно за бъдещето на с. Лешко да се заложи на устойчиви практики: „Трябва да направим така, че това село дългосрочно да се развива и от това да имат полза всички хора, а не за 10 години една фирма да печели и после всички да търпят негативите от дейността й, която всъщност е само експлоататорка на мястото. В този рудник няма кой да работи от селото, защото неработещите са пенсионери, но е сигурно, че ще се разруши пътят към Благоевград от натоварените с барит тежки камиони. Местното население единствено ще търпи негативите от дейността й“, обясни Деница Иванова.
Маргарита Ангелова разкри, че радетелите за чиста природа в Лешко подготвят петиция, насочена към хората, които искат селото да се развие като туристическа екодестинация. „Тук е връх Кликач, панорамният красавец на Влахина планина, гледките от който са достойни за трихилядник. Дошли сме да живеем в Лешко с тази идея и в ръцете на общността е да спре реализацията на този проект“, допълни тя.
„Работила съм в туристическия бранш и една от причините да се заселим на това място е да започнем да развиваме туристически продукти като разходки в района, срещи с бабите, които сами си правят кисело мляко, защо не и мобилна сладкарница. Много време съм прекарала в Германия и там подобно място би било пълно с хора. Сигурна съм, че и Лешко може да се развие като екодестинация, да се провеждат детски лагери и екосеминари, зелени училища…“, включва се Сибила Ташева.
Недоволни от плановете да се разкрие рудник в с. Лешко са и наскоро преселилите се от Тексас, САЩ, в България Джими Хорн и Евдокия Николова. Двамата имат три хлапета и купуват имот в съседното на Лешко село Падеш. „Много ни хареса целият район. Намерението ни е тук да си направим биоферма, да произвеждаме продукция за собствена консумация и да живеем по-здравословно с децата си“, обясни Евдокия.
Съпругът й Джими разказа, че е инженер, в Тексас се занимавал с проекти за ветрогенератори и в същото време бил фермер, силно привързан към земята, земеделието и животновъдството. „В Тексас бях от другата страна на подобна на тази в Лешко ситуация и местната общност успя да спре реализирането на проекта ни за ветрогенератори. В САЩ ако една общност не печели по никакъв начин от подобно инвестиционно намерение, има възможност да спре реализацията му. За да се осъществи подобна идея, тежко натоварени камиони ще минават по пътя и ще го разбият, затова в Щатите фирмата, която иска да реализира подобен проект, трябва да включи клауза в договора да направи нещо за местното население – да поддържа пътищата по-добри, да подпомогне училищата или да дари средства за нещо, което е важно за общността. В проекта за разработване на мина в с. Лешко фирмата не предлага абсолютно нищо в полза на местното население. Лично съм изпитал силата и възможностите на общността, когато иска тя да спре един проект, и смятам, че за този, който планира да развие бизнес намерение, е по-добре да работи заедно с местното население“, коментира младият американец.
Маргарита Ангелова отбеляза, че от представените в РИОСВ документи на фирмата е видно, че през 2005 година, когато са правени и геоложките им проучвания в района, е подавано уведомление до РИОСВ и решението тогава било да не се прави оценка на въздействието на околната среда. „Предполагам, че причината е, че теренът тогава не е бил в границите на „Натура 2000“. Сега фирмата очаква отново отказ да се прави ОВОС, затова първото, което искаме, е да има такава оценка“, каза Деница Иванова и допълни: „Първата ни стъпка е да поискаме да се направи ОВОС, защото това е начинът да противодействаме на намеренията на частната фирма. Институциите трябва да разберат чрез тази оценка, че терен, попадащ в „Натура 2000“, няма как да бъде експлоатиран“.
„Това е едно прекрасно село – хем е близо до града, хем е живо, хем е чисто. Нека го запазим такова и за децата си!“, призовава Сибила Ташева за подкрепата на всички жители в района, както и на любителите туристи и колоездачите, направили наскоро велотрасе през Лешко, а сред първите заявили подкрепата си към общата кауза били местните ловци, заплашени да останат с необитаеми ловни полета в резултат на взривните действия, планирани от концесионера.
Припомняме, че от „Илинденски мрамор“ са задвижили процедурите по съгласуване с институциите за разработка на рудник за барит. Находището е проучвано преди години, а през 2005 г. фирмата получила 12-годишна концесия. С анекс наскоро концесията е продължена за още 12 години, но давностният срок на ОВОС-а е изтекъл и процедурите са стартирани отначало. Находището е наречено „Тевни дол“, на името на махала Тевнидолска, която някога е била там, а площта му е 2548 кв.м. До него има горски път с дължина около 8 км, а на около 5 км е асфалтовият път от Лешко за Благоевград, по който ще се извозва изкопният материал.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
