Преподавателката в ЮЗУ Л. Иванова в едно приказно пътуване до последната точка на далечния Индийски океан

Любов Иванова ми каза, че въпреки многобройните си пътешествия не е и сънувала да стъпи на този последен остров в Индийския океан, намиращ се между Австралия и Африка. Показа ми го на картата – под Индийския океан остава Антарктида. Над него са разположени Мавриций,Сейшелите и най-големия африкански остров Мадагаскар. Нарече го самотен остров, защото самата тя не е знаела къде се намира, стъпвайки за първи път на тази екзотична земя. Но е имала щастието да обиколи целия остров Реюнион с френски гид. Дори успява за час и половина да изгори на плажа, разглеждайки Лагуната, и да среже крака си от коралите във водата, защото любопитството я провокира да опитва нещата, които не познава.

Остров Реюнион е френско притежание, въпреки че георграфски се намира на територията на Африка. Разделен е на няколко части – Юга, Севера, Сент-Роуз с вулканичните пътеки. Сменял е няколко пъти имената си. Първите европейци, достигнали до него, са португалците. По-късно е завладян от французите. Нарекли го Бурбон, след това Наполеон. През 1810 година става британско притежание, а през 1848 при падането на бурбоните от власт островът отново получава днешното си име. Когато Реюнион влиза в границите на Франция, се оказва, че този остров е бил известен с най-високата раждаемост. Тогава французите взимат решение да отнемат малките деца от родителите им под предлог, че ще им осигурят добро образование. Във Франция обаче тези деца били измъчвани и подложени на тежък физически труд. Колкото и невероятно да звучи, разделяли деца от родителите им, братя и сестри в ранна възраст. От местното население споделили пред Любов, че все още има хора, които си търсят роднините във Франция и във френско говорящите райони по света. Питали я дали знае коя им е столицата и тя отговорила гордо – Сен Дьони, но те й казали, че столицата им е Париж. Иначе си имат свой губернатор и административно разделени селища с отделни кметове.

На територията на острова има голямо биоразнообразие и контрасти върху площ от 2512 кв. км. Известен е като островът с 1001 пейзажа. „Имаш чуството, че си бил в различни краища на света – отдалечени, потънали в тишина селца, шумът на многоликия град, спокойни сини лагуни, вулканичен лунен пейзаж. Златни и черни пясъчни ивици на запад и югозапад, термални извори. Богатото архитектурно наследство на столицата Сен Дени, в която се съчетават автентичен и съвременен стил. Изключително високо ниво на инфраструктурата, хотелска база – от планински заслони, селски вили, къщи за гости, ваканционни селища до спа и лукс хотели. В западната част са хубавите плажове и Лагуната, защитена с коралов пояс. Ревиерата наричат Панона. В югоизточната е вулканът, в подножието на който се намира Реката на лавата”, споделя Любов.

Животът на този остров тече по европейски. Паричната единица е еврото, европейски са и тарифите на мобилните оператори.

На туристите прави впечатление изключителната зеленина навсякъде. От гледна точка на биоразнообразието това е „горещата точка на света“ – над 1600 цъфтящи растителни видове. Маркирани екопътеки с дължина 900 км, неизследвани места, три циркуса, намиращи се в сърцето на острова, върхове, сред които Питон де ла неж, 3098 м. И всичко това в листата на ЮНЕСКО. Когато минава по пътя на вулкана, Любов забелязва едно растение, което е виждала и в България по време на първа пролет – със светлозелени листа и цветчета между бледо и наситено розово. Разбира, че това са вулканични цветя, които се появяват след изригване на вулкана. Когато слизат от върха на шосето, й прави впечатление, че има коприва по пътя, след като почти цялата растителност е тропическа. Така разбира, че копривата също е следвулканично растение. Виждала го е в изобилие по Кресненското дефиле, което също е разположено във вулканичен район. Вулканът на остров Реюнион изригва три пъти през ХХI век: 2001, 2004 и последното изригване е през 2007 година. Пътят е отрязан и цялото крайбрежие отива в Индийския океан. Тогава изчезват всички риби и всички живи същества, които обитавали по-плитките води по крайбрежието. След това на тяхно място се появяват нови видове и все още никой не може да си обясни какви са тези нови видове риби, как се казват и как са се появили след вулканичната дейност.

С цел да избегнат свлачищата, успоредно с пътя, в океана е построена най-скъпата магистрала в света с високи бетонни колони. Реките пресичат магистралата, която свързва почти всички селища на острова. Те са сухи и щом падне малко дъжд, се пълнят веднага. Повечето са вулканични и над тях има красиви въжени мостове. От лавата е направен тунел, успоредно с пътя на Реката на лавата, и след 2007 година всички скали край пътя имат дебели мрежи.

На острова има смесено население, много католически черкви, има джамия и една катедрала -„Дева Мария”. Във вулканичния район имат храм „Света Богородица на лавата”. До него стига и спира лавата и целият храм е заобиколен от лава. Запазени са прозорците, както ги е обгоряла, и се е получило имитация на витраж. След изригването на вулкана през 2007 година екип от учени – вулканолози, археолози, историци, географи, решават там, където е спряла лавата, да издигнат символ, който да напомня, че Света Богородица ги е спасила. Лавата спира точно до черквата. И от огромни вулканични камъни издигат женска фигура с благодарност към Света Мария.

Тези, които са построили къщите си в подножието на вулкана, трябва да се пазят от изригването му, а тези, които живеят близо до крайбрежието, трябва да се пазят от огромните вълни, които стигат над 25 метра. Въпреки че хората на този остров живеят между вулкана и океана, които носят страхове, са се постарали да го превърнат в едно много уредено, зелено и цветно кътче за живеене. Голяма част от къщите са построени върху вулканична земя и всички в дворовете си имат много цветя, изобилие от най-различни цветове китайски рози. Един французин предупредил Любов да не къса китайска роза, която у нас може да се пие във вид на чай, но там сортовете са много и не знаеш на какъв ще попаднеш. Между тях има и отровни сортове, я предупредил той. Прави й впечатление дървото Беньонг – вид фикус с коренова система, която върви десетки метри напред и стига до океана. Много разпространени са плодните дървета Джак и иланг иланг, от което се прави парфюмът „Живанши”.

Разбрала е, че там виреят единствено картофи, зеленчуците са внос, имат банани, кокос, ананас и много цитрусови плодове, чиито имена са толкова много, че не ги е запомнила. Островът има разкошен пазар, на който могат да се видят всякакви плодове, които се отглеждат там, ванилията и текстилни облекла от Индонезия. Това е най-хубавия текстил и най-качествените дрехи, които могат да се срещнат.

Любов забелязала как се редуват нискостеблена растителност с палмови насаждения, по-редки и по-гъсти гори, много цитрусови плодове, ванилови плантации. Тук има много водопади, но може да се види още един в света с името Ниагара. Той е и най-високият. Има и вулканична река за рафтинг. Всичко това Любов е видяла, както и част от курортите, конната полиция с ритуали като във Франция.

Щастлива е, че там вижда на живо местата, за които се говори в любимия й сериал „Убийства в рая”. Разбира, че името на селището Сен Мари е взето от там. И в този филм всички детективи се запознават със символа на острова – гущера. Гущерът е сувенирът, който може да се закупи за спомен от острова. Има много сувенири, но много скъпи. Един магнит е 5 или 6 евро. Столицата на острова Сен Дени е пълна с магазини. Модата е френска. Островът е много оживен, с близо 850 000 души население.

Произвежда се основно захарна тръстика, но всичко е изключително скъпо и според Любов това е нормално, защото този остров е отдалечен от света. Основно се произвежда ванилия и една пръчка от нея струва 7 евро.

Имат богата и разнообразна кухня – китайска, индийска, местна, европейска, придружена с много подправки, но отново много скъпа храна. Населението се отличава с етническото си разнообразие. Това е островът на креолците. Креолският език се говори от немалка част от населението. Креолската кухня е с много подправки. Специалитет е салатата от палмови тънки листа, както и пилешкото със зеленчуци, и риба със сос и с много подправки. Любов описа интересно палмовата салата – рязани листа от ствола на палмата, дълги като ластици и тънки като трева.Около десетина пръчици от тази тръстика струват 16 евро. Порциите им навсякъде са малки, окоо 200 грама. Когато компанията е голяма, се поръчват плата с различни ястия, за да опитат от всички деликатеси на острова. Няколко пъти си е поръчвала риба, но тя въпреки че се приготвяла на момента, имала вкус на нашата риба консерва. Бирата там варира между 3,5 и 5 евро, зависи къде я пиеш. Островът е бил голям производител и износител на кафе до 19-и век. Доста посещавано търговско средище, но след прокопаване на Суецкия канал значението му като важна спирка по пътя на Източните Индии рязко спада. Производството на кафе е спряно.В момента едно кафе на острова не е евтино – между 1,20-1,75 евро, без значение каква е категорията на заведението.

Островът се свързва и с името на авиатора Ролан Гарос. И летището в Сен Дени носи неговото име, защото той е роден там. От този остров е и известният френски футболист Димитри Пайет.

Любов не успява да снима циркусите или хълмистите образувания, които се намират в самото сърце на острова. Предупредили я, че идва циклон. Сградата, където е нощувала, е била отделена от океана с една тънка линия палмова растителност и цяла нощ чувала как бучи тази огромна водна маса. Къщата, в която е била отседнала, се е намирала на най-опасното място, застрашено от появата на акули. Не са я пуснали да снима, защото акулите достигали до самия бряг. Предупреждават я да затвори всички врати, кепенците на прозорците, да не влезе водата вътре. Забелязала, че сградите са укрепени здраво. На външните стени имало допълнително вградени бетонови колони, покрити с метални конструкции, за да не ги отнесе водата. И врабчетата се криели от циклона, но те не изглеждали като нашите малки птички. Когато се показали след бурята, Любов видяла жълти и червени пилета. Така изглеждали врабчетата на този остров.

Животни не срещнала никъде, само в южната част на острова имало ферми, в които се отглеждат пилета и кокошки. Повечето стоки на острова били вносни. Населението е заето основно в сферата на търговията, администрацията, риболова, туризма. Могат да се посетят много малки магазини, пълни със стока и с много намаления. Имат и много паметници на културата, много спортни комплекси и стадиони. Има и университет на острова. Но Любов не е имала време да проучи тази сфера, която й е интересна, защото освен като туроператор, работи и като преподавател в Югозападния университет в Благоевград и би искала да се запознае с качеството на образованието на този остров. Надява се пак да отиде, като организира екскурзия за всички, които биха искали да видят този екзотичен остров с очите си и да се докоснат до места и хора, които могат да се срещнат само там, в последната точка на далечния Индийски океан.