Димитричка Иванова Миладинова е родена през 1945 г. в село Доброво, община Бобошево. Завършила е Техникум по автотранспорт в град Дупница. В своята дългогодишна трудова дейност Димитричка Миладинова, или Димето, както я познават хората, е работила 25 години като контрольор в ДАП „Пътнически превози“. Била е ръчничка в шивашко предприятие, работила е в НЧ „Зора 1858“ – Дупница, към гардероба на националните носии за народно пеене. Била е кореспондент на окръжния вестник „Звезда“. Пише стихове от 1976 г. Има две издадени стихосбирки: „Ежедневие“ и в „Крак с времето“. Любовта си към българската народна песен е наследила от своя баща Иван Миладинов, който е бил музикант.
Провокирана от пандемията, Д. Миладинова днес пише стихотворения за Ковид-19.
– Г-жо Миладинова, преди няколко дни бяхте на гости на Ваша приятелка в едно българско село. Според Вас тук, в града, или в селото хората се предпазват по-добре от Ковид-19?
– Направи ми впечатление, че там, на село, хората са много разбрани. Спазват всички правила, които са определени от Министерството на здравеопазването и правителството. Съгласна съм с това, което се прави за доброто на хората, но не всички го спазват.
– Как Ви се отрази тримесечната изолация по време на пандемията и как минава сега Вашето ежедневие?
– Много ми беше трудно, въпреки че имам занимание – да пиша стихове. Това време ми помогна да издам втората си стихосбирка „В крак с времето“. Доволна съм от себе си. Днес продължавам да пиша, като имам желание да издам и трета стихосбирка, в която ще отразя живота на хората в нашата страна и тяхното недоволство.
– Автор сте на две стихосбирки, кое Ви провокира да напишете стихотворение и за Ковид-19?
– Провокира ме това, че много хора са болни. Много хора умират въпреки старанието на лекарите, медицинските сестри, санитарите, които дават всичко от себе си, с риск за живота си, за да ни лекуват.
А ето и моето стихотворение за Ковид-19:
Коронавирус
В нашата хубава страна,
коронавируса ни връхлетя.
Казват, че е тръгнал от Китай,
във хората намерил рай…
Не че няма информация.
Не че липсва илюстрация,
но просто нека да си знаем,
че е престъпно да нехаем.
Учени, лекари, професори добри
дават ни съвети в тези трудни тежки дни
как да се предпазим от вируса сега,
за да има радост в нашите сърца.
Ръцете често трябва със сапун да мием
устата с маска да закрием.
Вкъщи трябва да стоим,
болестта така ще победим.
С деца, внуци, роднини и приятели добри
не може да се видим, много ни тежи.
По телефон и интернет, така се чуваме навред.
Чакаме да дойде този ден
отново с радост да се съберем.
Да се прегърнем и стиснем ръка,
и да кажем: Край на болестта!
Имам стихотворение, посветено на карантината:
Карантина
Много тъжно е сега,
стоим си всички у дома.
Без присъда и вина,
затворник чувствам се така.
Коронавируса при нас дойде,
свободата на всички ни отне.
В паркове, градинки не трябва да стоим,
по улиците с маски да вървим…
Да няма среща с младежта
и повече от две лица.
По телефон и интернет,
така се чуваме навред.
Възрастите хора ходят сутринта
да си купят лекарства и храна.
Кой не спазва карантината
така ще попаднат на беда.
Трябва глоба да плати,
макар и болен, беден,
да няма в джоба и лев пари.
– Като говорим за пандемията, одобрявате ли „зеления коридор” за пазаруване в магазините и аптеките за хората над 65-годишна възраст?
– Не е лошо това нещо, но младите не са доволни. Защото, ако не дай си Боже, им се наложи да купят лекарства за децата си или за себе си, в тези часове те не могат. Младите хора са на работа, имат повече задължения. Затова трябва да се направи така, че когато хората до 65 години имат нужда от лекарства, и те да се допускат в аптеките.
– Както повечето пенсионери в България, Вие имате дългогодишен трудов стаж в различни сфери. Одобрявате ли отпуснатата добавка от 50 лева към пенсията? Според Вас има ли нужда от реформа пенсионната система в България?
– Работила съм като ръчничка в шивашка фирма, като контрольор в ДАП „Пътнически превози“, като кореспондент на окръжен вестник, както и на други места. Получавам минималната пенсия. Доволна съм, че ги дават тези 50 лева в момента, но трябва да се преизчислят пенсиите. С тези 50 лева не мога да си купя само лекарствата за месец.
– Имате и стихотворение за антиправителствените протести?
– Да. Прави са хората, че протестират, трябва да се промени начинът на живот в България. А ето и част от стихотворението:
Протести
В нашата хубава страна
протестите започнаха така.
Млади хора без работа стоят,
в чужбина не искат да вървят.
Искат тук да си стоят,
в България да работят, учат и творят.
За да няма мъка и тъга
за стари хора, млади и деца,
българина днес подаде си ръка
и тръгна към протестите сега…
– Ценителите на българската народна музика Ви помнят като чаровната дама, която с тарамбука в ръка свири по събори, фестивали… Жива ли е още у Вас песента и как тя Ви помага в днешното трудно време?
– Обичам да пея от малка. Продължавам делото на баща ми Иван Миладинов, който беше музикант. Ходеше по фестивали, свиреше по сватби… С моя съпруг Благой Зашев животът ни протече с музика и разбирателство. Участвали сме в ансамбъл „Горнополска песен“ в село Овчарци. Със съпруга ми заедно със ансамбъла сме обиколили осем държави. Ходили сме в Унгария, Австрия, Гърция, Сърбия, Полша, Македония. Това, което ми е направило впечатление, е, че навсякъде хората си пазят паметниците, пазят си историята, обичаите, традициите.
Ходя в клуб „Родолюбие“ в гр. Дупница всеки четвъртък. Събираме се с дамите от клуба. Празнуваме си рождени дни, Бабинден, Нова година… но за съжаление тази пандемия ни затвори. Освен в клуб „Родолюбие“ членувам в певческа група „Дупничанки“ към НЧ „Пенчо Славейков“ – Дупница с талантливия ръководител и музикант Ивайло Фильов. Песента ми е жива и днес, и ще продължава вечно в моето сърце.
– Щастлива майка и баба сте на деца и внуци. Разкажете за тях?
– Чувствам се щастлива, че имам две внучета добри, но напуснаха дома ни в тези трудни, тежки дни. По-големият чужбина със семейството избра. По-малкият – столицата на нашата страна, за да си намерят работа добра, та щастливо да живеят със своите деца. И на Бога аз се моля за моите внучета добри, в бащин дом да се завърнат, здрави и щастливи, със сбъднати мечти. По-големият внук със семейството си от 4 години е в Германия. Работи във фабрика, а съпругата му си гледа децата. Чуваме с тях по телефона. Там животът е по- добър. Заплатите са по-високи.
– Човек като Вас, с голям житейски опит, какво ще пожелае на българите, където и да са по света?
– Пожелавам на младите хора да имат силен дух, в чужбина да не ходят, тук да си стоят. В България да работят, учат и творят, малките дечица и здрави да растат, та като пораснат да ни наследят. В тези тежки времена да бъдат всички здрави и да не се поддават на болестта. Да сме задружни.
На българските лекари, медицински сестри и санитари: Вие сте нашите спасители, нашите апостоли, на които разчитаме да ни лекуват. Бъдете живи и здрави и се пазете!
Димитричка Миладинова в Будапеща, на площада на героите
Със съпруга си Благой Зашев и ансамбъл „Горнополска песен“ в Калифарево, Великотърновско
Момент от представянето на първата стихосбирка на Димитричка Миладинова „Ежедневие“ в НЧ „Пейо Яворов“ – гр. Дупница
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
