Андрей Недялков е роден в Благоевград. Завършва физика в България, но напуска страната преди 26 г. В момента живее в Юнан – един от най-красивите райони на Поднебесната империя, чиято площ е 394 000 кв.км. Бизнесът му е в областта на кетъринга, фотоволтаичните панели, експорта, има и търговска фирма. През август той бе за кратка отпуска в родния град и се съгласи да разкаже за тази екзотична страна така, както я усеща един европеец.
– Г-н Недялков, как се озовахте в Китай?
– Случайно. През 2000 г. отидох в Чикаго, където се занимавах с инженеринг, по-точно с машини за пакетиране. През 2012 г. обаче станах преподавател по физика в един от китайските университети, в който учат 50 000 студенти, и оттогава съм в тази страна. Бързо разбрах, че по-смислено ще е вместо да се занимавам с образование, да вляза в бизнеса, и започнах работа в една китайска компания, занимаваща се с фотоволтаици.
– Какво е Китай за един европеец и в частност – българин?
– Страна с 1,4 млрд. население, в която не познават що е то мързел, за разлика от Европа. Мащабите са несъизмерими. Те имат ресурс и потенциал, ние – не. Те имат работна ръка в изобилие, ние паднахме под 6 млн. души с бебетата и старците. Семействата им имат по 3-4 деца и основната цел на родителите е да ги изучат. А България за 30 г. си съсипа образованието, унищожи го. Чета, че сега залитаме по изкуствения интелект. Но това е продукт на САЩ, те го създадоха и това негово разпространение и налагане дори в българските училища само трупа пари в сметките на американците.
– Как е устроен животът в Китай?
– Ядрото е компартията, а в периферията са бизнесът и банките. Който има възможност – развива бизнес. И държавата му помага безусловно с кредити, които се връщат с дълъг гратисен период. Работещите имат здравни застраховки, безработица няма и около 800 000 китайци живеят на средното европейско ниво. Заплатата на един среден китаец от 25 000 юана се равнява на 4000 долара. Данъците им са около 20%. Приличаме си само по застаряващото население – при тях около 300 млн. са възрастните. Но пък специален закон заставя младите да се грижат за възрастните си родители. Само при изключителни случаи те могат да бъдат настанени в старчески домове – ако наистина няма кой друг да се грижи за тях. Китайците имат многовековни традиции и жестоки закони. Например има 64 престъпления, които се наказват със смърт. Сред тях са и наркотиците, и финансовите престъпления, макар че последните са главно в Южен Китай, в Северен такова чудо като финансово престъпление няма. Пак на юг има бездомни и просяци. Китайците произвеждат буквално всичко, изнасят навсякъде и нямат държавни дългове. Неслучайно 80% от всички стоки в България са китайски. Туристическите агенции имат известни рестрикции – имат ограничения да пътуват в някои страни, но в Югоизточна Азия организират свободно екскурзии. За тази година пък страната позволи гражданите на 50 държави, сред които е и България, да пребивават до 3 месеца без виза. Америка, разбира се, не е в този списък.
– Все има нещо, което внасят?
– Да, самолетни двигатели от Англия и много скъпи коли, които си поръчват богатите бизнесмени. Макар че са най-големият производител на селскостопанска продукция, вероятно внасят и някакви такива продукти защото са много народ и много консумират.
– При население от 1,4 милиарда как са пътищата им?
– По пътна инфраструктура няма кой да ги бие. Едно цепване да се появи на асфалта, веднага се закърпва. За толкова години една дупка по пътищата им не съм видял. И една изгоряла улична лампа. Работи се оперативно и в условията на спешност. Сигурен съм, че ако изпратят една бригада в България, за седмица ще завършат АМ „Хамус“, а може да им остане време и за АМ „Струма“. Но за да има ред с толкова много население, се изискват и строги мерки. Камери има навсякъде, а законите са безмилостни. Така е ограничена и престъпността, която в миналото е била голяма.
– Какъв е денят на обикновения китаец?
– Работи по 8 часа на ден, през другото време почива. Не губи време във висене на опашки пред гишетата, защото всичко е дигитализирано и става за минути, най-често през телефона.
– Как се управлява такава маса народ?
– Компартията си е намерила начин, макар че не го прави натрапчиво. На 5-10 г. се правят партийни конференции, които чертаят задачите пред страната за следващите 10 г. На практика всичко се управлява от Пекин, макар че страната е разделена на области и всяка от тях си има свои специфични закони и наредби.
– Как им се отрази Ковид кризата?
– Пазарите много се свиха след нея, а в Китай има свръхпроизводство и те усилено търсят реализация на продукцията, главно в Африка. За Европа големият им износ са фотоволтаиците, защото Старият континент няма ресурси от силиций и германий и не прави полупроводници. А в самия Китай фотоволтаиците буквално са навсякъде. Особено в Южен Китай, където има изключително много слънце. Имат вецове, ядрена енергеника, ветропаркове. Много години са използвали въглища за производство на електричество, но сега масово се преминава към възобновяеми източници. Чистотата – и не само на въздуха – е издигната в култ. Те са градинари и имат много красиви паркове, в които дори забраняват да се водят домашни любимци. Юнан, където живея, е провинцията с най-голям брой растителни видове и е известна като Естествената градина. Само тук има 166 природни резервата. Навсякъде е чисто – градини, цветя, зеленина…
– Задължителна ли е военната служба?
– Не, дори напротив – за да стане един младеж военен, трябва да мине много трудни изпити и малцина успяват да ги издържат.
– Като Ви слушам, май нямате никакво намерение да се върнете в България?
– Не, разбира се.
– А поне гласувате ли, когато тук има избори?
– Не гласувам. Бих могъл, ако има държавна концепция за развитие на страната ни. За една суверенна България винаги бих дошъл да гласувам, но не и когато тя изпълнява само чужди интереси.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
Прав е пичът, насмогнал си е на масрафа, за чий уй да се връща в БълХария!