Светът винаги е бил странно място. Поглеждайки назад към миналото, можем да открием внушителен брой събития, които от днешна гледна точка изглеждат толкова невероятно, че лесно бихме ги сметнали за измислици. Те, обаче, са напълно реални. Едни от тях са просто необичайни, други са отблъскващи, а трети разкриват някои особено мрачни страни на човешката природа. Общото помежду им е, че те не спират да предизвикват противоречиви реакции и да разпалват ожесточени спорове.
- Родителите на Тутанкамон
Тутанкамон несъмнено е един от най-известните египетски фараони, но въпреки това за неговото родословно дърво не се знае почти нищо. Проведени наскоро генетични изследвания хвърлят повече светлина върху тази тема, като резултатите са далеч по-смущаващи, отколкото експертите първоначално очаквали. Данните сочат, че негов баща най-вероятно е Ехнатон – владетелят, известен с опита си да наложи монотеистичен култ към бог Атон и да преобрази религиозната система на Древен Египет. За майка на фараона пък е сочена жена, тялото на която било открито в гробница в Луксор. Това, което шокира учените, е разкритието, че двамата са брат и сестра. В интерес на истината, браковете между близки роднини не са нещо необичайно за семействата на древноегипетските владетели. Членовете на някои династии се женели помежду си в опит да запазят „чистотата“ на царската кръв, както и да предотвратят евентуални спорове за наследяването на властта. В очите на обикновените хора, владетелите били пряко свързани с боговете, а браковете им понякога повтаряли отношенията между персонажите в египетската митология. Подобни практики, обаче, крият сериозни рискове, тъй като децата на близки роднини често страдат от тежки заболявания и увреждания. Самият Тутанкамон имал немалко здравословни проблеми, сред които деформация на ходилото. Учените все пак не са сигурни дали причината за това се крие в роднинската връзка на родителите му. Според тях, състоянието на фараона, починал на едва 18 или 19-годишна възраст, е следствие от наследствени заболявания, инфекции и други фактори.
- Процесът срещу папа Формоза
През 897 г. папа Стефан VII взел едно безпрецедентно решение – той започнал дело срещу своя предшественик Формоза. Проблемът бил, че обвиняемият починал преди близо година. Това, обаче, не спряло главата на Римокатолическата църква. По негова заповед тялото на Формоза било извадено от гроба, облечено в папски одежди и поставено върху трон в църквата „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим. Зловещото събитие останало в историята като „Трупния синод“. На един дякон била възложена незавидната задача да отговаря от името на мъртвия папа, докато Стефан VII отправял обвинения към безжизненото тяло – като това, че Формоза заел незаконно папския престол и е отговорен за потъпкването на редица църковни правила. Не е особено изненадващо, че защитата не се представила особено убедително и в крайна сметка покойникът бил признат за виновен. Трите пръста на дясната му ръка, с които приживе давал благословии, били отрязани, а след това тялото било изхвърлено във водите на река Тибър. Макар зад случилото се да стоят сложните политически борби между някои от най-влиятелните римски семейства и фракции, процесът ужасил жителите на Вечния град. Хората били възмутени от действията на папа Стефан VII и само няколко месеца по-късно той бил свален от папския престол и хвърлен в затвора, където намерил смъртта си.
- Епидемия от сифилис
В края на XV век Европа се изправила пред една от най-страшните епидемични вълни на своето време. Около 1494 – 1495 г., по време на френското нахлуване в Италия, сред войниците и цивилното население започнала да се разпространява епидемия от сифилис. Болестта се появила внезапно, а проявите ѝ били толкова ужасяващи, че хората не можели да си обяснят какво се случва. Според свидетелства от този период, заразените вдигали висока температура, а телата им се покривали с болезнени гнойни образувания и дълбоки рани. Често се стигало и до смъртни случаи. За онези, които се сблъсквали с подобна болест за пръв път, случващото се изглеждало като апокалиптичен кошмар. В продължение на векове историците спорят откъде е дошъл сифилисът. Една от най-популярните теории гласи, че моряци, пътували заедно с Христофор Колумб, пренесли болестта от Америка в Европа. Някои съвременни изследвания подкрепят предположението, че бактериите, причиняващи сифилис и сродни заболявания, са били разпространени в Новия свят още преди експедициите на Колумб. Това, обаче, не доказва, че именно членовете на неговия екипаж са отговорни за избухването на епидемията.
- Непознатата история на зъбните протези
Историята на медицината изобилства от примери за шокиращи практики, които от днешна гледна точка са, меко казано, неприемливи. Една от тях е свързана със зъбните протези. Преди няколко века те били изработвани от истински човешки зъби, извадени от устите на мъртъвци. Колкото и отблъскващо да звучи, в периода XVIII – XIX в. това било нещо напълно обичайно. Тогава стоматолозите не разполагали нито с уредите, нито с материалите, които днес считаме за задължителна част от тази професия. Човешките зъби можели да бъдат монтирани върху основа от слонова кост и използвани за направата на протези. Техен основен източник се оказали бойните полета, тъй като загиналите войници обикновено били млади мъже. Зъбите им често се намирали в значително по-добро състояние от тези на по-възрастните и заможни клиенти на стоматолозите. След големи сражения, някои хора се захващали със задачата да претърсват телата на убитите за ценни вещи. Те събирали всичко, което може да бъде продадено – включително и зъби. Въпросната практиката придобила особено широка популярност след битката при Ватерло през 1815 г. Когато сражението приключило, на бойното поле останали да лежат хиляди тела, а мародери се заели да ги претърсват, сдобивайки се по този начин с огромен брой зъби.
- Котката, която се превърна в телефон
Годината е 1929-а. Двама изследователи от Принстънския университет провеждат експеримент, който вероятно ще ви прозвучи като част от мрачен научнофантастичен роман. Ърнест Глен Уивър и Чарлз Уилям Брей искали да разберат как слуховият нерв реагира на звука. За целта те упоили котка и прикрепили към тялото ѝ електрод, способен да улавя електрическата активност, възникваща при постъпването на звук в ухото на животното. Полученият сигнал впоследствие бил усилен и прехвърлен към телефонна слушалка, намираща се в шумоизолирана стая на приблизително 15 метра разстояние. След това единият учен започнал да говори директно в ухото на котката. Изследователят, който стоял при телефонната слушалка в другата стая, успял ясно да чуе произнесените думи. Експериментът показал, че слуховият нерв предава електрическа активност, която съответства на честотата на постъпващите звуци. Работата на Уивър и Брей се превърнала във важна стъпка към разбирането на начина, по който звуковите вълни се преобразуват в електрически сигнали, разпознаваеми от мозъка. Тя допринася и за развитието на технологии като кохлеарните импланти, които днес помагат на хора, страдащи от загуба на слуха. Учените извършили и тестове, при които увредили различни части от слуховата система на котката. В крайна сметка, тя била умъртвена. Погледнато през призмата на съвременните стандарти за хуманно отношение към лабораторните животни, експериментът е изключително жесток. В същото време, обаче, той се счита за важна част от историята на медицината и изследванията на слуха. Източник: Вести. бг
