По настояване и на издръжка на войводата 80 деца от региона получават образование в Цариград и Серес, готвени за бъдещи държавници
„Така е отредила съдбата, че и аз, авторът на това писание в този Божи свят, съм клонка от род Сандански, чиито корени са побити в пиринската историческа почва на село Влахи. Като юноша съм слушал много разкази за ВМОРО, за войводата Яне Сандански, изобщо за времената на робството от възрастни хора. Един от тях бе и Иван /Ванче/ Сандански /1892-1971 г./, син на брата на Яне – Тодор Сандански.
Беше към 50-те години на миналия век и този Иван /Ванче/ Сандански идваше на гости на баща ми Костадин Сандански, като поводът бе да участва в редовните тогава чествания на рождението на чичо му Яне Сандански, провеждани при руините на родната му къща в махала Шемето /към Влахи/, до която са и руините на къщата на баща ми Костадин и дядо ми Лазар, който е втори братовчедство с Яне.
Племеникът Ванче Сандански е бил изпратен от чичо си Яне да учи в „Робът колеж” в Цариград, а след това бил в четата му. Учението му е във време, в което по настояване на Яне Сандански ВМОРО в Серския революцинен окръг осигурява издръжка и праща на учение много кадърнни момчета да ги подготвя за бъдещи държавници след освобождението. Аз лично имах познанство с един от тези ученици, които са били към 80 под личното настойничество на Яне Сандански. Това бе отец Григор Янев от село Ощава, учил в Серес, който с баща си Яне /близък приятел на Яне Сандански/ в съвместно служене са записали свещеничество от 110 години на църквата „Св. Тодор Тирон”. Изпрати ме да уча в Серес и ми каза: „Турция сега е един голям дъб, но ти ще учиш за агроном и като се освободим, ще поемеш лозарството в Мелнишкия край, като ти и други като теб ще заработят като червеи под кората на дъба и с помощта на нас, а и като подухне вятър от север и току този мощен дъб рухне…”.
Ванче Сандански не е създал семейство не си е създал. Преди да умре, завещава всичките си имоти и друго имущество на гимназия „Яне Сандански” в Сандански. В добро лично познанство е бил с много видни дейци в просвещение и култура, а и лично с цар Борис III. Спомням си, че ми даваше при идванията си в Кресна някакви пари, с които аз, като ученик, си купувах прочетни книги. При честванията на Яне в м. Шемето винаги е говорил. От възрастен учител съм чул, че при едно честване се е обърнал към Пирин планина и е казал: „И ти, Пирине, петнадесет години го опази от турски куршуми, но три години не го опази от нашенски” … имайки предвид убийството му на 22 април 1915 година.
От Ванче Сандански съм чувал, и от други съвременници на Яне, а и съм чел в книги и друг печат и от историци за делата на Яне, довели името му да стане символ на Пиринския край и като „Царят на Пирин”. Това обаче ще касае този път само делата му в просветеност и култура и ще се опитам да го представя не с пушка на рамо, а с раница на гръб, и то пълна с книги.
ТУХЛА ПО ТУХЛА РЕДЕНИ В ПРОСВЕТИТЕЛСКИ ГРАДЕЖИ
„Без просвета и култура няма икономически и социален напредък”. До този извод стига Яне Сандански още като библиотекар на читалището в Дупница. С това мислене е и при революционната си деятелност, а това се споделя и от повечето от съратниците и сподвижниците му.
Факт е, че дори и в тежките времена на честничеството, Яне носи в раницата си книги, чете ги във време на затишие, а кара и четниците си да ги разлистят. Просвещението в Пиринския край се свеждало само в няколко училища. Но нещата се променят, и то най-вече, че след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, когато ВМОРО поема като своя грижа и просвещението. Няма обобщен отмет за тази най-свята дейност на човека – образованието в Пиринско, но за Мелнишкия край е известно, че учителите от 28 се увеличават на 45: училищата от 26 нарастват на 41; учениците от 337 на 550, а забавачите пък от 21 стават 37. Нови училища се откриват в селата Долене, Сугарево, Рожен, Долно Спанчево, Държилово, Лопово.
Любопитен факт е, че ВМОРО по инициатива на Яне Сандански стига и до решение за въвеждане на задължително начално образование на децата от 7- до 12-годишна възраст.
Непрестанно в Мелнишко расте и броят на училищата, които към 1910 година се увеличават с още 22, и то с нови училищни сгради. По този повод завеждащият Мелнишка епархия свещеник Сава Попов пише до Екзархията, като изтъква и заслугите на Яне Сандански:
„Трябва да се признае, че строежът на новите 10 училищни сгради в околията се дължи на войводата от този край Яне Сандански, понастоящем екзархийски съветник. Към него населението се отнася с почит и уважение”.
С нови училищни сгради са се сдобили по това време и селата Калиманци, Лиляново, Голям Цалим, Поленица, Свети Врач /Сандански/, Любовище, Белевехчево. По информация на к.п.н. Христо Тасев, дългогодишен директор на гимназия „Яне Сандански” в Сандански, пише в своя книга под заглавие „Просветната дейност на Яне Сандански”, съобщава, че в Мелнишка кааза и другите каази в Пиринския край се създават училищни дружества. Такова се създава и в Мелник, което разполага със своя канцелария и печат с падпис: „Околийски учителства дружество Мелник”, на което символи са две стиснати ръце в знак на единството като необходимост за успяване на учителското дело.
В книгата си пък „Борба за национална просвета в Мелнишкия край” Христо Тасев разкарва любопитни случки и събития, свързани с просвещението в Мелнишко по време на робството с участието на Яне Сандански. Безспорният водач на ВМОРО в Серския революционен окръг Яне Сандански се е отнасят с изключително уважение към учителите, книжовниците и книжарите и винаги е търсил възможности да ги привлича и към дейностите на ВМОРО.
Документално известно е, че под ръководството на Яне Сандански околийският комитет на ВМОРО в Мелник приема конкретни решения за развитието на просвещението, и най-вече в превръщащото се във водещо Мелнишко класно училище, в което се открива и училищен пансион. Учениците пък от района, които не постъвали в мелнишкото училище, били изпращани в българските училища в Серес и Солун.
Не е имало училище от времето на Илинденско-Преображенското възтание до Балканската война 1912 година, което да не е свързано с Яне Сандански, било с изграждането му, било с осигуряването на учители, или подпомагане със средства. Учителят Костадин Станков от Белевечехово в спомен споделя, че Яне винаги е поставял училището и пред църквата. Така осигурени от Екзархията в помощ на църквите 1410 гроша по нареждане на Яне Сандански се използват за строителство на училище в Кърналово.
Всички основни идеи и принципи на ВМОРО по училищните проблеми се разработват под ръководството на Яне Сандански. Най-добре това личи при вземането на решенията на извънредния конгрес на ВМОРО на Серския окръг 1905 година над село Пирин. След тях особено внимание заслужават тези, касаещи въвеждането из целия район на задължително начално образование и за откриване на вечерни училища, както и на неделни училища за желаещи да се учат възрастни хора.
На околийски конграс на ВМОРО в Мелнишко пак 1905 година под ръководството на Яне Сандански се решава всички дейци да започнат възможно най-широка организационно-изпълнителска дейност, като не се остави нито едно селище без училище, а храната и квартирите на учителите им да бъдат безплатни и всяко училище да открие и своя библиотека с подходящи четива. Не е пропуснато и снабдяването на училищата с книги и учебници. Стигнало се и до нещо непознато – дотогава районните училища да си създават и свои подвижни библиотеки. Яне Сандански не е имал високо образование, но учудващо е, че се е оказал сред най-ревностните защитници на просвещението и книжовността, нещо, което му идва вероятно от библиотекарството по-рано в Дупница. Учудващо е и това, че по правило всеки, утвърдил се като водач човек, ако е така малограмотен, не се обвързва с високопроветени хора, а Яне Сандански е бил все обграден от хора учили и многообразовани в елитни европейски училища, които обграждал с внимание, но и те му отвръщали със същото. Всичко това идвало от факта, че бил с железна лична дисциплина, твърд в принципите си, справедлив до жестокост и с много широк политичаски и общесвен мироглед.
Яне Сандански винаги е бил с убежденията, че просвещението трябва да е водеща сила в обществото. Това е изказвал често, изказвал го е и в реч в Неврокоп /Гоце Делчев/ пред съидейници: „Просвещението здраво гарантира положението на отечеството, затуй отварайте училища и просвещавайте се!”, отправил призив към присъстващите.
Факт е и още, че Яне Сандански е имал свой поглед в образователната система и винаги е търсил възможности тази програма сред християнското население да е в самостоятелност, в необвързаност с турската и гръцката. На практика той се явява и като фактическият ръководител по отношение на организацията на учебното и книжовното дело в Пиринския край, а Христо Тасев, пишейки за просветното му дело, добавя, че е имал и амбицията да направа Мелнишкия край, а и целия Пирински, като образец на образованието.
ДОКУМЕНТАЛНО В ИЗВАДКИ ПРОСВЕТИТЕЛСВОТО НА ЯНЕ САНДАНСКИ ПОД РОДИТЕЛСТВОТО
Христо Тасев: бивш директор на ПГ „Яне Сандански’’в Сандански:
… Днешното училище в Калиманци е построено 1910-1911 г. по инициатива на Яне Сандански.
… В Дебрене училището също е изградено със съдействието на Старика, като Сандански сам проектира сградата.
… За училището в Ощава Старика осигурява парична помощ. Строежът на сградата е започнат 1911 година, тя е двуетажна и с осем учебни стаи. Селяните не могли да и се нарадват.
… През 1906 година в Лиляново се открива училище в частна къща, като през 1909 г. вече е в своя сграда, чието изграждане става със съдействието на Яне Сандански.
ИЗ ЛЕТОПИСНАТА КНИГА НА УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО ПОЛЕНИЦА:
В 1908 година през селото минава Яне Сандански с двама четници. По това време се започват градежи на основите на църквата. Той спира нейния строеж, като нарежда първо да се изгради и открие училище и сам определя мястото му, като събраните вече материали за църквата се използват за училищната сграда.
ИЗ ЛЕТОПИСНАТА КНИГА НА УЧИЛИЩЕТО В ДОЛНО СПАНЧЕВО:
За първи път тук училище е открито 1908 година по инициатива на Яне Сандански. Това става, след като той събира селяните в църквата и им говори за ползата от училище, и сам се заема с откриването му, като за целта осигурява къщата на Рисия Динкова, а от следващата година селото започва и строеж на сграда.
ИЗВАДКИ ОТ ДРУГИ ЛЕТОПИСНИ КНИГИ И ДОКУМЕНТИ:
… Идеята да се строи училище в Сугарево е на Яне Сандански. С доброволен труд на селяните и с парична помощ от ВМОРО сградата е завършена 1909 година. В 1910 година по разположение на Старика се започва градеж и откриване и на училище в село Рожен.
… За да се изпълни волята на Старика за построяване на училище в село Горна Сушица се събират пари и дарения при честване на народния обичай Коледа. Старата църква е съборена и на нейно място се строи училище. Сандански събира селяните и начертава как да се строи.
… С помощта на ВМОРО жителите на село Любовка откриват свое училище 1902 година. До 1908 година е настането в частна къща, а със своя сграда с помощта на Яне Сандански е от 1909 година.
… На Яне Сандански се дължи откриването на училище в село Кърналово 1911 година.
ИЗ ДОКУМЕНТАЦИЯТА НА ВМОРО, СВЪРЗАНА С ПРОСВЕЩЕНИЕТО
РЕЗОЛЮЦИЯ
НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС НА СЕРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ, ПИРИН ПЛАНИНА, 1 ЮЛИ 1905 ГОДИНА
Конгресът като взе под внимание идентичните заявления на всички представители за слабото умствено развитие и неграмотност сред населението, реши:
а/ Първоначалното образование да бъде задължително.
б/ Да се съставят подвижни библиотеки.
в/ По възможност да се откриват вечерни и неделни училища.
РЕЗОЛЮЦИЯ
НА ВТОРИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА СЕРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ, КАРАКЬОЙСКО, ЮЛИ 1906 ГОДИНА
а/ Задължителното начално образование остава в сила.
б/ Да се вземат мерки за играждане на сгодни училищни сгради.
в/ Да се възнаграждава по-добре трудът на учителите.
г/ Да се уреди специален училищен инспекторат за всяка околия
ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО И КНИЖОВНОСТТА НА ЯНЕ САНДАНСКИ В ОБОЩЕНИЕ НА СПОДВИЖНИКА МУ ГЕОРГИ КОЦЕВ ОТ МЕЛНИК
„Яне Сандански чрез ВМОРО се стремеше да привлича хората не само към въоръжена борба на национална свобода, но и как да се грижи за нивите си, как да се строят къщи, да си живеят хигиенично, да се чувстват хората достойни. И най-упорит бе в стремежа си към културното издигане на населението, в привързване към учебното дело, прозрял, че без наука и образование човек е сляп. По тази причина той не само откриваше училища, откриваше и библиотека към тях, а за всеобщо ползване създаваше и околийски библиотеки и се стремеше книгите да навестяват не само всяко село, но и всяка махала и колиба…”.
БОРИС САНДАНСКИ
Гробът на Яне Сандански в сегашен вид с почит от д-р Диана Димитрова и Роска Ноцкова /сн. 1/. Училището в село Поленица, изградено със съдействието на Яне Сандански.
Училището в село Ощава, изградено с подкрепата на Яне Сандански.
Славе Сандански с брат си пред родното място на Яне Сандански в някогашната махала Шемето /към село Влахи/.
БОРИС САНДАНСКИ
