Представящият се като художник oт Рехома Георги Влахов от благоевградското село Българчево за първи път показа картините си на 82-г.

82-годишният художник Георги Влахов, който в продължение на 65 години е държал картините си в къщата си в благоевградското село Българчево, направи предпразнична изложба с благотворителна цел в сградата на кметството в селото. Залата засия от палитра топли цветове и приканваше млади и стари да се любуват на реалистичните пейзажи и изящни натюрморти.
За решението да „изложи на показ“ душата си на творец споделя художникът: „Аз съм родствен потомственик на село Българчево и целия си живот съм прекарал тук, представям се пред хората като „художник от Рехома“, тъй като наистина дълги години бях такъв. Децата ми се преместиха да живеят в Благоевград, защото градовете предлагат по-добри възможности за развитие, а ние със съпругата ми Лиляна си останахме на село, където се чувстваме много по-спокойни и сме сред близки и познати от младини. Рисувам от дете, но съм самоук и никога не съм мислил за себе си като за голям художник, освен това съм скромен по природа и не организирам изложби, на които да показвам и продавам произведенията си. Всички хора сме толкова различни, а аз съм от по-затворените, които не търсят демонстрацията, за мен талантът, който притежавам, е по-скоро нещо лично, затова го споделям само с близки и приятели, на които подарявам по някоя картина за поводи и празници. Не ги продавам, защото не мога да им дам финансова стойност, за мен те нямат цена. Картината, която има сантиментално значение за мен, е „Сватбеният ми ден“, на която съм изобразил съпругата си в цялата й прелест, с булчинската рокля и венчилото, но тя не ми разреши да изложа тази картина на изложбата, тъй като е твърде лична за нас. На нея е запечатана нашата младост точно в момент, когато сме били най-красиви и щастливи, а това е безценно.

Иначе по-голямата част от картините ми са вдъхновени от красивите природни пейзажи, рисувам и натюрморти, но стихията ми е живописта. Използвам основно маслени и темперни бои, и пастели. Аз съм художник реалист и изобразявам точно това, което виждат очите ми, със същите цветове и детайли. Преди доста години получих едно интересно вдъхновение да нарисувам една от най-големите ми картини в топли цветове „Натюрморт“, защото без да искам, счупих красивата стъклена фруктиера, която съпругата ми обожаваше и ползваше редовно. Тя е с много блага душа и не ми направи забележка, но аз видях, че се намръщи и укоряващият й поглед ме следеше зорко няколко дни. Така един следобед, по залез слънце, реших да залепя фруктиерата и да я нарисувам в най-големия й блясък и пълна със сочни праскови и череши, любимите плодове на съпругата ми. Това наистина помогна много и стопли отношенията ни, защото извинението за небрежността ми беше повече от символично и тази картина стана една от най-красивите, които съм правил, от нея лъхат топлина, оптимизъм и ведро настроение, може би посланието е това, че голяма част от нещата в живота не са необратими. На един празник подарих тази картина на снаха ми, защото тя много я харесваше.

Обрисувал съм и четири сюжета от родното ми село Българчево, като съм хванал най-красивите пейзажи през пролетта и есента, два преходни сезона, които носят със себе си раждането на нов живот и плодородието, но и леталния образ, края, носталгията. Въпреки че е в разрез с вижданията ми, се реших да направя изложбата по предложение на кметицата на селото Елена Стойчева, която ми обясни за идеята си да предприемем една голяма стъпка към възраждането на духовния и културен живот по селата, нямаше как да не се съглася да й съдействам. Това, че в благоевградските селища все още живеят много млади семейства и малки деца, е достатъчен повод там да се провеждат изложби на художници, да се представят стихосбирки на автори, да се правят музикални представления и редица други мероприятия, които да обогатяват духовно хората.

Затова и моето послание към младите хора е да обръщат внимание на всички видове изкуство и да не го подминават с лека ръка, да не бъдат безразлични, защото разнообразните форми на изкуството изобразяват всички страни от реалния живот. Само така те могат истински да се развиват и да израстват“, съветва Георги Влахов.

Посетителите на изложбата се включиха в интересна томбола, като написаха имената си на листчета, а наградите бяха три от картините на Влахов, в които той е вложил лична символика. Съдбата си каза думата, като едната награда попадна в ръцете на съпругата на художника Лиляна и отново се върна в дома им. Това беше неочаквана изненада за нея, да спечели точно картината, която изобразява морж с женски лик, облян от морска вода.
Кметицата Елена Стойчева посрещна гостите с червено вино и пухкава питка с яйца и сирене, лично приготвена от нея. Тя сподели, че след закриването на училището и читалището в Българчево съборите и малките задушевни сбирки са единственото, което поддържа културната дейност в селото.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *