Първият випуск трети клас, който извежда Йорданка Полячка в ОУ "Св.св. Кирил и Методий" - Дупница
Йорданка Полячка и приетите чавдарчета на площада в община Дупница
Й. Полячка на зелено училище в гр. Банско
Йорданка Полячка със своите ученици на Празника на буквите
В гр. Кочериново - манифестация за 24 май
Йорданка Полячка е родена в град Бухово, Софийска област. Завършила е Учителския институт
в Дупница, специалност „Музика и пеене“, а през 2001 г. завършва висше образование, специалност „Предучилищна и начална педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Има 37 години педагогически стаж. Първо започва работа в град Кочериново като учител по музика и пеене, след това е възпитател в Помощното училище в село Стоб. От 1985 г. след конкурс е назначена в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Дупница. В това училище има 30 години педагогически стаж. През 2015 г. се пенсионира.
Йорданка Полячка е една от най-авторитетните учителки в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Дупница. За нея професията учител е кауза, отговорност, съдба и любов към децата. Със съпруга си – о.з. старшина Михаил Полячки, имат 40 години брачен живот. Родители са на две прекрасни дъщери, радват се на четири внучета. С нея разговаряме за живота, работата и призванието.
– Г-жо Полячка, откъде идва любовта Ви към учителската професия?
– Родена съм в гр. Бухово, Софийска област. Баща ми работеше във фабриката за преработка на уранова руда, а майка ми беше готвачка. Брат ми и сестра ми се грижеха за мен. Първата ми учителка беше Николина Нейкова. Останах с прекрасни впечатления от нея. Отвори ни очите за света, грижеше се за нас – нейните ученици, като родна майка. От нея обикнах учителската професия. Мечтаех, като порасна, да стана учител. Средното си образование завърших в Техникума по електротехника в гр. Бухово. След това завърших Учителския институт в Дупница, специалност „Музика и пеене“. Курсов ръководител ни беше Иван Блатски, той ни преподаваше по български език и литература. По музика ни преподаваше Венелин Коларов. Имахме хор, изнасяхме концерти…
– Със съпруга Ви о.з. старшина Михаил Полячки тази година празнувахте 40 години брачен живот. Предизвикателство ли е да сте съпруга на военен?
– Със съпруга ми Михаил се запознахме преди 40 години на един студентски празник. Тази година на 1 май навършихме 40 години брачен живот. Как да Ви кажа, животът на военните е труден, на съпругите им също. Все беше по занятия, ходеха на учения. Едно от най-дългите беше на морето, а аз стоях вкъщи и се грижех за децата. Имаме две прекрасни дъщери – голямата, Яна Андонова, е учител по английски език в гимназия „Христо Ботев“ – Дупница, а малката, Дафинка Никова, е лаборант в „Актавис“. Щастлива баба съм на четири внучета.
– Всеки човек дълбоко в сърцето си пази спомена за първия учебен ден, когато с голямо вълнение и трепет влиза в класната стая и се среща за първи път със своя първи учител. Вие имате 37-годишен педагогически стаж. Как започна всичко?
– След като завърших Учителския институт, специалност „Музика и пеене“, се омъжих. Родиха ни се двете дъщери. А след това дълги години работих по заместване. Първо започнах работа в Кочериново като учител по музика и пеене. Там с вълнение отидох за първия учебен ден, защото ми беше непознато, но бързо се адаптирах и децата ме приеха много радушно. Сформирахме една певческа група от деца и участвахме в различни празници на училището. С колегите също се разбирахме добре, още имам приятелки от там. В училището в Кочериново изкарах една година, след това бях възпитател в Помощното училище в село Стоб. Там бях две години. Голямата дъщеря Яна започна училище и трябваше да се върна в Дупница. През 1985 г. след конкурсен изпит ме назначиха в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Дупница. През 2001 г. завърших висше образование, специалност „Предучилищна и начална педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. В ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ имам 30 години педагогически стаж. През 2015 г. се пенсионирах, а сега от време на време ме викат по заместване. Последният клас, който изведох, преди да се пенсионирам, a сега са шестокласници, ме изненадаха за Коледа. Посетиха ме у дома и ми донесоха малко подаръче, което много ме развълнува. Зарадвах се, че не са ме забравили и още мислят за мен.
– Според Вас днес учителската професия така желана ли е от младите хора, както по Ваше време?
– Има си хора, които имат желание да бъдат учители. Това завършват и започват работа, но условията и заплащането днес не са добри.
– Какъв съвет ще дадете на родителите като дългогодишен педагог?
– Моят съвет към родителите е да отделят повече време на децата си. Да разговарят, да общуват с тях. Много са важни първите седем години, за да може децата по-добре да се адаптират в училище. Децата днес повече прекарват свободното си време пред компютъра, играейки на компютърни игри, голяма част от които са свързани с насилие. А след това самите деца искат да подражават на тези герои, което е пагубно за тях.
– Според Вас какви качества трябва да притежава един учител, за да остане завинаги в сърцата на своите ученици?
– Един учител трябва да бъде добър, всеотдаен, да обича децата. Да преподава урока така, че да стане интересен за децата… А в днешно време учителят трябва да се грижи и за здравето на своите ученици. Да бъдеш учител е кауза, отговорност и любов.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
