Новогодишно изкушение! Кулинарните настроения на благоевградската блогърка Люси

Люси Евтимова е родена Благоевград и от малка търси себе си в изкуството. Занимава се с всички достъпни дейности за деца – рисуване, литературни кръжоци, куклен театър. Точните науки обаче се оказват също доста изкусителни и преминавайки през олимпиадите, се записва в Математическа гимназия за кратко. В крайна сметка завършва Езиковата гимназия в Благоевград и като много абитуриенти заминава за Европа с наученото.

„За мен семейството е движеща сила да се справям с предизвикателствата на живота. Те са мой морален компас, когато съм в изпитание. Тяхната вяра в мен ме мотивира да постигам още успехи и се радвам, когато се гордеят с мен!

Майка ми от малка казваше, че с думите и енергията си успявам да зареждам и да помагам на хората и се радвам, че мога да го правя по този начин. С малко приказка, смях, красота и добрина животът става по-хубав!”.

Опознаването на Стара Европа приключва в Германия и Люси се прибира, за да учи в университет. Започва работа в радио и като много заето момиче вечер се изправя пред още едно предизвикателство „Какво да сготвя за вечеря?”. Раздвоена между традиционната българска кухня, позната от мама и новооткритите вкусове в чужбина, тя започва да експериментира, пише kulinar.bg.

„Отдавна не бях хващала молив или четка, за да рисувам, и прекарвайки това време в кухнята с пъстрите плодове и зеленчуци, цялото желание за творчество сякаш се съживи с невероятна сила”.

Тя отдавна разглежда различни чуждестранни сайтове, телевизионни предавания и списания. Приготвя нови неща, да експериментира и да снима.

„Първо дойде вкусът, после визията, а накрая и увереността, бързината и желанието да създавам собствени рецепти”, заявява блогърката.

 – Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

 – Казвам се Люси (Евтимова) и съм от Благоевград. Неведнъж съм казвала, че съм маниак на тема изкуство, като киното и музиката са ми слабост. Отвори ли ми се време, обичам също и да се отдавам на четене или разцъквам някоя игра на компютъра, като името на блога ми подсказва коя е предпочитаната ми такава.

 – Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

 – Направих блога си едва след като вече бях насъбрала доста снимки в кулинарно албумче на компютъра, но така и не събирах смелост въпреки увещаването от близки и приятели. Ето защо и първите ми публикации са на тема грим за Хелоуин, а след това започнах да пускам и рецепти. Вдъхновявах се от много прекрасни кулинари като Йоли, Дианка от Опитайте, Бети и Ина от Ossigeno и никога не съм и предполагала, че ще казват името ми редом с техните.

 – Какви са традициите в твоето семейство по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

 – В моето семейство определено се хранехме по-скоро с традиционна българска кухня, като винаги дамите са били готвачките у дома. Самата аз не проявявах интерес към готвенето като малка, може би защото готвачите винаги си следваха тяхната рецепта, а аз не обичам да се бъркам.

У дома винаги се ядеше нещо сготвено, дори на закуска ще има пържени филийки или мекици, а не просто студени сандвичи. Ако пък ти се хапва сладко – пак ще трябва да се сготви, защото дъвки, вафли и други дребни сладости бяха непознати за нас. Не помня кое е било първото ми ястие, което направих сама, но знам, че веднъж, като започнах да готвя, пред мен се разкри един нов и невероятно увлекателен свят, който ме държи и до днес.

 – Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

 – Сама се научих да готвя всъщност, а дали съм научила някой друг – ще си кажат те.

 – Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

 – Воденето на блог ми дава време да остана насаме с мислите си за момент. Нещо, което едва ли ще се сетя да направя в забързаното ни ежедневие иначе. Щом трябва да пиша статия обаче, сякаш времето спира и почвам да оценявам случващото се около мен и как мога да генерирам всички тези емоции, истории от седмицата и рецепти в един разказ, който да даде настроение на мен и на четящия. Стремя се да съм полезна, искрена и търпелива и насреща често ми отвръщат със същото, което е изключително зареждащо. Воденето на блог е и чудесен начин да поддържаш добра писмена култура, което си е още един бонус.

 – Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

 – Избирам рецептите си според настроението. Хаотична съм и често ми хрумват различни рубрики като рецепти от филми, стари градски, забравени и изгубени рецепти, полезни, сезонни и др. Например, както си гледам някой филм, и в него героят хапва нещо невероятно вкусно, в следващите дни трябва да се направи, снима и публикува, както и да разкажа за него… така стават нещата при мен. Страстта ме води.

 – Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

 – Сред най-запомнящите се моменти, разбира се, са наградите на Блоговодител. Не съм и мислила, че ще се озова (пък камо ли наградена) в една стая именно с хората, които са ме вдъхновили и уважавам толкова много.

Друго, което ме трогна, са няколко емоционални писма от мои читатели, които ме накараха да осъзная каква голяма част съм от ежедневието на някои хора, които се намират в много труден период, и моята работа им дава цел, сили и настроение да продължат напред.

 – Сладко или солено?

 – Солено да ям, сладко – да готвя.

 – На кокал или с корен?

 – На кокал… до кокал!

 – В какво се състои радостта от храната за теб?

 – Емоцията е това, което ме привлича в храната. Естетиката е много важна, но има ястия, които са много красиви, но някак стерилни. Пътувайки, съм хапвала в много разнообразни места: от средновековни ресторанти, екзотични, скъпи, до обикновена лавка за хот-дог в града например. Но това, което ме грабва в храната там, ще ме грабне и от престилката на баба, върху която е наредила питка и селски таратор, докато сме почивали на нивата. Храната е заредена с любов, ухае, жива е и апетитна. Наоколо има история за запомняне и тази храна ще бъде завинаги част от нея. В това се състои и според мен радостта от храната. Да имаш такива преживявания, които да изпълват едновременно сърцето и стомаха и да може да ги споделиш с околните.

 – Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

 – Не съм мислила на кого бих посветила кулинарна книга, но може би, колкото и да е странно, бих я посветила на всеки. Всеки, който търси красивото и радостта от живота. Защо иначе да отделиш толкова време да подредиш една маса, да оформиш едно ястие по този начин, да украсиш една торта, ако не, защото искаш да ти е красиво и да му се радваш. Трябва да си отворил сърцето си за малките радости в живота и ако ти си такъв човек или имаш нужда повече от това в живота си, тогава книгата ще е точно за теб.

 – Кое е нещото, с което истински се гордееш?

 – Гордея се с близките си и блога си.

 – Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

 – Гафове в кухнята бол, но, честно казано, съм факир в замазването им и винаги ги превръщам във второ ястие. Наистина не мога да се сетя за конкретна случка.

 – Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

 – Имам много любими рецепти, сред които са най-вече тортите ми за Хелоуин. Обичам сама да създавам рецепти и последното ми творение, което ме изпълни с гордост, е торта „Тоблерон“!

Новогодишна торта „Конфети”

Коледа отмина и тъкмо доядохме храната, която бяхме наготвили, и ето че пак идва време за приготвяне на празнична трапеза – този път за Нова година. Аз още гостувам на сестра ми в Холандия заедно с майка ми, а моят малък племенник ми взима душичката от игра. Сутрин (още по тъмно) рано нахлува като камикадзе в стаята ми, тряскайки вратите така, сякаш е най- големият гигант, а в същност по-малък от хобит. Шмугва се при мен в леглото и почва да ми диша в лицето, повтаряйки: „Лельо, лельо, лельоооооооооооооооо“. Като отворя очи, той се усмихва и казва: „Леля вече няма спинка”. И почва една игра, та да не ви разправям.

Такова кардио сама няма как да си направя!!! Рисуваме, скачаме, гоним се, състезаваме се с колички, борим се в леглото, под леглото, правим къщички и какво ли още не. Така съм се откъснала от света, че едва онзи ден реших да придърпам лаптопа, за да поразгледам съобщения и коментари, но за беда, той пада и предаде Богу дух. Ще видя в България дали ще мога да го от ремонтирам, но засега трябва да се науча да работя на този на сестра ми, който е съвсем различен и ми е много трудно. Мислех да пропусна пускането на рецепти въобще, докато се прибера, но се сетих, че ще е хубаво да ви представя поне никои от рецептите ми фаворити за Нова година, преди да е дошла. И най-вече тази страхотна торта „Конфети”, която е идеална за празника. 

Ето я и нея

За блатовете:

350 г Брашно
400 г захар
50 г какао
250 мл прясно мляко
250 мл олио
250 мл вода вряла
3 бр. яйца
1 ч. л. сода бикарбонат
1 пак. бакпулвер
2 пак. ванилена захар
10 пак. захарни конфети

За крема:

1 л. прясно мляко
1 пак. Специален пудинг за бисквитена торта
100 г масло
130 г захар

Допълнително:

20 пак. захарни конфети
30 г сметана (бита)
1 пак. цветни захарни шрифтове

Започваме, като приготвяме блатовете. В купа смесваме сухите съставки, като отделяме настрани само 50 грама брашно и 50 г какао.

Останалото брашно смесваме със содата, бакпулвера и ванилената захар.

В друга купа разбиваме яйцата и захарта на крем, прибавяйки прясното мляко и олиото.

Започваме да прибавяме сухата смес, като започне да се сгъстява, прибавяме и от врялата вода и така интегрираме и от двете, докато получим хомогенна смес. Разделяме я на две равни части (аз използвам везна, за да е точно), като към едната прибавяме заделеното брашно, а към другата – какаото. Така получаваме две смеси  за бловете – бяла и шоколадова. Може да овкусите бялата и с някакъв аромат – портокалови корички или друго.

Намазваме с олио форма за торта с диаметър 24 см и слагаме на дъното кръг хартия за печене.

Загряваме и фурната на 160 градуса с обдухване.

Започваме първо с белите блатове, като към бялата смес прибавяме около 2-3 пакетчета от захарните конфети и разбъркваме. Не го правим веднага, тъй като сместа е още топла и може да разгради цвета на конфетите.  Изсипваме половината смес във формата за торта и поръсваме отгоре отново с малко конфети.
Тупваме леко формата в масата, за да може да се изравни и пъхваме във фурната да се запече за около 20 минути. След като блатът е готов, го обръщаме върху решетка и го оставяме да се охлади. Повтаряме същото с втората част от белия блат, както и с още два шоколадови блата от другата смес, към която също прибавяме конфети вътре и поръсвайки отгоре.
Оставяме блатовете да се охладят напълно, а през това време приготвяме крема, както е описано на опаковката.
Когато кремът е готов, прибавяме към него маслото, за да го обогатим и да стане още по-плътен. Оставяме кремът да изстине леко, като покриваме плътно отгоре със стреч фолио, за да не хваща коричка.
През това време изрязваме в центъра на два от блатовете (един бял и един черен) дупка с размерите на 4-5 см отвор (може и повече).
Във формата за торта, слагаме един бял блат, а отгоре малко от крема. Отгоре слагаме шоколадовия блат с дупката. Намазваме крем отгоре (почти до дупката) и слагаме следващия бял блат с дупка. Във вече образувалото се кладенче изсипваме няколко пакетчета захарни конфети, които ще изпаднат при разрязването на тортата.
От изрязаните кръгчета, правим съвсем тънко похлупаче и го слагаме отгоре, така че конфетите да не се допират много до крема, за не ги намокрят и разградят. След като завършим и този блат, намазваме хубаво с крема и завършваме с последния блат. Измазваме хубаво тортата с останалия ни крем и я прибираме в хладилника да стегне за няколко часа или за една вечер най-добре.
На следващия ден извеждаме тортата от формата и измазваме с бита сметана, украсявайки като часовник със захарните шрифтове и още конфети.
За още повече сочност може да сиропирате блатовете с компот или захарен сироп, но тя и така омеква заради многото крем.

loading...





Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *