В 14 часа в петък в храма на Старите гробища в Благоевград се сбогуваме с Александър Караджов-Шерифа.
Емблемата сред тв операторите в РТВЦ – Благоевград почина вчера след 1 месец борба за живот в столична болница. Той отлетя от този свят 2 месеца след като отбеляза 72-ия си рожден ден. В творческата си кариера има 40 години работа като оператор в Регионален телевизионен център – Благоевград, където работи от 1978 г. до пенсионирането си през 2018 г. Във фонда на БНТ се пазят десетки телевизионни, публицистични и фолклорни предавания, документални и художествени филми, които пазят уникалния му операторски почерк. Сред тях са „Последният Крали Марко”, „Вкамененият грях” – филм легенда за Стобските пирамиди, „Живот на две разделен” – документален филм за емигранта в САЩ Хамид Русев, „Отдаден на вечността” – документален филм за проф. Асен Василиев, „Всеки камък е сълза” – музикален филм за посещението на Любка Рондова в родното й село Шестево, Костурско, „Полетът на самовилите” – документален филм за дърворезбаря Атанас Янев, „Изкуството да бъдеш себе си” – за дърворезбаря Христо Бараковски, „Сезоните на Стойко Донев” – документален филм за художника, „Истино моя”, „Премъдрост прости”, „Очите на Перун”, „Пътеките на времето”, „Силата над страданието” – филми по стихове и песни на Мария Стоянова, и много други.
Самият той бе творец и великолепен рисувач, влюбен в изобразителното изкуство и книгите. Рисува от дете и няколко пъти кандидатства в Националната художествена академия. Въпреки високите оценки на приемните изпити не успява да влезе, но остава интересът му към илюстрацията и оформлението на книги, а през 1975 година започва работа в Българската национална телевизия, където усъвършенства уменията си да рисува в групата на аниматорката Радка Бъчварова.
Сашо Караджов бе сред първите в Благоевград увлечени от джудо и карате, тренира усилено, прониквайки в сърцевината на различните бойни изкуства. Те са в основата на интереса му към митологията на Страната на изгряващото слънце и към изкуствата в Япония, за да стигне до древното изкуство нецке и миниатюрните фигури от дърво, кост и камък. Силно впечатлен, Сашо започва да прави свои каменни и дървени пластики. Любопитно е, че за дървените използва цариградски чимшир, заради бавния му растеж, и когато държиш стогодишно парче дърво в ръката си, то се стопля от дланта и променя цвета си. Затова и неговите дървени миниатюри светят като кехлибар. За тази финна, деликатна и ювелирна работа той не използва длета, а остро ножче, въпреки че така работата е по-трудна, но за него смисълът не бе в занаятчийството , а в графичното изкуство, проповядвано от Бешков: „Да сложиш мисълта на върха на перото и то да те води”.
Първата си и единствена самостоятелна изложба Сашо Караджов направи по повод своята 60-годишнина през 2013 година в арт салона на институцията, в която премина 40-годишният му творчески път.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
