Премиерата на игралния филм „Пакет вечност” в родния град на режисьора Магделена Илиева препълни залата на Камерна опера – Благоевград. Маги посрещаше актьорите от Благоевград с цвете и ги поздрави като свои съмишленици и като участници в това културно събитие за града ни. Хората искаха не само да гледат филма, но и да се запознаят с екипа му и с участниците от Благоевград, които всички познават. След последния кадър залата ръкопляскаше и хората излизаха не толкова усмихнати, колкото замислени, някои и разплакани.
В салона седнах до Саша Ласина, една от благоевградските героини в този филм. Тя чакаше с нетърпение тази прожекция и сподели: „Във филма ние сме героите от един старчески дом, където идва главният герой Боби, в изпълнение на актьора Стоян Дойчев. Той има погребално бюро. За да продължи бизнеса, който е наследил от майка си, иска да сключим договор с неговата фирма, т.е. той да организира погребенията ни, защото всички сме самотни хора. И се опитва по всякакъв начин да постигне това, като ни ласкаеше, танцувахме, забавлявахме се, направи ни и галавечеря, но накрая никой не се съгласи да подпише подобен договор”.
След финала на филма Саша сподели: „Впечатлена съм колко хубав образ е и златната рибка в аквариума, която символизира вътрешния глас, съвестта на главния герой Боби. Този филм се гледа с душа и сърце!”.
Идеята за филма се поражда преди близо 10 години. Става дума за един погребален агент, който помага на хората да превъзмогват смъртта, но самият той не може да превъзмогне загубата на баща си, който е убит преди много години и убиецът му остава на свобода, ненаказан.
„Това е иронията във филма – разказва Магделена. – Има го онова емоционално състояние, когато човек изпада в състояние, което му пречи да продължи живота си, преживявайки някаква ненаказана несправедливост. Един вид преживява емоционална смърт, защото престава да се свързва с другите хора. Точно от това състояние тръгна идеята. Започнахме да пишем за този герой. Представихме проекта пред копродукционния пазар в рамките на фестивала „Берлинале”. Написахме няколко версии на сценария.
Голяма част от филма заснехме в Благоевград, откъдето съм аз. Представихме го и във Варна, откъдето е главният герой Стоян Дойчев. Той получи награда за най-добър актьор като главен герой във филма на международния кинофестивал „При Фест” 2025-а в Прищина, Албания.
Журито отличи Стоян за изграждането на образа на Боби: „Един неудачник, който, подобно на цялото си малко градче, е хванат в капана на времето и не е в състояние да се справи с предизвикателствата на съвременния живот, както и с превратностите на древни вражди, ловко използвайки безизразен стоицизъм, за да се справи с разочарованието, гнева и провала си в тази комедия за закона на джунглата“.
Актьорът Стоян Дойчев сподели: „Успях да вляза в кожата на героя си, защото ние с Маги отделихме доста време на подготовката преди самото снимане, защото това, което търсеше екипът, беше автентичност във всеки един момент от живота на този човек. Написаното в сценария отстъпваше място, когато нещо живо се случеше пред камерата и то започваше да води. Тежък проект беше, с около 30 снимачни дни и аз участвам и в 30-те”.
– Какво е кодирано в заглавието на филма „Пакет вечност”?
– Заглавието се роди, когато при Боби, нашият погребален агент, пристига една дама, Йоана, която иска да си купи най-скъпия пакет вечност, който включва не само погребение, но и вечно поддържане на гроба – споделя Маги. – Това е жената, която е кръвен враг на семейството му. Той не само трябва да организира едно грандиозно погребение, но и да засвидетелства вечно уважение към нея и гроба й. Боби първоначално не иска да направи това, но впоследствие по някакъв начин му се налага да работи с тази жена и да й подаде ръка. Това, което е важно в тази история, е, че според мен ние в България бързаме да отхвърлим другия човек и винаги искаме сами да правим нещата, много трудно се сработваме, а можем да постигнем по-добър резултат, ако се опитаме да даваме шанс на другия, дори когато е направил нещо недобро към нас. И този пакет вечност дава шанс за някакво сдобряване между тези хора или доближаване на две много различни позиции някога във вечността. Това е и някаква надежда да работим и да бъдем заедно като хора и като общество.
– Как млади хора като вас приемат грешките и победите в миналото на поколенията преди вас – като уроци или като нещо, към което не трябва да се обръщаме вече?
– Филмът донякъде е вдъхновен от живота на баща ми Живко Илиев, който е работил в Радио Благоевград – споделя Маги. – Той имаше и много частни бизнеси по-късно, които вървяха с много перипетии, като при повечето хора в зората на демокрацията. Тези случки, които сме преживели, според мен са уроци, натрупани в поколенията, и със сигурност нашият главен герой иска да постигне справедливост или някой да каже, че това, което се е случило, не е било хубаво, това е важно. Важно е да има справедливост или да се опитаме да разберем поне каква е истината, но е важно и да има някаква емпатия към другия, особено когато той страда. И дори да е направил много лошо прегрешение към нас, да дадем шанс, за да вървим напред. Във филма има един специфичен монтаж, при който показваме ретроспекции в миналото, но показваме и едно възможно бъдеще – какво може да се случи, ако главният герой реши да даде шанс за потенциала на този злодей, който може да направи и нещо добро.
– Стояне, какви са причините, поради които човек отказва да даде шанс на другите?
– Когато човек не дава шанс на другите, сякаш не дава шанс на него самия – разказва Стоян. – И точно това се случва с нашия герой, защото ако простиш на някого, ти прощаваш отчасти и на себе си и не носиш вече тази тежест на обидата, на омерзението, не таиш в себе си лоши мисли и всъщност това е и идеята на филма – да пуснеш лошото от себе си, да дадеш шанс на другия. Допуснеш ли възможността, че нещо добро ще се случи, то това е въпрос и на народопсихология. Ние вярваме, че добри неща ще ни се случат и че хората ни мислят доброто, някак си можем да ги допуснем и те ще станат, а когато си мнителен спрямо всеки и спрямо всичко, неминуемо тази енергия се връща и при теб. Идеята на филма е да простиш, да се освободиш.
– Ти си професионален актьор, но успяваш да влезеш в контакт с непрофесионални актьори, имам предвид хора от Благоевград, които разпознавам в кадрите. Тук виждам Жеко, бившия кмет на с. Бистрица, Бистра Тупарова, светла й памет, леля Тони, която за съжаление също не е вече между нас, Маргарита Давчева – дългогодишен библиотекар в Регионалния исторически музей, Лили Николова, която ми е съседка в блока, Саша Ласина, Тодорка Кокарешкова…
– Те са прекрасни натурщици, въпреки че между тях е и актрисата Бистра Тупарова. Толкова са автентични с това, което са, че всъщност това тяхното не е игра, това е миг от живота. Именно това се изискваше и във филма – животът да бъде сега създаден, и в този ред на мисли те бяха перфектни, защото нямаше никакъв фалш, никаква игра,това беше истинският живот.
– Маги, как избрахте тези герои?
– Пуснахме запитване до Община Благоевград, но ни помогнаха моята майка Тони Гулева, известен журналист в града, и баща ми, като поканиха свои приятели. Между тях беше и Христо Ваклинов – прекрасен журналист и музикант. С Бистра Тупарова бяха партньори в една сцена. Идваха, подкрепяха ни, танцуваха, беше прекрасно.
– Откъде идва интересът ти към режисьорската професия?
– Не знам откъде идва, но аз съм израснала в Радио-телевизионния център, където моите родители бяха журналисти. Баща ми работеше в радиото, а майка ми в телевизионния център. Те и двамата са замесени в подготовката на дебютния ми филм. Майка направи кастинга за участниците от Благоевград във филма „Пакет вечност”, а баща ми Живко Илиев вдъхнови филма с неговата лична история, освен това е гласът на Сашо – кредитора на Боби, който е един от антагонистите. Та аз израснах сред камери, студия и винаги ми е било интересно. Кандидатствах режисура в Югозападния и право в Софийския университет, приеха ме и на двете места. Избрах да остана в Благоевград, завърших филмова режисура и специализирах същата специалност в Нюйоркския университет. Завърнах се в България, където започнах да работя в областта на киното – бях асистент, организатор, продуцент на някои филми и се стигна до този режисьорски дебют.
– Това е българо-италианска продукция и един от колегите им е твоят съпруг Джонатан Хайделбергер. Къде го срещна?
– Джонатан е мой партньор в живота и в работата. Срещнах го случайно на един гръцки остров, където бяхме на уъркшоп за сценарно писане, да си подобрим сценарните способности. Запознахме се на този малък остров, но преди това сме били един до друг на различни фестивали, без да се познаваме в продължение на 20 години. И накрая се видяхме с очите на любовта на този гръцки остров. Имаме и дъщеричка Глория, на три години. Работим заедно по различни проекти. Направили сме вече няколко филми като съсценаристи и сърежисьори. Надявам се да сме здрави и да работим заедно по-дълго време. Джонатан е американец, от град Филаделфия в САЩ, учил е филмови науки и нови медии в Ню Йорк, но винаги е искал да прави филми и с тази идея идва в България преди 20 години. В италианската група той е съсценарист и режисьор по монтажа. В тази група е и Симоне Чивитило – нашият композитор, който живее в България и говори перфектен български, а също и операторката Дебора Врици, която свърши страхотна работа, като улови истински живи моменти. Имахме и италиански технически екип, който дойде в Благоевград и снима. Беше много продуктивно и приятно да се работи с тях. Джонатан много хареса Благоевград и хората в него. Той записа и групата „Нежни звуци” в читалищната библиотека, когато правихме допълнителен звук за филма. Те пееха и го прегръщаха. Той също ги обича и всички те са негови приятели. Беше много щастлив на тази прожекция.
– Филмът е черна комедия. Тя ли е сега актуална и се търси от зрителите?
Магделена: – Аз така си мисля, защото повечето зрители обичат да гледат най-различни филми, но е хубаво да има и филми с чувство за хумор, които се занимават със сериозни въпроси, защото такъв е животът ни – има сериозност в него, но и много абсурди, които си заслужава да се дискутират и във филми, и в литературата.
Стоян: – Все пак живеем сред абсурдите в България. Освен че филмът е заснет в Благоевград и се занимава с български въпроси, не стои непременно свързан само с нашия бит и култура. Тази история можеш да поставиш където и да било другаде по света. Хората посрещат този филм с позитивно усещане. Той има свой дух, свой собствен живот, по-различен е сякаш от останалото ни кино. Това е моето мнение, но киното е субективно нещо, както и всяко изкуство. Той е постигнал целите си, ако е развълнувал и замислил зрителите.
– Как се работи с режисьор като Магделена?
– Трудно. Трудно се работи с хора от Македония /смее се и продължава/. Срещата с Маги и с Джонатан беше интересна. Те преследват целите си и умеят да ги постигат. Случването на един филм неминуемо те сблъсква с проблеми от всякакъв тип и трябва да си готов да се опълчиш срещу тези проблеми и да постигнеш своето. Те успяха и това говори за особен характер. Още в първия снимачен ден колата се счупи и трябваше да пренаредим цялата програма, а това е много сложно за нещо, което с месеци се готви, но се радвам, че сега може да се гледа финалът.
Маги: – Надявам се, че българският зрител, уморен от тежки български филми, да види в нашия филм нещо различно, тъй като има доста хумор в него и може да им подейства добре.
В Благоевград беше дошъл и актьорът Китодар Тодоров, който играе ролята на герой, конкуренция на Боби, и споделя: „И двамата герои имат траурни агенции, но моят персонаж има повече контакти и повече работа, и в крайна сметка иска да вземе и бизнеса на Боби, който наследява погребалната агенция от майка си. Та моят персонаж е малко по-агресивен, по-нахален и пробивен. А що се отнася до посланието на филма, за мен то е, когато Стоян Дойчев, който изпълнява ролята на Боби, намира спокойствие през прошката. Това е основната движеща сила във филма. Той в началото се бунтува на близките си, на сестра си, на всяка несправедливост около нас и това му пречи да бъде част от този свят, в който има всичко – справедливост и несправедливост, и не можем драстично да го променим, прекалено малки сме за това нещо, но според мен душевният покой е нещо симпатично и любопитно. В света има и добро и лошо, но в кое ще се втренчим е наш избор. Ако човек осмисли това, може да е в покой, въпреки злото около него.
С Маги работихме леко, приятно. Не съм бил на снимките в Благоевград, моите бяха предимно в София, но съм доволен, защото Маги приема и се доверява на чуждото мнение. Режисьорът според мен трябва да знае посоката на филма и оттам нататък да се довери на другите творци в него, защото всяка една професия в този жанр е творческа”.
В Благоевград беше и Мариана Крумова, която играе ролята на Йоана. Тя сподели: „Имам невероятни спомени и усещания от това, което се случи в Благоевград по време на снимките. Тук бяха най-хубавите дни за мен от този снимачен период. Срещнах прекрасни, всеотдайни жени и всичко, което направиха, остана запечатано на лентата. Мога да кажа, че с Маги се работи много, не се стои напразно и резултатът е много добър, защото има контакт с актьорите, има разбирателство. Тя знае какво иска и какво прави, и ми е приятно, че съм част от този проект”.
Срещнах се и с актрисата Ванина Кондова, която играе ролята на Неда, сестрата на главния герой, за която роля тя споделя: „Сестрата е гласът на разума на Боби. Опитва се да го убеди, че трябва да слезе на земята, да се откаже от този бизнес, който непременно иска да продължи, да гледа по-практично на нещата от живота и да порасне като по-голямата си сестра”.
Попитах я дали нейният брат успява да прости непростимото.
„Той успява да прости, докато Неда все още не е стигнала до това толкова важно преживяване за всеки човек. За мен посланието на филма е, че всеки има възможност за втори шанс. Можем да продължим живота си начисто, когато престанем да се ядосваме за минали неща. Снимките бяха много интензивни. Маги много настояваше за репетиционен процес. Той се случи около месец преди началото на снимачния период. Тичахме напред-назад из Благоевград, из София и беше интересно преживяване като цяло”.
Попитах Маги какъв е пътят на филма до този момент.
„Филмът стартира от фестивала „Котбус” в Германия, където беше селектиран и се стори доста забавен на хората там, след което го представихме в Италия и в Берлин, Германия, където също беше много интересна реакцията на публиката. Италианците по-сериозно го приеха. Спечелихме наградата на публиката на фестивала на Червения кръст във Варна, а в Прищина, Косово, Стоян Дойчев спечели наградата за най-добър актьор. Бяхме и в основния конкурс на София филм фест. „Пакет вечност” беше един от 12-те международни селектирани филма. На фестивала „Златна роза” Стоян Дойчев спечели награда за най-добър актьор, а аз получих награда за най-добър дебют. Но сега се радвам, че публиката в Благоевград прие филма с интерес. Залата беше пълна и се усещаше добрата енергия на хората, а това е най-голямата награда за нас. Те видяха различните пластове във филма, където освен моменти с чувство за хумор имаше и драматичен пласт с по-сериозна история. След филма имаше дискусия и за нас беше интересно, че имаше зрители, които по различен от нас начин анализираха заглавието на филма. И това е радостта за човек на творчеството – да види различните мнения и различния начин, по който неговата творба докосва хората. До нашия екип беше и Саша Ласина от спортен клуб „Бодрост” и група „Нежни звуци” към читалището, която беше нашият гид в света на натурщиците. Те бяха в залата и се видяха на екрана, беше прекрасно. Най-полезното за екипа беше да видим, че хората реагират на този филм, бяха докоснати и това беше нашата цел”.
На широк екран по кината филмът „Пакет вечност” тръгва от 20 март. Гледала съм много филми, но досега не съм попадала на подобна история с подобни персонажи. Смъртта е част от живота, но погледната през погледа на този екип, поражда въпроси, размисли и емоции, които вълнуват всеки човек, но не всеки се замисля как да удължи хубавия миг на живота и да посрещне края му с чиста душа. А филмът „Пакет вечност” повдига точно тази тема и затова се гледа с интерес и затаен дъх.
Новият проект на Магделена се нарича „Гласове” – драма с елементи на сатира. „Той беше селектира на фестивала в Косово миналата година през септември, където бе награден с голямата награда за най-добър проект от 2 хиляди евро на косовския филмов център – споделя Маги. – Това беше много добро насърчаване за мен като творец, че и двата ми филмови проекта спечелиха различни награди. В момента кандидатстваме за финансиране в Националния филмов център за пълнометражен игрален филм и се надяваме да получим подкрепа”.
Щом има подкрепа от публиката, би трябвало да има подкрепа и от институциите, от които зависи подобни филми да се реализират и да стигат до хората. А ние ще ги очакваме с любопитство и интерес!
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
