Росица Трендафилова е председател на единствения в Неврокопския район клуб на инвалидите, в който членуват близо 100 лица с увреждания от общините Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. Споделя, че засега единствена местна партньорска организация е Съюзът на слепите, чийто председател е Юлиан Пашалиев от с. Кочан. Към клуба е създадена самодейна група с певици и оркестър, които биват канени да участват в много фолклорни фестивали в страната. За тези, на които увреждането не е пречка, клубът организира поклоннически туризъм с пътуване и посещение на свети места в страната и съседните Гърция и Република Северна Македония. Заради войната в Иран и усложненото международно военно положение бе отменена екскурзия до Турция.

На изборите всеки глас е важен, затова има и подвижни урни, за да упражнят правото си на глас лицата с трайни увреждания, но какво се случва след това – въпрос, на който дава отговор Росица Трендафилова.
– Госпожо Трендафилова, каква е мисията, с която е създаден клубът на инвалидите в гр. Гоце Делчев?
– Основната мисия както тук, така и в цяла България, е да интегрира хората с увреждания сред обществото. Да се покаже, че има хора, които въпреки своите проблеми са способни на много работи. Обаче няма кой да им обърне внимание, особено работодателите. Щом кажеш, че си лице с увреждане, оставаш на втори или на трети план, понякога никъде.
– Това не е ли вид дискриминация, която остава скрита? Защото има много хора, които са ментално съхранени и въпреки двигателните си проблеми, биха могли да работят.
– Точно така. Това е чиста дискриминация спрямо хората с увреждания.
– А какви са проблемите им, с които се сблъскват всеки ден?
– Най-напред е всекидневното поскъпване на цените. Това е проблем и за цялото общество, но най-много се отразява при хората с увреждания, защото те получават една минимална пенсия, която с въвеждане на еврото стана просто нищожна. Цените растът нагоре и специално на лекарствата. Има случаи, в които хората се лишават от някой вид лекарство, за да могат да си купят нещо за ежедневието, основно хранителни продукти. Другото е, че тези хора са търсени от политици единствено и само когато има избори. Организират подвижни секции, за да могат да печелят един глас в повече, обаче след това тези хора вече са забравени. Дори има политици, които, след като станат депутати, като срещнат на улицата някого, когото до вчера са молили за глас, го подминават, сякаш не са го познавали никога.
– Как стои въпросът с осигуряването на лични асистенти?
– Засега мисля, че това е преодоляно. Има два вида асистенти, едните са по национална програма за лични асистенти, на които часовете се определят от Дирекция „Социално подпомагане“, а другият вид са жени, наети към общината пак по програми, които обслужват няколко човека, които имат нужда от тази услуга. Разликата е, че личните асистенти, наети по националната програма, могат да са и членове на семейството, дори и пенсионери. Докато другата програма, която е почасово от общината, там влизат например и самотни хора, които нямат ТЕЛК. Мисля, че по този въпрос общината се справя.
– Какво искате обществото да знае за хората с увреждания?
– Това, че всеки човек, дори с някакво увреждане, все пак съществува и иска да е интегриран, обществото да го приеме като равностоен член. Човек, който се бори със своята съдба, също се иска да бъде сред хората. Най вече се обръщам към политиците – нека да не търсят тези хора само по избори, а когато влязат в парламента, да се сетят, че са търсили тяхната помощ да бъдат избрани. Не се знае как съдбата ще завърти колелото…
Другото, което искам открито да попитам политиците, е защо всички бюджетни заплати се вдигат с по 5 процента със задна дата от 1 януари, а на пенсионерите – със или без увреждания – им дават увеличение от 1 юли, когато инфлацията ги е изяла сто пъти.
Ще се вдигат пенсии от 1 юли по швейцарско правило, ами ако го нямаше и него? Тези хора имат нужда от средства при увеличение на тока, на водата, при кризата с горивата… До 1 юли колко ще е инфлацията? Тази, която политиците представят, не е вярна, защото едно лекарство, което е струвало 1,33 лв. сега е 5,45 евро. Нека всички управляващи да си направят сметката!
КАТЕРИНА АВРАМОВА
