Животът на динозаврите, както го вижда науката, а не популярната култура, представя в 12 картини откривателят на динозаврите в Трън, палеонтологът и палеоартист ас. Владимир Николов – докторант в Националния природонаучен музей при БАН, в изложбата „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“.
В нея той ни среща с динозаври от всички основни таксономични групи – от дългошиестите завроподи, през рогатите цератопси, до прочутите стегозаври. „Постарал съм се да има разнообразие и динозаврите да са представени в тяхната естествена среда. За мен винаги е било важно една творба да пренася зрителя в онова време. Художникът е изпълнил целта си, когато накара човек да се замисли как е изглеждала нашата планета по онова време – преди десетки и стотици милиона години“, казва ученият.
Преди 245 милиона години планетата ни се възстановява от най-голямото масово измиране в своята история. „Това е освободило изключително много екологични ниши и еволюцията е правела „диви“ експерименти с животните. Растителността е била много различна, всички континенти са били събрани в един – Пангея“ – връща ни в онази епоха ас. Владимир Николов.
По време на късната Креда Европа представлява обширен архипелаг от острови в периферията на несъществуващ днес океан, от който е останало само Средиземно море. „Върху част от тях е България и знаем, че те са били населени от динозаври. Тук са открити останки от дългошиест динозавър – титанозавър, два хадрозавъра – динозаври с патешки човки, има доказателства за съществуването на щраусоподобни динозаври – орнитомимозаври. В зависимост от това какво ще открием в продължаващите проучвания на динозавърското находище край Трън, може да се окаже, че има още доста видове. Наскоро в Трънско открихме второ находище с кости на динозаври, но те са в ранен етап на проучване“, разказа ас. Владимир Николов.
Изложбата включва творби, създавани в продължение на почти десетилетие – от първи опити с акрил през 2014 г. до най-новата картина, завършена през 2023 г. Процесът на работа започва с обстойно проучване на обекта, с анализ на научни данни и фосили. „Когато скицата е готова и композицията е решена се пристъпва към същинската художествена работа“, описва творческият процес авторът.
Повечето картини, представени като дигитални отпечатъци, са рисувани с акрилни бои върху картон, само две рисунки първо са направени с молив, а след това е положен дигитален цвят. „Палеоартът е вид научна илюстрация. Той е на кръстопътя между науката и изкуството. Изкуството е доста по-лесно за възприемане, отколкото сухите научни факти. Статиите са пълни с ценна информация за това какъв е бил светът по онова време, но тези данни за някои хора звучат абстрактно. Съвсем друго е, когато бъдат представени визуално в нещо, което изглежда вълнуващо, може би приказно, леко фантастично. Динозаврите, от гледна точка на съвременния свят, изглеждат като митологични създания, но те са напълно истински и са живели на тази същата планетата, на която живеем ние“, казва авторът.
Ас. Владимир Николов споделя, че интересът му към динозаврите датира от петгодишна възраст, когато гледа първия „Джурасик парк“, заради който решава да стане палеонтолог и палеоартист. За да може да рисува добре завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, а след това се дипломира в специалността „Палеонтология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. „По онова време бях решил, че гимназиалното ми образование ще ми помогне да развия художествените си умения, а след това в университета ще обогатя и научните си знания“, казва той.
В постоянната експозиция на Националния природонаучен музей при БАН посетителите могат да видят и автентични находки от България, включително първите открити у нас кости от динозаври в пещерата Лабиринта през 1985 г. Във витрини са показани зъби и нокти от хищни динозаври, останки от бронята от бронирани динозаври, фосилизирани яйца, челюст на протоцератопс, открита в Монголия от палеонтолога Иван Николов и донесена у нас през 60-те. „Макар и да няма цели скелети експозицията е уникална за страната и ще се разрасне с новите находки от Трънско“, споделя ученият.
