В основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед в България.

Празниците и обичаите в миналото са използвани за добра реколта, здраве на домашните животни, благополучие в семейството. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство. Засягат и различни страни и проявления на фолклора и популярната култура.

Първи възникват предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към Слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите (култ към предците).

По своята същност празниците и обичаите са календарни, родови (и професионални) и семейни.

Календарни

Календарните празници са свързани с годишната смяна на сезоните. Съпътствайки определени стопански дейности, те са насочени към успешното им протичане и са свързани с възгледа, че то най-вероятно ще се случи, ако не престава придържането към древни религиозни и магически представи и поверия.

Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания за бъдещето и ритуали за плодородие. Сред зимните празници са: Андреевден (30 ноември), Варвара (4 декември), Сава (5 декември), Никулден (6 декември), св. Ана (9 декември), Спиридон (12 декември), Нащаша /Насташа/ Света Чьорна, честван в деня на св. Анастасия (22 декември), Игнажден (20 декември), Коледа (25 декември), Василовден или Сурва (1 януари).

Родови (и професионални)

В основата на родовите празници и обичаи е почитането на християнски светец или свръхестествено същество, за които се смята че специално покровителстват семейството, родствената (родово-племенната) група, някакво място, някакво съсловие или професия, както и селския/градския колектив.

Семейни

Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните етапи от човешкия живот.

Обичаите, свързани с раждането, се групират около бременността, момента на раждането и опазването на новороденото и майката до 40-ия ден след него.

Обичаите са най-често съпътствани от празници.

Архангеловден, наричан по-официално Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, е християнски празник в чест на архангел Михаил и на възглавяваните от него небесни сили.

8 ноември е и професионален празник на полицаи, месари, колбасари и урбанисти. Свързан е с Архангеловската (Рангеловската) задушница, правена в съботата преди него.

Денят е и имен ден на хора, чиито имена са свързани по някакъв начин с ангелските чинове, а най-вече с архангелите (втория най-нисш чин). Сред тях са:

Ангел и Ангела и подобни и производни, като Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анджи, Анжела, Анжел, Анжело, Архангел.
Михаил и Михаела и други имена, започващи с буквата М (заради архангел Михаил), като: Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Майкъл, Михаила.
Свързаните с пламъците, заради огнените качества, приписвани на серафимите (най-висшия чин), като: Огнян, Огняна, Пламен, Пламена. Пак във връзка с тях се чества и от наричащите се Серафим и Серафима.
Рафаил и Рафаела и други имена, започващи с буквата Р, с което близки до това на архангел Рафаил, като: Радка, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рая, Раян, Раяна, Рени, Руси, Руска, Руслан, Радослав, Радослава.

Като вожд на всички небесни сили, Архангел Михаил се ползва с особено внимание от страна на вярващите. Смятан е за един от покровителите на военните. Прибира/отвежда душата на човека при смъртта му, която и настъпва винаги с негово участие. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Обичаи

В съботата преди Архангеловден се прави Архангелската задушница – една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за свети Архангел Михаил като ангел на смъртта.

На самия празник се организират курбани за архангел Михаил, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична – коли се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са 2 вида: боговица и рангелово блюдо. В задължителните ястия на трапезата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември. В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причастят. Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия, около 270 г. В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че тя е родена на територията на България – в съвременната община Разлог, в село Елешница (област Благоевград), което в древността се е наричало Илиопол.

Народните обичаи в България в деня на Света Варвара

В България фолклорната традиция отрежда на Света Варвара ролята на пазителка на децата от болести, по-специално – от дребна шарка, дотолкова, че понякога я отъждествяват с духа на това заболяване, наричайки я „Баба Шарка“ и я почитат с раздаване за здраве на „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и на „Баба Шарка“.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, визираща кулинарната страна на празненствата им.

Свети Никола

На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на Свети Никола (Hикулден). Св. Никола е роден в гр. Патара. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в Югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в построена за целта базилика, наречена на името на светеца.

В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никола, Нейчо, Николина, Николета, Нина, Кольо, Ница и др.

Света Анна е сочена от традицията за майка на Богородица и баба на Иисус Христос. Свързвана е с именниците: Анна, Ана, Ани, Аника, Анка, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария.

Българската православна църква отбелязва нейната смърт (успението й) на 25 юли, а зачатието й (забременяването й от св. Йоаким, смятан за потомък на рода на Аарон с Дева Мария, с което се явява баба на Исус Христос) на 9 декември. Народът нарича втория празник Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.

Поверия, обичаи и ритуали

Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазят.
Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

Спиридон Чудотворец

Свети Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец, е един от великите светии и чудотворци от 4 век.

Празникът му се отбелязва на 12 декември.

Предания и застъпничества

В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите от разни професии, сред които: обущари (какъвто се смята, че е бил и той самият, занимавайки се с изработка на кондури), тухлари, грънчари, бакърджии (майстори на медни съдини), шивачи, абаджии и строители. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват на празника му и козарите.

Анастасия Узорешителница

Анастасия Узорешителница (също Фармаколитрия, Римска, Илирийска) е християнска светица, живяла през IV век. Празникът й, който поради това е имен ден на тези жени, които носят името Анастасия и производните му, се отбелязва на 22 декември от Православната църква и на 25 декември от Римокатолическата църква. Много отдадена на грижи за бедни, болни и нещастни и прочута по нейно време лечителка, тя е най-известната и почитана светица с това име и покровителка на аптекари и лекари, но в народните поверия е известна и като носителка на смърт и злополучия, ако бъде разгневена, и като персонификация на смъртта.

Игнажден

Игнажден (Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден в Източна България, Игнат и Игнатовден в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Посрещането на Игнажден в българската култура е свързано с различни традиции, най-важната от които е полазването – посрещането на полазник – поради което празникът е известен и като Поляз и Полазовден и се смята за началото на новата година, според народния календар.

На Игнажден се извършват различни гадания за бъдещето. Например се гадае по първия гост, по времето и по различни знаци.

Имен ден

Във връзка с честването му денят е и имен ден за хора с имената Игнат и Игната, както и техни производни като: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла, Светлана.

Фолклор

В някои райони на България Игнажден се смята за начало на Мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Обредността на празника е свързана с представата за начало. Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Възприемането на времето около празника като преходен период между старата и новата година се свързва с появата на различни демонични същества, пакостящи на хората, затова се правят защитни ритуали: рано сутринта на Игнажден жените посипват около къщата с каденото жито/просо и пепел за предпазване и др.

Трапеза

На този ден се приготвя специална празнична трапеза, която включва постни ястия, тъй като Игнажден попада в периода на коледните пости.

Полазване

Един от най-важните обичаи на Игнажден е полазването. Първият човек, който влезе в дома на Игнажден, се нарича полезник, сполязник, споходняк, поожняк, полазник.

Ако полазникът е добър и успешен човек, годината ще бъде плодородна и успешна. Първият гост на този ден се смята за предвестник на събитията през годината.

Поверия

Празникът е свързан с множество поверия, много от които от областта на народната метеорология (вярва се, че времето на Игнажден предсказва каква ще бъде годината. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, но ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Друго гласи, че е добре, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако времето е студено и снежно, годината ще бъде плодородна.

Други поверия се отнасят до благополучието на дома и домашните животни. Някои от тях са свързани с въздържането от различни дейности, включително от работа.Обичаят е да не се пере на този ден, за да не налети болест. За особено непрепоръчително се счита да работят младите и нераждали жени, за да раждат по-лесно (свързано е с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Богородица. Не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството, нито да се изнася каквото и да било от къщата – най-вече огън, жар или сол.

Бъдни вечер

Бъдни вечер (24 декември, в някои райони наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.

Обичаи

Православие

От православна гледна точка ястията на трапезата трябва да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото причастие и така достойно да посрещнат Рождество Христово.

Имени дни

На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.

Народни и езически обичаи

В народните обичаи могат да се открият различни традиции. Вечер всички членове на семейството сядат на масата.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има нечетен брой ястия. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на хляба първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана в символ на очаквания гост. Според други вярвания неприбраната трапеза се оставя за мъртвите.

През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Късмет и предсказания

Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Забрани

Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите християнски празници, отбелязващ раждането на Иисус Христос. След Втората световна война Рождество Христово престава да бъде официален празник в България, но с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година този статут е възстановен.

Имен ден

На Рождество Христово имен ден имат хора, с имена като:

. Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина; Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина (във връзка с Христос);

. Радослав, Радослава, Радостина (заради радостта от вестта за раждането на Месия);

Емануела, Емануил, Емил (поради това, че името Емануил е посочено, в Книгата на Исай, като това на детето, което ще бъде родено от девица);
Ренета (във връзка с раждането).

Произход на понятието Коледа

Според Речника на българския език Коледа произлиза от латинската дума calendae – „първия ден от месеца“ (календи). Други разновидности на тази дума са: Колада, Коледна, Коланда. На старобългарски названието е Колада. В България празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември с дрянови сурвачки, тропат по вратите и пеят в къщите коледарски песни, стихове и благословии.

Андреевден

Андреевден е християнски празник в чест на светия апостол Андрей Първозвани. Повечето православни църкви го отбелязват на 30 ноември.

Андреевден е и важен празник в българския народен календар с различни местни наименования – Андреювден, Андрея, Ендрен, Едрей, Ъдрей, Дрейовден, Едревдън, Мечкинден.

В българския фолклор

Свързан е както с ритуали за плодородие, така и с такива за защита от мечките (за чийто господар/усмирител е приеман светецът – конкретно в Северна България) и особено от мечки стръвници (нападащи хора и добитък). Също така е възприеман и като подходящ ден за правене на гадания.

В представите за него Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи и от Андреевден нататък денят започва да расте („наедрява“) – в действителност това става чак с настъпването на зимното слънцестоене (21 декември по Григорианския календар). В Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

Стефановден

Стефановден е християнски празник, честван на третия ден след Рождество Христово (Коледа), т.е. 27 декември по Новоюлианския календар, в памет на свети Стефан Първомъченик, наричан така понеже е считан за първия мъченик за християнската вяра.

Имен ден

Денят е и имен ден за хора със следните имена:

Стефан и Стефка и производните им, като Стефи, Стефко, Стефчо, Стеван, Стивън, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Фани;
Започващите с буквата „с“ или с буквосъчетанието „ст“, като Стоян, Стояна, Стоянка, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Станко, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин, Станул, Стоил, Стоилка, Стойко, Стойчо;
Близкозвучащите до горните, като Чаньо, Чанко, Чанка, Цанко, Цанка, Цоньо, Цонка, Цонко, Цончо;
Имащите нещо общо с венците и изплитането им (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец; поради връзката на имената си с цветята същите хора могат да считат за свой имен ден и Цветница), като: Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Венеция;
Свързаните със затворничество, пречки, трудности и неволи, като Заприн, Запрян, Заприна, Запринка, Запряна.

Фолклор

Обредната трапеза в България включва ястия от свинско месо с кисело зеле, както и баница с месо.

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.

Църковен празник и имен ден

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т.н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.

Народен празник

Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.

Празничната трапеза

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.

На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе.

Гадания

Схващането за празника като начало на новата календарна година обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широкоразпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. Широкоразпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с когото ще слючат брак.

Основни обичаи, изпълнявани при празника

Сурвакане

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки, е т.нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Сурвакарите влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка), като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Ладуване

Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също е гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

Маскарадни игри

На този ден се провеждат маскарадни игри, които са успоредица на Кукерските игри на Сирни заговезни. В Сакар се провежда обичаят Камила, в някои селища в Добруджа правят Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат т. нар. мечкаре. В граовските села карнавалното шествие се нарича „невеста“ или „мечка“.

Подготви ДАНИЕЛА ИЛИЕВА