Потомка на Мара Бунева от Америка открива на 2 август, Илинден, паметник в Благоевград на легендарната българска революционерка

На 2 август, на празника Илинден, в градската градина в Благоевград ще бъде открит бюст-паметник на Мара Бунева. Това ще бъде първият паметник в България на героинята, жертвала живота си в защита на българщината. Идеята за изграждането на паметника е на Ана-Мария Бунева, внучка на Борис Бунев – брат на Мара Бунева. Тя живее от 12-годишна в САЩ, където емигрира с нейните родители, които са учители. Ана-Мария Бунева живее и работи в Чикаго и преди няколко години решава в памет на легендарната Мара Бунева да бъде изграден бюст- паметник. Защо точно в Благоевград и кой помага за реализиране на родолюбивата идея, разговаряме с Ана-Мария Бунева, която се съгласи да даде първото си интервю пред българска медия – в. „Струма“


С разложанина Никола Масларски от Братство „Хайдути“ в Чикаго

–  Как се роди идеята Ви за бюст-паметник на Мара Бунева в Благоевград?

– Сметнахме, че Благоевград е най-подходящото място, тъй като се явява нещо като средище в тази част на Пиринска Македония и е в непосредствена близост до нашите съседи. Покрай честванията на Мара Бунева имах възможност да се свържа с някои интересни хора, които милеят за Македония. Винаги ме е впечатлявал фактът, че след толкова години на всеки 13 януари на лобното й място в Скопие продължава да се отбелязва годишнината от тези събития. С голяма почит ще открием на 2 август, на празника Илинден, първия паметник в България на  голямата героиня Мара Бунева. Наистина съм щастлива, че това мое желание и мечта ще може да се сбъдне. Всички, които разбраха, бяха приятно изненадани и с отворено сърце приветстваха идеята.

– Каква е предисторията на проекта? Кой застана зад него?

– Да направя нещо в нейна памет е чест за цялата ни фамилия, както и за всички българи от Македония. Скоро наближава 95-ата годишнина от нейната саможертва, а, дай Боже, да отбележим и 100 г. през 2028 година. Бих искала паметникът да бъде един символ на храброст за тези, които са се борили за свободата на един народ, и да оставим следа и за бъдните поколения. Тук в Чикаго имаме бюст-паметник на Васил Левски в двора на една от българските черкви, който разбрах, че е бил направен в България. Тогава се заинтересувах как може да се осъществи моята  идея. Вече се бях запознала с Никола Масларски от Братство „Хайдути“, с когото споделих намеренията ми и той се зае със задачата на драго сърце. Като човек от Пиринския край (той е от Разлог ), веднага изяви желание да се включи и се свърза с неговия приятел от Благоевград Бранимир Аслански. Той  намери най-подходящото място в центъра, в градската градина, в близост до която се намира и улица „Мара Бунева“. Тогава подадоха молба в общината, за да получим разрешение за бюст-паметника, която за щастие беше одобрена единодушно, без никакво възражение. Документите бяха входирани през декември 2020 г., а през януари 2021 г. предложението бе одобрено от общинските съветници. Мога да кажа, че и Никола, и Бранимир са големи български родолюбци. Впоследствие се свързахме и с други хора, като специално благодаря на г-н Атанас Стоянов, кметът на град Сандански, който с голямо желание подпомогна осъществяването на проекта.


На гости в Благоевград с дъщеря си през лятото на 2018 г.

– Кой е скулпторът и къде ще бъде монтиран бюстът?

– Скулпторът на паметника е известният Александър Хайтов, направил много статуи, както и паметника на цар Самуил в София. Той прие тежката задача да направи бюста на Мара Бунева само по няколко снимки, които му предоставихме. След одобрението на модела от глина, започна и етапът на отливане, както и крайните детайли на бронзовия бюст. А изработването на мраморната плоча с надписи, както и самото монтиране, ще бъдат изпълнени от Димитър Антов, общински съветник от ВМРО в София. По мое желание в надписа съм включила и откъс от стихотворение, написано от майка ми за Мара Бунева. С нетърпение очакваме да видим крайния резултат и самия паметник в градската градина на Благоевград. За съжаление, аз няма да мога да присъствам на откриването му, но се надявам това да стане в близкото бъдеще.

В Благоевград отдавна не е откриван паметник. Скъпо начинание ли е това?

– Направиха ни отстъпка заради Мара Бунева, която все пак доста я тачат. Също много помогна това, че постаментът за бюста вече съществуваше.

– Каква е родствената Ви връзка с героинята Мара Бунева?


Дърво, окичено с мартеници в Чикаго

– Аз съм внучка на нейния брат – революционера Борис Бунев, от  когото имам чудесни спомени като дете. Чувала съм от много хора, че е бил извънредно добър човек и приятел. Той самият е  бил офицер от кавалерията, бил активен член на организацията ВМРО и след 1944 г. е лежал 9 години по затворите, от които 5 г. в неизвестност, както и няколко в Белене. Мара Бунева, следвайки брат си, се включва във ВМРО, и се жертва в името на националноосвободителната борба за свободата на българите в Македония. Когато бягаме от комунизма през 1974 г., наши гаранти, за да дойдем в Америка, стават отец Николов, който тогава е свещеник в една от македоно-българските черкви в Детройт, и попадията Вера Бунева, която е сестра на Мара Бунева. Имам братовчеди, раждани тук, в щата Мичиган, както и в Белград, но те сякаш не са толкова съпричастни към родовата ни памет.

– Вие самата с какво се занимавате?

– Аз живея от 12-годишна възраст в Америка, когато родителите ми решават да напуснат България и да се отърват от комунистическия режим. Те бяха и двамата учители по чужди езици, а баща ми много се интересуваше от политика и държеше на свободата и човешките права. Аз самата работя вече 30 г. към социалните служби на щата Илинойс. Също така в продължение на години преподавам английски език на чужденци в градските университети на Чикаго и съм регистриран преводач с български език в Окръжния съд на Чикаго. В личния ми живот нямам много късмет – два пъти оставам вдовица. Но за щастие имам три деца. Все още поддържам връзка с някои съученици и приятели в България. В Благоевград съм идвала няколко пъти при моята приятелка Ани Ичева. С нея сме посрещали Нова година на градския площад. Последният беше през 2018 г ., тогава записах дъщеря ми на двуседмичен летен лагер в Американския университет в България. Правя планове скоро да се пенсионирам, за да имам възможност да пътувам и прекарвам повече време в Европа.

– Поддържате ли връзка с българската общност в Чикаго?


Български щанд на Фестивала на културите в Чикаго

– Естествено винаги съм поддържала връзка с българската общност в Чикаго, която се води за най-голямата в Америка. С удоволствие съм посещавала различни събития през годините. Моите родители много милееха за България и след 10- и ноември решиха, че ще се върнат, за да прекарат последните си години в родината. Майка ми беше първата учителка-доброволка по български език към черквата „Света София” в Чикаго. Баща ми има публикувани политически статии в местната преса. Той беше голям поддръжник на президента Рейгън, с когото заедно с тогавашния редактор на вестник „Македонска трибуна“ Антон Попов са се срещали лично. Продължавам донякъде да вървя по стъпките на родителите ми и съм инициатор на няколко събития. От 10 години вече България е представена на Фестивала на културите, провеждан в Скоки – предградие на Чикаго. Там имаме български щанд, чрез който популяризираме българският бит и култура. Също така представяме и няколко български групи с фолклорни изпълнения. Друго мероприятие, което след многогодишни усилия успях да възстановя, е да имаме българско коледно дърво на ежегодното изложение в Музея на науката и индустрията в Чикаго, което привлича хиляди посетители. Смятам, че е важно българската общност да представя и популяризира страната ни сред другите националности, като споделя нашата история, обичаи и традиции чрез различни инициативи.

– Плочата на Мара Бунева в Скопие е обругавана всяка година на 13 януари. Какво прозира зад вандалската проява и имало ли е реакция от страна на наследниците на Мара Бунева срещу този акт на агресия?

– Не, не е имало официална реакция от страна на наследниците, макар че не ни беше приятно, че това се случва. През 1943 г. е била монтирана каменна плоча на Мара Бунева край река Вардар в Скопие, но скоро след това е разрушена от югославските власти. В последните няколко години има желязна плоча, към която не е имало посегателства и силно се надявам да няма проблеми вече! Зад вандалските прояви в миналото прозира целенасочена просръбска политика с цел създаване на изкуствено напрежение в отношението към всичко българско в Македония. А Мара Бунева е символ на борбата за запазване на българщината в Македония.

–  Как виждате европейската перспектива пред Северна Македония?

– Европейска перспектива за подмяната на историята няма и не може да има. Политиците в Северна Македония си измиват ръцете с България и разиграват театър пред македонските граждани, че уж България е пречката за влизане на Македония в Евросъюза, а всъщност политиците в Македония дали желаят да влиза страната им в Евросъюза?!

– Как изглежда българската позиция спрямо Северна Македония по отношение на преговорите за ЕС за човек като Вас, който живее в САЩ, но има генетична връзка с тези две страни?

– За съжаление, България е ощетена и в двата случая: и ако пусне без условия Северна Македония, и ако поставя вето, докато не се изпълнят условията. Вече доста години изгубихме вместо да открием български телевизионни и радиоканали в Северна Македония и да обясняваме каква е истината. Ние просто бездействаме и чакаме хората там да се „пробудят“ след 100 години антибългарска пропаганда на всички нива. Е, няма как да стане!

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Подвигът на Мара Бунева


. Мара Бунева

Мара Бунева е родена през 1902 г. в македонския град Тетово. Учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, а след дипломирането си сключва брак с българския офицер Иван Хранков. Към редиците на ВМРО я привлича брат й Борис Бунев, офицер от Българската армия. Тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си и се развежда със съпруга си. Година по-късно се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. В съседство живее Велимир Прелич – юридически съветник и главен прокурор на Скопска Бановина, известна още като Кралство на сърби, хървати и словенци. Постът, който заема, му позволява да се разпорежда със Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Именно по негова заповед през 1927 г. подсъдимите са подложени на чудовищни изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи. Младежите са изправени на съд по обвинение в открита проява на българско самосъзнание, изразена чрез борба за извоюване на права, ограничавани от сръбските закони. Поясняваме, че по това време сръбското правителство провежда политика на сърбизация, съпроводена с репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, принудителен труд и мощна пропаганда. Югославските власти разполагат 50 000 души армия и жандармерия във Вардарска Македония, а по план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии с 4200 семейства. В отговор на тази репресивна и безжалостна политика и на зверските мъчения, на които били подложени дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, извършвани по команда на Прелич, лично лидерът на ВМРО Иван Михайлов издава смъртната му присъда. Мара Бунева се заклева, че ще я изпълни. Междувременно тя завършила курс по шев и кройки, след което отваря собствено шивашко ателие в съседство с къщата, в която живеят членовете на една от най-влиятелните фамилии в града – именно семейството на Велимир Прелич. Целта й е да се сближи с тях и да влезе без проблем във висшето сръбско общество в града. На 13 януари 1928 г. младата жена пресреща Прелич на стария Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му, след което се прострелва. Прелич умира в болница три дни по-късно. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.


Мара Бунева с нейния брат Борис Бунев

Мара Бунева издъхва на следващия ден, 14 януари. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“ (отнела живота на Марат по време на Великата Френска буржоазна революция). Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае, е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският вестник „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство…“ След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г. на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец, паметната плоча е разрушена по заповед наЛазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 г. от северномакедонското българско дружество „Радко“ ,според една версия,  а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 г. се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 г. в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

loading...



Мара Бунева с любимия си кон Ямбол



Коментар с Facebook

Подобни новини

1 Коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *