Ани Минкова е родена през 1986 г. Баща й Минко Минков е мениджър и председател на боен клуб „Марек“ в Дупница. От 18-годишна възраст тренира усилено кикбокс. Завършва специалност „Треньор по кикбокс“ в НСА – София и е треньор по кикбокс в СК „Патриот“ – Дупница заедно със съпруга си Кирил Чакъров, който е председател на СК „Патриот“ и треньор № 1 по кикбокс в община Дупница.
Ани Минкова е световен вицешампион по кикбокс, стил муай-тай. Два пъти балкански шампион, има и петнадесет титли от републикански първенства. Два пъти е абсолютен шампион на България в категория 52-56 кг. Участвала е в много състезания в Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия.
Ани Минкова и Кирил Чакъров имат син Георги, който на 14 юли ще навърши 6 годинки. На чаша ароматно кафе разговаряме с Ани Минкова за нейните победи в живота и спорта.
– Г-жо Минкова, Вие сте дъщеря на мениджъра и председател на боен клуб „Марек“ – Дупница Минко Минков. Баща Ви ли е човекът, който Ви насочи към кикбокса и имали ли сте предпочитания към други спортове?
– Баща ми Минко Минков е тренирал кикбокс като млад. Той е бивш полицай, бил е в отряда на баретите, а сега е мениджър и председател на боен клуб „Марек“. Майка ми Ваня Минкова заедно с брат ми Пламен живеят и работят от десет години в Лондон. Майка ми работи като детегледачка, а брат ми учи в спортен колеж за фитнес инструктор. Аз съм родена през 1986 г. Тренирах лека атлетика, карате, учих балет, баща ми ме насочи към кикбокса. Когато влязох за първи път в залата, бях единственото момиче. След два-три дни разбрах, че това е моят спорт.
– Вие сте вицешампион по кикбокс, стил муай-тай. Разкажете за Вашите победи в спорта.
– Започнах да тренирам кикбокс на 18-годишна възраст. В началото ми беше много трудно. Аз съм световен вицешампион по кикбокс в стил муай-тай. Два пъти балкански шампион, имам и петнадесет титли от републикански първенства. Два пъти съм абсолютен шампион на България в категория 52-56 кг. Участвала съм в много състезания в Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия. В Германия съм била като спаринг партньор на боксьорката Алесия Граф. През 2008 г. в Бургас се проведе световното първенство по кикбокс. За това първенство тренирах много. Ставах в 6 часа сутринта и с крос преминавах разстоянието от село Самораново през Дренски рид до Спортната зала в Дупница. След това отивах във фитнес клуба, където работех като фитнес инструктор до 14 часа следобед. След 14 часа работех в магазина за дрехи в Европазара в града, а в 17 часа отивах да тренирам в залата. Четири седмици преди световното първенство в Бургас заминах на лагер с националния отбор. Там тренирахме по два часа предиобед и четири часа следобед. По време на подготовката се контузих, извади ми се палецът на дясната ръка, в същото време бях с херния, но въпреки болките, не се отказах и участвах в световното първенство.
– Вие сте завършили специалност „Треньор по кикбокс“ в НСА. Занимавате се професионално с кикбокс и тренирате деца…
– В нашия клуб СК „Патриот“ заедно със съпруга ми Кирил Чакъров обучаваме около 60 деца от различни възрасти. Аз обучавам по-малките, а Кирил – състезателите. Знаете ли, има много грешна представа сред обществото, че едва ли не силовите спортове като цяло насочват състезателите да се бият. Това, което се дава по американските филми, как се бият на терена, кръв, мъст, всъщност не е така. Бойните спортове като цяло могат да тушират агресията сред буйните ученици и да повишат самочувствието на по-притеснителните деца. Разговаряла съм с психолози в НСА и педагози, които са на същото мнение. Имахме такъв случай в нашия клуб. Дойде да тренира едно момче, което беше много буйно в училище, но откакто започна да тренира кикбокс, тушира агресията си. Имахме едно момче, което беше много притеснително и плахо в училище. Благодарение на кикбокса се промени положително. Гледаме на децата в нашия клуб като на наши деца, ние сме едно семейство. Възпитаваме ги, че те са един отбор и едно семейство. Един ден, като пораснат, ще останат приятели и при нужда ще си помагат.
– Кикбоксът Ви среща с голямата Ви любов. Казват, че мъжете, които третират силови спортове, са мъже с опасен чар и горещо сърце… С какво Ви омагьоса Кирил и Вие него?
– С моя съпруг, който е голямата любов в живота ми, ни запознаха наши приятели. През 2005 г. той влезе в залата по фитнес, за да тренира щанги. Кирил е и бивш футболист във ФК „Марек“ – Дупница и е бил в юношеския отбор на ЦСКА. Беше любов от пръв поглед. Първо ми хареса визията му, а след това характерът му. Той е зодия Скорпион, а аз съм Стрелец. Има силна интуиция, страхотен педагог е и от две-три приказки преценява хората.
– Какво е за Вас любовта?
– Любовта е компромис, доверие и най-вече уважение и обич.
– Съществува ли професионална конкуренция между Вас двамата?
– Конкуренция няма между мен и Кирил. Ние сме едно семейство и работим заедно за клуба.
– Щастливи родители сте на момченце. Малкият Георги посещава ли залата за тренировки и имате ли желание да тръгне по вашия път?
– Георги на 14 юли ще навърши 6 години. Да, идва в залата с голямо желание, но той е още малък и за него това е забавление. Надяваме се да избере нашия път. Възпитаваме го още от малък да бъде честен, справедлив и ученолюбив.
– Любовта на мъжа минава през стомаха. Кое е любимото ястие на съпруга Ви?
– Любимото ястие на Кирил е печено пиле с картофи. Той също готви.
– Сериозно? Кои са неговите специалитети?
– Да, готви много вкусно всякакви специалитети, а какви гювечи по стара саморановска рецепта прави… но я пази в тайна.
– Вие наред с кикбокса имате и друго амплоа, занимавате се професионално с грим. Защо решихте да се насочите към това занимание?
– Чудех се дали да се занимавам с татуиране, защото обичам да рисувам, или с грим. Накрая избрах да се занимавам с грим. Харесва ми, още като ученичка гримирах за абитуриентските балове мои приятелки.
– На каква възраст са дамите, които идват при Вас за професионален грим, и какви са модните тенденции за лято 2017?
– Дамите, които идват при мен, са на възраст от 22 до 35 години. За лято 2017 г. са модерни ярките цветове червила, завръщат се и гланцовете за устни. А за грим като очна линия – кралското синьо, но пак всичко зависи от тена на лицето и при всяка дама е индивидуално.
– В разговора ни споменахте, че майка Ви и брат Ви живеят в Англия. Вие ходили ли сте там и какво Ви е направило впечатление?
– Да, ходила съм няколко пъти в Лондон. Направи ми впечатление, че детските стоки там са много евтини и хранителните продукти също, защото нямат данък на тези неща. Майка ми изпраща на детето дрехи от Англия, защото са качествени и по-евтини.
– А Вие имате ли желание да отидете да живеете там със съпруга си и детето?
– Не, не обичам големите градове. Дори и в София не искам да живея. Харесвам малките градове. В Дупница е спокойно за живеене, чист въздух, вода. Предпочитам детето ни да израсне спокойно тук, в малкия град, отколкото в София.
– Какво ще пожелаете на Вашите възпитаници?
– На нашите възпитаници пожелавам да са упорити. Да се борят за мечтите си, защото за всичко хубаво в този живот човек трябва да се бори.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА