Руската общност в Дупница отбеляза тържествено 76-г. от Втората световна война

С поднасяне на цветя, пред паметника на Братската могила на градската градина в община Дупница, и на паметника на командира на Трети гвардейски полк -полк. Васил Демиревски –Желю, председателят на БСП- Дупница инж. Александър Анин, бившият народен представител в 44 НС д-р Иван Ибришимов, председателят на СОСЗР гр. Дупница оз. полк. Иван Шопов, председателят на НЧ“ Ген. Георги Тодоров“ гр. Дупница оз. полк. Стоян Ушатов, независимият общински съветник Георги Василев Градевски, представители на БСП- младежи, ветерани- социалисти, антифашисти, социалисти, ветерани от войните, дамите от руския клуб“ Всички заедно“ гр. Дупница, офицери и сержанти от запаса и резерва, отбелязаха 9 май и 76 години от Втората световна война. Председателката на БАС/ Българския антифашистки съюз/ гр. Дупница Маргарита Иванова и председателката на Руския клуб“Всички заедно“Олга Петрова, произнесоха слова и поздравиха присъстващите, и ветераните от войните. Рецитаторът Мила Конярова, рецитира стихотворение за България. А след това с едноминутно мълчание и свеждане на глави, бе отдадена почти към героите. Празнуването на Деня на победата, продължи с прекрасно тържество в Руския клуб“ Всички заедно“ гр. Дупница. Председателката на клуба Олга Петрова, поздрави присъстващите по случай Деня на победата, а част от дамите разказаха за своите загинали роднини във войната.“ Моят дядо Рубец Трофим Иванович е загинал във войната през 1943 г. в Украйна“, сподели Любов Пешина. Единият ми дядо Василий Напреенков, е бил танкист. Той е участвал от самото начало във войната през 1944г., раняват го в Чехия. Другият ми дядо по майчина линия Владимир Истомин и чичо ми Николай Истомин са загинали в Отечествената война. ,“ сподели Елена Тасева. Моите вуйчовци Борис, Георги, Михаил, Иван и Сократ Лиманский са участвали в Отечествената война, като най- малкия Сократ загива в село Жуков, Украйна на 19 години, а чичо ми майор Константин Петрик участва в Сталинградската битка, а след това е преподавател в Ленинградската академия“, разказа за своите деди председателката на клуба Олга Петрова.“ Моят дядо по бащина линия Иван Лапев е бил ятак в Партизанския отряд“ Коста Петров“ под командването на полк. Васил Демиревски- Желю. На 21 декември 1943г. село Стоб осъмва в блокада, а в къщата на дядо ми се намират група партизани. Дядо ми, заедно с Христо Сокола са убити в лозята. Днес в центъра на село Стоб има костница, в която са събрани костите на героите загинали във фронта.“,сподели литераторът Мая Владимирова.“ Дядо ми Василий Шестаков, започва своя път от Стари Оскол и завърша в Полша на 10 април 1945г.,“ сподели Людмила Токева.“ Моят дядо Фьодор Григориевич е участвал на 13 март 1945г. в битката край гората североизток от селището Колбникен, първи издига взвода си за атака. В резултат на това взводът унищожава 18 германски войни и пленява 9. В същия ден, отразявайки вражеската контра атака на височина, организира изстребителски огън върху контраатакуващия враг. В резултат на това, взводът му унищожава над 30 германски войници и удря едно вражеско бронирано превозно средство. На 18 март 1945г., в битката в гората на село Петерсот, взводът му първи се издига в атака и унищожава над 20 германски войници с огън от машините. В този двубой, дядо ни Фьодор Григориевич лично унищожил 11 фашисти.“,сподели Екатерина Грибанова. Бащата на Светлана Крекманова- Кривцов Ювеналий Федорович, също е участник във войната. Той започва да се бие в гр. Туапсе и е участвал в освобождението на Будапеща. С вкусни шоколадови бонбони, общественичката Маргарита Иванова, почерпи по случай своя рожден ден. С грамота за своята всеотдайна дейност към клуба, бе наградена Екатерина Грибанова. Присъстващите в клуба сведоха глави пред геройски загиналите във Великата Отечествена война, изпяха култовата песен“ Ден на победата“, а след това се снимаха за спомен пред стената на Безсмъртния полк в клуба.

Николая Иванова