Подписаният договор за най-големия напоителен проект в Ксанти е за 25 години и e на стойност 220,5 милиона евро
Договорът за проекта „Транспортиране и разпределение на вода от река Места до равнината Ксанти за напоителни цели“ е подписан. Той ще бъде реализиран като проект за публично-частно партньорство (ПЧП), интегриран в програмата „Вода 2.0“, обявиха министърът на развитието на селските райони и храните на Гърция Костас Циарас и заместник-министърът на националната икономика и финансите Никос Папатанасис, съобщи agri.bg, цитирайки newmoney.gr.
Проектът, с общ бюджет от 220 500 000 евро (плюс ДДС), се финансира с принос от Фонда за възстановяване и устойчивост в размер на 51 милиона евро и ще бъде изпълнен от GEK TERNA S.A.
Това е третият пореден проект за публично-частно партньорство и най-големият от програмата „Вода 2.0“. Проектът включва подготовката на всички необходими проучвания, както и изграждането, финансирането, поддръжката и експлоатацията на проекти за водовземане от река Места (язовир Токсотон) и разпределението й до източната равнина на Ксанти, където ще се обслужат нуждите от напояване на приблизително 56 хиляди акра.
Технически характеристики на проекта
Срокът на Споразумението за партньорство е двадесет и пет години, включително времето за изграждане на проекта.
Предметът на Споразумението за партньорство се отнася до внедряването на следните инфраструктури:
- Основните проекти за пренос на вода в източната равнина на Ксанти (проекти за горно течение), които включват:
- Подобрения на проекти за водовземане в Токсотес;
- Ремонт на облицовката на съществуващия източен вход на канала от началото му (надолу по течението от водовземните съоръжения на Токсотон);
- Нов трапецовиден преносен канал с променлив дебит, включително съпътстващите технически работи за неговата експлоатация;
- Две (2) помпени станции и два (2) буферни резервоара.
- Проектите за транспорт и разпределение на вода в зона А2 на източната равнина на Ксанти в петте земеделски района Миродатос-Авдира-Велони-Мандра-Пезулас, които включват:
- Централни тръбопроводи за транспорт и разпределение на вода, пет (5) помпени станции и седем (7) буферни резервоара;
- Напоителни мрежи Миродатос-Авдира-Велони-Мандра-Пезулас.
- Инсталиране на интелигентни напоителни системи (телеметрични системи – дистанционно управление, електронни устройства за наблюдение на напояването с безжична комуникация, метеорологични станции, системи за измерване на качествени характеристики и др.).
Първата част от проекта се отнася до изпълнението на основните проекти за пренос на вода в източната равнина на Ксанти и ще бъде завършена и функционираща след 18 месеца, докато целият проект ще бъде завършен след 36 месеца от подписването на Споразумението за партньорство.
С всички предвидени интервенции се постига подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и смекчаване на последиците от изменението на климата, се казва в съобщението на гръцката медия.
Съседите ни дават урок по защита на фермери и национални интереси, а българските реки изтичат към тях
Защо държавата с лека ръка харизва водата, с която се отглеждат в Гърция и Турция плодовете и зеленчуците, които след това се внасят у нас, и така българите ядат вносен зарзават, коментира Паулина Йоргова
Гърция работи вече по поредния мегапроект за напояване в северната част на страната. Основният ресурс, на който разчитат съседите, са водите на българските реки, които минават на тяхна територия. Само преди дни тамошната преса съобщи тържествено за подписването на договора за проекта „Транспортиране и разпределение на вода от река Места до равнината Ксанти за напоителни цели”, който ще бъде реализиран като публично-частно партньорство.
Проектът е с общ бюджет от 220 500 000 евро, част от средствата са от Фонда за възстановяване и устойчивост. Същият този източник, от който у нас бяха изчегъртани възможностите за стабилни инвестиции в напояването. Парите за възстановяване на поливното земеделие и за гарантиране на продоволствената сигурност, защото водата не е само живот, но и храна, отидоха за знайни и незнайни проекти.
Оставени бяха и средства за възстановяване на напоителната инфраструктура, но това са само кръпки в скъсания чувал. Всъщност и там не са отишли, защото досега имаме само едно плащане от Брюксел, а според последния ремонт на този план от преди месец етапите и целите са намалели до 259 вместо първоначалните 321, а плащанията вместо 9 ще бъдат 5.
Все пак парите за земеделие са увеличени с 30 000 000 евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост по процедура „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, но това по ирония става за сметка на отпадналото изпълнение на направлението за „Ефективно управление на водите в земеделските стопанства“.
Това е дереджето с нашенското разпределение на силите и средствата, но остава въпросът защо държавата с лека ръка харизва водата, с която се отглеждат в Гърция и Турция плодовете и зеленчуците, които след това се внасят у нас, и така българите ядат вносен зарзават, а българските производители са доубивани системно.
След пролетните вълнения за водите на река Арда интересът у нас естествено затихна – без много шум беше подписан договор за осигуряването на вода за фермерите от другата страна на границата. Както се казва, и тук земеделците пиха една студена вода…
Да не говорим какво става с водите на река Дунав, от които някои страни правят ток, а северните ни съседи румънците напояват от години всичките си полета в Северна Добруджа – от зеленчуци и лозя до зърнени култури.
В другата половина на една от най-плодородните области в Европа земята се цепи, а според някои прогнози Южна Добруджа, която обхваща областите Силистра и Добрич, може да се превърне в пустиня. И всичко това, докато Дунав преминава тържествено покрай нея.
Както спокойно преминават и темите за нуждите от напояване, въпреки че то е приоритет на последните екипи на МЗХ, включително и сегашният. Планирано е в следващите четири години България да инвестира около 1,4 млрд. лева в разширяване на поливните площи.
