Инженери, архитекти и общественици от Благоевград в отворено писмо: Невъзможно е проектът за паркинг под пл. „Македония“ да бъде реализиран

6-има специалисти и общественици от Благоевград се обявиха с отворено писмо до кмета и жителите на града срещу проекта за подземен паркинг под пл. „Македония“.

Според геодезиста инж. Атанас Галев, хидроинженера Славейко Николов, бившия гл. арх. Пенка Димова, инж. Благой Тасев, бившия гл. секретар на Енциклопедия „Пирински край“ Цонка Джановска и бившата общинска съветничка Дима Кацарска има редица непреодолими пречки и проектът не трябва да бъде реализиран.

Писмото е базирано на официалното становище на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България, внесено в общината на 11.07.2025 г. Мотивираните доводи на архитектите срещу идеята под площада да бъде издълбан паркинг за 160 коли на 2 етажа са съществуващото законодателство за автомобилното движение в пешеходните и централни зони на градовете, въздействието на бъдещия проект върху съществуващата в града транспортна инфраструктура, фактът, че архитектурата на пл. „Македония“ е част от архитектурното културно наследство от 20-те и 30-те години на миналия век, вредното въздействие върху зелените системи и качеството на въздуха при вентилацията, която е задължителна за такова подземно съоръжение, близостта до коритото на река Благоевградска Бистрица и наличието на високо ниво на подпочвени води, както и липсата на точни данни за съществуващата подземна инфраструктура под площада, което неминуемо ще породи непредвидими трудности и оскъпяване на проекта.

„Обобщението на РК на архитектите е, че проектът не е предхождан от изследване на въздействието върху трафика и околната среда, не е отчетена историческата среда, в която попада, не разполага с изчерпателно заснемане на подземната инфраструктура и геоложките дадености на терена, а това прави непредсказуеми сроковете и средствата за осъществяване на подготвения проект за 2-етажен подземен паркинг. Непредсказуеми са и щетите, които ще бъдат нанесени на прилежащите сгради и неудобствата за гражданите при евентуално строителство. Заключението на РК на архитектите е категорично – в голямото си мнозинство членовете са против реализирането на така предвидения инвестиционен проект“, се казва в отвореното писмо.

В него авторите се позовават и на неофициални данни, според които техническият проект е възложен, без да има предоставен за обсъждане идеен проект. Няма яснота и за финансово-икономическите параметри на проекта – обща стойност, средства за всекидневната поддръжка, прогнозна цена на паркомясто и възможност за възвръщаемост на вложените средства.

В отвореното писмо е цитирано персоналното мнение на двама от авторите му – Ат. Галев и Сл. Николов, на които не било известно да има кадастър на подземните комуникации и съоръжения на пл. „Македония“.

Според тях понижаването на нивото на подземните води, без което проектът не би могъл да се реализира, ще предизвика разрушителни процеси върху околните сгради, тъй като основите им са плитки и изградени с каменна зидария. Освен жилищата около площада те визират и сградите на банята, читалището, старото кметство и др.

„Такъв пример за пагубно въздействие върху сгради на пресечните улици след понижаване на подпочвените води при реконструкцията на бул. „Св.св. Кирил и Методий“ вече има в града“, твърдят двамата. Те посочват и подземния паркинг под стария Битов комбинат, чиято рампа е откъм реката – поради наводняване той никога не бе отворен и днес вероятно е едно огромно блато.

„При подобно проектиране и реализация е необходимо да се разполага и с данни за максималния магнитуд в Благоевград, който може да се получи при следващо разразяване на Крупнишкия сеизмотектонски възел в близост до града, който е епицентър на най-силното земетресение в България и на Балканите, случило се през 1904 г.“, насочват внимание и съм друг евентуален проблем двамата специалисти. Те недоумяват и защо се извършва реконструкция на ул. „Св. Иван Рилски“ и ул. „К. и Я. Хайдукови“, след като се предвиждат за вход и изход към бъдещия подземен паркинг, доколко това е целесъобразно и с какви допълнителни разходи ще бъдат натоварени данъкоплатците.

Категорично против проекта е и Благой Тасев. Според него създаването на паркинга всъщност е неосъществимо. При реконструкцията на площада преди Дипломатическия корпус под площада бил излят 50 см тампонен, неармиран бетон за намаляване на денивелацията. За да започне строеж на паркинга, първо бетонът трябва да се разбие, което неминуемо ще прекъсне цялата подземна инфраструктура на ВиК, електроснабдяване, канализация и др. Тасев предполага и че това ще отпуши поточна тиня отдолу, която ще компрометира сградите около площада.

Авторите на отвореното писмо са на мнение, че възникват много въпроси и от екологична гледна точка. Например вентилацията на този паркинг ще извежда концентрирани вредни емисии и прахови частици на ниска височина в рамките на площадното пространство. При безветрие или температурни инверсии замърсяването ще се задържа в приземния слой на въздуха, а това е в разрез с изискванията за пешеходна зона и Програмата за чист въздух на община Благоевград. От друга страна, натоварването на автомобилния трафик по две тесни улици с ограничена пропускателна способност и гъсто застрояване на жилищните сгради също ще препятства разсейването на замърсителите във въздуха, както и ще поражда сериозни проблеми в транспортния трафик и пешеходния поток.

В заключение авторите на писмото настояват за организиране на обществено обсъждане на проекта с участието на широк кръг специалисти и граждани, публично оповестяване на официалните становища на всички институции, които имат съгласувателни правомощия и функции, публично оповестяване на резултатите от изследванията на Геофизическия институт при БАН по отношение на повишената сеизмичност на града, на резултатите от извършените сондажни геоложки проучвания в последните месеци, както и реално разглеждане и обсъждане на алтернативни решения на всички обекти в обществена значимост още на етап изготвяне на идейни задания, преди предприемане на каквито и да било действия по възлагане на проектирането и изграждането им.

ВАНЯ СИМЕОНОВА