„Нищо не ме радва така, както професията ми, без която животът ми би изглеждал пуст и безсмислен”. Това казва примабалерината Вера Кирова, която вчера празнува своята 85-годишнина.
По думите й балетният актьор трябва да притежава безкрайна привързаност към танца, честно отношение към своята работа и безгранична вяра в собствените сили.
„Балетът може да умре в мен само ако аз умра”, споделя Вера Кирова. Допълва, че балетът за нея е изкуство, което създава художествени образи. „Аз принадлежа към това изкуство“, посочва тя.
Вера Кирова е родена на 1 януари 1940 г. в Петрич, в семейство на потомствени музиканти. Към балета я насочва нейната майка, която открива, че детето притежава задължителните качества за балетното изкуство – пластичност и музикалност.
„До 8 годинки съм живяла в Петрич. Спомням си старата ни къща с чардака, часовниковата кула до нея… Улицата ни водеше право към Беласица. Как сме си играли там на „къщички“, на „кукли“, събирали сме кестени… Дядо ми беше учител. Даскала му казваха – аристократичен тип, много емоционален, свиреше на цигулка. Слушала съм го от двора или зад вратата на неговата стая (много своенравен беше). Голям род сме. Бежанци от Солунско. Баща ми е бил тютюнев специалист. Обикалял е Пиринския край – Сандански, Благоевград, Банско, Гоце Делчев. А майка ми имала подчертан интерес към театралната самодейност, рисувала. Тя и сега рисува. Помня, че в училище за един концерт Христина Попова подготви програма, в която играх (за първи път!) балет… После родителите ми се преместиха в София, в „Овча купел“, разказва Вера Кирова.
През 1958 г. тя завършва първия випуск на Държавното хореографско училище в София. Възпитаничка е на Валя Вербева. В периода 1958-1959 г. е хонорувана балерина от балетния състав на Софийската народна опера. През следващия сезон танцува в Русенската народна опера. От 1960 г. е редовна артистка в Софийската народна опера.
На 18-годишна възраст тя изпълнява с успех първата си голяма роля – Аврора от балета „Спящата красавица“ на Чайковски, подготвена от видната съветска педагожка Фея Балабина. Още от началото на сценичната си практика балерината показва предпочитание и артистична нагласа към меките, изящни форми на класическия танц.
Вера Кирова специализира в Болшой театър при Нарина Семьонова. Творческите й контакти с редица изтъкнати балетмайстори като Жорж Скибин, Жан Бабел, Питър Ван Дийк, Юкико Томой, Чибукяни, Лавровски, Григорович, Харангозо, Борковски и други разкриват нейните пълни възможности в танца.
От 1967 г. е солистка, а малко по-късно става примабалерина на Софийската народна опера.
Вера Кирова е съпруга на журналиста Боян Трайков. Срещат се във Варшава, където той е кореспондент на БТА, а тя е в полската столица за гастрол.
Боян Трайков е бивш шеф на БТА, БНР и още куп медии в миналото. Той почина през 2014 г. на 82 години след кратко боледуване. Като главен директор на БТА той ръководи акцията за спасяването на Сергей Антонов, задържан и съден в Италия за съучастие с Али Агджа при покушението срещу на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г.
Дългогодишният им брак бе скрепен от появата на сина им Александър, който се родил в апогея на артистичната кариера на Кирова.
Двамата се женят набързо и съвсем естествено след няколкомесечна връзка. Майсторката на танца получила договор за работа в брюкселския театър „Ла Моне“. Нашите власти не искали младата балерина да заминава сама на Запад, а майка й – да живее с мъж, с когото няма брак. Така съвсем естествено станали законно семейство. А синът Алек се ражда 10 години след това.
Веднъж се случило съпрузите да летят заедно до Германия в повреден самолет. След аварийното кацане двамата се зарекли никога повече да не пътуват в един аероплан – при инцидент малкият Александър да останел поне с един жив родител. Този свой обет съпрузите спазвали винаги, разказват близки до семейството.
Вера Кирова е сред създателите на Международния балетен конкурс в Генуа, Италия. От 1980 г. тя оглавява журито му и участва в галаспектаклите на финала. Известната българска балерина е почетна гражданка на два италиански града – Генуа и Сан Ремо, а от 70-те години на 20-и век името й е вписано в енциклопедиите на Германия, Франция, Англия, Япония.
През 1973 г. френската телевизия прави специален филм за Вера Кирова – „Портрет на една звезда“, в който й партнира Атилио Лаби. По това време той е премиербалетист в Гранд опера. Костюмите са на Пиер Карден.
