Тук всеки посетител е източник и консуматор на информация, даваща възможност приятното да се съчетава с полезното в живота
Неотдавна по радиото бе излъчено предаването „На раздумка под Байкушевата мура“. Едно предаване, което силно впечатли цялото население на Югозападна България.
Голяма част от хората се върнаха във спомените за начина, по който хората контактуваха преди 50-100 години. Във времето, в което нямаше електричество, интернет и Фейсбук, а единственият начин за обмяна на информация беше личният контакт – раздумката. И все пак животът беше щастлив. Много песни, много смях имаше сред населението, което и сега дава основание с носталгия да се връщаме в годините, които сме живели като деца.
Ще се постарая да възпроизведа тези моменти от живота ми в детството, които не само ме свързват с тематиката на „раздумка под Байкушевата мура“, но и да осъществя една логична връзка между тази раздумка и онези, които са осъществявали нашите бащи и деди.
Раздумката – това е една тема, разкриваща възможността на хората да намерят разковничето, с което да решават големите си проблеми и да оставят следа от своя живот.
Връщайки се в моето детство, си спомням как вечер се прибираха от тежък труд родителите ми. Жените оставаха да готвят вечеря, да приберат децата, да издоят кравите, а мъжете отиваха на раздумка. Мястото, в което се събираха по онова време, беше селската кръчма.
А каква бе именно раздумката в кръчмите? Тя бе породена от потребността на всеки човек да живее по-добре, по-смислено, по-богато. И в този порядък на нещата кръчмите в селото започваха да никнат като гъби. Това бе в резултат на потребността цялото население вечер да може да се приюти и да сподели своите потребности, които през деня е посрещнало. Във всяка махала на селото имаше кръчма. Например в Керкеска махала на с. Шишковци бе кръчмата на Яне Кацарски с култовото име „Бункера“. В близост до нея, но в друг район, бяха кръчмите на братя Ризови. Срещу тях, от другата страна на главния път, беше кръчмата на Георги Дойчинов, където всяка събота и неделя се навиваха пружините на ръчен грамофон, идваха хора и цялото население отиваше на хорото. Големите играеха на първи ред, а малките след тях учеха стъпките на селските хора и ръченици. В непосредствена близост беше кръчмата на Никола Дранжалов – „Чайка“, само на 100 метра бе кръчмата на Григор Каралеев, а до жп гарата бе кръчмата на Харалампи Каралеев.
Така в кръчмите за кратък период от време се вземаха сериозни решения, като например изграждането на голямо училище в селото. Тогава в резултат на задружните усилия на хората и под ръководството на мъдрия учител Андон Виячев този проблем беше решен. Този дарител и благороден човек даде от своите лични спестявания 2 000 000 лева (сума, с която е можело например да обиколи половината земно кълбо на екскурзии), за да може децата на селото да учат в удобни класни стаи и да продължат достойно своето образование във висшите учебни заведения в България и в чужбина.
Освен училището, на раздумките се взимаха решения и за други важни за селото дейности, като изграждане на жп гарата, което също даваше основание да се подобряват връзките на населението с големия окръжен център гр. Кюстендил. На доброволни начала и с усилията на цялото население се изграждаха много други обекти, каквито са напоителните канали „Драговищица“ и „Струма“.
С активното участие на цялото население беше изграден и пътят за Република Сърбия, който минава през центъра на селото, и какво ли още не… Така беше изграден и стадионът през 1956 г. с активното участие на цялото население. Той се построи без участие на държавата, а сега стои като ням свидетел на този задружен начин на живот, сплотеността и силата, която е давала основание да се решават всички проблеми, стоящи пред селото.
Наред с големите проблеми, касаещи всички хора на селото, в часовете на раздумка се решаваха и личните проблеми на хората. Те споделяха своята мъка и радост, обсъждаха къде и как да работят през следващия ден, за да изкарат прехраната на децата си, как да изорат землищата и нивите си, как да облагородят дърветата си и лозовите си насаждения и как да си помагат в решаването на своите проблеми.
В детството силно ме е впечатлявало също взаимоотношенията между съседите. Жените почти всяка вечер се събираха на седенки в различни семейства, където вършеха своите работи по везане, плетене, предене и др. Заедно с това всяка поотделно споделяше преживяното през деня. На тези седенки освен че се утвърждаваше дружбата и помощта, се осъществяваше и обмяна на опит, а потърсената помощ беше получавана всеотдайно при споделените радости или мъка.
Тази достоверна истинност, тази раздумка, която водеха нашите бащи и деди, която беше толкова потребна и нужна за тях, сега е изместена от телевизори, радио и интернет. Може би това е основната причина тази възможност за пряк контакт между хората да отслабне в днешните времена.
Интелектуалната общественост на с. Шишковци намери благоприятна среда за възстановяване на онази добродетел, която беше в миналото и с носталгия е търсена в настоящето. Живият контакт по време на раздумката нека да придобие нова по-съвършена форма, при която да бъдат поставяни обществените проблеми, необходими за решаване от обществото и в полза на обществото. Нашето сдружение в с. Шишковци с патриотичното име „Възход“ цели да възстанови и обогати тези форми на общуване и вземане на решения, които са съществували преди 50-60 години и са показали своето значение в живота на населението. Съвсем актуално звучат проблемите в селото за съхраняване на жп гарата и превръщането й във действащ арт център, довършване на канализацията, нов водопровод, преустройството на Яглевата къща в етнографски музей, преустройството на бившето сиропиталище в старчески дом и други.
Както преди, така и сега целта е да се създаде една нова предпоставка, нова култура в хората, нова потребност да оставят трайни следи на поколенията. Чрез активното си участие в изграждане и подобряване на своя начин на живот да съдействат при решаването на всички организационни проблеми на селото.
Само със задружни усилия, с пряк разговор между хората, с раздумка в съвременния смисъл на тази дума, с възможностите и желанието на всеки човек се създават предпоставки, които да дават основание всеки всеотдайно и активно да участва във всяко обществено мероприятие. Нека всеки човек да загърбва личните си интереси пред обществените, да гарантира обществения напредък и благосъстояние както на цялостния живот в родния си край, така и в цялата наша страна България.
МИЛЧО СПИРОВ, 91 г.,
с. Шишковци
