На 65 години се осмели да издаде първата си стихосбирка бившият секретар в читалището в благоевградското село Покровник Траянка Кочевска. Тя се пенсионира преди 2 години и въпреки покана да остане още на щата си, предпочете да го отстъпи на младото попълнение на читалищните дейци, след като отдаде 35 години от живота си на самодейността и организирането на събития в най-голямото село в общината. Свикнала да е ангажирана с нещо извън домакинството, Траянка отдаде повече часове за писане и в тънка книжка събра 65 откровения, писани през годините. Първият човек, който й дал стимул да покаже творбите си, била покойната литераторка и писател Красимира Кацарска.
„Беше през 2000 г., тя прочете няколко мои стихотворения и бях изненадана от искрените й думи, че за първи път от години е във възторг. По природа съм свит човек (макар че никак не си трая, когато усетя нещо нечестно и несправедливо) , затова думите й ме трогнаха и ми дадоха кураж да продължа“, призна Траянка и коментира, че това, за което съжалява, е, че не съм събирала всичко, което е писала във времето.
Първата й публична изява се случила именно през 2000 г., като заслугата е на колежка от най-голямото читалище в Благоевград – „Вапцаров“, която я провокирала да представи поезията си и дори направили диплянка с 10-ина нейни творби. Поетичната й страст изненадала дори синовете й, които едва на читалищното събитие разбрали, че майка им реди стихове. „Най-често пиша след добре свършена работа, когато съм уморена, но доволна от резултата. Но често римите се нареждат в стихчета на песничка, която си тананикам, докато готвя“, разказва за творческите пориви авторката и се връща назад в годините, от когато са спомените й за първото авторско четиристишие.
То се родило на полето в родното й село Рупите, докато 11-12-годишна с братята и сестрите й рано сутрин преди училище откривали насажденията с тиквички, които семейството й отглеждало. „Тогава не знаех какво е поезия. Свързвах я с някое стихотворение, научено наизуст за рецитиране. Открих я чак в гимназията в Благоевград, Бивша Солунска, в която завърших средното си образование. Над 50 г. съм в Благоевград, а си останах натурализирана гражданка от Рупите. Като се запролети, хуквам да помагам на сестрите и на племенника ми на полето, вкарвам във форма поналятото през зимата ми тяло, но бързам да се прибера у дома, защото тук са приятелите и внуците ми, без чиито усмивки се оказа, че не мога“, откровена е Траянка Кочевска.
С искреността на първия печатен опит тя разкрива, че в стихосбирката й не всичко е доизкусурено: има правописни грешки, тъй като нямала средства за редакция и корекция, а и селекцията и подредбата смята, че е можело да са по-добри, но е решила да не се задълбава в кусурите, които ще отстрани при второ издание. Най-важното е, че с помощта на приятели вече държи в ръцете си първото печатно издание с творбите си, наречено както някогашната диплянка „Откровения“.
„Любимото ми стихотворение е „Напук“, защото олицетворява живота ми и борбата да оцелея, напук на всичко. А най-важното е радостта да доставиш на другите щастие“, искрено заявява усмихнатата дама.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Първата й диплянка с 10-ина стихотворения се пази и в читалищната библиотека
