Стефанка Петрова от благоевградското село Падеш, която заедно с брат си Кирил Марянски бяха осъдени в Гърция на 15 години затвор по обвинение, че са убили сънародника си Росен Христов-Странджата, вече изтърпява присъдата си в България. Тя е екстрадирана на 20 май и на другия ден е била приведена в женския затвор в Сливен, съобщи вчера брат й, който се обади на редакционния телефон на в. „Струма“ от гръцкия затвор в Маландрино. Ето какво разказа Кирил Марянски:
„Сестра ми е настанена в Сливенския затвор. Аз очаквам също да бъда върнат в България през август или септември. Веднага след това ще направим искане за възобновяване на делото, тъй като сме невинни и бяхме осъдени без доказателства, без да има присъда на Върховен съд. Никъде не са открити наши ДНК следи, а една от свидетелките по нашето дело Албена Иванчева, която уличи други двама българи, по странен начин се е самоубила в Германия. Ще искаме нов процес в България, но тъй като сме бедни, ще се наложи да разкрием дарителска сметка за набиране на средства, за да наемем адвокат, с надеждата, че ще се намерят милостиви хора, които ще ни помогнат. Това, което ме притеснява, е, че сестра ми е болна от диабет, има високо кръвно, а докато беше в гръцкия затвор, се разболя и от астма. При прегледа в Сливенския затвор са й изписали рецепта за лекарства, които са закупени от наши близки. Но са отказали да я приемат за лечение в болница, тъй като била неосигурена, и са й казали, че трябва да си плати здравните осигуровки за последните 6 години. Как да бъде здравно осигурена, като през това време е била в гръцкия затвор? Моля да проверите как стои въпросът, тъй като това ми се струва абсурдно и подигравка с човешкото здраве”.
Потърсихме за коментар говорителя на Окръжна прокуратура – Благоевград Весела Стоилова, която с уговорката, че не познава фактите, изрази принципно становище, че няма как да се отказва лечение на болно лице, което изтърпява присъда в затвора.
Какво се случва със Стефанка Петрова очакваме да разберем след първото свиждане на нейната майка и братовчедите. Припомняме, че благодарение на серия публикации във в. „Струма“ през последната една година, българските власти и посолството ни в Атина предприеха действия за връщането на брата и сестрата в България за изтърпяване на наложеното им наказание, каквото беше и условието при изпълнение на европейската заповед за арест преди 6 години.
Стефанка Петрова и Кирил Марянски бяха екстрадирани след европейска заповед за арест, издадена на 29 април 2013 г. от зам. апелативния прокурор на Атина. Припомняме, че 36-годишният Кирил Марянски дойде да свидетелства на делото за екстрадиция на сестра си Стефанка и бе арестуван пред съдебната зала. Тогава той даде подробни обяснения по случая пред благоевградските окръжни съдии.
„На 17 ноември 2011 г. със сестра ми отпътувахме да си търсим работа в Гърция. Тръгнахме с микробуса на Емил Крумов, като парите за пътните ми бяха осигурили майка ми и жена ми. На 18 ноември на обяд пристигнахме в Атина и отседнахме в пристройката при Ваня, в която живееше и Росен Христов. Той дойде на другия ден и ни каза, че Емил ни е излъгал, че ще ни подсигури работа. Росен обеща, че ще попита тук-там. След два дни се върна и ни каза, че не може да ни намери работа и по-добре да си ходим. Вечерта пристигна и Емил Крумов, напи се и се скара с Росен Христов за дълг от 4000 евро. Скочи му на бой, а ние със сестра ми се опитахме да ги разтървем. После тя даде на Росен лед, защото имаше оток по главата. Емил се закани, че ще ни убие, имал приятели пакистанци и албанци. Ваня също каза, че ще ни разкости. На другия ден Росен ни посъветва да си ходим, тъй като Ваня имала приятели араби. На 24 ноември около 20.00 часа той извика такси, помогна ни за багажа и ние отидохме на автогарата. Оказа се, че няма автобус за България. Отидохме на друга автогара, качихме са на автобус до Катерини, след това взехме друг до Солун, точно по това време имаше големи протести в Гърция. Прибрахме се до България с микробуса на Петър, на 25 ноември си бяхме в село Падеш. След два дни тръгнах за София да си търся работа, и на 29 ноември чухме за убийството на Росен”, твърдеше Кирил Марянски, който работил като тираджия към софийската фирма „Логистик“ ООД. В продължение на половин година извършвал международни превози в Румъния и Гърция, включително в района, където е станало убийството на българина Росен Христов-Странджата. Точно върху това обстоятелство акцентира тогава и адвокат Пенко Ненов, според когото, ако Кирил Марянски е убиец, едва ли ще стои толкова време в България, та чак и ще пътува в Гърция. Защитата подчерта, че Кирил Марянски не се е укривал и въпреки предупреждението, че евентуално ще бъде арестуван, е дошъл да свидетелства на делото на сестра си.
Стефанка пък подписа декларация, че не иска да бъде екстрадирана доброволно в Гърция. Независимо от възраженията на защитата и твърденията на брата и сестрата, че са невинни, българските съдии одобриха екстрадицията им. Впоследствие двамата са изправени пред гръцкия съд и осъдени на бърза ръка – първоначално на 25 години затвор, след това наказанието е намалено на 15 години. Братът и сестрата твърдят още от самото начало, че са невинни и са осъдени без доказателства, тъй като върху трупа на убития българин са открити две ДНК следи, които обаче не са техните. Още преди да влезе в сила присъдата обаче, те са вкарани в затвора с мотива, че нямат адресна регистрация в Гърция. Тъй като са обикновени хора и не разполагат с пари за адвокати, изпадналите в беда благоевградчани се бяха обърнали за съдействие към българското посолство, но оттам били полети с леден душ. Дипломатът Румен Георгиев ги отрязал с думите, че „българското посолство не е Червен кръст, за да бърше задника на всеки, който се наака”. Това твърдят в писмото си Кирил и Стефанка, което изпратили като отчаяна молба за помощ до президента, омбудсмана, външно и правосъдно министерство, но никой не им обърнал внимание. Властите се задействаха след като писмото с тяхната версия за случилото се в Гърция бе изпратено на редакционната поща на „Струма” от техния братовчед М. Камбитов и бе публикувано.
„Ние бяхме осъдени несправедливо, при липса на доказателства и потъпкване на човешките ни права. Нямахме пари за гръцки адвокат, нямахме помощ от българската държава. Не сме медици, не сме спортисти. Прокажени ли сме? Защо България за едни е майка, а за други мащеха? Нека българското правителство отвори очи и за нас, хората от простолюдието. Единственото нещо, за което сега молим, е, да ни върнат в родината ни да изтърпяваме присъдите си. Условията в гръцкия затвор са тежки, но аз работя, началник съм на чистачите. Сестра ми е в женски затвор в Тива и при нея положението не е добро, защото е болна, а гърците не й дават лекарства, тъй като стрували 12 евро. От пет години вече сме в затвора, аз не съм виждал детето си”. изплака Кирил Марянски.
Българските власти реагираха след публикацията. По указание на дирекция „Консулски отношения” в Министерство на външните работи българското посолство отправи запитване до гръцките затвори в Маландрино и Елеона в Тива относно спазването на правата на лишените от свобода брат и сестра, тяхното здравословно и психично състояние, както и да бъде разяснена процедурата по трансфер, съгласно Конвенцията за трансфер на осъдените лица в чужбина, за да бъдат предприети действия. По искане на ВКП бяха направени запитвания до гръцкото министерство на правосъдието и затворите дали присъдите на двамата българи са окончателни и неотменими.
От гръцка страна бе постъпил отговор, че присъдите са влезли в сила, като по отношение на Кирил Марянски е установено, че е клинично здрав. Процедурата по трансфера му била разяснена, но се оказало, че личната му карта е изчезнала и той не разполага с валидни документи. Преди да бъде трансфериран в България, ще му бъде издаден АФМ (номер на данъчна регистрация), на който да заплати разноските по делото, което става въз основа на личен документ, какъвто той няма. След изясняване на процедурата той е повикан от ръководството на затвора в Маландрино и му е дадено да попълни искане за транспортиране до консулската служба за попълване на заявление за издаване на лична карта. Предприетите действия от страна на българските власти са описани в писмо до Кирил Марянски от консула ни Красимир Стефанов, което завършва с призив към затворника да прояви търпение, тъй като става дума за административна процедура, която отнема време.
„Благодарение само на в. „Струма“ имаше реакция от посолството и ни обърнаха внимание. Румен Георгиев вече не е в гръцкото посолство. Ще заведем дело в Страсбург, тъй като бяхме осъдени при липса на доказателства и потъпкване на човешките ни права“, категоричен е Кирил Марянски.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Кирил Марянски
