Валентин Дрехарски от Перник е икономист по професия и пътешественик по душа. Осъществява пътуванията си по нестандартен начин – с автомобил. Като икономист той търси максимална ефективност от всяко пътуване, стремейки се с минимални разходи в рамките на разполагаемото време да посети колкото може повече туристически обекти и забележителности. Пътува по този начин от 1985 г. Многократно е обиколил с личните си автомобили Европа, значителна част от Азия и Северозападна Африка, южната и северната половина на САЩ и Канада. Достига бреговете на Атлантическия, Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Най-дългото му пътешествие е през 2014 г. – изминава 30 хил. км от Беларус, през Монголия до Японско море и обратно – през Сибир до Санкт Петербург. Публикува туристическите си пътеписи в интернет и в печатни издания. Запознахме се по повод участието му две поредни години в алманах „Огнище” на благоевградското читалище. Сега е пенсионер, но продължава да работи в сферата на икономиката и счетоводството. И планира следващи автомобилни пътешествия…
Пътеписите от дългите му пътешествия са богато илюстрирани с прекрасни цветни фотографии и могат да запълнят цяла поредица от книги. От цялото това изобилие избираме да разкаже за малко известни места и забележителности, които посещава през 2016 година.
– Валентине, кога и как се увлече по пътешествията?
– Пътешественикът, журналист и писател Симеон Идакиев ми даде криле за подобен вид пътешествия още през 80-те години на 20. век, когато с автомобил обикаляше Азия и Америка. Той е автор на тв поредицата „Един мъж, един автомобил, една камера” за рубриката „Атлас“ на БНТ. Своите пътешествия е отразил в поредица от книги и документални филми. Като студент с вълнение четях разказите му и мечтаех да последвам примера му. Спокойно заявявам, че пътешественик номер едно в България Симеон Идакиев е моят учител и вдъхновител, за което съм му признателен. На него посветих пътешествието ми в Северна Америка през 2018 и 2019 г.
– С малко думи и числа да обобщиш как протекоха за пътешественика Валентин Дрехарски годините от 1985 до днес?
– За тези 37 години осъществих 36 пътувания с автомобил, 19 от които класифицирам като големи на база пропътувано разстояние и време. Посетих над 80 държави. Изминах с автомобил (различни марки: лада, шкода, опел, форд, фолксваген, тойота и хюндай) над 270 хиляди километра по пътищата на 4 континента, прекарах 818 дни в път и обикаляне на забележителности. Многократно съм обикалял из Европа, посетил съм значителна част от Азия и Северозападна Африка, обиколих САЩ с Аляска и Канада, стигнах бреговете на Тихия, Индийския, Атлантически и Северния ледовит океан.
– Не на всички пътешествия си бил сам в автомобила. Кои ти правеха компания?
– Първото ми пътуване беше 1985 г. до Гърция с майка ми и две мои съученички, четири пътувания, в т.ч. сватбеното ми пътешествие, са с бившата ми съпруга Мария, заедно и поотделно съм пътувал с дъщеря ми Яна и сина ми Александър многократно с приятелката ми Весела…
– Някой би казал, че са нужни много пари за подобни пътувания. Ти как се справяше?
– Аз съм икономист по професия и пътешественик по душа, затова осъществявам своите пътувания по нестандартен начин – с автомобил. Като икономист търся максимална ефективност от всяко пътуване, стремя се с минимални разходи в рамките на разполагаемото време да посетя възможно повече туристически обекти и забележителности. Винаги нощувам в автомобила си, като спестявам по този начин пари и време.
– Избрахме да разкажеш за част от пътешествието ти през 2016. Какво включваше то?
– През 2016 г. пътувах от юг на север и обиколих 17 държави, в това число непризнатите – Севернокипърската турска република, Република Абхазия, Луганската народна република и Донецката народна република (последните две от 2022 г. са част от Руската федерация). Стигнах бреговете на шест морета – Средиземно, Черно, Азовско, Бяло, Баренцово и Балтийско. За 83 дни пропътувах над 23 хиляди километра.
– Много или малко е това разстояние?
– Изминатото разстояние не е голямо, защото в Кипър, Абхазия и Крим на малка територия са разположени много на брой забележителности и разглеждането им изисква дълго време при малко изминати километри.
– Предлагам този път да ни разкажеш за Република Абхазия, която наричаш „непознатата земя оттатък Черно море”. Една от четирите непризнати все още държави. Кога и как възниква Република Абхазия?
– Абхазия се отделя от Грузия 1990 г., утвърждава се след абхазко-грузинска война (1992-1993), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 г. Призната е само от 4 държави-членки на ООН и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. В документи на Европейския съюз и САЩ за Абхазия се говори като окупирана от Русия грузинска територия. По моите впечатления на турист това е една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия, например валутата е руската рубла. Руският език е втори официален след абхазкия.
Разговарях с доста абхазци и им задавах провокативния въпрос – ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всички отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище е: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея”.
И още нещо ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някого, го сменят.
Друг интересен момент. Една уредничка в музей ми каза, че в Абхазия почти не идват хора от Европа. Те много се радват на туристи като мен, защото можем с очите си да видим каква е истината за тяхната страна. Тази жена ми заяви директно: „На вас в Европа мозъците са промити от медийната пропаганда срещу Абхазия и в полза на Грузия“.
- Какви са природо-географските особености на тази кавказка република?
- Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море. Бреговата й ивица е с дължина 210 км и оформя югозападната граница, на североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8,7 хил. кв.км, което е 13 пъти по-малко от площта на България. Населението е 250 хиляди души, т.е. близо 30 пъти по-малко от българското. Около три четвърти от територията е заета от хребетите на планината Кавказ. Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м).
Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мек субтропичен климат по крайбрежието, защитават го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31 май, а водата беше топла както по нашето Южно Черноморие през втората половина на юни. Половин месец по-късно на севастополския плаж в Крим водата беше доста по-студена. По времето на Съветския съюз абхазкото крайбрежие е любимо място за отдих и тогава са го наричали Съветската Ревиера. Сега някогашните почивни домове се възстановяват, строят се и нови малки частни хотели. Постепенно Абхазия се оформя като чудесна туристическа страна със субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади. Най-съществен недостатък са покритите с дребни камъни или едър пясък плажове. Считам, че ако Абхазия е в Западна Европа, щеше да бъде посещавана ежегодно от милиони туристи.
- Как се е отразил разпадът на Съветския съюз на абхазците?
- През 1992 г. грузинската армия започва военна операция в Абхазия с цел връщането й в пределите на Грузия. На страната на Абхазия се сражават много доброволци от бившите съветски републики, преминавайки пеша през кавказките превали. Части от руската армия отказват да се подчиняват на командването на Закавказкия военен окръг, преминават с въоръжението си в Абхазия и се сражават срещу грузинската армия. Такава е информацията от музейните експозиции.
Жертвите на военния конфликт са общо 8 хиляди души. Четвърт милион грузинци са принудени да се изселят от Абхазия в Грузия. Върховният съвет на Абхазия провъзгласява официално независимостта на републиката 1994 г. В страната има 4-хиляден руски военен контингент. През 2014 г. е подписан съюзнически договор между Абхазия и Русия за стратегическо партньорство.
И в Абхазия, както на доста други места по света (от Косово до Тайван), виждаме противопоставяне на двата основни и с еднаква сила международноправни принципа: „Правото на нациите на самоопределение“ и „Ненарушимост на държавните граници“.
- Как оцелява политически непризнатата Р Абхазия?
- След разпада на Съветския съюз индустрията на Абхазия се срива. Значително намалява селскостопанското производство, строителството замира, транспортната дейност се редуцира. За стопанския срив спомага и разрушителната война с Грузия. Спира да функционира Транскавказката жп линия, която свързвала Грузия, Армения и Азербайджан с Централна Русия. Сградите на гарите стоят занемарени и полуразрушени. Видях и много рушащи се обществени и жилищни сгради. На места стоят следите от обстрел по време на войната. Бях най-силно поразен от индустриалните останки в град Ткуарчал.
Сега стопанството на Абхазия постепенно се възражда. На първо място е производството на селскостопанска продукция и предприятията за нейната преработка. Климатичните условия са благоприятни за развитие на лозарство, производство на вино и на други алкохолни напитки.
Според мен най-перспективен е туристическият отрасъл. Въпреки че бях извън активния сезон, руските туристи вече пълнеха курортите. На доста места се извършваха строителни дейности, изграждаха се нови сгради и основно се ремонтираха стари. Обясниха ми, че Грузия отказва да се възобнови движението по Транскавказката жп линия, защото по този начин ще признае Абхазия. Но абхазците са убедени, че все някога транспортът по тази стратегическа жп линия ще бъде възобновен. Тогава ще бъдат ремонтирани и занемарените гари.
- По какво друго се отличава Абхазия от съседите си?
- Абхазците наричат своята държава Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на миналия век използват кирилицата. Абхазкият език е неразбираем за нас, но почти всички говорят руски, който е втори официален език. Над четири пети от абхазците притежават руски паспорти – това е политически ход, който има сдържащ ефект спрямо Грузия. Всяко нейно действие спрямо абхазците се третира като посегателство над руски граждани.
Абхазия е президентска република, а в парламента се избират 35 народни представители. Основна религия е православното християнство. Малкото мюсюлмани не спазват традициите за обрязване и ядат свинско. Бих казал, че абхазците са по-скоро атеисти или вярват в единния невидим Бог, което е традиционен абхазки монотеизъм.
Моето впечатление на турист е, че средното жизнено равнище в Абхазия е доста ниско. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности бяха между 3 и 15 лева, т.е. аналогични на тези в Русия. Това е обяснимо, тъй като преобладаващата част от туристите са руснаци. Цените на автомобилните горива бяха с около 10% по-високи от тези в Южна Русия и два пъти по-ниски от българските.
- Оправдаха ли се опасенията ти от предварителната информация?
- От четене в интернет и от разкази на грузинци бях доста наплашен по отношение криминогенната обстановка в страната. Бях слушал за кражби и престъпност. Е, аз като турист не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Първата ми спирка беше в Гагра, където край улицата стоеше млад полицай. Разпитах го за обстановката в страната, доколко е безопасно да се пътува там и има ли опасност от кражби. Младежът се оказа много интелигентен и любезен. Обясни ми, че за туристите е безопасно в Абхазия. Важно е да не оставям спуснати стъклата на автомобила и да го заключвам, защото се срещали наркомани, които крадат вещи от незаключени леки коли. Предупреди ме да внимавам вечер, като се пазя от излизащи от ресторанти пияни хора.
Най-лошо впечатление у мен оставиха непочтени хора, работещи в сферата на търговията и услугите.
От писанията в интернет бях наплашен и от поведението на абхазките пътни полицаи. Следели за превишена скорост и били корумпирани. Личните ми впечатления са, че възрастните полицаи наистина са корумпирани, но младите са честни и добри момчета. По-горе споменах за първите ми впечатления от абхазки полицай. Веднъж млад полицай ме спря за превишена с 10 км/ч. скорост, но веднага ме пусна, защото съм чужденец. Сблъсък с корумпирани възрастни полицаи и намек за рушвет имах в южния град Гал. Като видяха чуждестранен номер, ме спряха за рутинна проверка. Отбих настрани и веднага се заядоха, че при спирането съм пресякъл непрекъсната бяла линия. Трябвало да ме глобят. Обясних им, че съм пресякъл линията, защото не мога да стоя на платното и да преча на другите автомобили. Казах им, че разглеждам забележителностите на красивата им страна, а те искат да ми развалят добрите впечатления. Тогава единият от полицаите каза: „Значи ти си гост на Абхазия?“. Отговорих му: „Да, разбира се!“. А пък той: „Щом си наш гост, ние те уважаваме и няма да те глобим!“. Върнаха ми документите и ми пожелаха приятно прекарване в Абхазия.
При кавказките народи гостите са на особена почит. Четири години по-рано (2012) непозната компания в Армения обядваше до планинско езеро и ме поканиха при тях. Почерпиха ме с кавказки шашлик и салата, като настояха да пия водка за българо-арменската дружба. Когато се опитах да откажа да изпия до дъно чашата, защото съм шофьор, най-възрастният арменец ми обясни, че мога да пия спокойно. Полицията нямало да ми направи нищо, ако карам пиян, защото съм гост на Армения.
- А приятни изненади имаше ли?
- Приятната ми изненада на автотурист беше, че абхазките пътища бяха по-хубави от грузинските. Единствено южно от столицата Сухум имаше 50-60-километров недобър участък с малки дупки по асфалта. Лошото беше, че в доста села няма табели, които да обозначават техния край. Така не знаех дали трябва да спазвам ограничението от 60 км/ч. за населено място, или мога да увелича скоростта. В Абхазия не се изисква застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила.
Можех да ползвам моите международни дебитни и кредитни карти, както и мобилния телефон.
- Какво трябва да знае българинът, който иска да пътува до Абхазия?
- За посещение на Абхазия от граждани на Европейския съюз е необходима виза. Разрешение за посещение се получава след подадена по електронен път заявка на сайта на тяхното Министерство на външните работи. Първо поисках и получих разрешение за влизане от Грузия през КПП на река Ингур. После уточнихме, че оттам мога да вляза само пеша, тъй като не се разрешава преминаването на автомобили. Наложи се отново да искам разрешение за влизане от Русия през КПП на река Псоу. Получих го по е-поща, когато бях в Кипър. На границата само показах разпечатката на разрешението заедно с паспорта. В тридневен срок се получава и визата в столицата Сухум срещу заплащане на такса в размер на 10 лева. За обиколката на всички забележителности в Република Абхазия ми бяха необходими 5 дни, почти два пъти повече от планираното време за тази държава. По пътищата й пропътувах 585 километра и похарчих 173 лева.
- Къде беше първата ти спирка?
- Първата ми спирка в Абхазия беше черноморският курорт Гагра. Селището се споменава за пръв път през 6-и в. пр.н.е. През 19-и век става град. Днес има 13 хиляди жители. Роднината на руския император принц Олденбургски е имал амбицията да превърне Гагра в „руския Монте Карло“. За рождена дата като курорт се счита 1903 година. Тогава е изграден паркът с тропическа растителност, прочутият ресторант с часовник „Гагрипш“, колонадата край морския бряг. През 1911 година в Гагра пристигат първите германски туристи.
През съветския период в Гагра са построени много санаториуми и почивни станции, предимно за дейци на културата и изкуството. Курортът е пострадал доста по време на Абхазко-грузинската война, когато е превзет с морски десант от грузинската армия. Днес постепенно се възражда старата слава на Гагра като един от най-популярните курорти по Източното Черноморско крайбрежие.
В Гагра се намира най-късата река в света Репруа, дълга само 18 метра. На практика това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.
След като разгледах курорта Гагра, си позволих вечеря в ресторант на морския бряг, където останах над три часа, защото имаше интернет. Пренощувах в автомобила на паркинга до ресторанта, а на сутринта продължих на юг към столицата.
- Какво впечатление ти направи абхазката столица?
- Столицата Сухум има 65 хиляди жители, но преди Абхазко-грузинския конфликт там са живеели два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Днешното му име е дадено от турците, които построяват крепостта Сухум-Кале. На турски „су“ означава вода, „хум“ (или „кум“) – пясък, „кале“ – крепост. В буквален превод името е означавало „Крепост до водата и пясъка“. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война през 1877 г. турската армия прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо четири месеца.
В Сухум разгледах доста музеи и забележителности, започвайки от Музея на бойната слава. В него са показани експонати от абхазката история, като се набляга най-много на войната с Грузия. Там я наричат Отечествена война на народа на Абхазия. Определено си личеше гордостта от това, че този малък народ се е противопоставил успешно на значително по-силната грузинска армия.
Институтът по експериментална патология и терапия с развъдника на маймуни е създаден през 20-те години на миналия век с цел да се правят експерименти с маймуни, чийто организъм е близък до човешкия. На база експерименталните маймуни са създадени множество лекарства, ваксини и антибиотици. Там са подготвяни маймуни за полети в космоса и за изследвания в условията на безтегловност. Някога маймуните са били хиляди, а сега са останали около двеста. Те бяха доста палави и ми беше приятно да си играя с тях през решетките на клетките им. Провираха ръцете си през решетката и се опитваха да ми вземат очилата и фотоапарата. Твърди се, че в първите години от съществуването на института, когато в Съветския съюз е имала голяма творческа свобода, там са се правили опити за кръстоска между хора и маймуни, но не са дали очаквания резултат. Така се е доказала генетичната несъвместимост между човека и маймуната.
Първообразът на днешната Ботаническа градина в Сухум е създаден 1838 г., а значително е разширена през 30-те години на 20-и век. Пострадала е сериозно по време на Абхазко-грузинската война. Сега градината заема площ от 30 хектара и в нея са засадени 5 хиляди дървета, храсти, цветя и други растения.
Абхазкият държавен музей съхранява артефакти от древността до наши дни: уникални вещи от керамика, метали, тъкани, писмени документи и много други. Експонатите са не само от района на Абхазия, но и от целия Кавказки регион. Изложени са артефакти от древния Египет, Гърция, Рим, Византия, Иран. Отделено е значително място на абхазците, участвали във Великата отечествена война на народите на Съветския съюз (1941-1945).
Лично мен най-много ме развълнува историята на една снимка, показваща майката на загинал през 1942 г. млад герой. По време на отбраната на Севастопол военен кореспондент снима прославилия се абхазки разузнавач Алексей Аршба. Скоро след това Аршба загива при изпълнение на бойна задача в тила на германската армия. След войната военният кореспондент дълго търси роднините на загиналия из Абхазия, но не ги открива. През 1965 г. се чества 20-годишнината от победата в Отечествената война и абхазки вестник публикува същата снимка на героя Аршба и статия за него. Майка му го разпознава и едва тогава разбира как е загинал синът й. Бившият военен кореспондент посещава възрастната жена и й връчва снимката, направена 23 години по-рано. Държейки я, майката произнася: „Сега той щеше да бъде на 42 години!“. Именно този момент фотографът е запечатил. Именно такива „дребни” факти позволяват да се разбере психологията на хората от бившия Съветски съюз. Дали милиони жертви в защита на родината, те мислят по начин, който ние в Европейския съюз трудно проумяваме. За тях саможертвата в името на отечеството е тежък, но неотменим дълг.
Беше Първи юни и в Сухум празнуваха Деня за защита на детето. По парковете и по крайбрежната алея беше пълно с хора, навсякъде имаше забавления и атракции.
- Трябва да отбележа, че името Сухум е на руски, на български е възприето името Сухуми. Кои още градове посети?
- От столицата продължих на юг. ГАЛ е малък град в южната част на Абхазия, административен център на Галски район. Населението е предимно грузинско от народността мегрели. На грузински името на града е Гали. В центъра от малък хлебозавод си купих много вкусен прясно изпечен хляб.
Някои наричат ТКУАРЧАЛ град-призрак. Убедих се, че в значителна степен имат основание. До войната с Грузия (1992-1993) тук е било „индустриалното сърце“ на Абхазия. По време на военните действия са разрушени много промишлени цехове и сгради. Преди градът се е наричал Ткварчели, а основен икономически отрасъл е бил въгледобивът и обогатяването на въглища. Имало е още няколко промишлени предприятия. Изграждането на този град започва по време на Втората световна война. По-вечето административни и жилищни здания са построени от пленени германски войници, а в проектирането на сградите са участвали германски архитекти и инженери. Всичко това придава неповторим архитектурен облик на този планински град. Изключително интересна беше разходката между запустелите или частично използвани днес жилищни блокове. Днес функционира около една десета от някогашния индустриален капацитет на Ткуарчал. Чудесните природно-климатични условия и наличието на минерални извори ще позволят в бъдеще в града да се развие балнеолечение и планински туризъм.
ОЧАМЧИРА е древен град на брега на Черно море. Основан е от гръцки колонисти през 6-и в. пр.н.е. с името Гюенос. Град е от 1926 г. През съветския период в него са построени предприятия на хранително-вкусовата промишленост и леката индустрия. Край морето има дълга плажна ивица с едър пясък. Градът имаше вид на изключително занемарен морски курорт.
Продължих на север. В селата по пътя имаше изоставени и рушащи се къщи. Най-вероятно в тях са живели грузинци, които са били изселени след абхазко-грузинския конфликт в началото на 90-те години. По същия начин си обясних и изоставените жилищни блокове в абхазките градове. От чисто човешка гледна точка съчувствах и ми беше тъжно за този четвърт милион грузинци, принудени да изоставят родните си места. Замислих се колко много човешки трагедии пораждат етническите конфликти. Спрях се край мемориален комплекс в памет на загиналите в Абхазко-Грузинската война, издигнат на място, където дълго време е минавала фронтовата линия.
- Какво представлява районът Нови Афон?
- От цяла Абхазия най-много забележителности има в района на НОВИ АФОН. Този древен град в началото на новата ера е известен като търговски център с името Трахея. През 7-ми век високо над днешния град е изградена крепостта Анакопия. А когато в края на 8-ми век местният владетел Леон ІІ отделя региона от Византия и се обявява за независим абхазки цар, Анакопия става столица на Абхазкото царство.
През 1874 г. тук пристигат руски монаси от манастира „Св. Пантелеймон“ на Атонския полуостров в Гърция. На руски „Атон“ се произнася „Афон“. Монасите основават тук нов манастир и го наричат „Новия Атон“, на руски звучи „Новый Афон“. Така се появява днешното име на града Нови Афон.
Пристигнах в късния следобед и започнах обиколката на забележителностите с Новоафонската пещера. Тя е открита през 1961 г. и е отворена за туристически посещения през 1975 г. Има 9 големи зали и галерии между тях и няколко подземни езера. За посещения са достъпни шест зали. Туристите достигат до тях с електрическо влакче.
Анакопийската крепост е изградена от византийците, за да защитава източното черноморско крайбрежие от арабските нашествия. Тя е най-добре съхраненото древно укрепление на територията на Абхазия. Разположена е високо над морето, в планината Анакопия.
Музеят на Абхазкото царство притежава немного на брой експонати от историята на Абхазия. Сградата му е разположена до черквата, носеща името на Симон Кананит, който е един от 12-те апостоли.
Новоафонският манастирски комплекс дава днешното име на града. Строителството му продължава четвърт век и официално е открит 1900 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) турската армия опустошава и разграбва манастира, който е един от главните християнски духовни центрове в Кавказкия регион.
Друга забележителност е ВИЛАТА НА СТАЛИН. Правителствената резиденция е построена след Втората световна война и се е ползвала от Сталин и от други съветски ръководители. Има основно здание, паркова зона и помощни постройки. Сега резиденцията е музей, разглеждаше се без екскурзовод. Правеше впечатление обзавеждането и облицовките от естествено дърво. Нямаше особен лукс, а по-скоро практичност. До всяка спалня има санитарен възел с просторна баня.
- Три четвърти от Абхазия са заети от Кавказ. Какво успя да видиш в планината?
- Навлязох в Кавказ при село Бзипта, като завих по пътя край реката със същото име. Изкачих се до руините на крепост с храм от 10-и век. Покрай пътя по долината на река Бзип има доста кафета и ресторанти. На отбивките за паркиране на множество щандове се продаваха сувенири, вино, мед и най-различни кавказки специалитети. Както в Грузия, така и тук бяха популярни сушените плодове на връв, правени по специфична кавказка технология. На връвта се нанизват различни ядки, около които се нанася плодовата каша. След изсушаване специалитетът е много траен.
В северната част на Абхазия, близо до границата й с Русия, е Националният парк „Рица”. Той е разположен на южния склон на Главния кавказки хребет и освен красивите планини, тук са разположени езера, водопади, каньони. Този национален парк е най-популярен за планински туризъм в Абхазия. За влизането на територията му с автомобила платих такса 10 лева. Доста от забележителностите са разположени близо до пътя и разглеждането им беше лесно.
Наименованието водопад „Сълзите на девойката” е условно. Над почти вертикални скали с височина около три метра и дължина няколко десетки метри се спускат водолюбиви растения. По висящите им клони и по самите скали се стичат струйки вода. На клонките се завързват разноцветни ленти, нещо, което е масово разпространено в Централна Азия. Обикновено белите ленти символизират позитивните мисли и желанието за благополучие. Жълтите и червени ленти символизират връзката със земята, а сините – с небето.
Миниатюрното Синьо езеро се захранва от подземна река и от един планински поток. Изтичащата от него вода се влива в протичащата наблизо река Бзип. Повърхността на езерото е съвършено спокойна, въпреки че под повърхността има водовъртежи. Дълбочината му е 25 метра.
Пътят продължава покрай река Гега, а след това по долината на река Юпшара, където са се образували няколко каньона. Всички туристи спираха, за да ги разглеждат. И край тези каньони бяха завързани множество разноцветни ленти по клоните на храстите и дърветата.
За разлика от „Сълзите на девойката“, водопадът „Мъжки сълзи“ е истински. Той не е голям, височината му е само 15 метра. Намира се край самия път и туристите не го пропускат.
Рица е езеро в Кавказ на 950 м н.в., а обкръжаващите го планински върхове достигат над 3000 м. Дължината на езерото е 2,5 км, а средната му ширина е 0,5 км. Най-голямата дълбочина е 130 метра. В езерото се влива река Лапсе, а от него изтича река Юпшара. Край брега има доста ресторанти и няколко хотела. Развиват се водните спортове.
В далечния край на езерото Рица е изградена правителствена резиденция, която сега е музей. Ползвана е от съветските ръководители Сталин, Хрушчов и Брежнев. Идвали са и доста партийни и правителствени ръководители от социалистическите страни. Обзавеждането и тапицериите са от естествено дърво. Има работни кабинети, заседателна зала, зала за билярд, спални помещения със санитарни възли до тях. В тази си част Кавказ е красив и величествен.
ПИЦУНДА (в превод „Боров“) е курортен град на полуостров със същото име. По протежение на 4 км край плажа местността е обрасла с дървета, включително борове. Между тях са разположени почивни станции и хотели. До самия бряг има седем 14-етажни хотела (почивни домове), построени през съветско време, с имена „Златното руно“, „Колхида“, „Маяк“.
Легендата гласи, че в началото на 5-и век в Пицунда е умрял константинополският архиепископ Свети Йоан Златоуст. Гробницата му е под олтара на патриаршеския храм в града.
И още една любопитна подробност. Счита се, че в Пицунда е бил открит първият нудистки плаж в бившия Съветски съюз. Началото му поставили туристи от някогашната ГДР (днешна Източна Германия) и от съветски дейци на изкуството.Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
