На тепиха! Световната и трикратна европейска шампионка, ЮЗУ възпитаникът М. Селишка: Борбата е страст, чрез нея разкривам себе си, този спорт ми показа невероятни неща

Миглена Селишка е родена през 1996 г. в Дупница. Завършила е средно образование в 166-о СУ „Васил Левски” и висше образование с треньорски профил в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. С борба се занимава повече от 10 години. Тя е трикратна европейска шампионка при девойките, както и медалистка от световни първенства за девойки в категория до 50 кг. Миналата година спечели сребърен медал от европейското за жени, а тази година има златен медал от европейското в Рим.

– Миглена, успява ли една европейска шампионка по борба да тренира у дома по време на пандемията?

– Здравейте. Разбира се, успявам да тренирам в тези тежки условия всеки ден. С моя треньор Петър Касабов се чуваме всеки ден и имам специален план, по който се подготвям. Мисля, че физическата ми подготовка до момента вървидобре.

– На европейското първенство в Рим успяхте да спечелите златен медал след двубой срещу украинката Оксана Ливач…

– Европейското първенство мина доста добре за мен. Още от миналата година този медал е жадуван и се радвам, че този път успях да го получа. Тръгнах си от това състезание с много положителна настройка за още по-големи битки.

– Възпитаник сте на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалност „Треньор по борба“. Кой Ви запали по този спорт?

– Да, миналата година завърших ЮЗУ ,,Неофит Рилски” – Благоевград с треньорски профил. Със спорт се занимавам вече повече от 10 години. Бях на 12 г., когато майка ми ни записа заедно с моя брат в спортното училище в Самоков. Не мога да кажа, че съм наследила спортния си хъс от близките ми, защото никой от тях не се е занимавал с професионален спорт. Докато бях студентка, участвах в много състезания, всяка година съм била на две държавни първенства, по 1 европейско и 1 световно състезания, а също така и няколко международни турнира.

– Зад всеки един успял спортист стои трудът на един треньор. Кои са Вашите треньори, които са Ви помогнали да се изградите като спортист?

– Разбира се, до мен има треньор, който се грижи не само за моята подготовка и мотивация, но и доста близък човек, и приятел в живота. Това е Петър Касабов. Без него аз мисля, че нямаше да имам тези успехи. Аз съм трикратна европейска шампионка при девойките, както и медалистка от световни за девойки. Миналата година имам сребърен медал от европейското за жени, а тази година имам златен медал от европейското.

– Безспорно с участието Ви в различни състезания по борба сте успели да посетите много държави, сред които Япония и Бразилия. С какви впечатления останахте от визитите си?

– Да, била съм в доста държави. Всички са доста различни, с различни хора, традиции и кухня. Била съм в Бразилия, там храната е доста екзотична, но пък хората там са доста мълчаливи и страхливи, защото престъпността е голяма. Забранено ни беше да излизаме от хотела, особено късно вечер. В Япония пък храната не беше толкова зле, но се състоеше предимно от ориз, риба и различни водорасли. Докато хората там са много усмихнати, сплотени, при тях всичко винаги върви под план и час. Там специално на нас беше обърнато голямо внимание, голямо посрещане. Правеха ни доста разходки из града и ни даваха много сувенирчета.

– Какво Ви предстои след пандемията?

– След пандемията ще разбера каква ще ми е програмата, защото още не са направили новия календар със състезанията.

– Как преминава един Ваш тренировъчен ден и спазвате ли диетичен режим?

– Не спазвам диетичен режим, защото нямам проблем с килограмите. Сега тренирам веднъж всеки ден, предимно сутрин, а след това обичам да си играя с кучетата.

– Според Вас Българската федерация по борба предоставя ли необходимите условия, за да може да се развива борбата в България, и може ли човек само от спорт да се издържа?

– Според мен Българска федерация по борба се справя доста добре с това да ни предоставя необходимите условия за подготовка. Според мен един професионален спортист, занимаващ се с борба, има голям шанс да успява да се изхранва, но са нужни доста лишения и труд, за да бъдат те отплатени.

– Вие попадали ли сте в агресивна среда и как ще процедирате, ако попаднете?

– Не съм запозната дали има такива сериозни случаи, в които спортист да е бил жертва на агресия. Аз не съм попадала в такава ситуация. Не съм се замисляла досега, но предполагам, че ако попадна, ще се опитам да намеря начин да изляза от създалото се положение, без да отговарям с агресия.

– Срещнахте ли любовта на живота си?

– А дали съм срещнала любовта на живота си – не знам, може и да съм, а може и да не съм, ще разбера след време, предполагам.

– Имате ли желание да имигрирате в чужбина и там да се занимавате с борба?

– Не съм мислила да имигрирам в чужбина. Нямам желанието за това.

– Какво е за Вас борбата?

– Борбата за мен е страст, нещо, с което разкривам себе си, нещо, което е част от живота ми. Затова пожелавам на всички млади хора, които искат да се занимават или се занимават, да вярват в себе си и в своите възможности. Борбата може да ви научи, даде и покаже невероятни неща.