Средновековната църква „Св. Николай“ в радомирското село Долни Раковец не след дълго ще заблести в оригиналния си блясък след приключване на реставрационните работи. През 1971 година тя е утвърдена за недвижим архитектурен паметник на културата с местно значение, а двигател на възстановяване и разкриване прелестите й е църковното настоятелство с председател Дафинка Станоева. Намира се в центъра на селото, в двора на бившето училище. Още преди 6-7 години по инициатива на настоятелството е изработен проект на реставрацията от реставратора Стефан Стефанов и одобрен от Националния институт по недвижимо културно наследство /НИНКН/. С помощта на родолюбиви българи, дарили средства, са реставрирани таванът (наподобяващ звездно небе) , полюлеят, който виси царствено с изящна красота, иконите от царските двери, всички царски икони и 90% от апостолските икони.
„Църковното настоятелство се обърна с молба към всички родолюбиви българи да помогнат с каквото могат, за да може да се осъществи изпълнението на проекта и да се махне най-после мазилката от стенописите на храма, направена по нареждане на радомирския бей, и църквата отново да заблести такава, каквато e била при изписването на иконостаса и стените от зограф Димитрий от Самоков. Живеем в 21-ви век и е недопустимо мазилката на турския бей да стои още върху безценните стенописи на иконостаса и стените на старинната църква“, разказва Станоева.
Сега реставраторът Стефан Стефанов, автор на проекта и изпълнител, възстановява иконостаса, като сваля блажната боя. Стефанов е завършил Националната художествена академия, специалност „Консервация и реставрация“, работил е в Националната художествена галерия, участвал в реставрацията на много църкви в България и чужбина. Според Дафинка Станоева той работи изключително прецизно и разкрива красотата на сътвореното от майстор Зограф Димитрий от Самоковската школа. Със сваляне на хоросановата мазилка се възстановяват и стенописите на стария майстор.
В книгата си „Село Долни Раковец“ авторите Божидар Щадов и Иван Гергов разказват историята на създаването му, природните забележителности, културата, бита на хората. Разказват и историята на храма „Свети Николай“, която започва векове назад. За труда си са ползвали сведения от научни институти, Държавен архив, архива на Светия синод и други източници. Ето какво пишат за храма „Свети Николай:
„Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди по схлупения му външен вид (полувкопан в земята), то това трябва де е било през първите векове на османското робство. Според изискванията на тогавашната власт българите не са имали право да строят църкви, по-високи от феса на турчин, яхнал кон.
Храмът е бил разрушен през турското господство и стените му дълго време са стърчали на височина до 2,20 м. Възстановен е през Възраждането (1849 г.), като тогава на Запад е бил доизграден притвор – „женска църква”. Вероятно по същото време в близост до църквата е била издигната и четиристенна кула-камбанария, от която днес няма и помен.
Източно от църквата се намира гробът на изявения в Радомирско, роден в Горна Раковица, свещеник Михал поп Георгиев-Сакелариев (1852-1936 г.).
В архитектурно отношение църквата „Св. Никола” представлява еднопространствена, псевдотриконхална сграда, с една апсида на източната стена и по един певник на северната и южната стена. Изградена е от ломен камък, споен с хоросан. В градежа й са използвани дървени сантрачи (греди). Църквата вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие, което при преизграждането е заменено с дъсчен свод. Входът е от запад, като от него до по-ниското подово ниво води четиристъпална стълба. Вътрешността се осветява от по един тесен прозорец в апсидата и южния певник и един по-голям над апсидата. В североизточния ъгъл на олтарното пространство спрямо канона са разположени проскомидийната ниша и умивалнята. За олтарна трапеза са използвани гранитен блок и мраморен античен капител. В тази църква прави впечатление един характерен архитектурен елемент – трите конхи отвътре, дори и проскомидийната ниша, са затворени с цариградски арки.
Стените във вътрешността на църквата са измазани с хоросанова мазилка. Може би под нея са запазени фрагменти от средновековни стенописи, каквито несъмнено е имало.
Иконостасът на храма е късен, представлява просто столарско изпълнение. Единствено „Венчилото” – кръстът над него, е с резбовани орнаменти. От оригиналните икони, рисувани от „зографа Димитър”, представител на Самоковската художествена школа, днес не е запазена нито една. Изключение правят само царските двери, които ще трябва да са изографисани от същия художник.
Въз основа на архитектурните особености църквата „Св. Николай” може да се свърже с църковното строителство от поречието на Горна Струма и Средна Западна България и да се отнесе към късното средновековие – XV-XVII в. (svetimesta.com)
В тая църква, далеч от света, клепалото е било гръмливо и се събирали богомолци, добри селяни даже и от съседните села. От Бога здраве и защита искали, помощ и опрощение. Стотици години в робство тази светиня е поддържала дедите ни, та да може и ние светлинка да видим. В тази черква е четено на старобългарски език. Гръцкият език, гръцкото четмо и писмо, гръцкото влияние никога не е могло да си пробие път в този край на България.
В големи празнични дни на тъмното ни минало тази църква е заливана от жива човешка вълна да слуша словото божие, да запали свещ и да получи свето причастие. Стари хора помнят, че на Великден при зидовете на църковната ограда седели по няколко турци да събират от богомолците цели купове червени яйца.
В 1849 година било разрешено да се поправи и разшири църквата в село Долни Раковец, да се измаже с кал и да се покрие с тръстика, обаче „непокорната рая“ направила поправката и пристройката с вар, белнали я хубаво и я покрили с керемиди. Като научила за това властта, разпоредила да бъдат наказани ръководителите на работата. За да избегнат наказанието, върху керемидите наредили тръстика, па и стените отвън затрупали с такава, а където се виждала бяла мазилка от вар, я замазали с черна боя, от която и днес личи тук-там по външните стени.
Вярващите в селото след литургия са обичали да ходят в механата. Там на глас си споделяли колко красиво отвътре е изписана църквата „Св.Николай“. Но на съседната маса седели поляци-турци, чули какво си говорят и казали на радомирския бей. Той се разгневил за своеволието на „раята“ и наредил веднага да бъдат замазани всички стенописи, и така заличили тази безценна хубост с един сантиметър хоросанов разтвор.
Долнораковци поддържат вярата жива и наред с новата черква те посещават и средновековния храм, който с всеки изминал ден възвръща красотата си. Местните са благодарни на църковното настоятелство за възстановяването на храма и помагат със средства за реставрирането му.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
Председателят на църковното настоятелство Дафинка Станоева и реставраторът Стефан Стефанов
Реставрираният полилей 
Стефанов милиметър по милиметър премахва сивата боя, за да стигне до оригиналните цветове
Апостолският ред
Мазилка е покрила стенописите на зографа Димитрий 
Фрагмент от откритите стенописи
Стефанов пред реставрирана част от храма 
Черквата „Свети Николай“
