В последните години в Европа се дискутират различни идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни.
В Гърция на обществено обсъждане е поставен законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, както и възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден.
В Полша пилотно въведоха четиридневна работна седмица с цел служителите да отделят повече време за семействата си. Подобни инициативи има и в други европейски държави.
Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица показва, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39.
Страната ни не е готова за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се запази осемчасовият работен ден и възнагражденията, каза за БТА зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция, аргументира се експертът. Нямаме достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, за да може хората да разполагат с повече свободно време, обясни тя.
От тази седмица в Гърция се коментира законопроект, според който 40-часовата работна седмица ще се запази, но вместо пет дни по осем часа, гръцките граждани биха работили по 10 часа, по четири дни в седмицата, обясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, подчерта експертът. Според нея обаче това също не е приложимо в България, защото предполага да се работи дълги часове при един работодател, а у нас има ограничение за това колко часа труд може да се полагат в рамките на деня, обясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи само за отделни предприятия, но с редица ограничения, свързани с типа на предприятието, колко подписани трудови договора има служителят, как се плаща извънредният труд и други. Минчева посочи, че подобно изменение на работната седмица може да се случи само със законодателни промени.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите, казва зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Такива идеи не могат да работят при отворена икономика като българската, където битката е за всеки работник, работно място и произведен лев продукция, смята Бошев.
Производителността на труда в България е далеч под средното ниво на тази в Европа, която е далеч под средното ниво на тази в Америка или Китай, допълни той. По думите му българската икономика не може да се сравнява с тази на други страни и има своите особености.
По отношение на гръцката идея за четиридневна работна седмица, но с 10-часов работен ден, Бошев посочи, че „хората не са роботи“. Според него работниците и служителите не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще намали производителността и мотивацията и също ще рефлектира негативно. Това е и намеса в свободното договаряне на отношенията на работник-работодател, което е стълбът на пазарната икономика, посочи още Бошев.
За да се измени работната седмица, трябва да има диалог с работниците и служителите, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и начина, по който се отчитат за него, което би им създало трудности, добави той.
Загоров посочи, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните сектори, като например ИТ секторът. Има и разрешение от правилника за вътрешния трудов ред, според което в някои фирми понякога петък може да бъде взет като „личен ден“, добави той. Загоров отбеляза, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.
Споразумение би могло да се постигне чрез колективния трудов договор. Работниците, служителите и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, допълни Загоров. Според него в България не се наблюдава търсене на четиридневна работна седмица от страна на работниците.
Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, каза вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов. Дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата, смята той. В сфери като търговия на дребно, здравеопазване или транспорт моделът е по-трудноприложим, допълни Капитанов.
Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, отколкото юридически, каза той. Кодексът на труда допуска гъвкави решения при съгласие между работодател и служител, но по-сериозният проблем е недостигът на кадри, обясни той. Според него в България служителите често изпълняват две или повече функции на работното си място, затова работодателите са по-предпазливи, защото трудно си представят как ще намалят работните дни, при положение че и сега трудно покриват нуждите на бизнеса с наличния персонал. В някои сектори организационните трудности могат да се окажат непреодолими, особено когато е необходима непрекъсната дейност, смята още той.
Заплащането е ключовият фактор в дискусията, отбеляза Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като стимул за по-висока ефективност, но ако работодателите опитат да компенсират с намалени заплати, ефектът ще бъде обратен – работниците и служителите ще се чувстват ощетени, ползите за тях ще се изгубят и няма да подкрепят промяната.
Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании по света.
Плахи стъпки на Балканите?
Подобен режим намалява нивата на стрес, подобрява баланса между професионалния и личния живот и увеличава производителността
Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании по света. Проучвания показват, че подобен режим на работа намалява нивата на стрес на работниците, подобрява баланса между професионалния и личния им живот, увеличава производителността.
Приложим ли е обаче този модел и на Балканите, където седмичната продължителност на работната седмица е с най-дългите часове? Проучване, оповестено от Евростат през м.май т.г., показа, че Турция, Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция водят в класацията за най-дълга работна седмица в Европа. При средна продължителност от 36 часа на седмичното работно време на Стария континент, в Турция работната седмица продължава 43,1 часа, в Сърбия – 41,3 часа, в Босна и Херцеговина – 41,2 часа, и в Гърция – 39,8 часа. Сред страните от ЕС челните две места в класацията са отредени за Гърция и България, като у нас продължителността на работната седмица е 39 часа, показват данните.
Редица балкански страни вече правят плахи стъпки към по-гъвкав режим на работа и дискутират въвеждане на четиридневна работна седмица. Ще означава ли това обаче по-малко работни часове и повече време за работниците със семействата им?
Ето новостите по темата от региона:
ГЪРЦИЯ постави на обществено обсъждане законопроект на министерството на труда и социалното осигуряване, който предвижда по-гъвкави форми на работно време за заетите, включително възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден, за да могат да бъдат още един ден с децата си. Всъщност подобна възможност съществуваше и досега, но само за шест месеца годишно, а със законопроекта се разширява през цялата година.
Целта на промените е да дадат по-голяма свобода за заетите при определянето на работното време, но те вече предизвикаха реакции и опасения от страна на синдикатите и опозицията, съобщиха гръцките медии.
Законопроектът, които е в период на обществено обсъждане до 19 септември, дава също така възможност работниците да полагат извънреден труд до общо 13 часа дневно, дори да са заети при един работодател, а не както досега – само ако имат повече работодатели. Мярката ще важи само при желание на служителя със съответните компенсации и при спазване на ограничението до 150 часа извънреден труд годишно. Извънредният труд ще се компенсира с възнаграждение с 20 процента по-високо от редовното до десетия час дневно и с 40 процента – от десетия до тринадесетия.
От опозиционната лява партия СИРИЗА видяха в законопроекта фактическа отмяна на колективните трудови договори и легализиране на произвола на работодателите за сметка на работниците, съобщи държавната телевизия ЕРТ.
„Вима“ пише, че възражения от синдикатите предизвиква възможността за 13-часов работен ден при един работодател при положение, че в повечето европейски страни работното време се намалява, а не се увеличава.
От своя страна министерството отхвърля опасенията, че осемчасовият работен ден ще бъде засегнат, и припомня, че възможността за извънреден труд съществува във всички европейски страни. Министерството уточнява още, че възможността за извънреден труд от 10 до 13 часа дневно съществува само със съгласието на работника.
СЛОВЕНИЯ планира от 1 януари догодина да въведе частично нов закон, предоставящ революционни промени на пазара на труда, писа словенското издание 24 ur.
Наред с останалото законът предвижда възможност работниците, наближаващи пенсиониране, да намалят трудовите си задължения. Над 58-годишните, както и тези с поне 35 години трудов стаж, ще могат практически да избират: почивен петък, удължен уикенд или намалено работно време – шест часа на ден, информира Министерството на труда, семейството, социалните въпроси и равните възможности.
Моделът, наречен 80-90-100, предвижда 80% работно време, 90% заплата и пълни осигуровки, сякаш се работи на 100%. Идеята отчасти е заимствана от Исландия, Ирландия и Германия, където подобни модели са довели до положителни резултати: по-висока производителност, по-малко отсъствия и по-добра ефективност. Пилотни проекти вече са проведени в технологични компании в Словения, които са показали подобни резултати.
Словенското министерство на труда заяви, че ако промените се окажат успешни, са възможни допълнителни промени до края на 2028 г. – бонус за работа в събота, задължителен коледен бонус за всички служители и въвеждане на 38-часова работна седмица.
ТУРЦИЯ също не е чужда на идеята за въвеждане на гъвкав режим на работа и планира значителни промени в трудовото законодателство с цел създаване на правна рамка за подобни трудови модели, пишат местните медии.
Освен в Европа, страната е сред водещите страни и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по продължителност на седмичното работно време – с 45,7 работни часа, изпреварвана единствено от Колумбия, отбелязва турската частна телевизия СиЕнЕн-Тюрк.
В началото на годината министърът на труда и социалната сигурност Ведат Ъшъкхан сигнализира за готвените промени, като обяви, че ще се насърчават гъвкави условия на работа и ще се даде приоритет на здравето и безопасността на работното място и благосъстоянието на работниците.
Според публикации в Турция Министерството на труда и социалната сигурност и Министерството на семейството и социалните услуги вече работят по подготовката на такива модели, които ще се прилагат както в частния, така и в публичния сектор. Сред обмисляните промени наред с възможността за дистанционна работа, работа на непълно работно време и работа на смени е и въвеждането на възможност за четиридневна работна седмица с 10-часови дневни смени, писа сайтът „Донанъм хабер“.
Макар засега възможността за четиридневна работна седмица да не е въведена официално, практиката вече се прилага в Турция. По собствено решение частна компания премина миналата година към такъв режим на работа за първи път в страната. Проучване, проведено сред служителите на фирмата, установява, че четиридневната работна седмица е повишила лоялността, производителността, мотивацията и баланса между работата и личния живот на служителите с над 85 процента, пише в. „Миллиет“.
ЧЕРНА ГОРА също планира трудови реформи с цел подобряване на качеството на живот на гражданите и предоставяне на „повече време за семейството, както и по-ефективна и продуктивна работа“, като тук идеята е за въвеждане на седемчасов работен ден.
Премиерът Милойко Спаич увери, че моделът, който ще бъде въведен, се очаква да бъде приемлив както за работодателите, така и за профсъюзите.
Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на такъв режим на работа, предаде ХИНА. Според Сузана Радулович от UPCG асоциацията от самото начало не подкрепя идеята, тъй като смята, че това е прибързано и „се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската икономика“.
От Съюза на свободните профсъюзи заявиха, че макар да разбират съпротивата на бизнес сектора, те вярват, че Черна гора ще върви в тази посока.
Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на движението „Европа сега“ на Спаич.
РУМЪНИЯ има необходимото трудово законодателство, което позволява гъвкаво разпределение на работните часове в рамките на седмицата, а през последните години редица компании вече тестваха четиридневната работна седмица, посочват местните медии.
Близо 47 процента от служителите биха искали четиридневна работна седмица, става ясно от проучване, публикувано през юни тази година. За въвеждането на подобен режим имаше и няколко законодателни инициативи: през 2016 г., 2017 г. и най-скорошната – през 2022 г., но всички те пропускаха факта, че настоящият Трудов кодекс вече предоставя необходимата законодателна рамка, отбелязва в. „Адевърул“.
Изданието уточнява, че внесените законодателни предложения са предвиждали сценарий, в който служителите работят по 10 часа на ден в продължение на четири работни дни и имат почивка от три последователни дни – например работят от понеделник от четвъртък и почиват в петък, събота и неделя. Това обаче е само една от интерпретациите на концепцията за четиридневна работна седмица, която включва редица други модели в зависимост от нуждите както на работодателите, така и на трудещите се.
Друг възможен вариант е намаляване с 20 процента на работните часове от стандартните 40 часа седмично чрез изключване на един от работните дни (примерно петък), като на практика работната седмица става 32 часа, а трети вариант предвижда работа по четири и половина дни седмично, като служителят може да ползва половин свободен ден на седмица или цял свободен ден веднъж на две седмици. Тези варианти са свързани и със съответното намаляване на заплащането.
Телевизия Про ТВ информира в свой материал, че все повече големи фирми в Румъния, които са изправени пред спад на приходите, тестват четиридневната работна седмица, за да избегнат масови съкращения или фалит. Мярката обаче идва в пакет с намаляване на заплатите с 20 процента, тъй като става дума за редуциране на работните часове от 40 на 32 седмично, отбелязва телевизията.
Според данни на Инспекцията по труда тази година 119 компании в страната са обявили намерение да преминат към четиридневна работна седмица.
Телевизия Антена 3 цитира специалисти по човешките ресурси, според които подобна мярка вече не се смята за революционна в Румъния, но многонационалните компании са по-отворени към подобен режим на работа, а румънските компании са по-резервирани.
Секторите, които прилагат най-често подобна работна програма, са в областта на ИТ, маркетинга, консултациите и услугите. Предимствата са, че служителите са по-мотивирани и по-ефективни и запазват баланса между семейния и професионалния живот, обясняват експертите.
В СЪРБИЯ, ХЪРВАТИЯ и БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА дискусии за намаляване на работно време се появяват периодично, но досега няма официално становище по въпроса. Хърватският сайт „Индекс“ припомня, че някои компании, предимно от ИТ сектора, са преминали на четиридневна работна седмица по време на пандемията и са решили да запазят нещата така и след това, преценявайки, че това мотивира допълнително служителите, но примерът им не е масов. Порталът „Любушки“ съобщава за няколко компании и от Босна и Херцеговина, които са въвели съкратена работна седмица и гъвкаво работно време като пробен период или тест. От Асоциацията на независимите синдикати в Белград заявиха пред Евронюз Сърбия, че са повдигнали въпроса за скъсяването на работната седмица и че го обсъждат от няколко години, като последната подобна инициатива се е състояла на 26 юни т.г. Няма данни за фирми, въвели подобна работна схема в страната.
