Дарина Мишева живее от 12 години в Лондон и е част от българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в английската столица. Завършила е Великотърновския университет със специалност „Български език и литература” и „История”. Преподавала е в горен курс в България повече от 27 години.
„Вярвах, че моята задача е не да уча учениците на някакви занимания, а да им помогна да си ги припомнят, защото ние носим в себе си всички отговори. Тъй като учебният процес е двустранен, аз също научавах много от тях“, казва Дарина Мишева.
През 2011 година е сред няколкото ентусиасти, които откриват ново българско неделно училище “Боянъ Мага”. Там Дарина Мишева работи четири години.
„Обожавам децата, а българчетата тук имат съвсем различно отношение към България, доста от тях страдаха от носталгия по родината. Няма да забравя как плакаха на песента “Я, кажи ми, облаче ле бяло”, която изпълни един баща по време на концерт“, с вълнение разказва Дарина Мишева.
Тя определя себе си като позитивен човек. От три години се занимава с нейрография. В Англия се запознава и с учението на Петър Дънов.
Дарина Мишева даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в Лондон.
– Как възникна идеята за създаване на театрална трупа “Дъ Бългериянс”?
– Този комедиен колектив е създаден през 2016 година по идея на Антония Ангелова, която дава смелата идея да се изиграе възрожденската сатирична пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация” на няколко приятели около нея като Нина Джунова, моя бивша колежка от българското училище в Лондон, нейния приятел, учител по испански и музика – Борис Пантелеев, Светлана Тонева, Камелия, Марина, Цветелина, Ганка, Нели Йорданова и няколко други сърцати българи, готови да скочат в неизвестното. Сценарият обработва и подготвя Нина, а музиката към него – Борис. И така започват, въоръжени с любов към театъра, ентусиазъм и чувство за хумор. Няколко месеца след това Нина ми звъни на пожар и ми казва, че нямат човек за ролята на хаджи Коста. Първоначално аз отказах под предлог, че не мога да се конкурирам с покойния Георги Парцалев, който великолепно изигра ролята. Но тъй като съм смела по природа и обичам предизвикателствата, приех с любопитство и малко страх. Знаете, че страхът от излизане пред публика е почти като страха от смъртта. Аз имах вече закалка от учителството. Пък и всички бяхме самодейци. Известно време си четяхме ролите и не бързахме за никъде. Осъзнахме, че ни трябва режисьор и поканихме Елисавета Дачева, пред която заявихме, че сме готови за сцена, на което тя искрено ни се посмя. И оттам започнахме почти отначало, имаше промени в думите и най-вече в играта и движението по сцената под професионалното око на Ели. И тя ни отведе до сцената. Публиката ни аплодира с бурни ръкопляскания. Това беше наградата ни. След това Елисавета ни включи в нейната Театрална работилница.
Заедно с нашата режисьорка изиграхме и втората си пиеса – “Нашето женско царството“ на Ст. Л. Костов, вече напълно осъвременена комедия, чийто сценарий беше написан от Нина и Елисавета, вмъквайки и нашите виждания за героите ни. Тогава се появиха и момчетата – Ванката (той участва и в първата постановка), Крум, Павел, Георги и Тошко. С тях Елисавета направи изключително успешното представление „От бесилото към безсмъртието”. Те играха като професионалисти (Иван е наистина такъв). В началото на месец март 2022-ра сформирахме отново комедийна трупа, този път само женска, озаглавена „Дъ Бългериянс”.
Третата ни постановка е „Българи от по-по-ново време”, която е компилация от двете пиеси на Любен Каравелов „Мамино детенце “и „Българи от старо време “ в осъвременен вид, също по сценарий, написан от Нина.
Нашата неуморна и ентусиазирана Нели Йорданова доведе нов режисьор, актьора Явор Гигов, и още доста нови колежки.С Явор подготвихме новото представление бързо и се почувствахме съвсем актьори. Той е истински професионалист в умението да извади от нас и това, което даже не предполагаме, че можем да направим на сцена.
– Колко българи на Острова се включиха в трупата?
– През тези 7 години съставът се промени многократно. Бяхме около 22-ма, но в момента сме 12, даже две от колежките се нагърбиха да играят двойни роли – Джиджи Франсис и Хриси Стоянова.
Всяка от нас си има своите таланти: Вени, Велко и Мариана Анчова пишат стихове, Нина Джунова издаде три романа през това време, Нели откри своята мисия с родовата терапия, Джиджи роди още едно прекрасно детенце, Доби Михайлова покровителствено помага на новите колежки, Ками Милева стана баба на едно сладурче, както и Вени.
Васка, Цена и Хриси се справиха повече от успешно със своите герои за кратко време. Нашата Светлана Тонева прекрасно пресъздаде три женски роли, защото самата тя излъчва нежност и много женска енергия.
– Кое се оказва обединяващото между всички?
– Най-много ни свързва любовта към театралното изкуство, смеха, чудесното чувство за хумор, желанието ни да се изявим на сцена и да забавляваме публиката, да пуснем детето вътре в себе си навън да се радва и да направим света едно по-добро място за живот, особено в емиграция.
Непрекъснато си говорим от името на героите си, търсим си мустаците зад кулисите и се смеем заразяващо. Какво по-хубаво от това?!
– Любовта към театъра сближава ли българите в Лондон, какви са Вашите впечатления?
– Иска ли питане?!Не само към театъра, но и към българския фолклор -толкова много фолклорни формации има в Лондон, хората и народните песни винаги ни напомнят за корените ни.
– Коя е най-новата постановка на театралната трупа?
– Най-новата е „Българи от по-по-ново време”. Изиграхме я два пъти. Предстои ни представление в Ипсуич на 23 септември и в още много лондонски квартали с българска диаспора.
Използвам възможността да поканя вашите читатели и на моноспектакъла на нашия режисьор Явор Гигов „Без обувки ” на 30 септември в църквата, в която репетираме. Ще бъдете очаровани от играта му!
Имаме намерение да започнем репетиция и за нова постановка, но засега ще я запазя в тайна от нашите почитатели.
