Ще изпълним ли заветите на Левски в предстоящите избори с масово участие?
Преди около 20 години имах възможността да общувам с една изключително интересна обществено-политическа личност, професора по философия от СУ „Климент Охридски“ Кирил Петров. Роден е на 10.02.1925 г. в с. Перивол, обл. Кюстендилска. Той е пример за човек с принципи, загърбил личното си благоденствие за благото на обществото.
САМО НА ТАКИВА ХОРА НАПЪЛНО ЗАСЛУЖЕНО МОЖЕ ДА СЕ ВЯРВА,
затова нееднократно по много важни проблеми, свързани със семейството, обществеността и държавата, съм търсил мнението и съветите на професора. Сега нашата държава е пред дилема отново с предстоящите нови предсрочни парламентарни избори. Ще преизберем ли такива народни представители, които ще утвърждават България и българския народ като най-бедни, с най-нисък стандарт на живота, или ще изберем хора, които са загърбили личните си интереси, хора, чрез които след кратък период от време България да бъде първостепенна страна в Евросъюза, с висок стандарт на живота. За да бъдат достигнати тези стандарти,
ПРЕДИ ВСИЧКО Е НЕОБХОДИМО ЦЕЛИЯТ НАРОД ДА УЧАСТВА НАЙ-АКТИВНО ПРИ РЕШАВАНЕТО ИМ,
така както Левски е зовял българския народ: „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“. Считам за нужно да подчертая потребността от това с цел да се преустанови статуквото в българския политически живот. Ето какво ми разказа преди години проф. Кирил Петров, който вече е покойник:
„Бях ученик в прогимназията на с. Перивол. В нашето училище учеха деца и от околните села – Янборано, Стенско, Горановци и Коилица. Тогава във всяко семейство имаше по 2, 3, 4 и повече деца. Затова прогимназията ни гъмжеше от ученици, деца на отрудени селяни. Учеха ни учители от селото или от околните села. Рядко идваха учители от гр. Кюстендил. Почти всички те освен учебно-възпитателната работа, която отлично изпълняваха, бяха и образцови земеделски стопани. В техните лични стопанства се внедряваха нови технологии и сортове плодове и зеленчуци. Директор на училището беше Стойчо Пашалийски от с. Ямборано.
ТРУДНО МИ Е ДА ПОСОЧА ДРУГ УЧИТЕЛ С ДОСТОЙНСТВАТА НА ПАШАЛИЙСКИ.
Говореше тихо, почти бавно, но толкова увлекателно, че всички ученици слушахме в захлас. В един от часовете си той ни каза:
„Ученици, много села и градове се гордеят с факта, че Апостола на свободата е изграждал тайни революционни комитети в техните населени места. За нашия Кюстендилски район, и по-точно за с. Перивол, има недоказани сведения, че Левски е идвал и тук. Вие сте ученолюбиви и патриотично настроени деца. Ще бъда особено доволен, ако положите усилия и направите проучвания по този толкова важен за нас и нашия край въпрос. В края на първия учебен срок всеки от вас ще докладва какво е установил по въпроса и най-достоверните факти ще популяризираме сред населението. Аз вярвам, че вашите родители, дядовци и баби, роднини и приятели може би имат достоверна информация и ние ще успеем да се доберем до истинските сведения дали Апостола е посещавал родния ни край“.
Проф. Кирил Петров продължи своя разказ:
„Почти всички ученици се заехме много активно да работим по този въпрос. Само след един месец някои от съучениците започнаха да разказват интересни неща. Разказваха увлекателно и убедително, че
ЛЕВСКИ Е ИДВАЛ НЕ ЕДИН ИЛИ ДВА ПЪТИ, А МНОГО ПЪТИ В КЮСТЕНДИЛСКИЯ КРАЙ.
Гостувал е и е преспивал в плевнята на семейство Кечеви от с. Перивол. Като доказателство за това моят съученик Любо Кечев обясняваше, че баба му лично е разговаряла с него и му е приготвяла вкусни гозби. За да ни убеди в достоверността на това, той ни покани да отидем и сами да се убедим. Върху една от гредите на плевнята беше издълбано с нож името на самия Апостол.
Любчо настояваше, че надписът е направен собственоръчно, и по този повод той се чувстваше особено щастлив, че е успял да докаже версията си за изграждането на таен революционен комитет от Левски в с. Перивол. Подобни доказателства започнаха да се лансират и от други деца. Аз също положих много усилия, за да докажа съществуващата информация за тайните революционни комитети и спохожданията на Апостола в нашия край.
Дядо ми Георги, който е живял по-голямата част от живота си в поробена България, се зае да ми помага. Ходихме при негови близки и познати, възрастни хора, учени и служители в новоизградения музей в гр. Кюстендил. Почти всички казваха, но не го доказваха, че Левски е идвал в нашия край и е способствал за подготовката на населението за участието му в едно общонационално въстание за освобождаването ни от петвековното турско робство. Заедно с многото интересни информации имаше и такива от деца, които сочеха, че сред населението от Кюстендилския край Левски не е намерил привърженици и поради това в нашите села не са учредени тайни революционни комитети. Дори нещо повече – разочарован от голяма част от населението, на връщане, след като изкачил Риша и Конявската планина, събул цървулите си и изчиствайки калта от тях, казал на сподвижника си:
„НЕ ЖЕЛАЯ ДА НОСЯ КАКВОТО И ДА БИЛО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПРАХ ИЛИ КАЛ ОТ ТОЗИ КРАЙ,
където населението е загърбило своите национални интереси“.
Поради огромната информация, с която го засипахме, в много отношения противоречива, г-н Пашалийски в края на първия учебен срок пожела лично да се срещне с една част от по-възрастните хора, които бяха дали сведения на своите деца по вълнуващия ни въпрос. В навечерието на 19 февруари той ни събра, за да обобщим нашите проучвания и да установим най-достоверните информации по този въпрос.
Може би учителят ни е имал една безсънна нощ, в която е обмислял всички становища и това да не обиди нито едно детенце, положило безспорно много усилия. Затова с нетърпение чакахме анализа на учителя не само ние, но и нашите родители. Г-н Пашалийски влезе в класната стая и каза: „Деца, вие знаете от стихотворението „Левски“ на писателя и поета Иван Вазов, че Апостола е бил невидим като сянка – „покаже се, скрие се без знак и без следа”. Конспирацията е изисквала строга секретност. Неговите съмишленици са се клели да пазят до гроб тайните на революцията. Това и още много други неща ни дават основание да мислим, че Левски е бил „навсякъде гонен, навсякъде приет“. Той е бил приет в нашето село може би, но толкова тайно, че никой и никога да не разбере.
А за нас, поколенията след Левски, е важно да знаем и да се учим от големия патриотизъм и всеотдайност към България на Апостола. По всяко време, сега и в бъдеще, на нашия народ ще са нужни нови апостоли като Васил Левски и
КОЛКОТО ТЕХНИЯТ БРОЙ Е ПО-ГОЛЯМ, ТОЛКОВА НАШИЯТ НАРОД ЩЕ БЪДЕ ПО-СВОБОДЕН, СПРАВЕДЛИВ И БОГАТ.
На всички вас, скъпи мои ученици, желая да носите идеите на Левски в сърцата си и да ги предавате от поколение на поколение. Обесването на Левски нека бъде залог, че България и българският народ не търпят робство, а свободата и независимостта ще ни съпътстват през вековете“.
Кирил Петров въздъхна, мълча продължително време, а после каза: „Левски е бил и ще бъде идеал, към който всеки българин трябва да се стреми и да следва неговия пример. Живот, отдаден на свободата, правдата и социалната справедливост, е достойно изживян живот. Затова призивът на Апостола „НАРОДЕ???“ ще бъде призив и за поколенията. Налага се да използваме народната поговорка: „Детето се бие, преди да счупи стомната“.
БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕЕДНОКРАТНО Е ПОКАЗВАЛ, ЧЕ Е НАРОД С ДОСТОЙНСТВА,
но заедно с това и народ, който е робувал на грешки, които е допускал. Аз, като 91-годишен бивш учител и директор на училища, считам, че от най-висока трибуна всеки зреломислещ българин е потребно да каже: „Стоп на грешните ходове“. Нека възприемем, че „глас народен е глас Божи“, който не греши.
МИЛЧО СПИРОВ,
с. Шишковци
Будител на годината за 2024 г.
Почетен гражданин на община Кюстендил
