Разлог сведе глава пред героите и жертвите на Кръстовденското въстание – една от най-драматичните и величави страници в историята на града и неделима част от Илинденско-Преображенската епопея. С почетно шествие, полагане на венци, цветя и заупокойна молитва жителите и гостите на Разлог почетоха паметта на онези, които преди 123 години поставиха свободата над собствения си живот.
На 14 срещу 15 септември 1903 г., когато Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден, избухва въстанието в Мехомия, днешен Разлог. Градът се превръща в един от центровете на въстаническите действия, а щабът е установен в Хаджиевата къща, откъдето тръгват първите въстанически действия. Цената, която Разлог плаща за свободата, е жестока – близо 100 изпепелени къщи, 40 души, осъдени на затвор, и 42-ма загинали синове на града.
Паметта пази имената на братята Иван и Петър Юрукови, братята Димитър и Костадин Кулини, Никола Димитров Юруков, Георги Иванов Трамбев, Костадин Пулин, както и на войводите Мирчо Кипрев Максев, Георги Кондев, поручик Владимир Каназирев, Петър Лачин, Атанас Чилев, Миладин Найденски, Димитър Ботков, Благой Даскалов, Петър Каназирев и Минко Колевичин.
Особено силно място в историята на Кръстовден заема съдбата на Магделина Юрукова – разложката Баба Тонка. От дома й младите мъже тръгват към своята Голгота. Тя ги изпраща в последния им път, а когато започва сражението, стои на покрива с втренчени към андъците очи – там, където са двамата й братя и двама от синовете й. След края на боя Магделина Юрукова е първата, която отива на полесражението. Там тя – майката, носила децата си под сърцето си – трябва да затвори очите им завинаги.
С дълбока признателност Разлог пази паметта и за други достойни българки, споделили съдбата на баба Магделина – Милана Лазе Рачева, Памфилия Кръстьо Кондева, Елена Кипре Максева, Къта Благо Даскалова, Райна Николова Каназирева и Фидана Благо Жегова.
В памет на героите, загинали по време на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903 г., заупокойна молитва отслужи свещеноиконом Янко Русков в съслужение с отец Димитър Белчин.
В знак на признателност към героизма и саможертвата на участниците и жертвите във въстанието венци и цветя бяха положени пред паметника на П.К. Яворов, пред паметника на Магделина Юрукова и пред параклиса „Св. Димитър“, където в общ гроб са погребани загиналите въстаници – сред тях 16-годишно момче и мъже в разцвета на силите си.
Венци и цветя положиха кметът на община Разлог Красимир Герчев, Иван Димитров от името на Общински съвет – Разлог, кметове на населени места, представители на общински структури, социални услуги, Исторически музей – Разлог, читалища, училища, пенсионерски клубове, Националното хайдушко движение, Ротари клуб – Банско-Разлог, политически партии и организации, признателни жители и гости на града.
Поклон пред паметника на своята прабаба Магделина Юрукова направи и нейната правнучка д-р Лиляна Жегова.
Водещ на тържествената церемония беше талантливият Неофит Крайнов, трио „Магдена“ трогна до сълзи с песента „До три ми пушки пукная“, духовият оркестър към читалището в Разлог съпроводи ритуала.
В словото си кметът на община Разлог Красимир Герчев подчерта, че 123 години по-късно Кръстовденското въстание продължава да бъде не просто историческа дата, а памет, завет и дълг.
„Всяка година на 15 септември Разлог свежда глава пред една от най-величавите страници в своята история – 123 години от избухването на Кръстовденското въстание – неизменна част от Илинденско-Преображенската епопея – каза в словото си кметът. – То, както Илинденско-Преображенското въстание, не постига непосредствената си цел – свободата на родината. Но Кръстовден, заедно с Илинден и Преображение постигна нещо безсмъртно.
Показа на света, че българите в Македония и Одринска Тракия не са се примирили с робството. Че са готови да жертват живота си в името на свободата, честта и националното си достойнство. Че има ценности, които стоят по-високо от самия живот.
Затова 123 години по-късно Кръстовден не е само историческа дата. Той е памет, завет и дълг да бъдем достойни наследници на онези, които предпочетоха свободата пред покорството“.
ИВАН ИВАНОВ
