Първите три дни от болничните ще бъдат орязани – работодателите ще продължат да ги плащат, но в намален размер. От 1 януари фирмите ще плащат само 50% от осигурителния доход за първите три дни вместо сегашните 70%, а НОИ ще продължи да плаща от четвъртия ден нататък в размер на 80%, както е в момента. За пръв път от много време насам през 2018 г. ще има по-високо минимално обезщетение за безработица, но пък се въвежда таван на сумата за безработица и ще се иска по-дълъг осигурителен период за това право, съобщава в.“Сега“.
Предлага се обаче значително увеличение на минималния осигурителен доход на земеделците – от 300 лв. на 480 лв., което вероятно ще срещне силна опозиция от ДПС в парламента. Това са най-важните промени, заложени в проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2018 г.
„С оглед облекчаване на бизнеса и превенция на злоупотреби с правото на отпуск поради временна неработоспособност се предлага процентът, в който се определя възнаграждението, изплащано от работодателите за първите три работни дни, да бъде намален от 70 на 50% от среднодневното брутно възнаграждение“, пише в мотивите. Бизнесът от години настоява да не плаща първите три дни. Тази мярка бе въведена през 2009 г. като временна и антикризисна, но остана да действа и до днес, за да се ограничат злоупотребите и да се завиши контролът при харченето на държавните пари.
Ефектът от нея обаче отдавна се изчерпа и разходите растат, а институциите тепърва ще правят анализ, за да набележат мерки срещу фалшивите болнични. Добри и лоши новини има при обезщетенията за безработица. Минималното дневно обезщетение се вдига на 9 лв. при 7.20 лв. сега. Въвежда се обаче и максимално дневно обезщетение – от 74.29 лв. дневно. То е определено на базата на максималния размер на месечния осигурителен доход и няма да ощети останалите без работа у нас, уверяват от НОИ.
От мотивите към законопроекта обаче излиза, че целта е да се сложи таван на парите, които получават хората, работили в чужбина. Техният брой напоследък расте и в момента обезщетението им у нас не е ограничено. „В тази връзка липсата на ограничение в размера на паричното обезщетение за безработица води до значително увеличаване на изразходваните средства от фонд „Безработица“ и създава условия за неравнопоставеност между реципиентите на това осигурително плащане“, пише в мотивите. Към юни българите, работили в чужбина, които получават обезщетението си у нас, са 2025 души.
Средно те вземат по 1259 лв., което е в пъти по-високо от средното обезщетение за безработните у нас. Предлага се и друга рестрикция за обезщетението за безработица – от догодина ще е нужно човек да се е осигурявал поне 12 месеца през последната година и половина, а не както сега само 9 месеца. Очакваният ефект само от тази промяна са 63 млн. лв. икономия. Допълнително се затяга още едно условие – ще се искат повече години стаж за различните периоди, в които НОИ плаща обезщетението.
Максималното обезщетение – за 12 месеца, ще се полага само при стаж над 15 г., а не при 12, както е сега. Лоша новина има за коалиционните партньори от Патриотичния фронт, които заявиха готовност да продължат битката за 300 лв. минимална пенсия. Догодина нейният размер няма да се увеличава значително, а както всички останали – с 3.8% и от 1 юли ще е 207.60 лв. Специален текст гарантира, че няма да се повтори ситуацията от тази година, когато хиляди пенсионери получиха нула лева от индексацията на пенсиите или по-ниско увеличение от предвиденото в закона.
Другата важна промяна е свързана с ранното пенсиониране на хората в масовата трета категория. Мъжете и жените, които имат необходимия по закон стаж, могат да се пенсионират една година по-рано. В момента обаче НОИ им намалява пожизнено пенсията с по 0.4% за всеки недостигащ месец възраст. От догодина намалението ще е само докато човек навърши общите години за пенсия.
