Д-р Али Албаяти е специалист уролог с над 15 години опит, началник на отделението по урология в МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник и медицински заместник-директор на областната болница. Диагностицира и лекува заболявания на пикочополовата система при мъже и пикочната система при жени. Интересите и специализациите му в чужбина са в областта на съвременната безкръвна и лазерна урология – увеличена простатна жлеза, ендоскопско разбиване на камъни в бъбреците, ендоскопско лечение на злокачествени заболявания в пикочен мехур. Извършва андрологични (фимоза, хидроцеле) и пластични операции. Има интерес към робот-асистирано/лапароскопско остраняване на простата, тумор на бъбрек и кисти на бъбреците.
На кои географски ширини преобладава бъбречнокаменна болест и кои са съвременните методи на лечението й, всеки камък в бъбреците ли трябва да бъде отстранен и каква е ролята на наследствеността – специалистът сподели за clinica.bg, както и с кои митове за уролитиазата най-често му се налага да се бори.
– Д-р Албаяти, каква е честотата на бъбречнокаменната болест у нас в сравнение с други страни в Европа?
– Бъбречнокаменната болест е едно от най-честите урологични заболявания. Смята се, че между 10 и 15% от хората ще развият камък в бъбрека или пикочните пътища поне веднъж през живота си. България попада сред страните с относително висока честота на заболяването, сходна с тази в Южна и Югоизточна Европа. Причините са комплексни – климатични особености, хранителни навици, недостатъчен прием на течности и увеличаващата се честота на затлъстяване и метаболитни нарушения.
– Има ли значение за появата й мястото, където живее човек?
– Да. Климатът има съществено значение. В райони с по-високи температури хората губят повече течности чрез изпотяване и ако не компенсират с достатъчен прием на вода, урината става по-концентрирана. Това създава благоприятни условия за образуване на кристали и камъни. Значение имат също качеството на питейната вода, хранителните навици и начинът на живот.
– А какво е значението на наследствеността за появата й?
– Наследствеността е един от доказаните рискови фактори. Ако в семейството има близки с бъбречнокаменна болест, рискът е по-висок. Съществуват и редки наследствени заболявания, които почти неизбежно водят до образуване на камъни.
– С кои митове, свързани с камъните в бъбреците, Вие се сблъсквате най-често?
– Един от най-разпространените митове е, че бирата „разбива“ или „изкарва“ камъните. Това не е вярно. Бирата има лек диуретичен ефект, но не разтваря камъните. Освен това алкохолът може да доведе до обезводняване, което всъщност увеличава риска от образуване на нови камъни. Друг чест мит е, че ако камъкът не боли, не трябва да се лекува. Това също не е вярно. Някои камъни могат дълго време да не причиняват симптоми, но постепенно да увреждат бъбрека или да доведат до инфекции.
– Всеки един камък в бъбреците ли трябва да се премахне?
– Не. Лечението е строго индивидуално. Малките камъни без симптоми често могат само да се проследяват. Решението зависи от размера, разположението, състава на камъка, наличието на болка, инфекции, запушване на пикочните пътища и състоянието на бъбрека. Целта е не просто да се премахне камъкът, а да се избере най-безопасният и ефективен подход за конкретния пациент.
– Какви са съвременните оперативни методи на лечение на бъбречнокаменната болест?
– През последните години урологията се разви изключително много. Днес разполагаме с минимално инвазивни методи, които в повечето случаи замениха отворените операции. Основните методи са: екстракорпорално разбиване с ударни вълни (ESWL); уретероскопия с лазерна литотрипсия (RIRS/URS); перкутанна нефролитотомия (PCNL), включително мини-PCNL; комбинирани ендоскопски техники при сложни случаи. Изборът зависи от размера, локализацията и твърдостта на камъка.
– Кои от тези методи прилагате във Вашата практика и защо ги предпочитате?
– В практиката си основно използвам ендоскопските лазерни техники – уретероскопия и ретроградна интраренална хирургия (RIRS), независимо от размера на камъка. Предпочитам този метод, защото позволява прецизно лечение без хирургични разрези, с по-малко болка, кратък болничен престой, бързо възстановяване и най-вече – радикално решение на проблема. При правилно подбраните пациенти и дадената възможност да имам достъп до последно поколение апаратура успеваемостта е много висока.
– Какво представлява лазерното отстраняване на бъбречни камъни?
– Това е щадящ, съвременен безкръвен ендоскопски метод, при който през естествените пикочни пътища се достига до камъка с тънък гъвкав или полутвърд ендоскоп. След това посредством тънко влакно на „Холмиум лазер“ камъкът се раздробява на много малки фрагменти или буквално се превръща във фин прах. Не се правят разрези по тялото, което значително намалява риска от усложнения и ускорява възстановяването.
– А кога не може да се прилага лазерно разбиване на бъбречни камъни?
– Не при всеки пациент това е най-подходящият метод. При много големи камъни, кораловидни конкременти или при определени анатомични особености често по-подходящ избор е перкутанната нефролитотомия (PCNL). Метод, при който чрез разрез се прави достъп до бъбрека. Но въпреки това в моята практика често предлагам на пациента премахване на камъка на два етапа през физиологичните пикочни пътища, за да избегнем разрези. Лазерната литотрипсия също не се извършва при нелекувана инфекция на пикочните пътища или когато общото състояние на пациента не позволява оперативна намеса.
– Какъв е възстановителният период за пациента след такава операция?
– В повечето случаи пациентите се изписват още на следващия ден. Обичайното връщане към ежедневните дейности става в рамките на няколко дни, а към по-интензивно физическо натоварване – след около една до две седмици, в зависимост от извършената процедура и индивидуалното възстановяване.
– Може ли след тази операция отново да се появят камъни?
– Да. Операцията премахва съществуващите камъни, но не премахва причината за тяхното образуване. Ако не бъдат коригирани рисковите фактори и начинът на живот, вероятността от повторна поява е значителна. Именно затова след лечението препоръчваме метаболитно изследване, анализ на състава на камъка, индивидуален хранителен режим и редовно проследяване.
– Какво трябва да е поведението на пациент, диагностициран с бъбречнокаменна болест (хранителен, двигателен режим)?
– Най-важната препоръка е приемът на достатъчно течности, така че за 24 часа да се отделят поне 2-2,5 литра урина. Полезни са още: ограничаване на прекомерния прием на сол; умерена консумация на животински белтъци; поддържане на нормално телесно тегло; редовна физическа активност; хранителен режим, съобразен с вида на камъните. Важно е пациентите да не изключват напълно калция от храната без лекарска препоръка, тъй като това може парадоксално да увеличи риска от образуване на определени видове камъни.
– Какви са Вашите препоръки?
– Бъбречнокаменната болест е лечима, но успехът не приключва с операцията. Истинската цел е да предотвратим повторната поява на камъни. Това става чрез добра профилактика, правилен хранителен режим, достатъчен прием на вода и редовни контролни прегледи. Съвременната урология разполага с високотехнологични, минимално инвазивни методи, които позволяват ефективно лечение с минимален дискомфорт за пациента. Най-важното е хората да не отлагат консултацията при симптоми като силна болка, кръв в урината или чести инфекции, защото ранната диагностика позволява по-лесно лечение и предпазва бъбрека от трайни увреждания.
