Проф. В. Жечев: Ръководството на „Пирин“ се е окопало като в непревземаема крепост, който влезе там, губи връзка с външния свят…

* Преди стадион „Христо Ботев“ пращеше по шевовете, пълен беше и сектор „Бадемите“, а сега ходят по 300-400 човека * Някои от попълненията на северноирландеца Уорън Фийни не можеха да спират топката * Бербатов трябваше да изкара един мандат като вицепрезидент на Боби Михайлов и щеше безпроблемно да го замести * Виктор Кашай, прелитайки над България, командва българското съдийството *

Президентът на Колежа по туризъм в Благоевград проф. д-р Васил Жечев е от знаковите имена за футбола в Пиринско. Той е бивш състезател на орлетата, после се ориентира към сферата на образованието, а заменя състезателната фланелка с реферския екип, което го оставя близо до любимия спорт. Дълги години е преподавател по футбол в ЮЗУ „Н. Рилски“ и треньор на университетския отбор, с който печели няколко студентски титли. Паралелно с това оглавява Зоналния съвет на БФС – Благоевград, стига и до председателския пост на Съдийската комисия към БФС.

Пред аулата, носеща името на проф. Ив. Славков и пред портрета на Батето в Колежа по туризъм

– Професор Жечев, основната спортна тема в Благоевград е футболен клуб „Пирин“, след тежката загуба на орлетата от „Септември“ /Сф/ с 1:4 в понеделник техническият директор Светослав Дяков подаде оставка, а вчера официално бе представен нов старши треньор – екснационалът Христо Янев. Бяхте ли на мача срещу софиянци?

В. Жечев получава златна значка за заслуги към българския футбол от председателя на ОС на БФС – Благоевград Ал. Кабзималски

– За съжаление не бях, но го гледах по телевизията целия. И го изгледах до края, а не да кажа „приключвам“. Дори и срещата на феновете с футболистите след мача и изявлението на господин Дяков. Голямо разочарование е за мен и като бивш участник при влизането на отбора в „А“ група през 1973 г. Тогава бях юноша и имам 4 участия в тима, като резерва, разбира се, при такива големи футболисти, които играеха. И сега не с удоволствие, а с горчивина се съгласих да разговаряме. Считам, че след миналогодишното ходене по мъките трябваше да се направят генерални изводи. Най-вече да сменим пътя, по който е тръгнал нашият клуб. Да мислим как ще се класираме по-напред, какви наши млади кадри ще се появят, както е било навремето, а не да се чудим как да не изпаднем. Това слага едни бокаи /б.р. – тежести/ на футболистите, за тях всеки мач става фатален. Започват да се съмняват в собствените си възможности след всяко отиграване, защото знаят, че при всяка грешка ще има освиркване, оставки, същото се отнася и за треньорския щаб, да не говорим за ръководителите.

Бившият шеф на българските футболни рефери предрече 20 титли при ветераните за „Витоша“ /Б/ и експремиера Б. Борисов

– Имате известен ръководен опит като президент на „Вихрен“.

– Да, 4 години във „В“ група. Считам, че тук ръководството на клуба се е окопало като в непревземаема крепост и който влезе там, губи връзка с външния свят. Имаме доказани специалисти, макар и в пенсионна възраст, като Борис Николов, Йордан Попмихайлов, също и Петър Михтарски… Хора, които са дали много за „Пирин“. 90 на 100 от треньорите в клуба са минали през Боре Николов и Данчо Попмихайлов. Трябваше да се ползват тези хора. Другият момент – да, имаме отлични футболисти, дали много за други наши и чужди клубове и националния отбор, говоря за президента Станислав Манолев, Светослав Дяков, Николай Бодуров, Петър Занев… Но тук трябваше да се разделят ролите. Защото ролята на техническия директор няма нищо общо с футболните ти качества. Добрият ръководител трябва да бъде първо педагог, психолог, организатор, човек, познат на обществеността, не само на футболните запалянковци, защото това е обществена дейност, има хора, които си лягат и стават с мисълта за „Пирин“. „Пирин“ не е клуб, „Пирин“ е институция. Когато през 1973 г. се осъществи мечтата на хиляди привърженици с влизането в „А“ група, стадионът пращеше по шевовете, нямаше места – нито седящи, нито правостоящи. Сектор „Бадемите“ /б.р. – баирът над стадиона/ също беше пълен с хора. Не може с лека ръка този клуб да се остави на двама незрели в организаторската област и да чакаме успехи.

Като председател на Съдийската комисия на БФС

– Какво предлагате?

– Задължително трябва да има колективен ръководен орган, изграден от специалисти. Наблюдавам и школата. Доста години е с много слабо представяне. Не да казват един треньор, че класирал отбора на първо, трето или девето място. Аз ще класирам треньора по друг показател – колко свои възпитаници е извел до първия отбор? Има ли перспективни деца, какво прави за тях, допълнителни тренировки ли, какво? Няма я връзката с младите. Моите уважения за това, което дават на терена и Занев, и Бодуров, а преди Манолев и Дяков, както и голяма част от останалите им съотборници, които са над 33 години. Прощавайте, но не виждам кадри отдолу. Става една смесица от ветерани с прехвърлили зенита си безперспективни състезатели. И какво правим? Ще кърпим всяка година „Пирин“ да остане в групата. Ако трябва да се слезе и във Втора лига, да се сложат млади момчета и след 1-2 години, като се върнем в елита, да се знае, че сме тим, който е играл финали за купата на България и от него са треперили и ЦСКА, и „Левски“, и кой ли не. Побеждавали сме всички на нашия терен.

Заедно с легендата на родната борба Ал. Томов, екснационала В. Димитров, треньора на ХХ век Д. Пенев, доц. Ст. Капралов и героя от САЩ-94 Пл. Николов / отдясно наляво/ на откриването на учебната година в ЮЗУ „Н. Рилски“.

– Доста хора коментират, че тенденциозното съдийство в началото на сезона е дало тласък на лошата серия и е ускорило кризата?

– Нашите съдии смятат още, че електронната система ВАР ги спасява от разочарованието. Главен рефер да чака 5 минути какво ще му каже ВАР… Това е много време. Аз специално съм с резерви към този – ВАР ли е, цимент ли е, тухли ли е, може би е български, не знам, но има наистина циментови колеги съдии, които по мое време в Съдийската комисия нямаше да намерят място в професионалния футбол. Да ходят да си свирят при аматьорите, ако и там не ги бият, разбира се. Да, ощетени сме от съдийството. На стадион „Христо Ботев“ със съдии са идвали и „Левски“, и ЦСКА, но когато тръгне пиринската вълна, арбитърът колкото и да е черноглед, изнася мача на ниво. Друг е въпросът, че в момента нашата благоевградска съдийска колегия страда в кадрово отношение. Какво имаме нагоре? Кой? Ивайло Стоянов, когото сега го вадят от международниците и върви стремглаво надолу.

– Защо се случва така?

– Защото няма конкуренция в нашата област. Когато бях председател на Съдийската комисия към БФС, Пиринско бе представено в професионалния футбол от Христо Ристосков, Ивайло Стоянов, Иван Бабанов, Ивайло Червилов, Стефан Апостолов, Стойко Гърчев, Крум Стоилов, Емил Вангелов, Николай Марков, Мирослав Максимов, Велимир Миленков, да не ги изброявам всички. В „А“ група имахме две тройки.

– Тогава нямаше ВАР, за добро или за лошо?

– Електронната система върши отлична работа, когато се установява дали е отбелязан гол, или топката в игра ли е. Но как се определят засади с 1 сантиметър – и това забавяне на решението всява недоверие, защото няма мигновеност. 5 минути седим и чакаме. Става като в Националната баскетболна лига на САЩ и Канада – реклами, когато състезателите седят и почиват, а има шоу за публиката. В баскетбола е добре, но във футбола се изпуска емоционалната част. Хората се тревожат, яд ги е, псуват… И като има такива почивки по 3 минути, те ще изкарат до среднощ на терена. Ами където няма осветление, какво правим?

– Собственикът на орлетата Пол Белогур дойде с голям ентусиазъм, инвестира доста пари, но защо толкова бързо се отдръпна и тръгна да продава клуба?

– Който прави сиренето, у него е и ножът. Той е собственикът, негови са парите. Аз говоря за спортно-техническото ръководство. За спонсора не мога да кажа нищо, защото той дава лични пари. Решението за Благоевград беше прекрасно, но като няма резултат, Белогур не може да влезе и да играе. Трябваше да събере бившите треньори, деятели, от тези срещи да се направи голям екип, а не двама да колят и бесят. Знаете как е в по-големите клубове. Да, показва се Сираков, но зад него има хора, които са в управителен съвет. Те обсъждат и премислят, а Сираков излиза и съобщава решението. Тук трябва да се съберат хората, които могат и знаят, а не такива, които само дават акъл и отстрани се подхилкват, защото „Пирин“ не е нито на Жечев, нито на Хикс, Игрек или Зет. „Пирин“ е институция и никой не може да си експериментира с нея, да идва и да се учи тук. Моите уважения към предишния старши треньор Красимир Петров, но го водят в „Пирин“ без диплома за Първа лига и с нулев опит като наставник на такова ниво, отнякъде си пристигнал, и за да е старши треньор, му слагат в екипа Васил Петров, защото има Про лиценз. Все едно аз да взема за преподавател човек без диплома. Смешна работа. И сега тази бърза смяна. Пак се бърза. Без никакво отношение към Христо Янев. Да, справи се успешно в ЦСКА, когато бяха във „В“ група. Но в Перник работи 2 години във Втора лига и го освободиха за слаби резултати. „Миньор“ беше вечният кандидат за елита в началото на сезона, а после – 6-7-о място, не коментирам. А ние сме на предпоследно място и имаме слаби резултати. Дано съм лош пророк, но слаби резултати на футболистите и слаби резултати на треньора – работата ми понамирисва.

– Преди 3 години в „Пирин“ дойде северноирландски специалист, който също не впечатляваше с визитката си. Вкара отбора в елита, но през погледа на времето правилно ли беше неговото назначение?

– Тогава тимът щеше да влезе и с друг треньор. Въпросът е, че после все говорим дали няма да изпаднем. Всяка година е на последен валс и треперим, треперим. Пожарни треньори, пожарни моменти. Пристига Хикс, в случая северноирландецът Уорън Фийни, и давай тука Бококо, Мукоко, имаше разни попълнения, някои не знаеха и топката да спират. Голяма болка е в ниската успеваемост в школата. От 200 деца я влезе един в първия тим, я не.

– Сериозен проблем е, че най-добрите подрастващи бягат още на 12-13 г. в големите клубове.

– Да, запознат съм, обаждали са ми се хора. Техните деца отиват в „Славия“, „Левски“, ЦСКА… Какви са техните условия, нямам представа. Но май се работи по съвсем друг начин. Защото основата на клуба е детско-юношеската школа. Когато бях президент на „Вихрен“, пипнахме здраво школата. Съгласих се да поема клуба, при условие че спираме таксите за подрастващите. Родителите не са с едно и също финансово състояние. Един футболен клуб ако не може да си издържа децата и треньорите, то що за клуб е?

– „Пирин“ открито подкрепи Димитър Бербатов в президентската битка за БФС с Борислав Михайлов, изигра ли това негативна роля за клуба?

– Бербатов е легенда за нашия град, както Михтарски и Андонов, които спечелиха бронзови медали от световното първенство в САЩ-94. Тримата са почетни граждани на Благоевград. Димитър ни прослави като футболист, уважавам го безкрайно, много близки сме и с родителите му. Как ще коментирам неговата кандидатура за президент на БФС? Като човек, който 35 г. е бил около Иван Славков, считам, че трябваше да коментира този момент с Борислав Михайлов. Защото Боби Михайлов в продължение на два мандата беше вицепрезидент на Иван Славков, преди да го наследи на поста. Иван Славков водеше Боби Михайлов на всички Изпълкоми на УЕФА и ФИФА. И ето, дойде си време Михайлов да бъде избран от конгреса, но със запазване на отлични взаимоотношения. Както и аз подадох оставка веднага като председател на Съдийската комисия, но с Михайлов се уважаваме. Като вицепрезидент за един мандат, Бербатов с неговата обективност, желание за работа и промени става президент, но вече с опит, организационен и всякакъв. Това е моето лично мнение. За първи път го изказвам, защото дойдохте да разговаряме за „Пирин“ и стигнахме и до президентския пост в БФС. Мнението ми не е меродавно, не съм корифеят във футбола, но все пак съм бил един ръководител, и то не на малко звено, което сега е пак в устите на хората от началото на сезона.

– Какво ще спечели „Пирин“ от евентуално избиране на Бербатов за президент на БФС?

– Той може да гледа от трибуните, но как на терена ще стане по-добре, ако ние не си вземем необходимите мерки? Да, може в някои отношения да затегне нещата по съдийството. Тогава ще се съобразяват малко, дали ще си разиграват коня някои рефери, които след това са наказвани, но Батето казваше – след дъжд качулка. По мое време готвехме един арбитър за международен. Получи наряд за мач между „Марек“ и ЦСКА в Дупница. Тогава беше вкаран гол с ръка, като онзи на Марадона в Мексико-86, а само главният съдия и единият страничен не видяха нарушението. Четвъртият съдия тогава не можеше да се намесва, нямаше я тази техника. Сега са като извънземни и през цялото време поддържат връзка. Още на първото ни заседание обявих, че неговото издигане за международен рефер приключи. Късно е, либе, за китка. Не го отстраних, но 3 месеца не свири в професионалния футбол. Тогава ранглистата беше отворена. Какво значи ранглиста, нима мачът от „Б“ група между „Спартак“ /Плевен/ и „Дунав“ е по-малко труден за ръководене от срещата на лидера в „А“ група с последния? Като запишем тези 15 или 18 човека за ръководещи в елита – и те се смятат за богопомазани. Промених ги на ръководещи в професионалния футбол. Бяха близо 60. Когато сбъркаш, отиваш и се нареждаш на опашката. А ред трудно ще ти дойде, даже и за „Б“ група. Това е пътят – конкуренцията. Унгареца Виктор Кашай нито го знам, нито го познавам. Но българския манталитет български председател на Съдийската комисия не може да го разгадае, а чужденец – да не говорим. Това не е Унгария, там порядките са други. Кашай, прелитайки над България, командва българското съдийство. Няма го тук, по терените.

– „Пирин“ играе редовно в шампионата на ветераните. В отбора са имена като Иван Цветков, Иво Тренчев, Станислав Бачев, Радослав Митревски, Костадин Марков, Радослав Бачев, Димитър Коемджиев… Много силен отбор, но всяка година стига до зоналния финал, където губи от „Витоша“ /Бистрица/ с капитан Бойко Борисов, който вече е 6-кратен шампион за ветерани. Не се ли наигра този човек?

– Предполагам, че тази хегемония ще спре, като станат 20 пъти шампиони. На 20-ия път съм сигурен, че ще свали фланелката господин Борисов – и живи и здрави. Понеже ми спомена тези имена, защо Иван Цветков е скаут в „Лудогорец“, а няма място тук, в „Пирин“? Ами баща му, Петър Цветков, също бивш голям футболист на орлетата и треньор. Трябва тотална смяна на мисленето на тези, които са ръководители на клуба в момента. Който разсъждава пораженчески, той го пренася и на футболисти, и на публика. И тази година ли ще е така – да не изпаднем, и онази година ли, и така лека-полека привържениците изчезват от трибуните. Пиринци ги няма почти, останали са 300-400 човека. Артистите като не могат да играят за това, за което получават пари, какво става? Стига с това „аз съм футболист“. Ти си работник, като този в завода, във фирмата, като шофьора. Получаваш си възнаграждението за работата, която вършиш. Стига с това галене „аз съм футболист навсякъде“. Не си изпълняваш нещата – изчезваш от хоризонта. Ако им дишат във врата от школата, ще остават на допълнителни тренировки.

– В неделя има честване на 100-годишнината на футбола в Благоевград. Поканен ли сте?

– Да, за което благодаря. Господин Капчин дойде и лично ме покани. С удоволствие и вълнение ще отида, защото от дете до мъжкия тим съм бил състезател на „Пирин“. Пожелавам на „Пирин“ през тази 100-годишнина на футбола в Благоевград да не се върне пак в по-долна група и да почнем 101-ата пак отдолу.

Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ   



Подобни новини

1 Коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *