Люба Пашова е родена през 1971 година в Кюстендил. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия и единствен клас, специално подготвен за Сатиричния театър. Играла е на различни театрални сцени, но тв зрителите я познават като водеща на спортните новини по БНТ и на авторското й предаване „Извън играта“. След 27 години на „Сан Стефано“ 29 Люба Пашова напусна Националната телевизия, решена да се завърне към отколешната си мечта – да бъде актриса. На 52-годишна възраст тя обръща гръб на студиото заради сцената и миналата пролет започна репетиции в театъра в Дупница. В момента играе в постановката на ДТ „Невена Коканова” „Нежни, тайнствени и гневни”. „Бях в 4-ти клас и играех в постановка на кюстендилския театър. Дадоха ми хонорар от 32 лева”, споделя в интервю за filternews.bg Люба Пашова.
– Как се представяте пред хората?
– Приятно ми е – Буба. Обикновено ме питат: „Не сте ли Люба?“, но аз отговарям: „Люба съм, но ми казват Буба“.
– Важно ли е за Вас първото впечатление?
– Да. Е, подвеждала съм се, но пък има хора, които така са ме грабнали от първата секунда, че доброто впечатление никога после не се е променило.
– Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Във влюбването от пръв поглед – да. Но понятието „любов“ е по-друго. Първият поглед не показва душата. А в любовта за мен тя е най-важна.
– Допускате ли лесно хора до себе си?
– Да. Все си обещавам да се поправя, ама нещо не става. Явно завинаги ще остане така.
– Какво може да Ви извади от равновесие?
– Някой да крещи и да обижда. Да няма нормален разговор. Знам, че това показва безсилие, но може да ме побърка. От равновесие ме вади и лъжата. Значи, разбера ли, че някой съзнателно ме е излъгал, ставам звяр. Защо, бе, да му се не види, не можем да сме нормални? Абе просто нормални.
– Компромисът, който не бихте си позволили?
– Не знам какво е да направиш компромис. Не правя компромиси. И това ми изяжда главата. Но е характер. Така съм възпитана. През последните години имах покани в театъра, но все нещо не ми беше точно. Много, ужасно много исках да съм на сцената, но не се съгласявах. Може би подсъзнателно съм знаела, че ще дойде това, което ще е точно за мен, ще ми грабне сърцето, и то дойде. Предстои премиерата на „Нежни, тайнствени и гневни“ – постановка на дупнишкия театър с директор Вальо Балабанов. С този театър аз вече имам богата история. Автор и режисьор е Андрей Калудов. А компанията от актриси е просто невероятна! Деси Бакърджиева, Силвия Петкова, Таня Кожухарова, Анна-Мария Николаева, и един мъж – Божидар Попчев! Софийската ни премиера е на 26 октомври във Военния театър, за което огромна благодарност на зам. директора Йордан Алексиев и, разбира се, на директора Мирослав Пашов.
– Какво може да Ви разплаче?
– Ооо, аз много рева. Ако трябва да изброя, няма да ми стигне вестникът. За хубаво, за лошо, първа пускам сълзите и веднага. Последно плаках, когато напуснах БНТ и прегръщах хората от екипа ми… Без да преувеличавам, ние бяхме семейство. А аз нямам съзнателен живот без телевизията. Спирам, защото пак ще ревна.
– На какво най-често се смеете?
– На смешките на верните приятели от нашата кюстендилска компания. Тези смешки са едни и същи от 35 години, но ние си се смеем като за първи път.
– Последната книга, която Ви впечатли?
– „Теменужки през март“. Много човешка история, в която главната героиня по доста интересен и дълбок начин търси себе си.
– Любим художник?
– Васил Бараков. Рисувал ме е.
– Любим писател?
– Открих една много интересна млада авторка – Сара Джио. На тази вълна съм.
– Любим поет?
– Дебелянов. „Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне“.
– Любим певец?
– Оливер Драгоевич. Хърватин, който почина преди няколко години. Има един уникален концерт в парижката зала „Олимпия“, който често си пускам.
– Любим филм?
– Откакто гледах за първи път „Кабернаум“, той ми стана любим. Много, ама много здраво ме сваля на земята.
– Любимо тв предаване?
– „Всяка неделя“. И да го няма сега, аз си го гледам архивно. Има двама души, които наричам „учителю“, единият е Кеворк.
– Каква музика предпочитате да слушате?
– Зависи от настроението. Варирам от Бочели до Лепа Брена.
– За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
– За дънки и пуловер. Бях в 4-ти клас и играех в постановка на кюстендилския театър. Дадоха ми хонорар от 32 лева.
– Политик, на когото вярвате?
– На никого не вярвам вече.
– Историческа личност, която презирате?
– Хитлер.
– Историческа личност, на която се възхищавате?
– Банално и тривиално, но Левски!
– Любим парфюм?
– Последният.
– Любимо мъжко име?
– Петър.
– Любимо женско име?
– Микаела.
– Какво научихте от родителите си?
– Да съм себе си и да съм ЧОВЕК.
– Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– В много демократична среда. Аз съм доброто ченге вкъщи. Но съм много обсебваща.
– Каква искахте да станете като малка?
– Конферансие в цирка.
– Кое е любимото Ви животно?
– Кучето ни Ромео. Много е сладък.
– Мото, девиз или цитат, които следвате?
– „Всяко начало е отчайващо трудно, но плодовете на упоритостта са омайващо сладки“ – Оскар Уайлд.
– Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Изобщо не мога да помня вицове. Ааа, да: „Една мечка се катерела по едно дърво. Минала лисицата и я питала: „Къде така?“. „Ами малко круши да хапна.“ „Но това е ябълка.“ „Нищо, аз крушите си ги нося“. Много е тъп, нали?
– Думата, която използвате най-често?
– „Какво“. Може би остарявам, но напоследък все нещо не чувам. А може би не искам всичко да чувам.
– Любимо ястие?
– Всичко, което направи мъжът ми. У нас той е кулинарят. Аз съм само консуматор, което не е много за говорене пред хората.
– Любим цвят?
– Зелено.
– Любимо питие?
– Бира.
– Пушите ли?
– Не.
– Кое е първото Ви разочарование в живота?
– Може би, когато при първото ми кандидатстване в НАТФИЗ не ме приеха. Скъсаха ме на последния кръг. Беше наистина голямо разочарование. Но знаех, че това е единственото, което искам, ще положа още труд и ще успея. Така и стана. Иначе от разни хора се разочаровам всеки ден. Най-вече когато се опитват да се упражняват върху детето ми. Изтривам и продължавам.
– Кога сте били най-горда със себе си?
– Всеки път, когато казвам „не“. Не мога, не мога и не мога да го изрека, когато трябва, това пусто „не“.
– Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Разбира се, че семейство! За мен то е всичко!
– Какви са хората от приятелския Ви кръг?
– Добри, честни, трудолюбиви, нормални.
– От какво най-много се срамувате?
– От това, че всеки път някой на бензиностанцията ми сипва течност за чистачките. Така и не се научих сама къде точно се сипва.
– Кой е най-големият Ви страх?
– Да не загубя най-близките.
– Мечтата, която преследвате?
– Моите мечти вече са свързани само с детето. Искам да съм жива и здрава, за да я изгледам. После искам просто да съм около нея, за да знае, че в най-различни моменти аз съм там някъде и шепна тихичко и непрекъснато „обичам те“.
– Откъде черпите информация?
– Аз страдам от „информационна болест“. Черпя информация от всички източници и изобщо от всичко, което ме заобикаля.
– Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Ооо, много добре си знам урока вече. Те, фалшивите новини, бързо след това се дискредитират.
– Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Ох… Много… Не знам как стана.
– Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Не. Душата си е душа.
– Искате ли да летите в Космоса?
– Не. Не съм окей с вестибулара от време на време.
– Вярвате ли в извънземни?
– Абе май има.
– Имате ли пророчески сънища?
– Да. Когато почина майка ми, сънувах, че една приятелка се жени…
– Кое е любимото Ви цвете?
– Роза. Така се казваше майка ми.
– Отглеждате ли домашен любимец?
– Да. Обгрижван е повече от човек.
– Кое според Вас е най-ценното човешко качество?
– Всеки човек е уникален. Един притежава едно, друг друго. Може би най-харесвам състраданието.
– Кога предпочитате самотата?
– В тежки моменти. Не обичам да натоварвам хората около себе си.
– Има ли порок, който ненавиждате?
– Обичам да си поспивам. Може би изпускам моменти, а животът лети.
– Борили ли сте се със зависимости?
– Не.
– Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Със себе си. Водя я всеки ден. Искам да си сложа цип на устата и да мисля, преди да говоря.
– Имате ли хоби?
– Не.
– Бихте ли се определили като бохем?
– Бохемите обичат нощта. Аз си лягам с кокошките.
– Къде почивате – в България или в чужбина?
– На море в чужбина. На ски в България. Обожаваме Пампорово и изобщо Родопите.
– Коя е съдбата, която не бихте искали да Ви споходи?
– Искам-не искам, това е съдба и ти е писано. Каквото дойде, ще го посрещнем.
– Вярвате ли в късмета?
– Да.
– Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– За нищо не съжалявам.
– Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– Че аз никога не съм ги крила. На 52. Нося си ги с удоволствие.
– Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Много са. Ама веднъж половината Районно в Кюстендил ми търси телефона, който мислех, че е откраднат, а той си беше на спалнята у нас.
– В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– Сега. Не съм по кринолините.
– Кое според Вас е най-голямото научно постижение?
– Надявам се, че предстои.
– Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
– Ще се нагоди. Няма избор.
– Вярвате ли в конспиративни теории?
– Не. Щом са конспиративни, значи са тайни и никога няма да разберем истината. Затова не се задълбочавам.
– Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Волна птица.
– Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Нямам този проблем. Моето е стопроцентова жена!
– Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
– Да. За всеки има място под слънцето.
– Интересувате ли се от спорт?
– Да. Наследство по няколко параграфа.
– За или против пластичните операции?
– За. Ама ме е страх аз да го направя.
– Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Цял живот се боря с килограмите.
– Твърдо или меко легло предпочитате?
– Меко. Ако може пружина.
– Доволна ли сте от парите, които получавате?
– Знам и 2, и 200.
– Страхувате ли се от новото начало?
– Не. Смятам, че съм силен и борбен човек. Без да съм болно амбициозна.
– Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Тук ми е добре.
– Кой е най-незабравимият момент в живота Ви досега?
– Раждането на дъщеря ми.
– Най-тежкият период, който сте преживели?
– Смъртта на родителите ми. И има още един. Когато бях бременна, имах едно изследване, което показваше лоши неща. Докато чаках резултата от новото изследване, което щеше 100 процента да покаже нещата, не знаех къде се намирам. Все пак бях на 38. Беше страшно.
– Коя е надеждата, която Ви крепи?
– Че съм добър човек и Господ го вижда.
– Как си представяте света след 100 години?
– Ааа, изобщо не ми дреме. Нали няма да съм тук.
– С кого бихте живели на самотен остров?
– С детето и мъжа ми.
– Можете ли да простите изневяра?
– Не знам какво е това.
– Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Не ми се налага.
– Привърженик ли сте на брака?
– Да. Малко съм старомодна. Аз през живота си не съм получавала предложение обаче. На мъжа ми аз му предложих. Много ми отива халка.
– Романтична ли сте?
– Май вече не… Остарявам.
– Кой е любимият Ви момент от денонощието?
– Кафето сутрин.
– На кой народ симпатизирате?
– На сърбите. Харесвам непоправимото желание, с което бранят всичко свое.
– Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Люба, кога ще тръгнеш на фитнес?
– С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– Не знам как ще прозвучи, но с Васил Левски бих разговаряла, ако имах възможност. Първият въпрос, който бих му задала, ще бъде „Кажи рецептата? Кажи я, че нещо много се омотахме“.
– Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– От много отдавна съм здраво стъпила на земята. Не съм имала илюзии за нищо, защото всичко сама съм постигнала. Падала съм, ставала съм, но никога нищо не си въобразих в повече.
– Кога свършва детството?
– Ама то свършва ли изобщо някога? Не мисля.
– С какво никога не искате да се разделите?
– Със семейството си. Също съм пристрастена към колата си. Без кола не мога.
– Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Да не се взимам насериозно. В смисъл, че съм незаменима. Незаменима съм само като майка, защото за моето дете съм единствена. Навсякъде другаде може и без мен.
– Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Вярвам. Има неща, които искаш да промениш, е не става и не става. Става както някой някъде горе го е написал.
– Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Да. Вярвам в науката за числата. Даже родих на определена дата. Просто имах избор.
– Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не го свалям.
– Каква е представата Ви за щастие?
– Да съм здрава. Здрава ли съм, здрави ли са близките ми, значи съм щастлива! Времената, през които минахме, много ни счупиха в представата за щастието, където основна роля играеха други неща. Сега е – само да сме здрави! Другото е лесно.
– Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Здрава. В съня си. Не искам да тежа на никого.
– С какво бихте искали да Ви запомнят хората?
– Стоянка Мутафова казваше: „Много ми е зор как ще ме запомнят. Както искат, така“. Който както иска, така. Само искам детето да ме запомни като най-добрата майка на света!
