– Този човек е сякаш побеснял.
– По-лошо, той смята, че е прав.
Британска мисъл
Изтъкнатият български историк Светлозар Елдъров в свой труд „Българи, България, български съдби“ (София, 2010), визирайки навечерието на Балканската война, изказва мисъл, в пълна степен отразяваща днешното ни плачевно дередже – липса на национално отговорни и компетентни лидери: „Ако българските политици, държавници и дипломати са си въобразявали, че с едно драскане на подписите си върху договорите със Сърбия и Гърция са зачеркнали десетилетната вражда, очевидно са били обладани от тежка форма на политически наивитет“.
Тез думи, приложени днес, са точни, но меко казани, слаби. Днес, затънали в тресавището на политическото настояще, по-подхожда не думата „наивитет“, а ДЕБИЛИТЕТ. Видяхме го миналата седмица по жалката, мижава реакция на официална София на арогантното поведение на един
СЯКАШ ОБЛАДАН ОТ ДЕМОНИ ПРЕМИЕР.
Христиан Мицкоски. Същият Мицкоски, който ноември 2022 г. при посещение в Благоевград за откриване на бутафорния македонски литературен клуб „Никола Вапцаров“, показа липса на елементарно възпитание. Когато нагло хвърли на земята току-що дарена нему от Никола Борисов Вапцаров (племенник на великия поет от Банско) книга с полицейското досие. Дето черно на бяло пише „родом българин“.
Да припомним: отсъствието на тогавашния премиер Ковачевски от вулгарното шоу в Благоевград подразни скопските медии. А грубият, поразително прост в изказа си Мицкоски не криеше защо отива в Благоевград. Три дни преди събитието скопската медия МКД изнесе: „Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски заяви, че иска в Благоевград македонците, които живеят в България да видят, че някой в тяхната майчина държава се грижи за тях“.
Тогава скопският TV портал „360 степени“ даде точна диагноза на явилата се в Благоевград македонистка тълпа от Скопие: „Мицкоски, неговата тайфа и целофанените левичари на Апасиев (лидер на македонската проруска левица – бел. Н.С.) трябва да станат герои! На тях е дадена плакетата да се занимават с хората, които „бугарските комунисти еднаш ги тепаа, за да се запишат како етнички Македонци, а потоа ги тепаа за да се отпишат. Тие луге се трагичната последица на предавничката политика на Бугарската комунистичка партија во периодот од 30-ите години, па се до почетокот (началото) на 60-те години на минатиот век. Тие сами одлучиле (решиха) денеск да се претставуваат како маченици“.
Това що стана преди година и половина в Благоевград, се повтаря днес, но в далеч по-голям, по македонски – „европски маштаб“. Напомня мисъл на полския интелектуалец Станислав Лец:
„ПОНЯКОГА НАКАЗАНИЕТО ВЛЕЧЕ СЛЕД СЕБЕ СИ ВИНА“.
Мисъл, валидна за ескалиращото (от 1989 г.) антинародно поведение на все по-примитивната и корумпирана политвърхушка по ключовия за София македонски въпрос.
ВИНАТА бе в предателското отстъпление на 24 юни 2022 г., когато без никакви гаранции парламентът сне ветото над Северна Македония за почване преговори за членство в Евросъюза. Послушно прие работещото срещу България френско предложение, незаконно парафирано в Брюксел (29.06.2022 г.) от премиер в оставка (Кирил Петков). С това София призна т.нар. македонски език, и по-лошо – не реагира на изхвърлянето от преговорния процес на историята и културата.
НАКАЗАНИЕТО, предхождащо „вината“, бе мерзко дело на кабинета „Борисов-3“. Когато на 1 август 2017 г. в скопската църква „Св. Спас“, дето лежат светите мощи на Гоце Делчев, бе подписан изначално кастриран договор – българо-македонският. Подписан под външен натиск, та да бъде приета Северна Македония в НАТО. Само че не лековатият подпис на експремиера даде „зелена светлина“ на Скопие за НАТО, а Атина. На 17 юни 2018 г. Преспанският договор „отряза“ завинаги мераците, че „македонците“ били генетични приемници на Древното Македонско царство на Филип ІІ и Александър ІІІ Македонски. Атина даде окончателно име на бившата югорепублика: „Северна Македония“, а не „Македония“, както параноидно сакаха край Вардара.
Вината на София към македонските българи не е само Борисова, а споделена от коалиционните му партньори – т.нар. „Обединени патриоти“. Днес заслужено хвърлени в политическото гробище. Живи мощи, които – награда за позорния им слугинаж – народът още преди парламентарните избори заслужено натика в „миша дупка“, сваляйки ги под 1 процент.
Предателството стана факт, когато 2017-2018 г. София позволи решението за окончателно име на новата република да бъде наложено от Атина. Тогава имаше два варианта: Илинденска Македония (предложен от Скопие), и Северна – от Атина. Неслучайно бе избегнат исторически най-адекватният вариант: Вардарска Македония! Атина йезуитски наложи име, с което заложи „перманентна мина“ в отношенията София-Скопие. „Мина“, провокираща наличие на „македонско малцинство“ в Югозападна България.
Че Атина крои вреден за България вариант на името, за това още 2012 г. е предупреден тогавашният премиер Борисов от незнаен негов умен съветник или от друг източник. Само така можем да обясним думите, които навъсено лидерът на ГЕРБ изрече пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград: „Един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония. И аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски“. Прав бе: географски Вардарска и Пиринска Македония „лежат“ на един паралел.
Кой точно, как и с цената на какво нареди на тогавашния премиер да „забрави“ собствените си думи, публично изречени 6 години по-рано! И защо лъжевойводите от „Пиротска“ 5 подло мълчаха?! Той и Те – дължат отговор на българското общество! Защото от 2018 г. стратегическата инициатива досежно развоя на македонския въпрос окончателно пое Атина, не без дискретна подкрепа на Белград и Москва.
До ден-днешен българският псевдоелит лъже бедния народ: благодарение на София Скопие влязло в НАТО. Да, ама не! – ако ползваме знаков израз на Петко Бочаров. Дефакто югозападната съседка влезе в НАТО след ратифицирането януари 2019 на гръцко-македонския (Преспански) договор (20.03.2020 г.) след формалния подпис на президента Стево Пендаровски.
Да припомним: Преспанският договор бе подписан на 17 юни 2018 г. в с. Нивици, на брега на Голямото преспанско езеро. Споразумението бе подписано от външните министри на двете страни Никос Кодзиас и Никола Димитров в присъствието на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Споразумението сложи край на дългогодишния спор за името на Македония между властите в Скопие и Атина. На подписването бяха специалният представител на ООН Матю Нимиц, върховният представител за външни работи на ЕС Федерика Могерини и комисарят за разширяване Йоханес Хан“.
Тук никне резонен въпрос: защо не българо-македонският, а Преспанският договор „даде зелена светлина“ за членството на Скопие в НАТО? Непрост отговор: Преспанският бе не двустранен, а международен.
Как стана! Февруари 2019 г. гръцкото правителство „изпрати официална дипломатическа нота, с която информира властите в Република Македония, че са ратифицирали окончателно Преспанския договор и одобряват членството на страната в НАТО. Това стана, след като властите в Скопие бяха принудени да променят Устава (конституцията), т.е. не само да фиксират новото име „Северна Македония“. След това Атина и Скопие изпратиха съвместно писмо до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, в което го информираха, че са сложили край на спора за името. След това македонското правителство информира всички страни-членки на световната организация, както и другите международни организации, в които членува, че има промяна на конституционното име на републиката“.
Гореописаната процедура липсваше след подписания ни договор със Скопие. Двустранен, той бе без особена стойност за международната общност. Докато статута на Преспанския договор бе по-висок. Това стана благодарение
НАЛИЧИЕТО НА КЛЮЧОВА ФИГУРА – ПОСРЕДНИК.
Това бе американският топ дипломат Матю Нимиц, специално упълномощен от ООН. Той бе медиатор на преговорите между македонския министър на външните работи Никола Димитров и неговия гръцки колега Никос Кодзияс. До самото подписване на южния бряг на Преспанското езеро.
Това обяснява днешното нашенско ОБЪРКАНО и гръцкото ТВЪРДО поведение в Брюксел. Наш Главчев, служебен премиер, пелтечеше в Брюксел какво и как да каже, че Скопие нарушава някакъв двустранен договор. В същия момент в Брюксел екзорсистът Мицотакис „не си поплюваше“ в критиките към Скопие. (Екзорсист: в църквата човек, ритуално гонещ демони от тялото и душата на обладани от дявола – бел. ред). От Атина и Брюксел Мицотакис немилосърдно налагаше „словесни пръчки“ на обсебените от демоните на македонизма Мицкоски и Силяновска-Давкова.
Медиите отбелязаха твърдия тон, с който гръцкият премиер информира колегите си от Европейския съюз за прякото нарушаване на Преспанското споразумение от страна на Скопие. Мицотакис директно атакува действията на македонския президент Силяновска и премиера Мицкоски срещу международното право. Които – магарешки инат или психично отклонение! – упорито наричат страната си не с международно признатото име „Северна Македония“, а просто „Македония“. Мицкоски се закани, че навън ще споменава „Северна Македония“, а вътре – Македония. Което ражда съмнения: дали не е болен от шизофрения (раздвояване на личността).
На 17 май 2024 г., още преди встъпване в длъжност премиер, Мицкоски процеди: „Ще наричам страната си, както искам“. Не е ли това шизофреничен симптом! За шизофренията са характерни „напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите може да проявят агресия като форма на самозащита. Може също да имат слухови и визуални халюцинации“. Това обяснява агресивното поведение на Мицкоски, употребяващ груби, недипломатични изрази. Това е странно. За разлика от едноезичния простоват Борисов, все пак Мицкоски е проф. д-р на техническите науки, владее английски, немски и руски…
„Необходимо е всички да разберат – каза екзорсистът по неволя Мицотакис – че зачитането на европейското законодателство очевидно минава през плътното спазване на международните споразумения. Президентът и премиерът на РСМ използват име, различно от конституционното, напълно против духа на Преспанския договор. Европейската перспектива на Скопие зависи от спазването на договореностите. Абсолютно ясно казах, че ако Скопие настоява да следва тази линия, това по същество ще затрудни изключително много, ако дори не отмени, всеки процес на бързо сближаване с европейското семейство“.
Опозиционната гръцка партия СИРИЗА не само подкрепи Мицотакис, но отиде по-далеч: „Категорично осъжда иредентистките (пледиращи признаване на малцинства – бел. ред.) възгледи на Гордана Силяновска за уж „Егейска Македония“, което грубо нарушава чл. 4 от Преспанския договор. Призоваваме правителството на Мицкоски най-накрая да се събуди от дипломатическата летаргия, в която е изпаднало, и незабавно да интернационализира въпроса, за да може правителството на Северна Македония да се изправи пред своите отговорности, които се отнасят до процеса на присъединяване към ЕС. Трябва да бъдат въведени санкции срещу тези, които нарушават Преспанското споразумение съгласно законодателството на САЩ от 2021 г.“, казаха от партията, имайки предвид президентски указ, подписан от президента Джо Байдън [Executive Order 14033]. Съгласно указа САЩ могат да блокират активи и транзакции за лица, които нарушават изпълнението на международни договори, които ефективно възпрепятстват мира и сигурността на Западните Балкани“.
На 11 януари 2019 г. македонският парламент гласува промени в Устава (конституцията) на страната, след което гръцкият парламент ратифицира Преспанския договор. Вижда се съществена разлика. Атина предпостави промените в македонската конституция, и чак тогава гласува договора. А нашенският наивник на юнашко доверие, по-точно безхаберие, подписа, без грам гаранции…
Две бяха най-важните промени в Устава на Северна Македония: Изменение XXXIII. С него в Конституцията терминът „Република Македония“ се заменя с „Република Северна Македония“, а думата „Македония“ се заменя с думите „Северна Македония“.
Когато Гордана Силяновска се закле като президент и каза „Република Македония“, а не конституционното име, юристи поискаха клетвата да бъде анулирана, а съдът да забрани встъпването на госпожата в длъжност. Нищо не последва…
Изменение XXXVI бе също важно. Чрез него се добави текст, синтезирано повтарящ член 4 от Преспанския договор. „Конституцията не може и не трябва да бъде тълкувана по начин, който представлява или ще бъде основание за намеса във вътрешните работи на другата държава в каквато и да било форма или поради каквато и да било причина, включително за защита на статута и правата на всички нейни граждани“.
Да дообясним. Преспанският договор има по-голяма международно-правна стойност и сила и от т.нар. френско предложение. За последното гарант не е ООН, както при Преспанския договор, а Евросъюзът. Виждаме ясно: условие към Скопие за почване преговори за членство в Евросъюза бе да включи българите като етнос в македонската конституция. Новите президент и премиер категорично не сакат. Но Брюксел реагира сериозно не върху този им отказ, а на нарушения Преспански договор. Поради факта, че е международен. А българо-македонският договор остана извън преговорната рамка на френското предложение по вина на кабинета „Кирил Петков“.
Тук ще дадем пример, позовавайки се на поведението на гръцкия премиер миналата седмица. В публикация на динозавъра на македонската журналистика в. „Нова Македония“ („Атина со ист нишан, исто отстојание, иста муниција…“, 25 юни) четем: „В Атина бяха научени постоянно, в продължение на изминалите седем години да слушат гласната и честа употреба на географското название „Северна“. Но сега това говорно изтезание за Македония изчезна. „Поради тоа Мицотакис и Ципрас почнаа недипломатски да реагираат и отворено да се закануваат… По седумгодишнот конформизам од Преспанскиот договор Грциjа нервозно реагира на македонскиот одговор“.
Просръбската „Нова Македония“ по заповед от Север „хвърли съчки“ в огъня: „Но македонскиот брод (кораб) почна да плови по нов курс и кормилото треба да се држи многу умешно, интелигентно, дипломатски, а наедно и цврсто и непоколебливо“. Жестоката вербална комуникация, която почна Мицотакис, се очаква да продължи в „директен двубой“ скоро, както обяви гръцкият премиер, на срещата на НАТО от 9 до 11 юли във Вашингтон, на която ще отбележат 75 години от основаването на Алианса (Вашингтонската спогодба)“.
Какви аргументи на Мицкоски сочи „Нова Македония“. Цитира новият премиер.
„МИЦКОСКИ: БЯХМЕ ИЗЛЪГАНИ ЗА ИМЕТО С ЧЛЕНСТВО ВЪВ ЕС“.
„Това са анахронични изяви, противни на копенхагенските критерии, но аз се подготвям за срещата на НАТО с аргументи. И ќе ги погледнам в очи оние европски политичари што мене ми ветуваа [обещаваха] (дека само уште името на државата да го смениме и за пет-шест години ќе станеме членка на ЕУ, а тоа излезе лага (лъжа)… Би сакал нив да ги погледнам в очи и јас да им кажам дека се нечесни и дека даваат лажни изјави, со кои го манипулираат овој мал, драг и скапоцен народ во срцето на Балканот“.
Не може да отречем: Мицкоски умее да лаже народот.
Как отговори Мицотакис на Мицкоски?! „Нова Македония“: „Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис предварително го предупреди по крайно недипломатичен начин, че от момента когато поеме премиерската функция, ако продължи „со игрите со името“, ще има проблеми в отношенията с Гърция, но и с НАТО и с ЕС“.
КАКВО ТОЧНО ИСКА ОТ СОФИЯ МИЦКОСКИ?
„В първото си премиерско интервю Хр. Мицкоски отбеляза, че е готов да седне и да намери решение с новото българско правителство: „Нашата позиция и аргументи са познати на обществеността и чакаме да видим какви са аргументите от другата страна. Очевидно по този път, по който досега се вървеше, не може да стане. Направена е грешка. Когато нещо не става, трябва да бъде намерено решение. И ние търсим решение. За да го намерим, ни трябва партньор и аз очаквам новото българско правителство. И очаквам това да бъде правителство на нашата сестринска партия (в ЕНП) на Бойко Борисов… Подготвен съм да седна и да разбера каква беше причината да се появи искането за включване на българите в конституцията, какви са потенциалните рискове в бъдеще…”.
Относно включването на българите в македонската конституция, Мицкоски по византийски го обвърза с измисленото македонско малцинство в България. „Аз съм подготвен. Искате промени в конституцията? Защо? Кой нарушава правата на българската общност в Македония? И това може да е така. Коя е отговорната институция в Европа, която да каже, че това е така – Европейският съд за правата на човека в Страсбург. Колко присъди има Македония там? Присъдите са 14 за България срещу нула за Северна Македония. Македонската общност в България не иска да е част от конституцията, иска да си регистрира неправителствена организация. Значи, там не могат неправителствена организация да регистрират, а българите в Северна Македония, имат каквото поискат“. Според него, иронично предложи Мицкоски, „всички народи в света” могат да бъдатвключени в конституцията на Северна Македония“, но очаква предвидливост на процеса на евроинтеграция, преди държавата да влезе в него.
Мицкоски се спря и на казуса „Гоце Делчев“: „След шест месеца ще ни кажат „Гоце Делчев чий е?”, „Илинденското въстание Преображенско ли е или Илинденско?”. В България има град Гоце Делчев. Ако питате българите, Гоце Делчев дори не е сред 50-те най-големи герои, а при нас е пръв. Как в България ще си смятат историческите истини си е техен проблем. Аз и сега ще кажа, че ще подкрепя договора (за приятелство и добросъседство с България) за всичко, което е полезно. Историческата комисия нека си работи, но това не може да бъде процес с край. Германия и Франция още преговарят, а Буяр Османи подписа, че до края на преговорите трябва да се разберат“.
Мицкоски обаче и дума не каза за криминално и съдебно репресираните български клубове в Охрид и Битоля. У нас няма процеси срещу македонисти, но в Северна Македония се точат с месеци и години срещу хора, обявили своя български корен.
Защо таз антибългарска параноя мъти водите на Вардара, защо е тъй огнедишащ „езикът на омразата“ срещу България, явно подкокоросан от Белград! Не е ли комплексарска реакция на психо-социален феномен, с десетилетия тровещ обществената атмосферата. Дали
МАКЕДОНИЗМЪТ Е БОЛЕСТ НА ОКОВАНИЯ ДУХ,
чийто вирус преди близо 90 години бе заченат в лабораторията на Коминтерна. Нека се позовем на световноизвестния антиутопичен роман „1984“ на британския писател Джордж Оруел. Публикуван 1949-та година, описва тоталитарната „гето-държава“ Океания, визирайки западния „сиамски близнак“ на Сталин, наричан „Големия брат“. Такъв е бил и Тито за Югославия. Парадоксът: 5 години преди да е публикуван романът на Оруел, описаният в него кървав тоталитарен режим вече „действа“ от 1944 година в Титова Македония, стегната в „клещите“ на УДБ-а.
Но за трагедията с вардарските братя наша е главната вина. Смята се, че македонизмът е творение на Тито. Бившият премиер Любчо Георгиевски убедително опроверга това. Сочи главният виновник: БКП на Георги Димитров и Васил Коларов.
В интервю за предаването „Свободна зона” на ТВ Европа с водещ Георги Коритаров (октомври 2020 г.) Л. Георгиевски разби тезата на официална София, че „македонизмът” е творба на Тито.
„Това не е точно, напротив. Прва „македонизма” залага Бугарската комунистичка партија (БКП). Прв кој важи за основач на современета македонска историографија е Васил Ивановски. Тој е член на ВМРО-Обединета, а потоа и на БКП, и тој е основач на весникот „Нова Македонија”. В Македония е до 1945-1946 година, после се изтегля в България и до 1991 година живее в България. Той е първият1 който налага тезата, че Самуловото царство е македонско царство. Вторият комунист е от Пиринска Македония, на когото в момента не ми теква името, а третият е Павел Шатев [агент на Чека-НКВД]. Значи това няма връзка с Тито, тъй като той влиза във функция в 1940-те години, а тезата за самостойна македонска нация и македонски език почва с ВМРО (обединена) в 1924 година [по-точно октомври 1925 г. – бел. ред.], в 1934 година комплектно се формализира и ако ги погледнете текстовете на сръбските комунисти и на българските комунисти, ще видите, че тази теза сръбските комунисти я приемат технически, а българските – с много жар, с много любов и с много воля пишат за македонска нация и македонски език. Така че тъмни петна има и в българската, и в македонската история”.
Вярно, Тито няма пряка връзка с раждането на македонизма, но акушерът на македонския език се знае: Милован Джилас, баш идеологът на ЮКП и дясна ръка на Тито. Черногорецът от Белград изкъсо следи и направлява работата на трите езикови комисии, на които е възложено да създадат азбука на измисления (всъщност посръбчен на българска лексикална основа) „македонски език”.
Сръбската икономическа, политическа и военно-полицейска доминация в Скопие никога е е прекъсвала. Причината се корени в тоталния контрол над кадровата политика в новата, излязла от Югославия южна република.
Най-пресният факт: новоизбраният президент Гордана Силяновска-Давкова. Несъмнено е наложена от „Deep state“ (Дълбоката държава), за която споменава бившият премиер Любчо Георгиевски. С десетилетия с невидими нишки управлявана от Белград.
Неслучаен пресен факт! За една мистериозна личност в кабинета „Мицкоски“. Чието присъствие потвърждава: ВМРО-ДПМНЕ не просто е креатура на Белград, а южен филиал на префасониралите се от комунисти в националшовинисти титовци. Именно тях и руските комунисти визира американският политолог Збигнев Бжежински, когато през 90-те години изрече: „Национализмът е последното убежище на комунизма“.
За таз личност скопският „Денешен весник“ (27.06.2024 г.) пише: „Вицепремиерът Иван Стоилкович даде своето първо интервю за сръбската Първа ТВ, откакто стъпи в нова функция в кабинета в Министерството за отношенията със общностите. В разговора каза, че е „прв министер Србин во една македонска влада од 1944 и дека не е човек на Владимир Путин, како што некои кругови тоа го тврдат во Македонија“.
В мръсната балканска политика важи негласно правило: когато нещо отричаш, значи потвърждаваш. Ето редове от директна изповед на неприкрития агент за влияние на Белград в кабинета „Мицкоски“: „Јас сум Србин. Како може да бидем нечии човек? Јас цел живот сум се посветил да му служам на сопствениот народ во Македонија. Се борам за нивните права но сакам да бидам и лојален граѓанин на Македонија“, вели (казва) новиот министер за односи со заедниците (общностите).
Казва, че първото, което ще направи, е да ангажира Института за социоложко-правни работи да направи студия за отношенията на националните общности: „Ще работя за продължаване изграждането на скоростната жп линия от македонската граница до Солун. Тоа е голема работа. Идеята е да ги свържем сите добри српски искуства кои й се неопходни на Македонија. Неопходен ни е и Отворен Балкан. Тој е од голем интерес за македонската економија. Во таа смисла морам да му се заблагодарам на српскиот претседател Александар Вучиќ кој препозна дека тоа што јас го работам, што го работат Србите во Македонија, е позитивно, како за Србите, така и за регионалната соработка“.
По-ясно, здраве му кажи! Казаното доказва: на Стоилкович Белград е възложил да изпълнява шовинистична доктрина „Сръбски свят“, целяща не просто обединение сръбските общности на Балканите, но и продължаване процеса на посърбяване в остатъците от Титова Югославия.
Да се върнем на вече споменатата политическа шизофрения. Тя е свързана не просто със загуба на памет.
В казуса „Силяновска-Мицкоски” се касае не за физически увредена памет, а за
ПОДМЕНЕНА, ЧИПИРАНА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ.
Това става с инструментите и методите на образователната система и медиите, чрез механизма на репресиите, целящ потъпкване на българското самосъзнание. Тук въпросът касае не индивидуалното (личностно), а колективното обезпаметяване. Едва ли случайно е създаден перфиден механизъм за периодично „инжектиране“ от Белград и Москва, които нямат интерес от подобряване отношенията София-Скопие. Това обяснява и синхрона между поредните антибългарски кампании, които на вълни се леят из бившите югорепублики.
Това ни препраща към споменатия литературен шедьовър на Оруел. Там е великолепно описан психо-идеологическият социален инженеринг за превръщане на общностите от етноси в покорно и зомбирано население, чиито зверски инстинкти от време на време се разпалват. „Не беше трудно да ги държиш под контрол. Сред тях винаги сновяха неколцина агенти на Полицията на мисълта [УДБ-а], пускаха неверни слухове и набелязваха за унищожение малкотто индивиди, които преценяваха като потенциално опасни [виж: покушенията върху българските клубове в Битоля и Охрид]… От тях [пролите – зомбираните] изискваха само примитивен патриотизъм, на който могат да разчитат при нужда“.
Именно на върха на тоз „примитивен патриотизъм“ сърбо-македонецът Мицкоски дойде на власт. Така чрез тоз „гордиев възел“ от методи и хватки се постига исканото: изчезване на знанието за миналото. Историческата памет се унищожава и вместо нея се чипира друга, удобна на новата идеология. „Всичко чезнеше в мъгла. Миналото бе изличено, изличаването бе забравено, лъжата бе станала истина“, четем в „1984“.
Целта на кампаниите на очерняне, на постоянна гражданска война в Северна Македония, която наричаме „езика на омразата“, е моделиране на нов, удобен тип поданик. Дж. Оруел: „Дори от най-скромния партиен член се очаква да бъде лековерен и невеж фанатик, чийто основни чувства са страхът, омразата, низкопоклонничеството и необузданата екзалтация. С други думи, необходимо е той да притежава душевна нагласа, подходяща за състояние на война… Раздвоението на разума [т.е. вируса на социалната шизофрения], което партията [властта] изисква от своите членове и което се постига по-лесно във военна атмосфера, вече е почти всеобщо, и колкото по-високо в йерархията се отива, толкова по-отчетливо става то… Той трябва през целия си живот да изпитва несекваща омраза към външните врагове и вътрешните предатели, да тържествува при победите и да се прекланя пред мощта и мъдростта на партията [ВМРО-ДПМНЕ]“.
Няма как беснеещите Гордана и Християн да спрат със словоблудното облъчване на електората. Струва ми се, че в тяхното обсебено от демоните на македонизма съзнание те сомнамбулно следват шизофренната логика на следната брилянтна Оруелова мисъл: „Абсолютно наложително е да се лъже преднамерено и едновременно искрено да се вярва в лъжите; да се забравя неудобния факт, а после да се изважда отново от забравата, точно за толкова, колкото е необходимо, за да се отрече съществуването на обективната действителност“.
Това напомня реплики от британски филм:
– Този човек е сякаш побеснял.
– По-лошо, той смята, че е прав.
Че войната, която води дуетът „Силяновска-Мицкоски“ срещу Истината, е обречена, ако разгърнат романа на Оруел, ще научат, че ги очаква крах. Поне във външната политика: „Ако човек смята да управлява вечно [Хитлер и хилядолетният Трети райх], той трябва да е в състояние да се пребори с чувството за действителност… В нашето общество най-осведомените за ставащото най-малко са способни да видят света такъв, какъвто е… Пример за това е фактът, че военната истерия се засилва с изкачването по социалната стълбица… В покоряването на света най-силно вярват тези, които знаят, че то е невъзможно. Това своеобразно свързване на противоположнностите – знанието с невежеството, цинизмът с фанатизма – е една от основните отличителни черти на обществото в Океания“
Таз Оруелова мисъл, за жалост, днес шизофренно арогантно властва в Северна Македония.
НИКОЛА СТОЯНОВ
