Преизбраният за ректор проф. Б. Юруков: Разкриваме медицински факултет в ЮЗУ, а като за начало да се обучават помощник-фармацевти и помощник-лекари

„Сред основните стратегически цели на нашия университет трябва да бъде и създаването на медицински факултет, в който да се провежда обучение по специалност „Медицина“, това обяви ректорът на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград проф. д-р Б. Юруков при представянето на кандидатурата си за втори мандат пред членовете на общото събрание. Той призна, че това е трудна и скъпоструваща задача, постигането на която обаче би допринесло за устойчиво развитие на Югозападния университет. Затова в следващия мандат /2019-2023 г./ според проф. Юруков трябва да бъдат предприети дейности за изчистване на логистиката на процеса и осигуряване на държавна подкрепа за тази цел. „Като за начало, за да има присъствие университетът в тази област на висшето образование, може да се опитаме да реализираме обучение за помощник-фармацевт и помощник- лекар“, обяви част от амбициозната си управленска програма ръководителят на университета. Като друг приоритет бе посочен и увеличаване дела на студенти в платена форма на обучение, включително и на чужд език, както и проектната дейност. В тази връзка през последните няколко години се осъществявала подготвителна дейност. На базата на това според проф. Юруков в ЮЗУ ще бъдат надградени мощен център за компютърно управление на физичните процеси с участието на изкуствен интелект, център за електронно здраве за дистанционна диагностика в труднодостъпни и рядко населени места в региона, както и център за разработване на периферни устройства за новите поколения комуникационни 4 G и 5 G мрежи.
„Основната линия, по която трябва да се работи, е разширяване на дейностите в университета, а не свиване. Това ще ни позволи да развием кадровия състав. Възможни решения в тази насока са обучение по интердисциплинарни програми, привличане на чуждестранни студенти, сключване на договори за двойни дипломи, организиране на квалификационни курсове, привличане на повече докторанти и осигуряване на 13-та стипендия за най-добрите“, изложи още от вижданията си за развитието на най-голямото висше училище в Югозападна България проф. Юруков. Той акцентира и че е абсолютно необходимо да се развие връзката на завършилите ЮЗУ в няколко направления, сред които и търсене на възможности за допълнително финансиране на университета чрез дарения, спонсорство и други.
„Няма да обещая на студентите, че няма да се вдигат таксите, за да бъдат благоразположени към мен. Има неотменими закони в този свят, има инфлация и искаме-не искаме таксите се вдигат, но имате стипендии, които също се вдигат /тук проф. Юруков попита главния счетоводител с колко са се вдигнали стипендиите за мандата и получи отговор: с 50 процента/. Значи няма как да не вдигаме таксите за обучение, за общежитие, но се вдигат и стипендиите. И заплатите очевидно ще растат, но това трябва да става внимателно, защото е важна финансовата устойчивост“, категоричен бе ректорът. Той поднесе и, по думите му, подарък към присъстващите, като съобщи, че точно в деня на общото събрание кметът на Благоевград инж. Румен Томов е разрешил районът около Първи учебен корпус да се облагороди. Така сега, наред с плочките, ще се изгради и амфитеатър, както и водна каскада с воден цикъл.
Както „Струма“ писа, проведеното завчера отчетно-изборно събрание продължи 8 часа и бе съпътствано с множество предложения, изказвания, явни и тайни гласувания , предложения за прекратяване на предложенията…
Един от въпросите, „разбунил духовете“, бе по колко минути да се отпуснат на 5-имата кандидати за ректори /проф. д.н. Иван Мирчев, доц. д-р Траян Попкочев, проф. д-р Георги Апостолов, проф. д-р Антони Стоилов и проф. д-р Борислав Юруков/, за да представят своите програми за управлението и визията за развитието на университета. По въпроса постъпиха три предложения: изложенията да бъдат съответно до 15 минути, и 10 минуни, а някои /в това число и проф. Юруков, който гласува „за“/ очевидно смятаха, че и 5 минути са достатъчни за изслушването на претендентите за най-високата ръководна университетска длъжност. Срещу това открито се обяви проф. д.н. Иван Мирчев, който пред микрофона заяви, че е, меко казано, несериозно да се мисли, че за 5 минути някой може да изложи своите доводи и виждания. В крайна сметка със 139 гласа за 10 минути, 42-ма за 5 минути и 82-ма за 15 минути бе прието второто предложение /за десетминутни представяния/.
Пръв по реда на подадените заявления за поста пред 305-имата присъстващи членове на общото събрание се изправи проф. д.н Иван Мирчев. В краткото си представяне за тези, които не го познават, той обясни, че работи в ЮЗУ от 38 години. 8 години е бил ректор и също толкова научен секретар на университета, 6 г. зам. ректор. Също така е бил декан, зам. декан и ръководител катедра, председател на общото събрание, директор на университетското издателство, заместник- председател на Съюза на математиците в България и притежава 24-годишен административен опит. Проф. д.н. Иван Мирчев говори за своето управление на университета за максимално допустимия срок от два последователни мандата /от 2007 до 2015 г./, сегашното състояние на висшето училище и мерките, които според него трябва да бъдат предприети. Бившият ректор направи, по мнението на мнозина, разтърсващо признание по отношение на наследника си проф. Юруков, който бе зам. ректор по време на неговото управление. „Колеги, считам за мой дълг да се извиня на Вас за случващото се през последните 4 години. Юруков беше член на екипа ми и му се доверих. Сгреших. И други грешки съм правил като ректор. Няма безгрешни хора“, призна проф. Мирчев. Той обясни, че когато е бил избран за ректор през 2007 г., е наследил 3.7 млн. лв., а след втория си мандат през 2015 г. е оставил в касата на университета 21.5 млн. лв. Междувременно по време на голямата финансова криза и въпреки намалената базова субсидия от 969 на 690 лв., средната работна заплата в ЮЗУ от 681 лв. е станала 1456 лв., или има ръст от 214 процента. През периода на управлението му са разкрити 3 нови факултета, с нови, скъпо субсидирани от държавата специалности. Наред с това са били ремонтирани и двете студентски общежития, построена е многофункционалната спортна зала за 2.5. млн. лв., откритите спортни площадки, учебен СПА център, а като публична държавна собственост ЮЗУ безвъзмездно придобива имоти за над 50 млн. лв. „Говорим за това какво се случваше в университета и какво вече не се случва през последните 4 години. С изключение на предизборните месеци, разбира се. Три години и половина заплатите не трепнаха. Непрекъснато се внушаваше усещане за криза, несигурност, структурни и кадрови промени -разбирайте съкращения. Пет пъти чух за някакви 720 хил. лв., дадени от МОН за плочките пред ректората. Само за първите 4 години от мандата ми получихме 7.2 млн. лв. от МОН, т.е. 10 пъти повече“, изтъкна бившият ректор. Той говори и за това как в началото на управлението му е имало 17 чуждестранни студенти, в края на мандата му са нараснали до 350, а сега са наполовина, и от това университетът годишно губи по 750 хил. лв. Проф. д.н. Ив. Мирчев повдигна и въпроса защо при бюджет от над 42 млн. лв. годишно се вдигат студентските такси, за да се вкарат някакви 80-100 000 лв. в приходната част, и обяви, че ако бъде избран, веднага ще поиска от Академичния съвет 4- годишен мораторум върху увеличението на студентските такси.
„Кадрово умираме и остаряваме. Университетът ни с бавни, но сигурни стъпки, върви назад. А оправданието за това е като оправданието за срива на българския туризъм. Виновно ни е „международното положение“. Виновна ни е рейтинговата система, демографската криза. Някой друг все ни е виновен“, заяви проф. Мирчев и посочи конкретни мерки и действия,за да се излезе от кризата, която според него ще доведе до закриването на университета.
Като един от приоритетите бившият ректор посочи смяна на стила на управление – заплахи, четене на чужда лична кореспонденция, обещания, следене „кой с кого говори“. Да се върне практиката за изнесени съвместни магистърски програми с БАН , както и разработването на такива съвместно с други висши училища, тотално да се смени подходът за намиране на чуждестранни студенти, реално обучение на английски език за чужденци, изготвяне на мандатна програма с участието на всички декани, ръководители на катедри, както и на всеки, който има какво да предложи, налагане на нов модел на обучение по метода на т.нар. „обърната класна стая“ /лекционна зала/, заплатите на всички – и администрация, и преподаватели, да се увеличат с 40-50%, бяха част от предложените мерки.
„Помните ли какво каза Ал Пачино в края на филма „Усещане за жена“: „За някои ампутирани органи има протези“. Аз бих казал: Когато е ампутиран духът на един университет – за това протеза няма“, приключи изказването си проф. д.н. Иван Мирчев. Следващият кандидат доц. д-р Траян Попкочев, който също има повече от 20-годишен административен опит като ръководител катедра, зам. ректор, декан на Факултета по педагогика, подчерта, че е нямало да говорят толкова дълго, ако е имало по-друга академична култура и е била дадена възможност на всеки един от кандидатите да изложи своята програма на сайта на университета. „Но тъй като единствено ректорът имаше правомощия, той реши, че не трябва да се прави това“, коментира доц. д-р Т. Попкочев. По този повод представители на академичната общност разясниха, макар и неофициално, че в редица български университети, като Софийския и Пловдивския, се определят дни, часове и кандидат-ректорите обсъждат своите платформи със студенти, преподаватели… Така претендентите за поста могат спокойно да отговарят на въпроси, да обсъждат идеите си, а не да бързат да представят всичко, и то за 10 минути. В изложението си доц. Попкочев анализира предизвикателствата като демографската криза, силната конкуренция между висшите училища, смяна модела на финансиране, непрекъснатото развитие и обновяване на информационните и образователни технологии.
„Всеки един от деканите работи при ограничена автономия. Нито един от факултетите при нас няма разработен вътрешен бюджет, при положение че това нещо е в сила от 2016 г. Още колко искате да чакате“ Как се управлява основно звено, когато нямате никакъв ресурс““, повдигна въпроса бившият декан на Факултета по педагогика.
Доц. Попкочев говори и за дисбаланса между студентите в отделните специалности и професионални направления, загуба на темпо при осъвременяване на формите и технологиите за образование, почти нулевата електронна доставка на учебно съдържание, ниската екипност. Доц. д-р Т. Попкочев обяви и своите конкретни приоритети, задачи, групирани в 5 области: образователната политика, политиката за привличане на студенти и докторанти, по научноизследователската дейност, в университетския спорт и изкуства, управленската политика.
Стегнато, кратко, с послание и признание в чисто човешки план бе изложението на досегашния заместник-ректор по научноизследователската дейност и докторантското обучение проф. д-р Георги Апостолов, който работи в ЮЗУ от 30 години. Притежаващият също богат управленски опит проф. Апостолов изтъкна, че усилията му винаги са били насочени към това университетът да се превърне в модерно европейско висше училище със силен научноизследователски компонент, с авторитетен профил в областта на изкуствата и спорта. И най-важното – благоприятна и добронамерена среда и стимулиращи условия за всички работещи, защото хората са най-ценният ресурс на университета. Проф. Апостолов сподели и че последните 4 години старателно е изпълнявал задълженията си на заместник-ректор, дал е всичко от себе си, за да допринесе за отличното представяне по време на институционалната акредитация. Бил е постоянно, от сутрин до вечер, на разположение дори и през ваканциите, почивните дни, празниците.
„Трудът ми беше ценен, получавах многобройни жестове на признателност и благодарност. Не чух една лоша дума за себе си, нито една критика, бележка или упрек. Не обидих никого. Бях винаги добронамерен и отзивчив. Такова е моето разбиране за академично общуване, чувствах се щастлив. Всичко това се промени, когато обявих кандидатурата си за ректор. Така сякаш извърших тежко криминално престъпление. Много хора се отдръпнаха от мен, кабинетът ми опустя, телефонът ми замлъкна. Чух злословия от колеги, на които съм помагал, слухове за себе си, от които се изненадах“, призна проф. Апостолов, а цялото общо събрание -305 човека, слушаше изказването му в пълна тишина. Говорейки с факти, проф. Апостолов разкри и как на 9 юли ректорът проф. Юруков го поканил на разговор и му е предложил да продължи на същата позиция, при евентуален втори мандат.
„Аз му поставих едно-единствено условие – да получа достатъчно гаранции, че ще бъда действително негов заместник,а не на проф. Миланов, какъвто се чувствах през целия мандат. Проф. Юруков ми отговори, че няма да се раздели с него, че продължават заедно, защото му дължи много. Аз отговорих, че при това положение ще помисля. Проф. Юруков никога повече не ме покани на разговор. Ролята на проф. Миланов в университета е всеизвестна, неговото влияние е огромно, намесата постоянна – навсякъде и във всичко. Той винаги е ректорът, независимо от обстоятелствата. Присъства на всеки разговор, на всяка среща, на събития в страната, посещения в чужбина. Той беше и е заместник на всички комисии, на които бях председател, и непрекъснато налага мнението си. Надявах се, че след пенсионирането му през месец юли той ще се оттегли или поне влиянието му ще намалее. Напротив, като началник отдел „Европейски проекти“, вече без преподавателски и изследователски ангажименти, проф. Миланов се посвети изцяло на управлението на университета. Не знам на какво основание и в какво качество той и до ден-днешен всеки ден, включително събота и неделя, звъни и привиква при себе си декани, ръководители катедри, преподаватели, служители, докторанти, студенти… Поставя задачи, търси отговорност, отправя заплахи… Ясно е, че това ще продължи в следващ мандат“, обяви проф. Апостолов. Той бе категоричен, че не се страхува, има необходимите умения, знания и опит, за да развие огромния потенциал на ЮЗУ „Н. Рилски“, а в основата на всичко е добронамереният, открит и честен диалог и откритото обсъждане на проблемите.
За появилите се наченки на разпад в ЮЗУ и как всички заедно трябва да се справят с това говори и другият кандидат – проф. д-р Антони Стоилов, който бе заместник-ректор по учебната дейност, а преди това декан на Филологическия факултет и ръководител на Катедрата по български език. Той се обяви за възстановяване на академизма в областите на университетска дейност, в които той отсъства, възстановяване на сигурната, спокойна и творческа среда
за работа на преподавателския и административния състав и за обучение на студентите, радикално модернизиране на учебната и технологичната среда. Като конкретни стъпки проф. Стоилов посочи възстановяване на хорариума от 2400 часа в учебните планове на бакалавърските специалности, въвеждане на дисциплини, обвързващи най-важното за специалността с изискваните от бизнеса професионални умения на студентите, въвеждане на критериална система за оценяване на дейността на служителите в ректората.
„Нас, преподавателите, ни атестират. Секретарките и инспекторите в учебните служби ги оценяват студентите. Служителите в ректората обаче не ги оценява никой. Вследствие на което, не без съдействие свише, някои от тях започват да демонстрират манталитет на недосегаеми. Там например има служителки, при които, за да отиде по служебен въпрос, преподавател или администратор – без значение кой, трябва поне два дена преди това да се подготвя психически за срещата си с тях. Такова поведение във висше училище е недопустимо“, категоричен бе проф. Стоилов, а присъстващи го аплодираха, очевидно запознати за кои служители става въпрос.
След изслушването на 5-имата кандидати започнаха изказванията, коментарите и задаването на въпроси. Ръководителите на някои от основните звена, като деканите на Правно-историческия факултет доц. д-р Николай Марин, на Стопанския доц. д-р Преслав Димитров, на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт доц. д-р Миглена Симонска, станаха и благодариха на колегите и ректора за съвместната работа. Директорът на дирекция „Образователни дейности“ Красимир Папучаров пък разказа как се познават с ректора от 50 години, още като съученици в бившия Техникум по строителство /сега ПГСАГ/ и как през последните 4 години проф. Юруков се е доказал като много успешен управленец.
Иначе по време на цялото общо събрание председателят на Студентския съвет Али Мисанков съвсем спокойно си ставаше от мястото и отиваше при ректора. Какво толкова си говореха и обсъждаха председателят на иначе независимия Студентски съвет и ръководителят на ЮЗУ не бе оповестено, но това се случи пред очите на всички, насред аулата.
Най-бурни коментари породи въпросът как да се гласува. Председателят на изборната комисия проф. д.н. ген. майор Валери Лазаров предложи, както и досега, да се гласува в 6 отделни урни – в първата Правно-историческият факултет и администрацията, във втората Природо-математическият факултет и Стопанският факултет, и т.н. до 6-ата урна, отредена за 50-те студенти и докторанти. По темата постъпиха общо 7 предложения, като например да се гласува само в една урна или по азбучен ред.
„Опасенията са ни, че ако гласуваме в една урна, след това върху нас може да бъде оказан натиск. Не може ли всеки да гласува към своя факултет“, поиска заместник-председателят на Студентския съвет Емил Терзиев, а водещият на събранието проф. д-р Габриела Белова изрази мнение, че това да се извади всеки студент от коя специалност е ще отнеме време. В залата се чуха и коментари, че трябва да се гласува, както досега, защото винаги така се правило.
„Щом това е желанието на студентите, защо да не се направи. Не забравяйте, че ние сме нищо без студентите и трябва да уважим тяхното искане“, заяви доц. д-р Рая Илиева. В крайна сметка предложенията бяха подложени на явно гласуване и се прие да се гласува, както досега, в 6 секции, като студентите и докторантите са в отделна. Така урните бяха поставени във фоайето на първия етаж и членовете на общото събрание упражниха правото си на вот. След края на гласуването урните бяха внесени в заседателната зала, а не в аулата, където се провеждаше общото събрание.
„А, не! Нямате работата тук!“, така проф. д.н. Валери Лазаров възпря репортерите от няколко медии, които искаха да влязат в залата за броенето на бюлетините. Все пак ръководителят на катедра „Национална сигурност“ който бе председател на изборната комисия в Правно-историческия факултет, се смили над представителите на средствата за масово осведомяване и им разреши да снимат, но само докато бъде отворена първата урна. След това бяха помолени да напуснат и в залата останаха само 30-те човека от комисията.
От 304 гласували проф. Юруков за втори мандат подкрепиха 171 представители на общото събрание. Дали е имало бели или невалидни бюлетини, това не беше съобщено. Преизбраният за втори мандат ректор благодари за подкрепата и увери, че ще положи всички усилия, за да оправдае гласуваното му доверие.
„Това е голяма отговорност. Не мога да ви обещая такова благоденствие, каквото ви обещаха някои от кандидатите. Най-важното е да запазим устойчивото развитие на университета, едно прогресивно нарастване на доходите и всички да имат възможност да се реализират“, каза проф. д-р Борислав Юруков.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА