„Скъпи приятели, от 2015 г. с партньора ми Лонг търсим сурогатна майка, която да ни роди дете/деца. Живеем в Нова Зеландия, където еднополовите семейства са узаконени, както и отглеждането на деца в такива семейства… Ще се радваме, ако познавате жена, която би имала интерес да помогне, да ни свържете. Искрено благодарим на всички ви прочели и на тези, които се отзоват!“ Необичайната молба се появи в социалната мрежа. Неин автор е 38-годишният българин Ник Георгиев от Плевен, бъдещ доктор на философските науки по информационна сигурност в Окландския университет. Живее в Нова Зеландия от 2011 година.
„Стабилни сме физически, психически и финансово и имаме подкрепата на родители и приятели в това начинание“, уверява Ник в мрежата и споделя, че в Нова Зеландия има много деца, родени с помощта на сурогатна майка.
Българинът се оказва модератор на форум за кандидат-емигранти в Австралия и Нова Зеландия. Завършил е магистратура по управленски информационни системи в САЩ и е инженер в един от световните гиганти за софтуерно осигуряване. Партньорът му – 41-годишният тайванец Ю-Лонг Шу, работи като домакин в кетъринг компания.
„Не сме от типа двойки, които си падат по партита, алкохол и разврат, което за съжаление е насаждан стереотип в по-затворените култури, визирам също България“, подчертава Ник.
Той разказва без притеснения за живота си и за своята еднополова връзка. Твърди, че семейство от двама бащи може пълноценно да отглежда дете в Нова Зеландия. Предупреждава, че сурогатството там не е пазар, а е дарителски жест и е строго регламентирано. При съмнения за превръщането му в сделка, майката я грози затвор.
Законът разрешава сурогатната майка да бъде обезщетена за разходи, пряко свързани с бременността – допълнителна медицинска грижа, дрехи, но не да й се плащат сметките, храна и пр. Ник обаче не крие, че с Лонг са готови да платят за сурогатна майка в държави, където това не е забранено.
Пред OFFNews Ник разказва за живота си у нас и в Нова Зеландия и мечтата да има дете заедно с партньора си.
Как се запознахте с Лонг и как създадохте семейство?
С Лонг се запознахме в едно от мобилните приложения за гей запознанства. Започнахме да се срещаме почти всеки ден и след около месец беше ясно, че имаме желание за нещо повече. Около осем месеца след началото на връзката решихме да живеем заедно. За около 3 месеца намерихме къща, спечелихме търг, и се нанесохме през октомври 2014-а. Бързо свикнахме един с друг и през 2015 г. се роди идеята да отгледаме деца.
И двамата с Лонг сме първородни синове в семействата ни, и въпреки че и той и аз сме по три деца, никой няма още потомство. В неговата култура децата са важни. Отделно дружим с много млади български семейства с деца и бебета и явно това също събуди у нас бащински инстинкти. Отделно не сме от типа гей двойки, които си падат по партита, алкохол и разврат, което за съжаление е насаждан стереотип в по-затворените култури, визирам също България.
Разкажи за предизвикателството да търсите сурогатна майка.
През август 2015-а се присъединихме към новозеландски форум за сурогатно майчинство. Ходим на срещи, които се организират от време на време и търсим. Има страни по света, където възмездното сурогатно майчинство е разрешено и САЩ е една такава страна. В Грузия и Украйна също е разрешено, но там законът не позволява на еднополови двойки да се възползват от сурогатно майчинство. В Камбоджа и Мексико е разрешено. В Индия и Тайланд наскоро забраниха международното сурогатство, заради проблеми между родителите и сурогатната майка. Ако можем да си го позволим, бихме го направили и за пари в страна, където това е законово регламентирано.
Каква е законовата процедура за сурогатството в Нова Зеландия?
Има закон в Нова Зеландия, който разрешава алтруистичното (безвъзмездно) сурогатно майчинство. Потенциалната майка може да дари дете от сърце, като е незаконно да търси материална облага от това. В противен случай законът предвижда до 5 г. затвор. Законът също разрешава сурогатната майка да бъде обезщетена за разходи, пряко свързани с бременността – допълнителна медицинска грижа, дрехи, но не комунално-битови разходи, храна и прочие. Идеята е майката да не изпада в по-лошо материално положение заради бременността.
Всичко се урежда с договор, който се регистрира в съда и по този начин се избягва отговорност на майката – да не се изтълкуват някои плащания като облага от прокуратурата. Отделно законово двамата бащи (в нашия случай) се записват в удостоверението за раждане и така стават официални родители. Нова Зеландия разрешава еднополовите бракове и подобни връзки като цяло са приети в обществото.
Вашите изисквания към сурогатната майка, как ще я изберете?
Уви, нямаме голяма възможност за избор, сурогатството не е пазар. Основните изисквания са: да е здрава физически и психически, да има деца (да е завършила семейството си, за да е с отслабен майчинския инстинкт към новороденото), да го направи от сърце, да ни помогне. Отделно трябва да се внимава с наследствени заболявания, генетични увреждания и т.н. Всичко трябва да се обсъди – очакванията и на потенциалните родители (нашите) и на майката да съвпадат. Не на последно място партньорът (съпругът/ата) на сурогатната майка трябва да е съгласен и подкрепящ, защото сурогатството дава отражение и на семейството на майката.
Ще има ли контакт с нея и след раждането, искате ли детето да я познава?
За контакт ще се уговорим допълнително. Има жени, които не търсят контакт, защото имат семейства и не желаят сурогатството да им се отрази. Забелязахме, че сурогатните майки в Нова Зеландия използват термина “детето излязло от мен”, а не “моето дете”. Един вид те отначало са наясно, че детето, което родят, няма да е тяхно, дори и да се ползва тяхна яйцеклетка (при традиционно сурогатство). Детето има право да познава майка си и законово, и морално. То ще знае, че ние сме родителите, които сме го отгледали и че има майка, която го е родила.
Кои са най-важните неща, на които искате да научите своето дете? Какъв би бил отговорът на въпроса – имам ли майка и защо имам двама бащи?
Децата имат нужда от грижа и любов, а трябва да бъдат научени на внимание и уважение. Има толкова неща, които още помня от това как са ме отгледали моите родители, бабите и дядовците. Как ме учеха и как ми дадоха възможности, на които други родители биха благородно завидели.
Отговорът на въпроса дали нашето дете има майка, ще бъде положителен. Във форума за сурогатство има специална тема за термини, които може да се използват за сурогатната майка (от “специална приятелка”, която го е подарила, до “tummy mummy”, коремна майчица). Ако детето се чувства комфортно, то може много лесно да обясни на връстниците си. Да не говорим, че на малка възраст няма норма и едно дете спокойно може да отговори гордо “а ти защо нямаш двама татковци?” Родителите тук учат децата си на толерантност от малки. Не мисля, че ще има проблем, тъй както с нас няма.
Вашите семейства как приемат избора ви на партньор и желанието за дете? Искали ли сте от роднина да стане сурогатна майка на детето ви?
Имаме пълната подкрепа на семействата ни и искат да сме щастливи. Съвместими сме, близка възраст, допълваме се в много отношения и имаме подобно отношение към живота. Родителите усещат това и одобряват. От роднина не сме искали да помогне. В моя случай мога да искам чак от втори братовчедки, с които не поддържаме контакт, а при Лонг културата е по-консервативна.
Какво бихте казали на хората, които не приемат начина Ви на живот и желанието ви да отгледате собствено дете?
Не искам да им кажа нищо. Искам с добър пример да им покажа, че аргументите им са грешни. Няма да споря и да влизам в конфликт с тях. Не желая да ги променя. Вярвам че времето ще ги промени. Ако успея да отгледам и възпитам дете, което по нищо не се отличава от техните (всъщност се надявам много да се отличава с разум и доброта най-малко), тогава всяка нападка ще е безпочвена.
Какво мислите за тези, които категорично и дори агресивно отричат правото на съществуване на еднополови семейства и на създаване на деца в такива семейства?
От агресията ще се браня с всякакви законови средства и ще защитавам правото на неприкосновеност на мен, Лонг и децата ни. Деца трябва да създават тези, които ги искат, способни са и са готови да ги отгледат и възпитат и да им осигурят среда. Нашите деца ще си играят с децата на приятелите ни, с децата от градината, с децата в училище. Нямам представа какво друго може да минава през главите на хората, които са против. Единственият аргумент, който повтарят до скъсване, е липсата на майка и баща. Важно е как се чувства детето в стабилно семейство, което му осигурява грижа, обич и сигурност.
В България има канали за трафик и продажба на бебета в Гърция от жени. Мислиш ли, че ако сурогатството бъде узаконено у нас, това ще спре подобни практики?
В Нова Зеландия, а и в Европа се практикува безвъзмездното сурогатно майчинство. Това се прави, за да се предпазят жените-майки. Те трябва да са напълно наясно какво правят, да са свободни от влияние, натиск или финансова нужда. Да дариш нещо е морално. Да продадеш орган или бебе е престъпление спрямо тебе.
Дори да се узакони безвъзмездното сурогатно майчинство, не вярвам това да спре трафикът на бебета, защото се съмнявам, че ще се намерят достатъчно жени, готови от сърце да дарят на всеки пожелал дете. Но в момента законът в България дори не позволява на тези, които искат да го направят било то за приятел, да помогнат или просто поради лични (нематериални) причини. Ще бъде чудесно България скоро да последва европейския пример. Да се създаде пътека за сурогатно майчинство в Семейния кодекс, така че договорно да е възможно да се впишат имената на желаещите родители в удостоверението за раждане, а не да се вписва сурогатната майка, и още по-малко презумпцията, че баща на новороденото е съпругът й.
Бихте ли крили взаимоотношенията си в страна като България? Имаш ли приятели, които са се отдръпнали от теб заради това, че си свързал живота си с човек от твоя пол?
Не сме ги афиширали публично, но и не ги крием пред приятели и познати. Лонг е моят партньор. Как по друг начин мога да представя близък мъж на моята възраст, като самият аз не съм женен (за жена)? Не мисля, че имам приятели, които са се отдръпнали от мен, но ако съществуваха, нямаше да се наричат приятели. Не крия предпочитанията си от 17-годишна възраст и близките ми хора всички знаят.
Какво мислиш за живота и душевността на българите днес?
Тясно ми беше в България и ме потискаше липсата на гражданско общество, мудната и нехаеща администрация, да не говорим за корупцията, прикритата или явна агресия, неприязънта и омразата към всичко различно.
Би ли довел детето си тук един ден и какво би му обяснил за България?
Детето има право да види всяка една страна. С Лонг бяхме в България миналата година на сватба на брат ми – цивилизована, пищна, с много приятни изненади. Танцувахме дори право хоро и Лонг се скъсаха да го снимат като единствен азиатец на сватбата. Много му хареса България и даже като се върнахме почти сериозно ми каза, че иска да се преместим в България и да отвори кафене.
Родината на детето ще е Нова Зеландия, но ще знае, че двамата му татковци са от България и Тайван. Ще го разходим из България – нека види и усети. Ще му покажа откъде е татко му и ще му разкажа за живота си, къде съм си играл, къде съм ходил, как съм лудувал на лозето на дядо…
