Пътуване към себе си! Eми Канайкова в 30-годишното съзряване от бутик „Калифорния” до галерия „Еме”: Осъзнах, че не мога да живея другаде освен в Благоевград, изкуството не е да се складира, а наслада за душата

Преди месец и половина бизнесдамата Еми Канайкова изненада благоевградчани и напук на Ковид изолацията от година насам, която направи хората почти арестанти в домовете им, отвори в центъра на Благоевград частна галерия, чието откриване събра огромна публика и се превърна в едно от запомнящите се културни събития на годината в областния център на Пиринско. С прохождащата галеристка разговаряме за смелостта й да се впусне в новата авантюра, за пътуванията й по света и важните неща в живота.

• Еми, смяташ ли, че Благоевград има потребност от частна галерия? Преди теб мнозина се опитаха да  направят същото, но ентусиазмът им бързо бе охладен и просъществуването им не трая дълго.
• Да, така е, но си мисля, че нещо куца, нещо липсва в подхода на организиране на мероприятията, на събитията, и те не достигаха до широката публика. Аз ще се опитам да го направя и мисля, че имам потенциала да успея.
• Не се ли притесняваш, че няма да можеш да си избиеш дори наема в ценъра на града, за печалба дори не говоря…
• Правя го със сърце и с любов. Не гоня да избия инвестициите, достатъчно ми е да влязат деца, млади хора, ценители и да си насладят сетивата. Не е задължително да се купи, изкуство не се купува всеки ден!

ФИЛОСОФИЯТА МИ ЗА ПЪТЯ НА ПРОМЯНАТА НА ОБЩЕСТВОТО Е ДА ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА ДА ПОЗНАВАТ И ЦЕНЯТ ИЗКУСТВОТО.

Това е и концепцията на тази галерия – да бъде културно средище за общуване, малко арт пространство, което да се превърне в място за приятелски срещи, разговори  и наслада от изкуството в различните му форми.

• Имаше бутик за дрехи, който изненадващо затвори след близо 30 г. работа, за да станеш галерист, какво те провокира да го направиш?
• Хората се пренаситиха на вещи, презадоволени са с дрехи, бижута, обувки… И въпреки че дори по време на пандемията не страдах от липса на клиенти, реших да се насоча към изкуството, защото виждах, че то липсва на града. Липсваха истински арт събития, които да обединяват творците от различни сфери и почитателите. Благодарна съм на всичките си клиенти, които през изминалите 28 г. идваха да пазаруват при мен, а после го правеха и децата им. Когато затворих магазина си, много от тях продължиха да ми се обаждат, искаха консултации… Затова малката вътрешна зала на галерията реших да е за аксесоари и бутикови неща. Но да се върна на малкото арт пространство, което направих, целта ми е то да се превърне в магнит за хората и да възпитава добрия вкус.
• Юли не е най-подходящият месец за откриване на частна галерия в град, който не е водеща туристическа дестинация, защо избърза и не го направи през есента, когато градът е по-пълен и няма толкова отпускари?
• Вярно, че това не е най-подходящият сезон за такова начинание и въпреки че не рекламирах достатъчно, да не кажа изобщо, намерението си и събитието в социалните мрежа, дойдоха страшно много хора на откриването. Като гледах после снимките, виждам приятели, с които сме заедно от 30-40 г. Доказани и поддържани във времето приятелства, които останаха непроменени и чисти въпреки кризите, пандемията и житейските уроци, които всеки е получавал.
• Кое те провокира да отвориш точно галерия? – Самата ти колекционер ли си?
• С ПОКОЙНИЯ МИ СЪПРУГ ЗА ВСЕКИ ПРАЗНИК СИ ПОДАРЯВАХМЕ КАРТИНА – ЗА ВЕЛИКДЕН, ЗА КОЛЕДА И Т.Н., И ЗА 29 Г. СЪВМЕСТЕН ЖИВОТ СМЕ СЪБРАЛИ ЕДНА КОЛЕКЦИЯ, КОЯТО АЗ МНОГО СИ ХАРЕСВАМ И ОБИЧАМ. И ТОВА СЪЩО БЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ИСКАМ ДА НАПРАВЯ ГАЛЕРИЯ.

Щеше ми се на тези картини да вдъхна живот, да се показват, да радват и други хора, не да стоят удома, някои опаковани. Изкуството не бива да се складира, а да доставя удоволствие и наслада.

• Ти самата продължаваш ли да купуваш изкуство?
• Да. Наносих се на дрехи и бижута и вече търся смисъла на живота в духовното. Всъщност от дете се интересувам от изкуство, още преди да познам съпруга си, се движех в среди на художници, музиканти, на хора творци. Той обаче ме научи да забелязвам детайла, малките неща, които правят големите. Боби страшно ми липсва, вече пета година неизменно всяка събота съм на гроба му и му благодаря за всичко, което беше, за връзката ни, духовната, която бе много силна и продължава да я има, за уроците, които ми даде… Пътуванията ни из цяла Европа и по света много ме обогатиха. Повтаряше ми, че ходенето по плажовете е губене на време, че богатството е в общуването с изкуството, във взирането в детайлите на творбите на великите майстори като Веласкес, Франциско Гоя, Микеланджело… И аз попивах тези уроци. Сега мога да отида където пожелая по света да щракам с пръсти, но искам да правя смислени неща.
• Съпругът ти Боби Канайков ли е големият ти учител в живота?
• Да, и ме водеше много мъдро, по библейски кротко ме промени, без да настоява, без да се налага, само като ми показва. Щастлива съм, че срещнах точния човек, който да ми разкрие пътя към промяната, към взаимопомощта, че няма смисъл от конфликти и омраза, да не се засягам от клюките, които съпровождаха връзката ни, особено в началото.

АЗ СЕ ДРАЗНЕХ ОТ ХОРСКИТЕ ПРИКАЗКИ, А ТОЙ МЕ КАРАШЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМ СПЕЦИАЛНА, КАТО МИ ПОВТАРЯШЕ, ЧЕ ВАЖНИ СА САМО ОТНОШЕНИЯТА ПОМЕЖДУ НИ, НЕ ДУМИТЕ НА ДРУГИТЕ.

И благодарение на него днес аз съм над тези неща. Пак ще повторя – че съм благодарна на Бог, че ме срещна с този човек, и за всички дребни, но важни неща, които осмислят живота ми. Богата съм с впечатленията от многобройните ни пътувания. Като всяка суетна жена често се е случвало, като пристигнем някъде, погледът ми да се залепи на витрините, а той кротко ме повеждаше първо към музеите и галериите, а последния ден оставаше за шопинг. Не знам как се случваше, но го правеше много мъдро и ненатрапчиво.

• Не се ли опасяваш, че за да поддържаш това арт пространство, ще си само на загуба?
• Имам опит в търговията и не се притеснявам. Господ гледа и помага, а когато нещо е направено разумно, няма как да се случи такова нещо. Замислила съм го като място, на което да се случват различни културни събития, като представяния на книги, арт конкурси с награди, не само изложби, за които между другото до Нова година графикът вече е пълен. Мисля, че Благоевград е длъжник на художниците.

– През последните години правиш много благотворителни инициативи, без да се афишираш…

– Една от забележките ми към мен самата е, че не трябва да правя толкова компромиси. Иска ми се останалите да знаят, че може и да съм добър човек, но това не означава, че съм глупав човек. Поставила съм си задача в новото си начинание да съм безкомпромисна и професионално да подхождам към ангажиментите, не емоционално и на приятелска основа. С гилдията на художниците сме в близки приятелски отношения от 40 г. и ми се ще да не се влияя от сантименти в работата си. Аз съм свободна да правя това, което ме прави щастлива, и едно от тези неща е тази галерия. И в тази връзка съм изключително благодарна на този талантлив млад артист, художника Пламен Ковачев, че прие предизвикателството да ми помогне да осъществя мечтата си за галерия.

– Но защо в Благоевград? Можеше да я направиш на всяко друго място, много по-оборотно за продажба на изкуство?

– Милея си за Благоевград, защото тук е моето място. ПРОБВАХ ДА ЖИВЕЯ В СОФИЯ И НА НЯКОЛКО  ДРУГИ МЕСТА, НО НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВА. НЕПРЕКЪСНАТО МЕ ТЕГЛИ НАСАМ И СЕ ОТКАЗАХ ДА СЕ ИЗМЪЧВАМ.

Искам да направя нещо в Благоевгрпад, за да съживя духа и потребността на хората от естетика и изкуство. Имаше го този дух преди 30 години, но изчезна, не знам как и защо. Спомням си за него с носталгия, но само със спомени нещата няма да се променят, трябва да се действа. С малки крачки като тази галерия, а  ако и друг направи нещо подобно, ще бъда щастлива. Всъщност идеята за това пространство се зароди преди 2 г., коментирала съм я с приятели творци, но никой не я приемаше присърце. И съдбата се намеси със срещата ни с Пламен, когото познавам от дете. Дори не знаех, че рисува, до общата изложба за 24 май в общинската галерия, където за първи път участва, и творбата му ме дръпна като магнит. Разказах му за идеята си, той повярва в мечтата ми и ми помогна тя да се случи по възможно най- елегантния начин. Остави сърцето си тук, затова и първата изложба е с негови творби, а те са на световно ниво, и съм изключително щастлива, че предизвика огромен интерес и в чужбина, за него ми пишат и разпитват приятели от Ню Йорк, Чикаго, Париж… 

• Не си изкуствовед, на кого  ще се доверяваш в избора на автори, които ще представяш  в галерията си?
• Пространството е камерно и мен самата подобни места в Европа винаги са ме привличали с духа си, но аз съм любител, не съм професионалист, затова  Пламен Ковачев винаги ще е номер едно като коратор и човек, с когото да консултирам събитията, които да се случват на това място. Разбира се, ще разчитам и на останалите си приятели художници. Аз съм се занимавала с фотография, на времето имах видеокамера, когато тази техника бе изключителна рядкост у нас, и много често ме канеха да снимам сватби и семейни тържества. И тази любов и стремеж за перфектния кадър си остава за цял живот. Мисля, че успях да събудя артистичния дух в този град и съм щастлива от това. Не всички следят само намаленията по хранителните вериги, има хора, и аз познавам такива, които следят новостите в сферата на изкуствата.
• За какво съжаляваш в живота си?
• Абсолютно за нищо. Ако мога да го изживея втори път, бих го изживяла по същия начин и да направя същите избори.
• Кои неща смяташ за най-важните?
• Здравето, близките и приятелите. Но на първо място е любовта към Бог! Той е с нас и в нас и всеки ден Му благодаря, че съм жива, здрава, че имам щастието да виждам изгрева и залеза… Спокойна и щастлива съм, когато близките ми хора са добре, тогава и аз съм добре.
• За какво мечтаеш?
• Да изчезне злобата и ненавистта и отношенията между хората да са хубави и изпълнени с любов. Да се заличат негативните коментари и мисли, защото всички беди на човечеството са резултат от нехуманно отношение помежду им, към близки и роднини, унищожаване на природата и преклонение пред материалното. Хората трябва да се обърнат към духовното.

СМЯТАМ, ЧЕ НА ВСЕКИ Е ДАДЕНО СВИШЕ ОСЪЗНАВАНЕТО И КОГА ДА СЕ СЛУЧИ, ЗА ЖАЛОСТ НЯКОИ ЧАК НА СМЪРТНИЯ СИ ОДЪР РАЗБИРАТ БЕЗСМИСЛИЕТО НА МАТЕРИАЛНОТО. Може би всичко, което съм видяла при пътуванията ми по света, ме е обогатило и научило да ценя духовното.

• Има ли място в света, което изключително те е впечатлило при многобройните ви екскурзии?
• Да, Божи гроб. Беше последната ни екскурзия заедно с мъжа ми. Той мечтаеше да отидем там и въпреки че вече беше болен и му костваше големи физически усилия, заминахме. Не знам защо по- рано не сме го направили, явно така е било писано. Случи се през 2010 г.,  минахме по стъпките на Исус по всички библейски места и стигнахме до Божи гроб. Това е най-вълнуващото изживяване в моя живот! Не може да се опише, разтърсващо, емоционално, и пожелавам на всеки да го изживее.
• Спомена, че имаш солидна колекция от картини, има ли сред тях такава, с която не би се разделила и не би продала никога?
• Да. Тази картина е много голям сантимент за мен, защото е последната, която с Боби избрахме заедно. Когато я сложихме на стената, емоцията бе много силна, лицето на мъжа ми, който тогава вече бе на легло, светна и до последния си ден той се радваше на тази картина. Казва се „Звездно небе“ и е на благоевградския художник Антон Гошев. Не бих се разделила с нея за нищо на света!
• Какво те прави щастлива?
• Свободата да правя каквото обичам.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА