Бившият министър, сега директор на Института по образование към МОН проф. Цоков: Могат да се използват знанията и уменията на учители и на ученици, които са обучавани по този подход
„Промяната в учебните програми трябва да върви паралелно с промяна в оценяване“. Това заяви бившият просветен министър и настоящ директор на Института по образование към МОН проф. д-р Галин Цоков. Той бе специален гост и лектор на първия по рода си университетски майсторски STEM клас „Виртуални и реални светове в SТЕМ обучението“, проведен вчера в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Събитието, състояло се в новия SТЕМ център по биология и химия в учебен корпус №2 на университета, предизвика голям интерес както сред представители на академичната общност, така и на средното образование. Специално бяха поканени учителите по природни науки от Благоевградска и Кюстендилска област, корто след това да внедрят наученото в своята практика. Гостите бяха посрещнати с тематични подаръци – сувенири, изработени на новия 3D принтер на Катедрата по химия. Майсторския клас откри ректорът проф. д-р Николай Марин. Той припомни, че наред с Пловдивския и Шуменския университет ЮЗУ е определен за регионален SТЕМ център, а също така в края на миналата година най-голямото висше училище в Югозападна България придоби статут на научноизследователски университет.
В днешния ден има много символика. Точно преди една година – на 27 февруари, този SТЕМ център беше открит. Сега вече се събираме, за да поставим основите на първия майсторски клас. Ние тематично сме доказали, че имаме много сериозни успехи в природните науки. Отдава ни се обучението по математика, по химия, по биология, по физика, по компютърни и информационни науки. Затова трябва да направим всичко възможно, така че днешното поколение да припознае математиката и природните науки като един от начините за просперитет както в личностен план, така и от гледна точка на развитието на държавата“, посочи ректорът и пожела успех на майстория клас, посъветва присъстващите учители да не се притесняват и да задават въпроси.
Проф. Г. Цоков поздрави ръководството на Югозападния университет за инициативата и изтъкна, че от миналата година майсторските класове са започнали да се утвърждават като основна форма за квалификация на учителите.
„Започва и квалификация на учители специалисти по темата за SТЕМ образованието и SТЕМ педагогиката“, съобщи директорът на Института по образование към МОН и акцентира, че до средата на 2026 г. в страната във всяко едно училище ще бъдат изградени 2300 СТЕМ центъра, като много от тях вече функционират. В тази връзка едно от основните предизвикателства е свързано със специалисти, които да работят ефективно и с добавена стойност в новата образователна среда.
Веднага след встъпителните думи проф. Цоков изнесе лекция на тема „SТЕМ обучението: Интеграция, иновации и развитие на умения за живота“. Започна с това, че SТЕМ обучението е приоритетно за съвременното училище и даде за пример образователните система на САЩ, Финландия, Китай… В България началото е поставено с две национални програми.
„Имаше много сериозни трудности при одобряването на SТЕМ концепциите на училищата и това да наваксаме десетмесечното забавяне на процедурата, но повече договори вече са подписани, а голяма част са реализирани и всеки ден се открива нов SТЕМ център“, каза проф. Цоков и допълни, че предстои да започне изграждането и на Националния SТЕМ център. Той разгледа SТЕМ обучението като педагогика на учене чрез опит, анализира основните характеристики, свързани със съвместна дейност, инженерство, интуитивен изследователски подход, практичност… Говори и за основните подходи, методите и значението. Една от най-съществените ползи е запознаването на учениците с професиите на бъдещето, при това не само от теоретична гледна точка, но най-вече от практическа, тоест развитие на креативността и сформиране на умения.
„Смята се, че поколението „Алфа“ ще упражняват по 2-3 професии, тоест те трябва да имат умения за живота, бързо и ефективно да се включват във всяка област. Учените вече говорят и за раждащото се от тази година „Бета“ поколение, което ще бъде още по-динамично от гледна точка развитието на пазара на труда“, коментира проф. Цоков и обърна внимание на интегрирането на учебните предмети, така че да се използват всички възможности. Той изтъкна, че SТЕМ обучението е изключително важно за промяната в образователната ни система. Тази промяна обаче не може да се реализира само чрез отпадане, преструктуриране на даден учебен материал. За целта са необходими компетентностни рамки, насочване към уменията и интердисциплинарност.
Що се касае до самата интеграгия, проф. Цоков обясни, че в началото е било STEM /Science, Technology, Engineering, Math/. Сега е STEAM, тоест включване и на изкуството /arts/, а следващото ниво е STREAM – образователен модел, включващ „четене“ /reading/.
„В началото на 80-те години на миналия век в България сме имали опит, свързан с такава интеграция, и това е системата на академик Сендов – например чрез слушане на музика децата да учат математика“, посочи проф. Цоков и допълни, че системата е прилагана в продължение на 10 години в 30 български училища, но за съжаление, заради смяната на обществения строй, резулатите не са обобщени и анализирани.
„Самата система също е до известна степен забравена, но все още могат да се използват знанията и уменията на учители и на ученици, които са обучавани по този подход“, изрази умереност бившият министър на образованието. Що са касае до следващия образователен модел STREAM, проф. Цоков коментира, че в момента се подготвят задачите за международно изследване на фукционалната грамотност на 15-г. ученици PISA 2025, като акцент са природните науки.
„Самите задачи не са толкова трудни и сложни, но са дълги и описателни. И за да стигнат учениците до отговора, трябва да четат, да осмислят съдържанието. Затова и четенето се включва като основен елемент на интеграцията”, категоричен бе директорът на Института по образование към МОН и съобщи, че подобни задачи по формата на PISA ще бъдат качени на сайта на министерството, също така ще има и „Пиза посланици“, които да мотивират учениците да не се отказват, преди да са прочели условието на задачата.
Говорейки за ползите от SТЕМ обучението, проф. Цоков акцентира и на „обратната връзка“, възможностите и за екипност и за персонализиране на работата.
„И да, ние може да променим учебните програми, но за да ги направим компетентностно ориентирани, трябва да променим и оценяването. Тоест промяна в учебните програми трябва да върви паралелно с промяна в оценяването“, заключи проф. Цоков.
Впечатление направи, че през цялото време ректорът на Югозападния университет си водеше записки и накрая излезе с конкретни предложения. Едно от тях е лекцията да се разпространи и да се превърне в наръчник за учителите. Оказа се, че проф. Марин познава добре и системата на средното образование. Той посочи, че едно от 30-те училища в страната, където се е прилагала Сендовската система, е благоевградското 5 СУ “Георги Измирлиев“.
„Хубаво е да се систематизира опита на акад. Сендов. Има учители, които са прилагали тези иновативни подходи. Мисля, че това е наш дълг към академик Сендов.Той обичаше да се шегува, че е нулевият ректор на Югозападния университет, защото на практика е изпратен, за да създаде университета, преди да бъде избран ректор“, изтъкна проф. Марин и помоли началника на РУО Ивайло Златанов, който също бе сред гостите, да съдейства при извършването на систематизирането.
Майсторският клас продължи с лекция на декана на Факултета по педагогика проф. д-р Янка Стоименова за образователния подход SТЕМ в началния етап. Специалистът от Катедрата по химия гл. ас. д-р Дамяна Грънчарова пък засегна темата за теоретичната основа на технологиите в SТЕМ. Като практик с изявени интереси към научните изследвания, фокусирани върху иновативни методи при преподаването на природни науки, д-р Грънчарова води и упражненията, включващи работа с:
VR и AR технологии, 3D принтери, стереоскопични технологии, интерактивни симулации (Mozaweb и PhET Colorado); измервания със сензори.
На финала участниците в майсторския клас получиха сертификати.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
